№ 132
гр. Момчилград, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100053 по описа за 2023 година
Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. М. С., ЕГН: **********, чрез адв. М.
М. от АК- Пловдив против: ИЗИ АСЕТ МЕНДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********,
и **********" ЕООД, ЕИК: ********, и двете дружества със седалище и
адрес на управление в гр. *****, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40-46, с която са предявени кумулативно съединени
установителни искове за прогласяване нищожността на сключени между
ищцата и всеки от ответниците договори; 1/ Договор за паричен заем №
4317927 от 19.11.2021г., сключен с първия ответник „********** “ АД; 2/
Договор за предоставяне на поръчителство №4317927, сключен с вторият
ответник.
Исковата молба се сочи, че ищцата е страна по Договор за паричен заем
№ 4317927 от 19.11.2021г., сключен с първия ответник „********** “ АД.
Съгласно този договор ищцата е получила заемната сума от 1 500 лева, и
общо дължима сума с лихва 1 919,32 лева, при срок на кредита 13 вноски.
Сочи се, че съгласно чл.4 от Договор за паричен заем, ищцата е сключила с
втория ответник "**********" ЕООД, и Договор за предоставяне на
1
поръчителство №4317927, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за
заем. Възнаграждението което е следвало да заплати, за поръчител е било в
общ размер на 797,68 лева или 61.36 лева за всяка вноска. Намира, че Договор
за паричен заем № 4317927 сключен с ответниковото дружество „
**********“ АД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1
т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност
намира, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4317927, сключен с
ответниковото дружество „ ********** “ АД, е нищожна на основание чл.26
ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Ищцата счита, че така сключения Договор за предоставяне на
поръчителство № 4317927 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Развиват се подробни доводи поради което се счита, че договорите са
нищожни на посочените основания. Ето защо се счита, че следва да бъде
прогласена нищожността на посочените договори. Въз основа на това моли
съда да приеме, че Договор за паричен заем №4317927 сключен с ответното
дружество „ ********** “ АД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 4317927,
сключен с ответното дружество „ ********** “ АД, е нищожна на основание
чл.26 ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Моли съда да
приеме, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство №
4317927 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание
чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „**********” АД е депозирал
писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове.
Неоснователно било твърдението за заобикаляне на изискванията на чл.19
ал.4 от ЗПК. Нямало нарушение на добрите нрави, и това щяло да е налице
при заблуждение относно цената на определена стока, но когато една цена
била ясно и коректно посочена, когато една услуга не била задължителна за
ползване и потребителят сам я избирал, не можело да е налице. Липсвали
нарушения на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК, т.к. ГПР не бил по-висок от
допустимото. Посочва се, че договорът за поръчителство е второ, акцесорно
облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него такса за
възнаграждение на поръчителя да бъде включена в ГПР по договора за
2
паричен заем. ГПР се изчислявал към момента на сключване на договора, към
който момент не било ясно дали заемателят ще предостави обезпечение, кое
точно или няма да предостави. Възнаграждението за поръчителя не
представлявало разход по кредита. Неоснователни били и твърденията за
нищожност на договора за поръчителство, не била наведена в исковата молба
никаква конкретна обосновка. От кредитора на поръчителя не се дължали
никакви възнаграждения. Развити са съображения, че в случая не било налице
нееквивалентност на престациите по договора за предоставяне на
поръчителство, а се дължало възнаграждение на поръчителя за оказана от
последния услуга на длъжника. Сочат се аргументи за самостоятелния
характер на двата договора. Направено е искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендирани са разноски, и се прави искане при уважени искове
определеното адв.възнаграждение да е в минимални размери.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил е отговор и от „**********“
ЕООД, също със становище за неоснователност на предявените искове.
Договорът за поръчителство не противоречал на добрите нрави, престациите
не били явно нееквивалентни. С предоставеното поръчителство дружеството
извършвало възмездна услуга в полза на заемодателя. Поръчителят бил
сключил договора само и единствено поради възлагане от ищцовата страна.
Не били налице нарушения на чл.26 ЗЗД, чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП и чл.22 от ЗПК,
като в исковата молба били изложени голословни твърдения в тази насока.
Договорът за предоставяне на поръчителства не се регулирал от ЗПК, а от ТЗ.
Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендирани са разноски и се прави искане при уважени искове
определеното адв.възнаграждение да е в минимални размери.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за паричен заем № 4317927 от
19.11.2021г., сключен между ищцата и първия ответник „********** “ АД.
Съгласно този договор ищцата е получила сумата в размер на 1 500 лева, и
общо дължима сума с лихва 1 919,32 лева, при срок на кредита 13 вноски. В
Договора заемът е предоставен при фиксиран ГЛП по заема 35 %, и посочени
ГПР от 41,71 %. Съгласно чл.4 от Договора, заемателят се задължавал в
3
тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от
посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез
представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител.
По делото е представен и Договор за предоставяне на поръчителство №
4317927 от 19.11.2021г., сключен между ищцата и „**********“ ЕООД, с
който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 797,68 лева, да
стане поръчител по Договор за паричен заем- със същият номер и дата на
сключване- посочен по-горе. В договора е уговорено, че възнаграждението е
платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по заема, като кредиторът „**********” АД е овластен
да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл.5 ал.1 от Договора за
поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем,
то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови
платена за погасяване на задълженията по кредита сума.
По делото е приложен Погасител план, който е общ за дължимите по
двата договора плащания, и в който са посочени размерите на главницата по
заема, дължимата лихва и възнаграждението по предоставената гаранция.
Така представените писмени доказателства не са оспорени от страните,
и съдът ги приема.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи: Няма спор между страните в настоящото
производство, че между ищцата и първият ответник- „**********” АД е
възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен
заем- посочен по-горе, при което ищцата е получила предоставен й кредит от
ответника. За обезпечаване задълженията по този договор между ищцата и
„**********“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство-
процесният и обсъден по-горе.
Анализирайки предмета и съдържанието и на двата договора се
установява, че ищцата има качеството на потребител, и като такъв се ползва
със закоустановената потребителска закрила, поради което приложение в
случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на
ЗЗД. Предвид изложеното съдът приемата посочените в исковата молба
доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в
тази насока следва да бъде посочено следното; Двата процесни договора– за
4
кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото вторият
обезпечава изпълнението на първият и сключването му е обусловено от
действителността на заемното правоотношение– последното се явява негово
основание. Следва да се посочи, че договорите имат един и същи номер,
сключени са на една и съща дата, и от едно и също лице за двете дружества
Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се
осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от
дружестват– заемодателя „**********” АД. Видно от погасителният план и
договора за заем годишен процент на разходите, в размер на 47,07 %, е
включено само вземането за договорна лихва като разход по кредита, но не и
възнаграждението по договора за поръчителство, в който случай ГПР би бил
много по-висок. Предвид и на това съдът намира, че възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита,
който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия разход
по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. С
процесния договор за паричен заем- а именно чл.4 от същия, длъжникът е
задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като
липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока,
доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е
прекратяване на договора – по арг. от чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, то съдът намира, че
предоставянето на едно от посочените обезпечения реално се явява условие за
сключване на договора.
Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в
ГПР по кредита, предвид и че процесния договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор.
Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора /тя не е в размер на
1 919,32 лева/, защото същата се завишава с възнаграждението за
поръчителство от 797,68 лева, и реалните разходи по кредита, които ще
направи– и което е нарушение на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
5
Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на
чл.22 от ЗПК.
С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договор за
предоставяне на поръчителство- процесният, тъй като същият се явява лишен
от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той
обезпечава и във връзка с който е сключен.
В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението
по договора за поръчителство. Последният е нищожен и на самостоятелно
основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от
съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение
срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане
на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми- в този смисъл е чл.5 от
Договора. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение без
реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото
сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога
ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при
погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от
страните по договора– поръчителя, поради което и този договор се явява
недействителен като лишен от основание за неговото сключване.
С оглед на горното така предявените установителни исковете се
намират за основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има
ищцата на основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед на представения списък по
чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В нейна полза следва да
се присъди сумата от 126,78 лева разноски за държавна такса, като първият
ответник следва да заплати на ищцата сумата от 76,78 лева, а вторият
ответник- следва да й заплати сумата от 50 лева.
На основание чл.38 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.М.
М. следва да се присъди сумата от 492 лева- за първият иск, и сумата от 400
6
лева- за вторият иск, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ на ищцата по настоящото дело, като следва първият ответник
да заплати на адв.М.М. сумата от 492 лева, а вторият ответник- сумата от 400
лева.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните; М.
М. С., ЕГН: **********, и „**********” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ж.к „*******“, бул.„Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, че сключеният помежду им
Договор за паричен заем № 4317927 от 19.11.2021г. е нищожен на основание
чл.11 ал.1 т.10 вр. чл. 22 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М.
М. С., ЕГН: **********, и „**********“ ЕООД, ЕИК- ********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, ж.к. „*******“, бул.„Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40- 46, че сключеният помежду им
Договор за предоставяне на поръчителство№ 4317927 от 19.11.2021г., е
нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД– поради липса на основание.
ОСЪЖДА „**********” АД, с ЕИК- *********, ДА ЗАПЛАТИ
на М. М. С., ЕГН: **********, сумата от 76,78 лева- разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК- ********, ДА ЗАПЛАТИ
на М. М. С., с ЕГН: **********, сумата от 50 лева- разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „**********” АД, с ЕИК- ********* да заплати на ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в размер на 492 лева-
адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна правна помощ на М. М. С. с
ЕГН- **********.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК- Пловдив, сумата в размер на 400 лева-
адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна правна помощ на М. М. С. с
7
ЕГН- **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8