РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Бургас, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Бълнед“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Неделчо Милчев, чрез адв. Н.И. от БАК, срещу Наказателно
постановление № 591511-F611947/12.11.2021 г. на началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е изразено
писмено становище за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Чолакова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 11.05.2021 г., в 12:40 ч., e извършена проверка на търговски обект -
бензиностанция и газстанция „Бълнед“, находящ се в гр. Българово, ул. Обходна,
стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката e установено, че в обекта е въведена в
експлоатация и се използва електронна система с фискална памет /ЕСФП/ и свързано към
1
нея фискално устройство. Било установено също, че жалбоподателят не е подал
документално данни към НАП на датата на данъчното събитие за доставка на получено
количество гориво по акцизен данъчен документ /АДД/ УКН № 5952446/02.04.2021 г.
Безспорно е и че след получаване на доставката, на 05.04.2021 г., в 10:09 часа,
посредством ЕСФП към НАП, е била подадена дистанционно информация за нивомерната
доставка /видно и от служебния бон на л. 43 от делото/, която е била успешно приета от
НАП. По делото обаче няма данни да е бил направен опит за подаване на информация и за
документалната доставка. Видно от служебния бон /л. 42 от делото/, задължението е
изпълнено на следващия ден – 06.04.2021 г.
Съставен е протокол за извършена проверка от 11.05.2021 г. /л. 21-23 от делото/.
При тази фактическа обстановка на 12.11.2021 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 59а,
ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, и на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, му е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г., в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво
да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице -
доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените или получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен
2
път с квалифициран електронен подпис. В издадената от министъра на финансите Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. изрично е предвиден и редът за подаване на информацията по чл.
118, ал. 10 от ЗДДС - чрез електронен документ за получаване /ЕДП/ по електронен път с
квалифициран подпис, което следва да стане на интернет страницата на НАП на датата на
данъчното събитие. С получаване на доставка на течни горива дружеството е придобило
качеството на задължено лице и като такова е било длъжно да подава данни за получената
доставка. Това задължение дружеството е следвало да изпълни на датата на доставката на
течното гориво. Дружеството не е изпълнило това свое задължение и с това е осъществило
нарушението, предвидено в чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата
на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, не е следвало да подава информация, доколкото е използвало
ЕСФП. Видно от текста на разпоредбата на чл. 118, ал. 11 от ЗДДС /респ. чл. 59, ал. 3 от
Наредбата/, съпоставен с правилото по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС /респ. чл. 59, ал. 1 от
Наредбата/, става ясно, че данъчно задълженото лице - получател по доставка на течни
горива, е длъжно да подава електронен документ за получаване (ЕДП) съгласно приложение
№ 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП. В случая жалбоподателят не е подал данни за доставени
количества горива по документ към НАП, на датата на данъчното събитие, чрез наличната в
обекта ЕСФП, поради което и не може да се ползва от изключението на чл. 118, ал. 11 от
ЗДДС /респ. чл. 59, ал. 3 от Наредбата/. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си и
не е подал в НАП изискуемия електронен документ за получаване /ЕДП/, поради което и
правилно е прието, че поведението покрива признаците на състава на чл. 118, ал. 10 от
ЗДДС.
Съдът счита, че анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че
нарушението, по същество не води до неотразяване на приходи. До този извод е достигнал и
АНО, прилагайки разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. Санкцията е в минимален размер от 500 лв. и следва да се
потвърди.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Наказващият орган правилно е преценил, че се касае до извършено административно
нарушение и правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
Наложеното наказание на жалбоподателя е в съответствие със санкционната
разпоредба и като законосъобразно издадено наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на представителя на АНО /л.
3
65/, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 591511-F611947/12.11.2021 г. на
началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на жалбоподателя „Бълнед“ ООД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „Бълнед“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Централно
управление на Национална агенция за приходите - гр. София, възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Вярно с оригинала!
МП
Съдия
при
Районен _______________________
съд –
Бургас:
4