ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………/…………………….. год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 26.02.2019 година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2516 описа за 2018 год. на ВОС,
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл. 140, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по
предявен от от ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ
И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, чрез ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ на област с административен
център ВАРНА и сл. адрес: гр. Варна, ул. „Преслав" № 26 тел. 052/688308
против К.М.М. ЕГН:********** и адрес *** с правно основание чл. 108 от ЗС и
цена на иска 351 614,40 лева.
В исковата си молба ищеца, твърди че е
собственик на следния недвижим имот, а именно: БАР-КЛУБ със застроена площ от
197,83 кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 21а, състоящ се от входно антре, зала с
атракционен подиум, бар с бар-плот, сепарета, гримьорна, офис на управителя,
сервизни помещения, авариен изход към двора, както и главен вход, представляващ
външно стълбище с лице към бул. „Мария Луиза" с площ от 12,17 кв. м., при
граници: изток ПИ- 42 и стьлбищна клетка, на запад - двор от УПИ ІІІ - 13, на
север - двор от УПИ III - 13 и на юг - бул. „Мария Луиза", ведно с
припадащите му се 9,3892% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху 208 кв.м. идеални части от дворното място, в което е изградена
сградата, представляващо УПИ III-13 в кв. 406 по плана на IV - ти микрорайон на
гр. Варна, цялото с площ 580 кв. м., при граници: бул. „Мария Луиза", ПИ
169, ПИ 163, ПИ 164, ПИ 165 и ПИ 42, идентичен със СОС с идентификатор
10135.1504.182.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед
№ КД-14-03-1116/02.05.2012 г. на началника на СГКК - ВАРНА, ет. -1,
предназначение „за обществено хранене", бр. нива 1, площ по документ
197.83 кв.м., 12.17 кв.м. външно стълбище и 9.3892% от общите части.
Имотът е придобит от Държавата по
силата на влязло в законна сила Решение № 656 от 21.05.2010 г. на Варненски
Окръжен съд по гр. дело 315/2008 г. в сила от на 13.10.2011год., с което е
отнет на основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза
на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (отм.) от лицето
Христо Радославов Иванов, ЕГН **********.
Влязлото в сила съдебно решение на
гражданския съд е вписано в Имотния регистър на Службата по вписванията - гр.
Варна на 23.03.2012 год.
Гр. дело 1146/2011 г. на ВОС е
оразувано по искова молба от К.М.М.
против ответника Христо Радославов Иванов, исковата молба на която е вписана в
Служба по вписванията на 05.12.2011 год. с предмет обявяване за нищожен, като
привиден сключения между тях договор за прехвърляне правото на собственост
върху процесния имот, находящ се на бул. „Мария Луиза" № 21- а,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 23, том IV, per. 3999, дело
589 от 20.12.2005 г. издаден от нотариус Даниела Върлева, вписан в Служба по
вписванията вх. per. № 34239 от 20.12.2005 год., акт № 188, том СХ, дело 25578,
стр. 350883.
С Решение № 470/07.03.2012 год. по гр.
дело 1146/2011 г. на ВОС е уважен предявения иск и договора е обявен за
нищожен, което е вписано на 04.04.2012 г. в Имотния регистър при Служба по
вписванията Варна.
На 25.04.2012 г. е подадена молба от
министъра на финансите за отмяна на Решение № 470/07.03.2012 год. по гр. дело
1146/2011 год. на ВОС. Производството е завършило с решение № 382/01.11.2012 год.
по гр. дело 701/2012 год. Върховният касационен съд, който в мотивите си
приема, че Държавата би била обвързана от решение № 470/07.03.2012 год. по гр.
дело 1146/2011 год., само ако исковата молба по него е била вписана преди
предявяване на иска по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество придобито от престъпна дейност и че в разглеждания случай това не е
така и атакуваното решение не може да бъде противопоставено на държавата .
Ищеца твръди, че съгласно чл. 28, ал.
2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от
престъпна дейност (отм.), окръжният съд е образувал дело и обнародвал в
„Държавен вестник" обявление, съдържащо: номера на делото, данни за
постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока в който
заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото,
както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е
по-рано от три месеца от обнародването на обявлението.
Всички трети лица, включително и
ответника, са могли да предявят своите претенции. Към 05.11.2011 год. - датата
на която е вписана исковата молба по гр. дело 1146/2011 год. на ВОС, срока за
предявяване на претенции върху процесния недвижим имот е изтекъл.
Ответника К.М. не се е възползвала
своевременно от правото си да да предяви иск за защита на правото си на
собственост върху процесния имот, което обуславя изводът, че проведеното в
последствие съдебно производство с цел да се прогласи нищожност на договора се явява злоупотреба с право и заобикаляне на
закона, като с правомерни средства - в случая образуваното дело на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, се цели постигане на забранен резултат - имотът да не отнет
в полза на Държавата по предвидения от закона ред.
Ищеца признава факта, че към настоящия
момент имотът се владее от ответника и по партидата на същия е вписана възбрана
по изп. дело № 20188950401837 на ЧСИ Людмил Станев.
С исковата молба ищеца е заявил
петитум, с който моли съда да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенинета мегду страните Държавата представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и ответника К.М.М., че Държавата е собственик на следния
недвижим имот, а именно:
БАР-КЛУБ, със застроена площ от 197,83
кв. м., находящ се в гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 21-а, състоящ се от
входно антре, зала с атракционен подиум, бар с бар-плот, сепарета, гримьорна,
офис на управителя, сервизни помещения, авариен изход към двора, както и главен
вход, представляващ външно стълбище с лице към бул. „Мария Луиза" с площ
от 12,17 кв. м., при граници: изток ПИ- 42 и стълбищна клетка, на запад - двор
от УПИ III - 13, на север - двор от УПИ III -13 и на юг - бул. „Мария Луиза'',
ведно с припадащите му се 9,3892% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху 208 кв.м. идеални части от дворното място, в което е
изградена сградата, представляващо УПИ III-13 в кв. 406 по плана на IV - ти
микрорайон на гр. Варна, цялото с площ 580 кв. м., при граници: бул. „Мария
Луиза", ПИ 169, ПИ 163, ПИ 164, ПИ 165 и ПИ 42, идентичен със СОС с
идентификатор 10135.1504.182.1.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2018 г. на ИД на АГКК, последно
изменени със заповед № КД-14-03-1116/02.05.2012 г. на началника на СГКК -
ВАРНА, ет. -1, предназначение „за обществено хранене", бр. нива 1, площ по
документ 197.83 кв.м., 12.17 кв.м. външно стълбище и 9.3892% от общите части,
придобит по силата на Решение № 656/21.05.2010 год. по гр. дело № 315/2008 год.
по описа на ВОС, влазло в законна сила от на 13.10.2011год., с което е уважен
иск с правно основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), и да ОСЪДИ
Нотариален акт № 23, том IV, рег.№ 3999, дело № 589/2005г. на нотариус Даниела
Върлева, рег.№ 480 в НК да предаде владението му.
Ищеца е поискал на основание чл. 219,
ал. 1 във връзка с чл. 218 от ГПК, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 13,
във връзка с ал. 4 от ЗНАП, съдът да конституира като трето лице помагач на
страната на ищеца Национална агенция за приходите.
Претендира разноските по делото.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата
по делото, е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска.
В отговора ответницата твръди, че е
собственик и владелец, на процесния имот придобит от нея с договор обективиран
в НА №58, том III, per. №3310, дело №431 от 2005 год. от 04.11.2005 год. до
настоящия момент.
Оспорва като невярно твърдението, че
Държавата е собственик на процесния имот. Твърди, че с влязло в законна сила
Решение №470/09.03.2012 год. по гр.д. №1146/2011г. на ВОС, е прогласен за
нищожен договор за покупко - продажба на процесния имот обективиран в НА № 23,
т. IV, per. №3999, дело №589/2005 от 20.12.2005 год на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, като страна по нищожния договор е лицето Христо Радославов Иванов.
Ищеца твръди, че поради привидност на
договор той никога не е произвел вещно - транслативно действие, като нищожен
дори и без да бъде прогласена.
Силата на пресъдено нещо на Решение
№470/09.03.2012 год. по гр.д. №1146/2011г. на ВОС, се разпростира спрямо
правоприемника на Христо Иванов на осн. чл.22б ГПК, а именно ищеца Предявения
иск по гр.д. №1146/2011 год. е предявен на 10.06.2011 год., и до него момент няма вписана искова молба по
гр.д. №315/2008г., а Решението по гр.д. № 315/2008 год. на което като
придобивно основание на ищеца, е влязло в сила след завеждане на иска по гр.д.
№1146/2011г. и е вписано в Службата по вписванията след вписване на исковата
молба по гр.д. №1146/2011 год.
Ответницата оспорва наведените
твърдение и твърди, че Държавата не е собственик на процесния имот.
Производството по гр. дело №315/2008 год.
против Христо Радославов Иванов за отнемане на процесния недвижим имот, не
обвързва ответницата тъй като е предявен против лице, което не е собственик.
Елемент от фактическия състав за възникване на правото на отнемане на
собственост от държавата е притежаването на право на собственост от лицето,
чието имущество се отнема. Такова право на собственост лицето Христо Радославов
Иванов не е притежавал по отношение на процесния имот. Държавата не може да
придобие право на собственост тъй като имота не е придобиван въобще от ответниците
по гр. дело №315/2008 год.
В отговора ответницата оспорва
въведените от ищеца твръдения, че съгласно
чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./трябва да се приеме, че всички трети лица,
включително и ответницата е узнала за образуваното производство и за
имуществото предмет на отнемане, и в срока не са предявели своипретенциии
В отговора твръди че не е узнала от
обективна страна за публикацията в държавен вестник от една страна , а от друга
въвежда твръдения за допуснати от съда нарушения при обявяването, което
опорочава въведения от закона приклозивен и срок и същия не е изтекъл до
предявяван ена иска по гр. дело № 1146/2011 год. по описа на ВОС.
За настоящото производство съдът
намира, че възраженията не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящото
определение, като по така въведените възржение далжи произнасяне с окончателния
си садебен акт.
Ответницата въвежда твърдения, че постановеното
решение по иска с правно основание чл.28 от ЗОДИППД/отм./ е недопустимо тай
като е постановено по недопустим иск поради това, че не е спазен презклюзивния
срок /чл. 15, ал.2 от закона/ за извърщенвата проверка проверка.
Ответницата оспорав твърдението, че ищеца
е придобил правото на собственост над процесния имот и твърди, че ищеца не е
придобил правото на собственост, тъй неговия „праводателят" Христо
Радославов Иванов не е бил собственик.
Ответницата оспорва твърдението, че
вписването на исковата молба по гр. дело № 1146/2011 год. по описа на ВОС е
непротивопоставимо на придобитото въз основа на Решение по гр.д. №315/2008г. на
ВОС, като твръди, че искова молба по гр.д. №315/2008г. на ВОС не е вписвана в
Службата по вписваниятаи и решението, което е постановено по нея, няма действие
спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано
Ответницата твръди, че действието на
Решението по уважен иск с правно основание чл.28 от ЗОДИППД/отм./ му е
непротивопоставимо, във връзка с въвесдението от него възражение подроблно
описани в отговора.
Ответника твръди, че от 04.11.2005 год.
до настоящия момент, вече 14 години владее процесния имот непрекъснато,
необезпокоявано и явно. В условията на евентуалност, е направила възражение, че
е собственик на процесния имот по давност въз основа на осъществявано върху
процесния имот владение в периода от 04.11.2005 год. до предявяване на иска по
гр.д. №2516/2018 год. по описа на ВОС, към което владение присъединявам
владението на праводателя си „Ехаг Гастро" ЕООД в периода от 17.11.2004г.
до 04.11.2005г., като още към 17.11.2009 год. е изтекла в нейна полза
придобивна давност.
С отговора си ответницата моли съда да
отхвърли предявения иск.
С отговора са направени доказателстени
искания и представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съобразно
задълженията си по чл. 140 и сл. ГПК, съдът съобрази следното:
Предявения иск е с правно основание
чл.108 от ЗС
В правната теория това е искът на
невладещия собственик срещу владещия несобственик и е известен като
ревандикационен иск.
Съдът възлага в тежест на ищеца да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че придобил правото на
собственост върху процесния имот от собственик и имота се държи и владее от
ответницата без правно основание.
Ищецът е въвел, че придобивното му
основание е Решение № 656/21.05.2010 год. по гр. дело № 315/2008 год. по описа
на ВОС, влазло в законна сила от на 13.10.2011год., с което е уважен иск с
правно основание чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.).
Ответника владе имота и към настоящия
момент.
За този факт е налице признание от
страна на ищеца в исковата молба.
По направените с отговора на исковата
молба възражения.
На основание чл. 154 от ГПК съдът
възлага в тежест на страните независимо от процесуалното им качество, че следва
да установят фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения.
По отнощение ва направеното искане от
страна на ищеца с правно основание чл.219 от ГПК.
Искането е неоснователно.
Ищец по дело е Държавата
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния
управител на Област Варна.
Искането за привличане на НАП в лицето
на ТД НАП Варна, като трето лице-помагач е в нарушение на чл. 219 ГПК.
За е допустимо привличане на трето лице помагач на една от главните страни
следва същото да е обусловено от правен интерес. В настоящия случай липсват обективните
предпоставки за привличане в процеса на трето лице помагач на страната на ищеца
Държавата друг неин държавен орган, тъй се касае за един и същ правен субект, а
именно ДЪРЖАВАТА.
Съгласно ЗНАП, Национална агенция за
приходите е специализиран държавен орган към министъра на финансите за
установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със
закон частни държавни вземания. Безспорно ищец по делото е Държавата, действаща
чрез Областния управител на Област Варна.
В този смисъл тъй като се касае за за
един и същ субект и искането по чл.219 от ГПК е неоснователно.
По направените доказателствени
искания.
Съдът следва да отложи произнасянето
си по направеното искане на ищеза за допускане на СТЕ, в открито съдебно
заседание след становище на ответника, тъй като този факт не се оспорва.
Съдът следва да допусне като писмени
доказателства по делото, представените с исковата молба, като по тяхното
приемане ще се произнесе в съдебно заседание, а по отношение на представените с
отговора на ответника писмени доказателства съдът ще произнесе в открито
съдебно заседание след становище на ищеца.
Производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На страните по делото следва да бъде
дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ДЪРЖАВАТА,
представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, чрез
ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ на област с административен център ВАРНА за конституирането
н настоящото производство на нейна страна трето лице помагач на основание
чл.219 от ГПК НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Определението на съда в тази му част
подлежи на обжалване на основание чл.220 от ГПК, в седмичен срок от редовното
му връчване пред Апелативен съд Варна с частна жалба.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за
доклад:
Предявения иска е с правно основание
чл.108 от ЗС
Приема за разглеждане направеното
възражение от страна на ответника като средство за защита против иска, че е
придобила имота чрез непрекъснато явно и трайно владение, като добросъвестен
владелец.
ПРИЕМА, че се признават и не се
нуждаят от доказване на основание чл. 146, ал.1 т.З и т.4 ГПК следните факти:
С Нотариален акт № 58,
том IІI, рег.№ 3310, дело № 431/2003г. на нотариус Даниела Върлева, рег.№ 480 в
НК, вписан с вх.№28444/07.11.2005 г., акт 163, том XС, дело № 21 406 в СВ-Варна
ответница е придобила собственост на
процесния имот, на договорно основание, чрез договор за покупко продажба.
С Нотариален акт № 23,
том IV, рег.№ 3999, дело № 589/2005г. на нотариус Даниела Върлева, рег.№ 480 в
НК, вписан с вх.№ 34239/20.12.2005г., акт 188, том СX, дело № 23578 в СВ-Варна
ответница е отчуждила процесния имот в
полза на Христо Радославов Иванов чрез
договор за покупко продажба.
С Решение №
470/09.03.2012 год. по гр. дело № 1146/2011 год. на ВОС е прагласен за нищожен
договора обективиран в Нотариален акт № 23, том IV, рег.№ 3999, дело №
589/2005г. на нотариус Даниела Върлева, рег.№ 480 в НК
С Решение № 656/21.05.2010
год. по гр. дело № 315/2008 год. по описа на ВОС процесния недвижи имот е отнет
в полза на държавата от Христо Радославов Иванов по предявен срещу негов иск с
правно основание 4 ал.1 от ЗОПДИППД/отм.
Ответницата К.М.М.
владее процесния имот от 04.11.2005 год. до настоящия момент.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК,
на ищеца, че е в негова тежест да докаже, фактите и обстоятелствата касаещи
придобивното основание.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК,
на ответника, че е в негова тежест да докаже, със всички допустими
доказателствени средства въведените възражения.
ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК,
като писмени доказателства представени с исковата молба и отговора, като по
приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
ОТЛАТА произнасянето си по направените
от ответника доказателствени искания дза допускане на свидетели за твръдяното
владение, след произнасено от съда по чл.146 ал.1 т.5 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖАТ по делото
гр.дело № 315/2008 год. по описа на ВОС и гр. дело № 1146/2011 год. по описа на
ВОС.
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2019 год. от 14.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение,
което съдържа проекто доклада, като на ищеца се връчи и препис от отговора на
ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на
споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за
уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като
при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в
половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като
алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11
ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да
съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел
Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат
да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел.
052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
За предприемане действия по започване
на процедура по медиация следва да уведомят съда.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: