№ 109
гр. Харманли, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200206 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. А. А. ЕГН ********** от гр. Харманли
против Наказателно постановление № 23-0271-001100/ 22.12.2023 г. на
Началник група към ОДМВР Хасково РУ Харманли, с което за нарушение на
чл.174 ал.1,т.1 ЗДвП са му наложени наказания „Глоба“ в размер на 500,00 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, както и отнемане на 8
контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл.5,ал.3, т.1
от ЗДвП.
Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като на първо място
оспорва материално-правната компетентност на административно-
наказващия орган да издава наказателни постановления по ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва констатациите, отразени в АУАН и НП. Заявява, че
не е отказвал да му бъде направена химическа експертиза на кръв и урина. Не
е съгласен с описаните в АУАН констатации, още повече, че в него било
отбелязано, че няма възражения. През следващите дни изготвил и депозирал
пред административно-наказващия орган писмени възражения, но те дори не
били обсъдени в НП. Счита, че с издадения административен акт са
нарушени основни принципи на административния процес –
равнопоставеност.
Жалбоподателят твърди, че не е бил запознат с правата си по закон и
1
не разбрал, че има право да бъде тестван и да му бъде направена химическа
експертиза на кръв и урина. Оспорва истинността на констатациите в акта за
установяване на административно нарушение.Налице били съществени
нарушения на закона, допуснати от административно-наказващия орган при
издаване на наказателното постановление. Същият е пристъпил към издаване
на наказателното постановление, без да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и без да прояви необходимата активност за
разследване на спорните обстоятелства и събиране на необходимите
доказателства. С това бил нарушен чл.52 от ЗАНН. В хода на
административното производство жалбоподателят е депозирал писмени
възражения, които дори не били обсъдени от административно-наказващия
орган при издаване на наказателното постановление.
В наказателното постановление липсвали императивно
предвидените от чл.57 АНН реквизити.В жалбата се твърди, че
Наказателното постановление е необосновано. Не били изложени всички
обстоятелства от значение за дадената квалификация и всички съставомерни
признаци от обективна и субективна страна. Деянието не бил констатирано по
надлежния ред и било несъставомерно по посочените разпоредби.
Неправилно бил приложен законът, като дадената квалификация била
неточна, неправилна и непълна. Жалбоподателят твърди, че не е извършил
посоченото в АУАН и НП нарушение, не били налице доказателства, които да
установяват твърдените нарушения и не били налице признаците и
изпълнителните деяния на посочените разпоредби на закона. Нарушени били
разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.Административно-наказващият орган
дори не обсъдил дали случаят не попада в хипотезата на маловажен, или
малозначителен такъв.
Жалбоподателят моли съдът да постанови съдебен акт, с който да
отмените изцяло като незаконосъобразно обжалваното НП №23-0271-001100/
22.12.2023г., издадено от П.Д.П. Началник група в ОДМВР- Хасково, РУ-
Харманли. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата, за осъщественото му
безплатно процесуално представителство.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р. А. А. ЕГН
********** от гр. Харманли, не се явява. Не се явява и защитникът му адв. Н.
К. от АК- Хасково. С постъпила молба с вх.№4719/23.05.2024 г. от адв. Н. К.,
защитник на жалбоподателя Р. А. А., уведомява съда, че не може да вземе
участие в днешното съдебно заседание, поради участие в устно събеседване
по процедура за извършване на подбор на съдебни медиатори в съдебен
център по медиация в Окръжен съд Хасково.От представените писмени
доказателства съдът установи, че действително се провежда устно
събеседване в посочената процедура за която защитникът е допуснат на
28.05.2024г., която дата е различна от датата на съдебното заседание.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
2
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
Началникът на Група в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. С писмо административнонаказващият
орган прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 03.12.2023 г. в 02:00 часа, в гр. Харманли на ул. *** /****/ до ***
в жк. Дружба в посока към гр. Хасково жалбоподателя Р. А. А. ЕГН
**********, управлява собствения си лек автомобил, Ауди А 4, ***, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. На 03.12.23г в 02.07ч на
Р. А. му била извършена проверка с техническо средство Алко Тест Дрегер
7510 с фабричен номер ARPL 0564 за установяване употребата на алкохол в
кръвта, като уреда отчел 0.53 промила на хиляда в издишания от водача А.
въздух. Издаден му е Талон за изследване с номер 0158796, като Р. А., не
желае да бъде тестван с доказателствен Анализатор и не желае да даде кръв за
химическо изследване.
Свидетелят Ж. П. Ж. разяснява на жалбоподателя правата и
процедурата във връзка с ползването на техническо средство, респ.
възможността да даде кръвна проба и/или да бъде тестван с доказателствен
анализатор за установяване наличие, респ. липса на алкохол в кръвта му.
Жалбоподателят е изпробван за алкохол в 2,07 часа от свидетеля Ж. с
техническо средство "Дрегер" 7510 (съгласно Заповед № 8121з-
329/22.03.2022 година) с инвентарен (фабричен) № ARPL 0564 ( преминал
успешно проверка за техническа изправност (тариране на техническото
средство) и в срока на годност видно от Протокол с рег. № 3286р-47153 от
19.09.2023 година), който отчита 0. 53 промила алкохол. С резултата от
пробата и показанието на апарата жалбоподателят е запознат. Издаден е и
Талон за медицинско изследване № 0158796, който е връчен в 02,35 часа,
като А. заявява, че не желае кръвна проба. Жалбоподателя е придружен от
полицейските органи до Центъра за спешна медицинска помощ – филиал
Харманли, за да му бъде взета кръвна проба. Видно от протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и наркотични вещества или техните аналози се установява, че
жалбоподателя Р. е отказал алкохолна проба, за което лично се е подписал в
посочения протокол.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга
на службата си, свидетелят Ж. П. Ж. – "Младши автоконтрольор", І степен в
звено "Пътен контрол", група "Охранителна полиция", в РУ – Харманли към
ОДМВР – Хасково, идентична с Полицейски инспектор (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя А. и в негово
присъствие АУАН със серия AД и с бланков серия AG № 1125927. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля М. А. И.. В
3
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение , свързано с управление на МПС след употреба на
алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр.1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно
предявен и връчен на жалбоподателя нарушителя Р. А. който сочи, че няма
възражения против констатациите, което вписва в съответната графа на
АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група "Охранителна полиция" в
РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № № 23-0271-
001100 на 22.12.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП и налага на жалбоподателя Р. А. административно наказание "Глоба"
в размер на 500 лв. и административно наказание "Лишаване от право за
управлява МПС" за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 04.04.2024г година, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група "Охранителна полиция" при РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково (
П.Д.П.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва
от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра
на МВР, вземайки предвид факта, че Ж. П. Ж. заема длъжността "Младши
автоконтрольор", І степен, в звено "Пътен контрол", група "Охранителна
полиция", в РУ – Харманликъм ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег. №
271000-4137 от 13.05.2024 година, видно от което П.Д.П. е назначен на
длъжността "Началник на Група "Охранителна полиция" при РУ – Харманли
към ОДМВР – Хасково", т. е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на
МВР по надлежния ред с административен акт Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в
която е отбелязано че Р. А. А. е санкциониран за множество други нарушения
на ЗДвП с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и му е налагана
принудителна административна мярка.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП в частта по
4
пункт 1, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 27.05.2024г
година свидетели – Ж. П. Ж. и М. А. И.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Ж. П. Ж. и М. А. И., които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези
свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на група "Охранителна полиция" в РУ – Харманли при
ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че свидетелят по Акта е и свидетел, присъствал при
извършването на проверката и установяването на нарушението. Ето защо,
според настоящият състав показанията на полицейските служители, не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС след
употреба на алкохол. Поради това настоящият състав ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е
от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Кредитираха се и писмените доказателства, представени
допълнително от РУ – Харманли, тъй като не са в противоречие с другите
5
събрани по делото такива, на които Съдът дава вяра.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните
правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Харманлийският районен съд. Ето защо същата
е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.
64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН съдът констатира, че процесната
Глоба от НП не е платена – видно от съответната графа от Справката за
нарушител/водач, от Писмо с рег. № 271000-3649 от 24.04.2024 година на РУ
– Харманли и от Картона на НП, приложен към АНП, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидените форма и процесуален ред като
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
6
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично (в този ред на мисли са неоснователни наведените от
адвокат К. възражения, касаещи фактите, че АУАН и НП са издадени при
съществени нарушения на процесуалния закон. Нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т. е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Действително в НП не е посочена конкретната хипотеза на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но в АУАН същата е посочена, като
е направено достатъчно ясно описание на това нарушение и фактическите
обстоятелства, при които е извършено както в АУАН, така и в НП, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето
да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Действително в АУАН не са посочени личните адреси на
свидетелите Ж. и И., а са посочени служебните такива, но този реквизит
следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посочените лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
трите имена, датата им на раждане и адреса по местоработата им е налице
пълно индивидуализиране на посочените свидетели и не е наличен проблем с
тяхната индивидуализация, т. е. с тяхната самоличност, респ. призоваването
им в съдебно заседание. От друга страна констатираното не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на Акта, т. е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал.
1, б. "а" от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете,
с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които
съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните
работи. Видно от т. 1.3.2 от Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година е
налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от
посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 03.12.2023 година актосъставителят Ж. П. Ж. е заемала
длъжността "Младши автоконтрольор", І степен, в звено "Пътен контрол",
група "Охранителна полиция", в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково, т. е.
била е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал.
7
1, т. 1 от ЗДвП, а група "Охранителна полиция" е структурно звено и част от
състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Ж., направено в
открито съдебно заседание, проведено на 27.05.2024 година. Предвид
изложеното актосъставителят Ж. П. Ж. безспорно се явява длъжностно лице
от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността "Началник на Група "Охранителна полиция" в РУ – Харманли
към ОДМВР - Хасково" и деянието е извършено в зоната на отговорност на
РУ – Харманли.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло
законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В §
6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От
нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието "управление" на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно Р. А. А. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са
спрели за проверка като той е бил на шофьорското място и на него са състави
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и във въззивната си жалба, както и в съдебно заседание.
8
В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и
съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на
приложените по делото доказателства настоящият състав намира, че е
безспорно доказано да е осъществено от страна на жалбоподателя
административното нарушение, т. е. на процесните дата и час А. е управлявал
лек автомобил след употреба на алкохол. В тази насока напълно правилно,
както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали
поведението на водача като нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, която въвежда забрана за водачите на пътно превозно средство да
управляват автомобил под въздействието на алкохол. Иначе казано дадената
от АНО правна квалификация съответства на изложените факти и описаното
деяние в констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от
органа, които покриват обективните признаци на посочената
административнонаказателна разпоредба. Като водач, управляващ МПС – лек
автомобил (който факт съдът намира за безспорно установен по делото),
жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП,
които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се
превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя Р. А. в
качеството му на водач на МПС и изразило се в управление на автомобил,
след употреба на алкохол, който обективен факт е категорично доказан по
делото, безспорно сочи поведение от негова страна, което е в пряк разрез и в
отклонение от императивната забрана за това, установена в нормата на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение е съставомерно като
административно нарушение, съгласно административнонаказателния състав
на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и
тя е правилна. Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от
първата от цитираните разпоредби (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) и водачът е
длъжен да не управлява автомобил след употреба на алкохол или друго
упойващо средство.
Редът, по който е установена концентрацията на алкохол, начинът за
това са съобразени напълно с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и съответно изискванията
на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на
вътрешните работи и Министъра на правосъдието. Изследването е извършено
от служител на МВР. Разпитаните по делото свидетели – полицейски
служители, описват този процес, включително и разясняването на
жалбоподателя на правата и процедурата във връзка с ползването на
техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба и/или да бъде
тестван с доказателствен анализатор за установяване наличие, респ. липса на
алкохол в кръвта му. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско
9
изследване, в който е посочена алкохолната концентрация в кръвта му.
Съгласно чл.1, ал.3 и ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания, като техническите средства, с които се
установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона
за измерванията.
В чл. 3, ал. 1, предл. първо от Наредбата е предвидено, че при
извършване на проверка на място от контролните органи, концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а в чл. 3а (Нов – ДВ
бр. 81 от 2018 г.), че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
Според чл. 6, ал. 2 от Наредбата (Изм. и доп. – ДВ бр. 81 от 2018 г.)
в акта за установяване на административно нарушение и в протокола за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по чл. 5,
ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката,
вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията на
техническото средство се вписват в акта за установяване на
административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след
десетичната запетая включително.
В чл. 6, ал. 9 от Наредбата (Изм. – ДВ бр. 81 от 2018 г.) е
предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване.
Следователно изследването е извършено по начин, предвиден в
закона, поради което и Съдът приема посочената в АУАН и в НП алкохолна
концентрация за несъмнено доказана. Установената концентрация на алкохол
в кръвта на жалбоподателя в размер на 0. 53 промила е доказана по
10
надлежния ред. В тази си конкретно цифрова стойност, същата надвишава
минимално установената – 0.5 промила, за съставомерността на деянието.
Изследването е извършено по начин, предвиден в закона и не е било предмет
на оспорване, поради което и съдът приема посочената в него алкохолна
концентрация за несъмнено доказана. В този смисъл жалбоподателят е
управлявал автомобил след употреба на алкохол. Употребата на алкохол е
недопустима при управление на МПС съгласно цитираната вече разпоредба
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съдът прие, че е налице съставомерно деяние по
посочения текст, при безспорно доказани обективните признаци на
изпълнителното деяние и авторство. Отделно от това, както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените Актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая съдът намира, че констатациите от АУАН се
потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Т. е. всички изложени данни водят до извода, че изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин.
Пред настоящия съдебен състав е удостоверено по несъмнен начин,
че на техническото средство към датата на нарушението има извършена
периодична проверка и срокът на същата не е изтекъл.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят Р. А. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия. Следвало е да знае, както и е знаел, че не следва да
управлява МПС след употреба на алкохол. Субективно, жалбоподателят е
имал формирана ясна представа в съзнание си, че управлява МПС след
консумация на алкохол. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р.
А..
Досежно приложението на чл. 28 о т ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението по пункт 1. Отсъствието на изложени мотиви
в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не съставлява маловажен случай. И това е така тъй като се касае за
нарушение, засягащо изключително важни обществени отношения
безопасността на движението по пътищата. Отделно от това съгласно чл. 189з
11
от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Поради
това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган
като относима към процесния случай, тъй като предвижда санкция за водач,
който управлява МПС след употреба на алкохол.
Съгласно чл. 174, ал.1,т.1 от ЗДвП, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с химическо изследване и/или
с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух над 0.5 на хиляда до 0. 8 на хиляда,
включително, се наказва с "Глоба" в размер на 500 лв. и с "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксираните размери на санкциите, поради което по
пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под тези
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания,
съдът намира за необходим и за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-2539 на МВР
правилно са отнети 8 контролни точки, тъй като за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1. 2 на хиляда,
включително, установена по надлежния ред, е предвидено да се отнемат 8
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна
разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но
това не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП
ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно: управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно: 0.53
промила, установена по надлежния ред, както и точно е посочена
санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
12
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 1 - за управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда до 1. 2 на хиляда,
включително, установена по надлежния ред (чл. 174, ал. 1 от ЗДвП) – 8
контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки
не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролноотчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функции. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и
наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и
предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл е Решение № 176
от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова
и др.
Относно разноските:
По делото е представен договор за правна защита и съдействие за
осъществена безплатна правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата, но с
оглед изхода на делото такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2,
т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0271-001100 от
22.12.2023 г. на Началник група към ОДМВР Хасково РУ Харманли, с което
на Р. А. А. ЕГН ********** от гр. Харманли, ж.к. ****, за нарушение на чл.
5, ал.3, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в
размер на 500 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 8 контролни
точки, като правилно и законосъобразно
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Р. А. А.
ЕГН ********** от гр. Харманли, ж.к. ****, за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
13
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
14