№ 44712
гр. С., 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110117447 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г“ срещу ответника
З. Ф. Ф., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца 887,15 лева – регресно
обезщетение за заплатеното от ищеца за вредите, причинени от ответника на
лек автомобил „Х.Т“ с рег. № ********** при управление на 03.06.2022 г. по
обяд в С. на ул. „К.П“ на лек автомобил „А. Q7“ с рег. № ********* без
валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС),
ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.05.2023 г., до окончателното плащане – вземания по Заповед за изпълнение
№ 17323/16.06.2023 г. по частно гражданско дело № 28125/2023 г. на
Софийския районен съд, 28. състав.
Ищецът твърди, че е застраховал имуществената гражданска
отговорност на управляващия автомобил „А. Q7“ с рег. № ********* по
силата на застраховка към 03.06.2022 г. Поддържа се, че на последната дата
ответникът, който нямал СУМПС, управлявал автомобила на заден ход на ул.
„К.П“ в С., при което ударил предната част на автомобил „Х.Т“ с рег. №
**********, като поради това ищецът заплатил на застрахователя по
имуществено застраховане на последния автомобил обезщетение за
причинените вреди в размер на 887,15 лева на 17.08.2022 г. Затова, доколкото
застрахователят по имуществената застраховка вече бил заплатил на
собственика, за ищеца възниквало регресно вземане към виновния
неправоспособен водач – ответника, за което била издадена заповед за
изпълнение, но тя не можела да се връчи редовно на ответника, поради което
по указания на съда е предявен настоящият иск. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 31.07.2025 г.) не е
подаден отговор от ответника – З. Ф. Ф..
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2 КЗ
1
във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на
чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба, изискване на акт за
установяване на нарушение и наказателно постановление от МВР.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканите от ищеца експертизи и свидетел, тъй като
същите не са необходими за правилно разрешаване на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело 17447 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 3
декември 2025 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по
чл. 146 ГПК:
Предявен е иск за заплащане от водач без правоспособност на регресно
обезщетение към застрахователя по гражданска отгворност, който е заплатил
обезщетение за вредите от пътнотранспортно произшествие (ПТП), с правна
квалификация чл. 500, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е управлявал
автомобил без правоспособност, при което е предизвикал с автомобила удар, в
причинна връзка с който са настъпили вреди, като застраховател на увредения
автомобил е изплатил обезщетение, а в последствие ищецът като отговарящ за
гражданската отговорност на водачите е възстановил обезщетението на
застрахователя по имуществената застраховка.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е, че ако се установи, че
ответникът е управлявал без СУМПС, това е било виновно.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
– по претенцията по чл. 500, ал. 2 КЗ – че ответникът е управлявал МПС
без правоспособност; че ищецът е застраховал отговорността на управляващия
автомобила; заплащане на вредите на застрахователя по имуществено
застраховане;
2
– по претенцията по чл. 411 КЗ – наличието на имуществена застраховка
за пострадалия автомобил; вреди, покрити от застраховката; заплащане на
стойността на вредите от застрахователя по имуществено застраховане;
– по свързаната претенция по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – противоправно
поведение на застрахования при ответника водач; че вредите, причинени на
увредения автомобил, се намират в причинна връзка с това противоправно
поведение.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК публично учреждение – отдел
„Пътна полиция“ на СДВР, да представи в двуседмичен срок от получаване
на съобщението следните намиращи се у него документи: акт за установяване
на нарушение и наказателно постановление, издадени по преписката, по която
е издаден Протокол № **************** г., като наказан следва да е З. Ф. Ф..
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК останалите
доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – ЗАД „Б.В.И.Г“, че
ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без
да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4