МОТИВИ по НЧД № 2890/2019г. по описа на СГС, НО, 15 състав
Производството е по реда на чл.44 от
Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Постъпило е искане от заместник-прокурор
при Окръжен съд-гр.Лион, Р. Франция, по дело с №17 062 000010 и № на
следствието CABJI9 17/13, за предаване на българския гражданин Ж.Г.Ж., с ЕГН: **********,
за провеждане на наказателно преследване по обвинение за извършване на
престъпления, както следва:
-притежание в рамките на организирана
престъпна група на оборудване, инструменти, информативна програма или данни,
създадени или адаптирани за фалшифициране на платежни средства-престъпление по
чл. L 163-4-2, L 163-4, чл.L 163-3 1,
чл. L 133-4 от Монетния и финансов кодекс на Р. Франция, наказуемо по
чл. L 163-4-2, L 163-5, чл.L 163-6, ал.1 и ал.2
от Монетния и финансов кодекс на Р. Франция;
-участие в престъпна организация,
създадена с цел подготовка на престъпление-престъпление по чл. 450-1, ал.1 и
ал.2 от НК на Р. Франция, наказуемо по
чл. 450-1, ал.2, чл.450-3,чл.450-5 от НК на Р. Франция;
-измама и опит за измама, извършени в
организирана престъпна група-престъпление по чл.313-2,ал.7, чл.313-1,ал.1,
чл.132-71 от НК на Р. Франция, наказуемо по чл.313-2,ал.7, чл.313-7, чл.313-8 и
чл.132-26-2 от НК на Р. Франция.
В съдебно заседание прокурорът моли
да бъде уважено искането на СГП за предаване на българския гражданин.
Упълномощеният защитник на исканото
лице Ж.Г.Ж. – адв.Т. счита, че не са налице предпоставки за предаване на
исканото лице на френските власти, поради наличието на основание по
чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА да се откаже изпълнение на Европейска заповед за арест.
Исканото лице Ж.Г.Ж. моли съда да
откаже предаването му на френските власти.
В производството по чл.44 от ЗЕЕЗА на исканото лице бе разяснена от съдът
възможността, същото да изрази съгласие
за предаване, както и за отказ от прилагане на принципа на особеността
по чл.61 ЗЕЕЗА, като Ж. не даде съгласие за прилагането им.
Съдът,
като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че следва да бъде уважено искането на френските власти, българския гражданин Ж.Г.Ж.
да бъде предаден за провеждане на наказателно преследване спрямо него, по
обвинение за извършване на престъпления по Монетния и финансов кодекс и по Наказателния
кодекс на Р. Франция.
Налице
са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице:
Заповедта
е издадена от компетентен орган - заместник-прокурор при Окръжен съд-гр.Лион.
В
Европейската заповед за арест изрично са посочени предвидените във френският
наказателен закон наказания за престъпленията, за които се издирва българския
гражданин, като съдът констатира, че за тях са предвидени наказания,
надвишаващи изискуемия минимум по чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА от една година лишаване
от свобода.
Направено
е в Европейската заповед за арест кратко описание на обстоятелствата, при които
са извършени престъпленията, за които се иска предаване на Ж.Г.Ж.. Българският
съд, в тази връзка, допълнително е изискал от молещата държава информация. С
писмо от 07.09.2019г. на прокурор при Окръжен съд-гр.Лион е предоставена допълнителна
информация за извършените инкриминирани деятелности, за които се иска
предаването на българския гражданин на
френските съдебни власти, за провеждане на наказателно преследване. Видно от ЕЗА и писмото, от френските
правосъдни органи се води наказателно дело с №17 062 000010 и № на следствието
CABJI9 17/13 за извършени в периода между 01.01.2016г. до 18.06.2018г.
престъпления на територията на Р. Франция, подозрение за участие в които, с
оглед фактологичното описание в ЕЗА и писмото, има срещу Ж.Г.Ж.. Правораздавателните
органи на молещата държава твърдят, че Ж.
е участвал в организирана престъпна група, занимаваща се с фалшифициране на
платежни средства и измами.
Описаните
деяния са подведени под правните норми на френското законодателство, както
следва:
-притежание
в рамките на организирана престъпна група на оборудване, инструменти,
информативна програма или данни, създадени или адаптирани за фалшифициране на
платежни средства-престъпление по чл. L 163-4-2, L 163-4, чл.L 163-3 1, чл. L 133-4 от Монетния и финансов кодекс на
Р. Франция, наказуемо по чл. L 163-4-2, L 163-5, чл.L 163-6, ал.1 и ал.2 от Монетния и финансов кодекс на Р. Франция;
-участие
в престъпна организация, създадена с цел подготовка на престъпление-престъпление
по чл. 450-1, ал.1 и ал.2 от НК на Р. Франция, наказуемо по чл. 450-1, ал.2, чл.450-3,чл.450-5 от НК
на Р. Франция;
-измама
и опит за измама, извършени в организирана престъпна група-престъпление по
чл.313-2,ал.7, чл.313-1,ал.1, чл.132-71 от НК на Р. Франция, наказуемо по
чл.313-2,ал.7, чл.313-7, чл.313-8 и чл.132-26-2 от НК на Р. Франция.
Деянията,
за които се иска предаване на Ж.Г.Ж., покрива понятието за „участие в
организирана престъпна група”, „измама (мошеничество)“ и „подправяне на
платежни средства“– деяния, за които не се изисква двойна наказуемост съгласно
чл.36,ал.3, т.1, т.20 и т.24 от ЗЕЕЗА. Независимо от това съдът е длъжен да посочи, че описаните
деятелности съставляват престъпления и по българското наказателно право (чл.
321, ал. 3, т. 2 вр. ал.2, от НК, като групата е създадена за извършване на
престъпления по чл. 243, ал.2,т.3 и чл. 246,ал.3 от НК).
Европейската
заповед за арест отговаря в пълнота на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и се
придружава с превод на български език, като в нея в необходимата степен е
описано, както времето на осъществяване на инкриминираните деятелности, за които Ж.Г.Ж. се моли да бъде предаден за
провеждане на наказателно преследване, така и място, както и механизма на участие
на исканото лице в същите.
За яснота, съдът е длъжен да посочи, че с оглед
Рамково решение 2002/584/ПВР и ЗЕЕЗА, не може да събира доказателства за
съпричастността на исканото лице към инкриминираните деятелности, нито да
изисква допълнителна информация от издаващата държава за доказаност на
престъпленията, за които се иска предаването на Ж.Г.Ж..
Не
са налице основанията на чл.39 от ЗЕЕЗА
за отказ да се изпълни ЕЗА, тъй като престъпленията, за които е издадена
заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат изцяло под
нейната наказателна юрисдикция. Настоящият съдебен състав не е уведомен, че
исканото лице е осъдено за същите престъпления, за които е издадена заповедта,
с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка.
Наред
с това, не са налице основанията, при които съдът има право на преценка дали да
откаже изпълнението на ЕЗА, тъй като за престъпленията, за които е издадена
заповедта, Ж.Г.Ж., видно от приложената по делото справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Р. България и справка за съдимост, не
е привлечен като обвиняем, нито се явява подсъдим в Република България, нито се
установява да е осъден за същото престъпление в Р. България. Липсват по делото
и данни, че наказателното производство за престъпленията, за които е издадена
заповедта, е прекратено в Република България.
Допълнително
съдът е изискал информация от Софийска районна прокуратура и Специализираната
прокуратура дали Ж.Г.Ж. е обвиняем по
досъдебно производство, като видно от постъпилите писма от двете прокуратури,
исканото лице не е привлечено в качеството му на обвиняем по друго дело, т.е.
не е привлечено към наказателна отговорност, поради което съдът приема, че
срещу Ж. няма в Р. България висящо наказателно производство. Съдът не разполага
с информация, че срещу Ж. са предприети конкретни процесуално-следствени действия, от които същият по недвусмислен
начин да е запознат, че е обвинен в
извършване на престъпление, напр. при хипотезата на чл.219,ал.2, вр с
чл.212,ал.2 от НПК.
Не
съществуват и пречки по чл.40, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице не е
изтърпяло и не изтърпява наказания за престъпленията, за които е издадена ЕЗА в
държави, които не са член на ЕС.
Съдебният
състав не е съгласен и с доводите на защитника, че в конкретния случай е налице
основание, предвидено в чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА, за отказ от предаване на
българския гражданин на френските власти.
Видно
от фактическото описание на престъпленията в ЕЗА и в допълнителното уточнение
към нея от 07.08.2019г., за които се иска предаването на българския гражданин,
нито едно от тях не е извършено изцяло или частично на територията на
Република България. Не
се съдържат и данни, че тези престъпления са извършени извън територията на Р. Франция и българското
законодателство не допуска наказателно преследване за такива престъпления, извършени извън
територията на Република България.
Обстоятелството,
че в Р. България е образувано наказателно производство от Специализираната
прокуратура, във връзка с постъпила Европейска заповед за разследване от
03.07.2017 г. от Сузане Белок - съдия - следовател при Апелативен съд - град
Лион с реф. № 1700722839G по воденото там наказателно производство прокурорски
№ 17062000013 срещу българските граждани П.Х.и И. Г. П., не е основание,
предвидено в чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА, да се откаже изпълнението на Европейска
заповед за арест.
В
насока на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че в писмото от 09.10.2019г.
на прокурор при Специализираната прокуратура на Р. България, ясно се посочва,
че в България наказателното производство е образувано във връзка с водено от
френските власти наказателно дело с прокурорски № 17062000013.
Настоящата ЕЗА е издадена във връзка с водено от
френските власти наказателно дело с №17 062 000010 и № на следствието CABJI9
17/13, т.е. налице е разлика в делата на френските власти, по които от една
страна в България е образувано досъдебно производство, а от друга -се иска
предаването на българския гражданин.
Не
на последно място в ЕЗА и в допълнителното
уточнение към нея от 07.08.2019г. се посочва, че предаването на българския
гражданин се иска за конкретни
престъпления, извършени на
територията на Р. Франция /посочени са населените места, в които е осъществена
престъпната продукция, както и конкретните времеви периоди на извършването й /,
докато в писмото от 09.10.2019г. на прокурор при Специализираната прокуратура
на Р. България се твърди, че досъдебното производство е образувано за това, че за времето от неустановена по
делото дата от началото на 2016 г. и понастоящем
на територията на Р България и Р Франция функционира организирана престъпна
група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на
неустановен до момента брой лица (три или повече), с цел да вършат съгласувано
в страната и чужбина престъпления - по чл. 253, ал. 1 НК (изпиране на пари).
С
оглед фактическото описание на инкриминираните деятелности, от една страна в ЕЗА и в допълнителното
уточнение към нея от 07.08.2019г., а от друга-в писмото от 09.10.2019г. на
прокурор при Специализираната прокуратура на Р. България, съдът не може да
установи идентичност на двете наказателни производства, още повече, че в писмото от 09.10.2019г. изрично е посочено,
че по досъдебното производство, водено в Р. България, няма привлечени в
качеството на обвиняеми лица, в това число и Ж.Г.Ж. не е бил привличан в
качеството на обвиняем, не е бил разпитван и като свидетел по процесното
досъдебно производство.
От
всичко изложено съдът намира, че не е налице релевираното от защитника
основание по чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА за отказ от предаването на българския
гражданин Ж. на френските съдебни власти.
Настоящият
съдебен състав намира също, че европейската заповед за арест отговаря на
формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение, като
в нея са посочени всички обстоятелства, мотивирали нейното издаване.
В
тази връзка съдът следва да посочи, че с допълнително писмо Шарлот Лен - зам. прокурор към Прокурора на
Република Франция, поради пропуск в ЕЗА, изрично предостави гаранция по чл.41,
ал.3 от ЗЕЕЗА /чл.5,§.3 от Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР/, че
българският гражданин Ж.Г.Ж. след постановяване на присъдата, ако тя е
осъдителна, при негово желание ще бъде предаден за изтърпяване на наказанието в
Република България.
Не
на последно място съдебният състав намира, че с предаването на българския
гражданин на компетентните власти на Р.
Франция за провеждане на наказателно преследване по следствено дело CABJI9
17/13, прокурорски №17 062 000010, би се гарантирало в пълна степен правото му
на защита по чл. 6 от ЕКЗПЧОС, като
непосредствено вземе участие във воденото срещу него наказателно преследване.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.