Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав в открито заседание на 18.03.2021 година,
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело № 2795 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, *** и съдебен адрес:***, тел. *** против К.Р.Т.,**********, с
адрес: ***, в която се твърди следното : на 24.01.2017г. между К.Р.Т. и „Т.Б.“
ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***за срок от 24 месеца по програма „Нонстоп 30.99 с
неограничени минути“ със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. и
19,36% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Т. не изпълнява
задълженията си по споразумението в общ размер 126,32 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.12.2017г.
- 24.03.2018г. Т. не изпълнява задълженията си по споразумението, вследствие на
което и съгласно спогодбата между „***“ и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка
в размер на 105,94 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура № ***/25.05.2018г.
На същата дата - 24.01.2017г. и по повод
горепосоченото споразумение с предпочетен номер +***, мобилният оператор, като
лизингодател, сключва с К.Р.Т. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка НТС
Desire 530 White за обща лизингова цена в размер на 236,66 лева, дължима чрез внасяне
на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,79 лв. и първоначална
лизингова вноска в размер на 172,49 лв. По договора за лизинг Т. дължи
заплащане на сума в общ размер на 33,48 лв., формирана от лизинговите г вноски
за отчетен период 25.12.2017г. - 24.05.2018г„ а именно:
- 2,79 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.12.2017г. - 24.01.2018г., начислена във фактура № ***/25.01.2018г.;
- 2,79 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.01.2018г. - 24.02.2018г„ начислена във фактура № ***/25.02.2018г.;
- 2,79 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.02.2018г. - 24.03.2018г., начислена във фактура № ***/25.03.2018г.;
- 2,79 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.03.2018г. - 24.04.2018г„ начислена във фактура № ***/25.04.2018г.;
- 22,32 лв. - сбор от 7 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал. 3
от договора за лизинг за отчетен период 25.04.2018г. - 24.05.2018г„ начислени
във фактура № ***/25.05.2018г.
Вследствие
на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
Т. дължи сума в размер на 90,60лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура№ ***/25.05.2018г.
На
14.07.2017г. между К.Р.Т. и „Т.Б.“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 30,99 с
неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент
в размер на 30,99 лв. Т. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер
93,86 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
25.12.2017г. - 24.03.2018г. Т. не изпълнява задълженията си по договора,
вследствие на което и съгласно спогодбата между „***“ и КЗП, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 77,46 лв., равна на три месечни абонаментни
такси и начислена във фактура №***/25.05.2018г.
На
същата дата - 14.07.2017г. и по повод горепосоченият договор с предпочетен
номер +***, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с К.Р.Т. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S8 Black за обща лизингова
цена в размер на 1195,37 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 39,69 лв. и първоначална лизингова вноска в размер
на 282,50 лв. По договора за лизинг Т. дължи заплащане на сума в общ размер на
685,10 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.12.2017г. —
24.05.2018г., а именно:
- 39,69 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.12.2017г. - 24.01.2018г., начислена във фактура№ ***/25.01.2018г.;
- 39,69 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.01.2018г. - 24.02.2018г., начислена във фактура № ***/25.02.2018г.;
- 39,69 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.02.2018г. - 24.03.2018г., начислена във фактура№ ***/25.03.2018г.;
- 10,37 лв. - остатък от лизингова
вноска, след приспадане на предплатени при сключване на договора за мобилни
услуги суми, за отчетен период 25.03.2018г. - 24.04.2018г., начислена във
фактура № ***/25.04.2018г.;
- 555,66 лв. - сбор от 7 лизингови
вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.
12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1,
ал. 3 от договора за лизинг за отчетен период 25.04.2018г. - 24.05.2018г.,
начислени във фактура № ***/25.05.2018г.
Вследствие
на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +***, Т.
дължи сума в размер на 183,83 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура№ ***/25.05.2018г.
На
17.01.2018г. между К.Р.Т. и „Т.Б.“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по
програма „Тотал 44,99 Коледа 2017“ със стандартен месечен абонамент в размер на
44,99 лв. Т. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 105,41
лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.12.2017г.
- 24.03.2018г. Т. не изпълнява задълженията си по споразумението, вследствие на
което и на основание раздел IV, т. 4 от споразумението, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 112,47лв., чийто размер не надвишава три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура №***/ 25.05.2018г.
На
същата дата - 17.01.2018г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен
номер +***, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с К.Р.Т. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEIР10 Black за обща
лизингова цена в размер на 749,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 32,59 лв. По договора за лизинг Т. дължи
заплащане на сума в общ размер на 782,16 лв., формирана от лизинговите вноски
за отчетен период 25.12.2017г. - 24.05.2018г., а именно:
- 32,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.12.2017г. - 24.01.2018г., начислена във фактура№ ***/25.01.2018г.;
- 32,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.01.2018г. - 24.02.2018г., начислена във фактура № ***/25.02.2018г.;
- 32,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.02.2018г. - 24.03.2018г., начислена във фактура№ ***/25.03.2018г.;
- 32,59 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 25.03.2018г. - 24.04.2018г., начислена във фактура № ***/25.04.2018г.;
- 651,80 лв. - сбор от 19 лизингови
вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.
12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1,
ал. 3 от договора за лизинг за отчетен период 25.04.2018г. - 24.05.2018г.,
начислени във фактура № *** /25.05.2018г.
Вследствие
на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
Т. дължи сума в размер на 320,31 лв., представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор
за лизинг, начислена във фактура№ ***/25.05.2018г.
По
отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от
същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена,
предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
Горепосочените задължения са
индивидуализирани следните фактури:
1.
фактура № ***/25.01.2018г. за отчетен период 25.12.2017г. - 24.01.2018г.. срок
за плащане - 09.02.2018г. издадена за сумата от 201.29 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както
следва:
- 40,70 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +***;
- 2,79 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
- 54,53 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***;
- 32,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
- 30,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***;
- 39,69 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
Фактурата претендираме в размер
на 161,29 лв., поради извършено частично плащане в размер на 40,00 лв., което
погасява задължението за абонаментна такса за предпочетен номер +*** до размер
на 14,53 лв.
2.
фактура № ***/25.02.2018г. за отчетен период 25.01.2018г.-24.02.2018г.. срок за
плащане - 12.03.2018г.. издадена за сумата от 213.48 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както
следва:
- 60,64 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +***;
- 2,79 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
- 45,89 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***;
- 32,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
- 31,88 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***;
- 39,69 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
3.
фактура № ***/25.03.2018г. за отчетен период 25.02.2018г.-24.03.2018г., срок за
плащане — 09.04.2018г.. издадена за сумата от 176.03 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва:
- 24,98 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***;
- 2,79 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
- 44,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***;
- 32,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
- 30,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +***;
- 39,69 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
4.
фактура № ***/25.04.2018г. за отчетен период 25.03.2018г.-24.04.2018г.,
срок за плащане - 10.05.2018г.. издадена за сумата от 45.75 лв.. представляваща
неплатени лизингови вноски, както следва:
- 2,79 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
- 32,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
- 10,37 лв. остатък от лизингова вноска
за предпочетен номер +***;
5.
фактура № *** /25.05.2018г. за отчетен период 25.04.2018г. - 24.05.2018г„ срок
за плащане - 09.06.2018г.. издадена за сумата от 2120,39 лв.. представляваща
неплатени неустойки, лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства.
Така дължимите суми са както следва:
- 105,94 лв. неустойка за предпочетен
номер +***;
- 112,47 лв. неустойка за предпочетен
номер +***;
- 77,46 лв. неустойка за предпочетен
номер +***;
- 90,60 лв. дължима сума за мобилно
устройство с предпочетен номер +***;
- 320,31 лв. дължима сума за мобилно
устройство с предпочетен номер +***;
- 183,83 лв. дължима сума за мобилно
устройство с предпочетен номер +***;
- 22,32 лв. лизингови вноски начислени
накуп за предпочетен номер +***;
- 651,80 лв. лизингови вноски начислени
накуп за предпочетен номер +***;
- 555,66 лв. лизингови вноски начислени
накуп за предпочетен номер +***.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *** има следните вземания срещу К.Р.Т., а именно: суми в общ размер на
2 716,94 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг към него, неплатени абонаменти, неустойка и дължима сума
за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, неплатени абонаменти,
неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг към него; законна лихва, от подаване на заявлението по чл.
410 от ТПК до окончателно изплащане на вземането;
Претендират
се съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1281 /2020г. и по настоящото
производство.
Представени са писмени
доказателства, които следва да се приемат.
В
срок е депозиран писмен отговор от
ответника, чрез адв. М.Д. ***, със съдебен адрес:***, тел. ***, ел.поща : *** -
особен представител, с който исковете се
оспорват както по основание, така и по
размер.
Счита,
че претендираните суми по фактури №***/25.01.2018 г., №***/25.02.2018 г„ №***/25.03.2018г. и №***/ 25.04.2018г., са
недължими, поради следното: От представените договори и допълнителни
споразумения към тях не може да се обоснове извод, че ищецът реално е
предоставил на ответника посочените в тях мобилни услуги, че същите са били
вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и че са
правилно тарифирани, респ. коректно фактурирани. Фактурите, на които се
позовава ищеца, не са подписани от ответника, поради което не може да се
приеме, че обективираните в тях стопански операции са действително осъществени
и получени от него, както и че стойността им възлиза на посочените суми.
Счита,
че процесиите договори за предоставяне на мобилни услуги не са едностранно
прекратени от доставчика на нито едно от посочените в тяхната т.11 основания
или на основанията, посочени в т.4 и т.5 от раздел IV на допълнителните
споразумения, поради което предвидените последици при предсрочно прекратяване
не са настъпили.
По
отношение претендираната неустойка, свързана с предсрочното прекратяване на
договорите и допълнителните споразумения прави възражение, че същата е
недължима, т.к. процесиите договори за предоставяне на мобилни услуги не са
едностранно прекратени от доставчика. Т.е., не е налице основание за заплащане
на неустойка. Освен това, от приложената фактура, в която неустойката е
начислена, не става ясно за кои точно прекратени договори за услуги се отнася и
какъв е начинът, по които е изчислена.
Прави
възражение за нищожност на същата, поради накърняване на добрите нрави. И във
фактура №***/25.05.2018 г., и в исковата молба липсва описание на начина, по
който е изчислена неустойката. В процесиите договори за предоставяне на мобилни
услуги и в допълнителните споразумения към тях е разписано, че неустойката при
прекратяването им по вина на потребителя се изчислява като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси за номера до края на срока на договора плюс разликата
между цената на предоставеното мобилно устройство по съответния договор за
лизинг без отстъпка, съгласно актуалната ценова листа на оператора към датата
на прекратяване на договора и преференциалната му цена, на която е сключен
лизинговия договор. Така формулираната клауза изцяло противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката. Посочва, че основната цел
на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца за
сметка на потребителя, тъй като не се държи сметка за цената на самата услуга -
предмет на договора, оставащия му срок, както и за факта, че ищецът запазва
собствеността върху предоставеното мобилно устройство и е в състояние да
формира произволна „актуална ценова листа към датата на прекратяване на
договора“. Доколкото противоречието е още при уговарянето, счита, че в случая
поначало в сключените договори не са налице валидни клаузи за тази неустойка.
Заявява, че клаузите за неустойка се явяват
нищожни и на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, във
вр. с чл.143 т.5 от ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на
§13 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно
разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите от процесиите договори,
предвиждащи търсената от ищеца неустойка, не са индивидуално уговорени, тъй
като представляват част от предварително изготвен от оператора бланков договор,
в който се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи
конкретния потребител и избрания план/вид предоставяна услуга. Ето защо,
ответникът, в качеството на потребител, не би могъл да влияе върху съдържанието
му, договаряйки промени в бланкетните клаузи.
По
отношение претенцията, касаеща неплатени лизингови вноски, прави следните
възражения: На първо място счита, че предсрочната изискуемост, на която се
позовава ищецът не е настъпила, тъй като, процесиите договори за предоставяне
на мобилни услуги не са едностранно прекратени от доставчика на нито едно от
изброените в тяхната т.11 основания или на основанията, посочени в т.4 и т.5 от
раздел IV на допълнителните споразумения, поради това и предвидените последици
при предсрочно прекратяване, в т.ч. и предсрочна изискуемост по сключените
договори за лизинг, не са настъпили. На следващо място, липсва яснота
начислените като дължими лизингови вноски в представените по делото фактури за
какъв период са, за коя лизингова вещ се отнася вноската и т.н. Освен това,
тази претенция на ищеца, според твърденията му, се основава на чл.12 от Общите
условия към договорите за лизинг. Посочената клауза е за неустойка, която
изисква писмено уведомление от ищеца до ответника, съдържащо недвусмислено
волята му, че обявява предсрочна изискуемост на месечните вноски. Няма данни
такова уведомление да е изпращано от лизингодателя, респ. да е получавано от
ответника. В този смисъл счита, че фактическият състав за претендиране на
неустойка не е бил осъществен, поради което такава не се дължи. Във фактура №***/25.05.2018г.
е начислена вноска за лизинг в размер на 1229.78 лв. без да има конкретизация,
респ. яснота за основанието и начина на изчисляване като дори не е посочено
дали тази сума представлява предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски.
Освен това прави възражение за нищожност на тази неустойка, поради накърняване
на добрите нрави. С оглед факта, че лизингодателят запазва собствеността върху
лизинговата вещ, счита, че целта на така уговорената клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя. Размерът на тази
неустойка е прекомерен и нарушава принципа на справедливостта. Доколкото
противоречието е още при уговарянето, счита, че в случая поначало в сключените
договори не са налице валидни клаузи за тази неустойка. Клаузите за неустойка
се явяват нищожни и на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите,
във вр. с чл 143 т.5 от ЗЗП.
Не се противопоставя да бъдат приети по
делото, представените ведно с исковата молба писмени доказателства, поради
тяхната допустимост и относимост към правния спор, с изключение на фактури №***/
25.01.2018г.,№***/25.02.2018г.,№***/25.03.2018г. №***/ 25.04.2018 г. и фактура
№***/25.05.2018 г., тъй като поради факта, че не са подписани от лицата, които
са ги издали, не притежават качеството на документ, респ. на писмено
доказателство по смисъла на ГПК.
В о.с.з. не се явява представител на
ищцовата страна, но е депозирано подробно писмено становище от адв.В.Н..
В о.с.з. ответникът се представлява
от особения представител адв.М.Д., която оспорва исковата претенция и навежда
доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона намира за установено
следното от фактическа и правна страна страна :
Предявеният иск е допустим, с оглед спазване срока за
предявяването му, регламентиран в ГПК. По същество е частично основателен и доказан.
От приетото по делото ч.гр.д. №1281/2020год.
се установява, че същото е образувано на 05.03.2020год., като по заявление на ищеца
на основание чл.410 от ГПК срещу длъжника /сега ответник/ е издадена заповед за
изпълнение за сумите, както следва : сумата от 161,29лв., представляваща неизплатено
задължение по фактура №***/ 25.01.2018 год., сумата от 213,48лв.,
представляваща неизплатено задължение по фактура №***/ 25.02.2018год., сумата
от 176,03лв., представляваща неизплатено задължение по фактура №***/
25.03.2018год., сумата от 45,75лв., представляваща неизплатено задължение по
фактура №***/ 25.04.2018 год., и сумата от 2120, 39лв., представляваща неизплатено
задължение по фактура №***/ 25.05.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата от общо 2 716,94 лв., считано от 05.03.2020 год. до изплащане на вземането,
както и сумата 444,45лв. разноски по делото. В заповедта е отразено, че вземането
произтича от следните обстоятелства : неизплатени задължения по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и договор за
лизинг към него; договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и договор
за лизинг към него; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** и договор за лизинг към него. Или, вземането в
заповедното и в исковото производство е идентично по основание и размер.
По делото са приети писмени доказателства
/съдържащи се в ч.гр.д. №1281/2020год. по описа на ПлРС/, които не са оспорени
от ответната страна и от които се доказва наличе на описаната в исковата молба
облигационна връзка между ищеца и ответника, по силата, на която ищецът е
предоставил далекосъобщителни услуги на ответника срещу задължението му да
заплаща месечна такса съобразно изразходваните от него услуги. В случая
претенцията на ищеца обхваща претендирано вземане за неизплатени от ответната
страна месечни абонаментни такси по месечен абонамент, което произтича от
сключването на договора за мобилни
услуги. По делото е прието заключение на
ВЛ Т.И., от което се установява, че дължимите от ответника суми са в размер
2 716,94лв., представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и неплатени вноски по договор
за лизинг към него; неплатени абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски по
договор за лизинг към него; неплатени абонаменти, неустойка и дължима сума за
мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
неплатени вноски по договор за лизинг към него; Дължимите суми са дадени
подробно в табличен вид по пера, като същите включват неустойка в размер
105,94лв. – за номер +***; неустойка в размер 112,47лв. за номер +*** и
неустойка в размер 77,46лв. за номер +***. Установява се, че процесните фактури
са осчетоводени при ищеца и задължението на ответника по тях е в претендирания
от ищеца размер. Ето защо наведените от особения представител доводи за липса
на доказателства за реално предоставени от ищеца на ответника мобилни услуги,
отразени в договорите, за вярното отчитане на същите и тарифиране и
фактуриране, съдът приема за несъстоятелни.
Що
се отнася до претенцията на ищеца за неустойки, следва да се присъди само
неустойката в размер 112,47лв. за номер +***. Същата е уговорена в допълнително
споразумение от 17.01.2018год. към договор за мобилни фиксирани услуги с
мобилния номер, посочен по-горе, с уговорен размер, който не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти - л.27 от частното дело.
Т.к. тази неустойка е договорена между страните и не противоречи на добрите
нрави, съдът намира, че същата следва да се присъди. Останалите две неустойки в
размер 105,94лв. – за номер +***и неустойка в размер 77,46лв. за номер +***, са
уговорени като дължим размер по следния начин : сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края
на този срок. В случая тази уговорка в договорите представлява неравноправна и
нищожна клауза поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за
ответника. При договор за услуга не е предвидено нормативно ограничение какви
са възможностите на страните при едностранно му прекратяване преди изтичане на
срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях.
Възможно е уговарянето на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като в противен случай неустойката би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. За това обстоятелство, съдът
следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г.
по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. По този вид договори, мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. В случай,
че е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Съдът
приема, че така уговорената неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
функциите на неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. В този смисъл неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1
пр.3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016г.
по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №193/09.05.2016г. по т.д.
№2659/2014г. на ВКС, I т.о. и Решение №219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на
ВКС, I т.о. За тази нищожност съдът
следи служебно, тъй като е е свързана с противоречие на закона или на добрите
нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по
делото. В този смисъл: Решение №178 от 26.02.2015гг. по т.д. №2945/2013г., ВКС,
II т.о. и Решение №229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011 г., ІІ т.о., ВКС, т.3
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010гг. по тълк.д. №1/ 2009 г. на ОСТК на
ВКС. Поради изложеното съдът намира, че претендираната неустойка по в общ
размер 183,40лв. не се дължи и искът в тази част следва да бъде отхвърлен.
По отношение разноските по делото : на първо
място следва да се обсъди направеното възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за единт адвокат. Същото е неоснователно
– предвид цената на иска, проведените о.с.з. и проявената процесуална активност
от страна на пълномощника – макар и дистанционна. Ето защо адвокатският хонорар
на пълномощника на ищеца не следва да се намалява. При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част на иска, а
именно : за исковото производство – разноски в общ размер 1230,59лв. /от
общо направените 1319,67лв./, а за заповедното производство – общо 440,78лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, че К.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, *** и съдебен адрес:***, с пълномощник по
делото адв.В.Н., сумата 2533,54лв.
– представляваща неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги и дължима сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени абонаменти
и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него;
неплатени абонаменти, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със законната
лихва, считано от 05.03.2020год. до окончателно изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1281/2020год. по описа
на Плевенски районен съд, като за претендираната неустойка в размер 105,94лв. –
за номер +***и за претендираната неустойка в размер 77,46лв. за номер +*** ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3
от ГПК К.Р.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
*** и съдебен адрес:***, с пълномощник по делото адв.В.Н., разноски, както
следва : за исковото производство – 1230,59лв.
и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №1281/2020год. по описа
на ПлРС – в размер 440,78лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: