Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.03.2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение, на пети март
две хиляди и двадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при секретар ***,
като разгледа докладваното от съдията М. ***, гражданско дело № 8396
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, с която претендира да бъде прието
за установено по отношение на
К.Ю.Л. ЕГН ********** с адрес ***,
че съществува
присъденото с издадена по ч.гр.д. № 3054/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от: 515,07 лева, представляващи
незплатен сбор от стойността на доставени далекосъобщителни
услуги за отчетен период
от 20.05.2016г. до
19.10.2016г. по Договор за далекосъобщителни
услуги от 13.06.2012г., за която операторът
е издал крайна фактура/кредитно известие №
**********/20.10.2016г., платима в срок до 04.11.2016 г., за индивидуален клиентски номер *********, ведно
със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 25.02.2019г., до окончателно изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 827,82
лв., представляваща сбор от неплатени лизингови вноски за период м.10.2016г. – м.02.2018г. за устройство марка Apple iPhone 6s по Договор за лизинг
от 22.03.2016г.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Между
ищецът и ответникът били сключени горепосочените договори за доставка на мобилни телекомуникационни услуги и предоставяне на
устройство на лизинг. По тези договори ищецът бил изрядна страна, а ответникът
не заплатил дължимото възнаграждение за ползваните услуги и уговорени лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство. Твърди
се извършено прекратяване на договорите поради неизпълнение, за което
ответникът не следвало да бъде уведомяван или евентуално, че се уведомява с
исковата молба. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл. 131
ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник.
В проведеното по
делото на 05.03.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или
упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си
представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от
съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК
предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не
се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа
в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено
решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
Съдът
намира, че от приложените към исковата молба
и приети по делото писмени доказателства – ч.гр.д. № 3054/2019г. по
описа на ВРС; копия на договор за мобилни услуги
при общи условия с приложение и допълнително споразумение; договор за лизинг;
декларация-съгласие;
фактура №**********/20.06.2016г.; №**********/20.07.2016г., №**********/ 20.08.2016г.; № **********/20.09.2016г. и **********/20.10.2016г, се установява
съобразно изискването на чл. 239 ал.
1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание
422 вр. чл.
415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД.
На
основание чл. 78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според доказателствата
за реалното им извършване - вносни бележки за държавни
такси и адвокатско
възнаграждение с ДДС, са в общ размер от 207,39
лв. Следва да се
присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 240,43 лева.
Предвид изхода на делото ответникът следва да се осъди да заплати в полза
на съда дължимата държавна такса, която
не е авансово платена от ищеца.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между
страните „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, *** и К.Ю.Л.
ЕГН ********** с адрес ***, че съществува
присъденото с издадена по ч.гр.д. № 3054/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата
от: 515,07 лева, представляващи незплатен сбор от стойността на доставени далекосъобщителни
услуги за отчетен период
от 20.05.2016г. до
19.10.2016г. по Договор за далекосъобщителни
услуги от 13.06.2012г., за която операторът
е издал крайна фактура/кредитно известие №
**********/20.10.2016г., платима в срок до 04.11.2016 г., за индивидуален клиентски номер *********, ведно
със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 25.02.2019г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 342 ТЗ К.Ю.Л. ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 827,82 лв.,
представляваща сбор от неплатени лизингови вноски за период м.10.2016г. – м.02.2018г. за устройство марка Apple iPhone 6s по писмен договор за лизинг от
22.03.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК К.Ю.Л. ЕГН **********
да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, *** сумата от 207,39 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 240,43 лева разноски по ч.гр.д. № 3054/2019г.. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 77 вр. чл. 81 ГПК К.Ю.Л.
ЕГН ********** да заплалати в на държавата и бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен
съд – гр. Варна сумата от 75 лева – държавна такса.
Решението
на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: