Определение по дело №76/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260103
Дата: 22 февруари 2021 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20213000500076
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

260103./22.02.2021

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч.гр.дело № 76/2021г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК, образувано по частна жалба на "СТАРА СОКС" ЕООД, ЕИК ********* против определение № 260645/04.11.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2140/2019г., с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на т.д. № 125/2019г. по описа на ОС - Сливен, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

            В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на съда за преюдициалност на спора по т.д. № 125/2019г. спрямо настоящия. Сочи се, че от мотивите на все още невлязлото в сила съдебно решение, постановено по това дело се извежда извод за недопустимост на направените оспорвания относно валидността на договора за цесия, от който настоящия жалбоподател черпи правата си на кредитор, което съгласно цитирана в жалбата съдебна практика сочи на извод за недопустимост изцяло на предявения по т.д. № 125/2019г. на ОС - Сливен иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на определението за спиране и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

            В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, с които жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от настоящия жалбоподател "СТАРА СОКС" ЕООД против С.К.Н., Н. С. Н. и К. С. Н., последните двама действащи чрез тяхната майка и законен представител М. В. Г. - Н. иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Качеството си на кредитор ищецът е обосновал с твърдения за съществуване на вземане спрямо прехвърлителя С.Н., произтичащо от договор за цесия от 12.04.2018г., съгласно който "УниКредит Булбанк" АД е цедирало всичките си парични вземания по договори за кредит с кредитополучател "Фантазия 21" ООД и солидарни длъжници Й. М. Й. и ответника С.Н..

С обжалваното определение окръжният съд е приел, че разрешаването на така предявения иск е обусловено от изхода по спора, предмет на т.д. № 125/2019г. на ОС - Сливен, по който е направено оспорване на вземането на ищеца "СТАРА СОКС" ЕООД с доводи за нищожност на договора за цесия от 12.04.2018г., сключен с "УниКредит Булбанк" АД.

От представеното по делото удостоверение и след извършена служебна справка с постановеното невлязло в сила решение по т.д. № 125/2019г. е видно, че производството по т.д. № 125/2019г. е образувано по предявен от "Фантазия 21" ООД - в производство по несъстоятелност срещу "СТАРА СОКС" ЕООД иск по чл.694 ал.1 ТЗ за отричане съществуването на приети в несъстоятелността вземания на кредитора-ответник, в това число и претенцията, основана на процесния договор за цесия, по отношение на който са наведени възражения за нищожност. Дали тези възражения са допустими или не, респ. дали искът по т.д. № 125/2019г. е допустим не може да бъде преценявано от съда по настоящия иск. Компетентен да стори това е единствено съдът, пред когото този иск е предявен. В тази връзка изложените в частната жалба доводи в тази насока са неотносими, респ. неоснователни към преценката за наличието на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Независимо от това, предвид правомощията на настоящата инстанция за цялостен контрол на обжалваното определение, без да е ограничена само от оплакванията в жалбата, съдът намира, че изходът от спора по т.д. № 125/2019г. на ОС - Сливен не се явява преюдициален за настоящия правен спор. 

Съгласно разясненията на ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и константната съдебна практика преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Това означава зачитане както на обективните предели на СПН /правата и фактите спрямо които ще се разпростра/, така субективните предели на влязлото в сила решение по този спор /лицата, които ще бъдат обвързани от нея. Съгласно разпоредбата на чл.298 ал.1 ГПК решението има действие само спрямо страните по делото, а по изключение и спрямо други лица в изрично посочени от закона случаи.

В случая настоящите ответници, в частност солидарния длъжник С.Н. не са страна в производството по т.д. № 125/2019г. Няма твърдения, нито данни да имат качеството на кредитори на несъстоятелния длъжник с приети вземания, за да е налице изключението за разпростиране СПН съгласно чл.694 ал.8 ТЗ.

Солидарността на "Фантазия 21" ООД, Й. Й. и ответника С.Н. относно вземането на ищеца, оспорено с иска по чл.694 ал.1 ТЗ не е основание за разпростиране СПН по този иск и спрямо неучастващите като страни по него солидарни длъжници.  Същите нямат положението на необходими другари предвид липсата на идентичност и общност в материалното правоотношение между кредитора и всеки един от солидарните длъжници /арг. от чл.122 ЗЗД/, поради което и постановеното решение по иск на един от солидарните длъжници, респ. на кредитора срещу един от длъжниците, с което вземането на кредитора ще бъде признато или отречено няма да има обвързваща СПН в отношенията между кредитора и неучаствалите солидарни длъжници.

  Ето защо решението по т.д. № 125/2019г. на ОС - Сливен няма да има действие по отношение на ответника С. Нидин и нито той, нито ищеца "СТАР СОКС" ЕООД ще могат да се позоват на него по предявения иск по чл.135 ЗЗД.

Следователно спорът по т.д. № 125/2019г. не е преюдициален, поради което не са налице основания за спиране на производството по гр.д. № 2140/2019г. на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 260645/04.11.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2140/2019г. И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

            Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.