Решение по дело №5716/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юни 2018 г. (в сила от 20 юни 2018 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20172230105716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

                                  Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                        гр. Сливен, 05.06.2018г.

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 22  май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР  СВЕТИЕВ

при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 5716 по описа на съда за 2017 год., за  да се произнесе съобрази следното:

     Предявен е иск по чл.144 от СК.Производството се движи по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.

В исковата молба на ищеца се твърди, че ответникът му е  баща. Сочи, че е студент и са му необходими средства за завършване на образованието. Сочи здравословните си проблеми и нуждите си. Твърди, че ответникът има възможност да заплаща издръжка.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по делото.

В представения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че има още едно дете, за което е осъден да заплаща издръжка в размер на 130 лева месечно. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник. Исковата претенция се поддържа.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Пълномощникът му моли за отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът С.С. е роден на ***г. и е студент редовно обучение във висше учебно заведение. Ответникът М.Д. е негов баща. Родителите му имат още едно дете, което е непълнолетно и за което бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 130 лева.

Ищецът страда от заболяване, за което му е определена 74 % трайно намалена работоспособност, но въпреки това работи по граждански договор с годишен доход в размер на 1346 лева и получава стипендия в размер на 100 лева месечно. Разходите за обучението му са в размер около 300 лева месечно, а отделно са необходими средства за задоволяване на другите му потребности. Доходите на майката на ищеца са в размер около минималната работна заплата и тя издържа освен него и другото си дете.

Ответникът не се установява да работи по трудово правоотношение, но същият е в трудоспособна възраст и няма доказателства да е регистриран като безработен или социално подпомаган. Поради това се приема, че има възможност да си осигурява доход в размер не по-нисък от минималната работна заплата за страната.

Ответникът не е осигурявал средства за издръжката на ищеца, след като той е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест и след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които като допустими, относими и неоспорени от страните кредитира изцяло. На показанията на разпитаната свидетелка бе дадена вяра.

 Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.144 от  СК за заплащане на издръжка до завършване на висше образование, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст е допустим, а разгледан по същество е основателен  и  доказан до  размер  на сумата от 100 лева месечно.

Съгласно чл.144 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използването на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. В същата разпоредба е предвидено, че издръжката се дължи, ако родителите могат да я дават без  особени затруднения.

   В случая ищецът е редовен студент във висше учебно заведение и не е навършил 25 - годишна възраст. Не се установява да има имущество, от което да се издържа напълно. Доходите му са недостатъчни за задоволяване на потребностите му, предвид здравословното му състояние. При това положение родителите му следва да осигуряват средства за неговата издръжка, ако това не съставлява особено затруднение за тях. В случая ищецът е подпомаган финансово само от майка си. При това положение и съобразявайки доходите на родителите, наличието на друго дете, както и нуждите на ищеца от средства за задоволяване на ежедневните му битови потребности и за осигуряване на необходимите условия за обучение, съдът намира, че следва осъди бащата да заплаща месечно сумата 100 лева, която не би го затруднила.

Предвид изложеното исковата претенция по чл.144 от СК следва да се уважи частично, като се присъди ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.11.2017г. до завършване на висше образование от ищеца, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. В останалата  част  до  пълния  претендиран  размер исковата претенция следва да се отхвърли като  неоснователна.

По правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 144 лева.

На ищеца следва да се присъдят претендираните разноски по делото, които съобразно уважения размер на иска възлизат на 200 лева.Ответникът също е претендирал присъждане на разноските, поради което съдът следва да му присъди такива в размер на 200 лева, съобразно отхвърления размер на иска.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

Ръководен от горното, съдът

                                                                    

                                      Р    Е    Ш    И    :

                       

ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАЩА на сина си С.М.С.  с ЕГН-********** *** 27-А-2 ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 100 /сто/ лева, считано от 02.11.2017г. докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ  иска в  останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размери като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С.  с ЕГН-********** *** 27-А-2  сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважения размер на иска.

ОСЪЖДА С.М.С.  с ЕГН-********** *** 27-А-2 ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Д. с ЕГН-********** *** сумата 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото, съобразно отхвърления размер на иска.

ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 144 /сто четиридесет и четири/ лева.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от днес – 05.06.2018г.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: