Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260079 24.11.2020
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………...........……………........................……………...... състав
на четвърти ноември .………………………..…………… две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав :
Председател
: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Членове : ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Р* Р* ……….. .……….…………………………………..….………
прокурор …………………………………. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ..................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 821......... по описа за 2020 год., ………....................…………….....................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 220/28.07.2020
г., постановено по гр.д. № 40/2020 година, РС Димитровград е отхвърлил като неоснователен предявения от „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД
гр. Пловдив против „ Дижи 97“ ООД гр. Димитровград иск с правно
основание чл.422 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на „ Дижи 97“
ООД, че дължи сумата от 2983.21 лв., представляваща стойност на допълнително начислена
електрическа енергия за периода от 05.04.2015 г. до 03.02.2016 г. и сумата
от 275.12 лв. – обезщетение за забава за
периода от 16.01.2018 г. до 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за
които суми е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1993/2018 г. на
РС Димитровград.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „ ЕВН България
Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив да
заплати на „ Дижи 97“ ООД гр. Димитровград сумата от 836,06 лв. направени по делото
разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ Дижи 97“ ООД гр. Димитровград, с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед
изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 460 лв.,
съгласно договор от 28.09.2020 г.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, предявен от Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив против „ Дижи 97“ ООД гр. Димитровград. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Изложените от районния съд мотиви се споделят от настоящия съдебен състав.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че дружество ищец не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Приемането на правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Дружество ищец е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя. . Действително доставчикът не може ежеминутно да контролира всяка една измервателна точка, но доколкото ежемесечно се отчита потребената ел.енергия, то той би могъл в този период от време и да осъществи проверка на изправността на измервателното устройство. В конкретния случай се установява, видно от представения протокол за техническа експертиза, че не са констатирани следи от нерегламентирана намеса. Установено е,че електромерът отчита единствено дневна тарифа за периода от 09.00 часа до 17.00 часа, като след 17.00 часа не отчита ел. енергия по нито една от двете тарифи. Според същия протокол е извършена неоторизирана намеса, в резултат на което е променена параметризацията на дисплея. На дисплея не се визуализира сумарна тарифа. Начислена е допълнително ел.енергия за период от 05.04.2015 г. до 03.02.2016 г., т.е за период от 11 месеца, през който доставчика на ел.енергия не е констатирал неточно отчитане и не е предприел своевременно мерки за отстраняване на повредата. След като е проявил бездействие за един не малък период от време и след като не е установил в производството има ли потребена за този период от време ел.енергия , в какъв размер и приспадната ли е тази ел.енергия от допълнително начислената, то не следва да бъде ангажирана отговорността на потребителя за заплащане на допълнително начислената ел.енергия.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220 от 28.07.2020 г. на РС Димитровград,
постановено по гр.д. № 40 по описа на
съда за 2020 г.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ на „ Дижи 97“ ООД гр. Димитровград, ул. „ Лайпциг“ бл.1,вх.В, ап.10, ЕИК ********* сумата от 460 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.