Решение по адм. дело №2510/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 409 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба вх. № 11778/14.07.2025 г. на К. К. М. за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Твърди, че издаденият му изпълнителен лист (ИЛ) № 558/30.06.2025 г. е загубен от упълномощения от него адв. И. и към момента М. не разполага с него. Иска издаване на дубликат, който да му бъде връчен лично в Затвора Пловдив.

В проведеното по делото открито съдебно заседание М. поддържа молбата си. Твърди, че адв. И. е бил упълномощен единствено да получи ИЛ, но не и да предявява искане за изплащане на присъдената сума, ведно със законната лихва, по собствената му банкова сметка.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т. Ч. изразява становище за неоснователност на молбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на направеното искане, тъй като не са налице предпоставките на чл. 409, ал. 1 ГПК.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е постановено Решение № 3967/29.04.2025 г., с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] е осъдена да заплати на К. К. М., [ЕГН], с адрес Затвора Пловдив, сумата от 720,00 (седемстотин двадесет) лева, ведно със законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за времето на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 09.08.2024 г. до 06.11.2024 г. вкл.

С Решение № 4970/02.06.2025 г., постановено в производство по чл. 175 АПК, е оставено без уважение искането на К. К. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3967/29.04.2025 г., както и е оставено без уважение искането му за изменение на същото в частта за разноските. Като неоспорени, постановените по делото решения са влезли в законна сила на 20.06.2025 г.

По молба вх. № 9643/10.06.2025 г. на К. К. М. е постановено Разпореждане № 5882/30.06.2025 г. за издаване на изпълнителен лист на ищеца М. за присъдената му сума от 720 (седемстотин и двадесет) лева, ведно със законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. На същата дата – 30.06.20252 г. е издаден изпълнителен лист № 558, и видно от отбелязване върху молбата за издаване (л. 226-227 от делото), същият е получен на 02.07.2025 г. от упълномощения от ищеца М. адвокат – С. А. И..

На 10.07.2025 г. адв. С. И. подава молба, заведена в деловодството на Затвора Пловдив с вх. № 5879/10.07.2025 г., с която предявява искане за изплащане на сумата по изпълнителния лист. Към молбата са представени оригинала на ИЛ № 558, копие на адвокатско пълномощно от 02.07.2025 г., с което К. К. М. упълномощава адв. И. да го представлява в производството по адм. дело № 2510/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В пълномощното изрично е посочено, че адвокатът има право да получи ИЛ, да получи присъдените главница и лихви по негова банкова сметка, както и да извършва всякакви действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.

В съответствие с обема на упълномощаването, в молбата от 10.07.2025 г. до Затвора Пловдив е посочено, че изплащането на дължимите суми по изпълнителния лист, следва да се извърши чрез превод по банкова сметка с титуляр – пълномощника на ищеца К. К. М., а именно адв. С. А. И..

На 14.07.2025 г. в деловодството на Административен съд – Пловдив е заведена молбата от К. К. М. за издаване на дубликат от ИЛ, с твърдението, че оригиналът е изгубен.

По искане на ответната страна – ГДИН в депозирания по молбата отговор чрез процесуалния й представител ст. юрисконсулт Ч., е изискана информация от счетоводството на Затвора Пловдив.

На 04.08.2025 г. е предоставена информация от Затвора Пловдив, в която е посочено, че издаденият на К. К. М. ИЛ № 558 от 30.06.2025 г., е постъпил в деловодството на Затвора Пловдив, като в същия месец сумата на присъденото обезщетение е отразена и по съответните счетоводни сметки в съответствие с Указанията за счетоводно отчитане на обезщетенията касаещи административните дела заведени от лишените от свобода. Представено е копие на ИЛ и на молбата от упълномощения от М. адвокат.

На 06.08.2025 г. с вх. № 12968 в деловодството на Административен съд – Пловдив е заведена молба от адв. С. И., с която уведомява съда, че връща оригинала на издадения ИЛ № 558, получен въз основа на издаденото му адвокатско пълномощно, както и че пълномощието му е прекратено, считано от 05.08.2025 г., поради отказ на адвоката да представлява ищеца М..

В съдебно заседание от 15.09.2025 г. К. М. представя копие на уведомление изх. № 30-09-594#1/18.07.2025 г., вх. № 6151/18.07.2025 г. на Затвора Пловдив, от ГДИН, с което лицето е уведомено, че при извършена проверка по повод молбата от 10.07.2025 г., с приложено копие на ИЛ № 558 и адвокатско пълномощно, с която се иска присъдената с ИЛ сума да бъде преведена по сметка на упълномощения адвокат, с оглед предприемане на предвидените в закона действия и изплащане на присъдените суми от страна на ГДИН, следва да бъде представен оригинал на изпълнителния лист и да се уточни банковата сметка, по която да бъде изплатена сумата.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Пловдив обосновава следните правни изводи:

Молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист е подадена от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 409, ал. 1 от ГПК ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

Производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е регламентирано в чл. 409 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК в съдебното административно производство. Съгласно посочената норма, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

Тълкуването на разпоредбата налага извода, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т.е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.

В производства от вида на настоящото съдът дължи проверка на факта дали първообразът на изпълнителният лист е изгубен или унищожен, като тежестта за доказване на този факт се носи от молителя и без значение за основателността на искането са както причините, които са довели до настъпване на някое от посочените обстоятелства, така и дали молителят има някаква вина за настъпването им. Длъжникът от своя страна разполага с възможността да оборва твърденията на молителя, както и да направи възражения за погасяването на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му, в настоящия случай след влизането в сила на решението, с което ГДИН е осъдена да заплати присъденото в полза на К. М. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Между страните не е спорно, че молителят М. разполага с изпълнително основание – този положителен факт се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, а в настоящото производство не се оспорва от страна на ответника. Последният не прави и възражение за настъпване на правопогасяващи или правоизключващи факти, като напротив – изрично в уведомлението от 18.07.2025 г. се сочи, че действия по изплащане на дължимата сума по ИЛ № 558 не са предприети, поради непредставянето на оригинала на изпълнителния лист, без да се оспорва вземането или неговата изискуемост.

Не е налице обаче другата кумулативно изискуема предпоставка, която обуславя правото на молителя за издаване на дубликат на изпълнителния лист въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Това е така, тъй като не се установява първообразът да е изгубен или унищожен. В действителност, твърдението на ищеца за осъществяване на тази предпоставка, която би довела до основателност на молбата му, почива единствено на заявлението, че издаденото в полза на адв. С. И. адвокатско пълномощно, не е нотариално заверено и поради това адвокатът няма право да получи присъдените в полза на молителя суми. Това обстоятелство е без значение за изводите на съда в случая, както е без значение и обстоятелството дали адв. С. И. е представил с молбата си от 10.07.2025 г. пред администрацията на Затвора Пловдив оригинала на получения от него ИЛ № 558 или негово копие. Първообразът на изпълнителния лист е върнат в Административен съд – Пловдив от адв. И. с молбата от 06.08.2025 г., поради отказ от представителство на К. М.. Също без значение за настоящото производство са причините, поради които това е сторено – те са от значение единствено за вътрешните между молителя и неговия адвокат отношения. За пълнота на изложението следва да се посочи, че за адвокатското пълномощно не се изисква нотариална заверка на подписа на упълномощителя (арг. от чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата), поради особения статут и роля на българската адвокатура.

Тъй като молителят не сочи никакви други обстоятелства, които да водят до извода за изгубване или унищожаване на издадения ИЛ № 558, и към момента на подаване на молбата за издаване на дубликат същият се е намирал в държане на молителя чрез надлежно упълномощения от него адвокат, то не е осъществена една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаването й, поради което същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид факта, че оригиналът на ИЛ № 558/30.06.2025 г. се намира по кориците на адм. дело № 2510/2024 г., същият по изрично искане на молителя К. К. М. следва да му бъде връчен по настоящ адрес, а именно в Затвора Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 409, ал. 1 и ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ІХ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на К. К. М. за издаване на дубликат на изпълнителен лист № 558 от 30.06.2025 г., издаден въз основа на осъдително Решение № 3967/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2510/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на настоящото решение, оригиналът на издадения изпълнителен лист № 558/30.06.2025 г. да се връчи на молителя К. К. М..