Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27 24.01.2020г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На двадесет и втори
януари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01805 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
429165-F430566 от 15.04.2019 г. (НП), издадено от началника на
сектор „Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция
по приходите (ЦУ на НАП), с което на С.Т.П., ЕГН ********** в качеството
му на ЕТ „********”, ЕИК ********е
наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв (три хиляди лева) на основание чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредбата).
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. В хода на съдебното производство се представлява от адв. М.Т. от
САК, която поддържа съображенията, въз основа на които пледира за отмяна на
процесното НП.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител гл.юк М.К. предлага процесното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като прави искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на
обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
основателна.
От фактическа страна:
На 11.10.2018 г., в 16:10 часа, свидетелите
Р.Р.Т. и Я.Н.Я. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, гр.София, извършили проверка в търговски обект – кафе
аперитив, находящ се в гр. П., ул. Юрий Гагарин № 7, стопанисван от ЕТ „********”.
Установили наличието на регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство (ФУ) – модел „DATECS DP-25 KL” с инвентарен номер (ИН) на ФУ DT480035, което притежавало операциите „служебно въведени”
и „служебно изведени” пари. Дневният отчет № 0013607 от 11.10.2018 г. от
фискалната памет бил в размер на 64,90 лв, а фактическата наличност била в размер
на 86,00 лв, съгласно изготвения опис на парите в касата от служител на
търговския обект. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 21,10
лв. Проверяващите счели, че същата представлява въвеждане на пари в касата на
обекта, извън случаите на продажба, която не е отразена чрез функцията на
фискалното устройство „служебно въведени” в момента на извършването й, като
приели, че търговецът не е изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби, да отбележи всяка настъпила промяна на касова наличност на ФУ. За
така извършената проверка изготвили протокол № 0401698 от 11.10.2018 г, като за
установеното от тях нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредбата свидетелят Р.Р.Т. съставил
на 23.10.2018 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F430566, който бил предявен и подписан от търговеца.
На основание на така изготвения АУАН
административнонаказващият орган (АНО)
приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП,
с което ангажирал на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС
административнонаказателната отговорността на жалбоподателя, като му наложил
имуществена санкция в размер на 3000 лв (три хиляди лева) за нарушение на чл.
33, ал.1 от Наредбата.
НП било връчено на нарушителя
жалбоподател на 04.10.2018 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установено предвид приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: протокол
за извършена проверка № 0401698 от 11.10.2018 г., дневен финансов отчет № 0013607
от 11.10.2018 г., опис на парите, АУАН № F430566 от 23.10.2018 г., заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, пощенски плик, с който жалбата
против обжалваното НП е била подадена по пощата. Съдебният състав кредитира в цялост показанията на свидетелите
Р.Р.Т. и Я.Н.Я., тъй като същите са имали непосредствени впечатления за
установените от тях факти.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства и сервизно
обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни
касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с
фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните
изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с
Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
наредба на министъра на финансите, каквато в процесния случай е Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите. Чл.33, ал.1 от
последната задължава лицата извън случаите на продажба, всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” и то с точност до минутата. Неотразяването на всяка промяна
в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г.
Безспорно е установено по делото, а и не
се оспорва от страна на жалбоподателя, че при проверката, извършена на 11.10.2018
г. в търговския обект, стопанисван от него, е установена разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер на 21,10 лв,
която не е била отбелязана във въпросното ФУ за деня на проверката. По този
начин е била нарушена отчетността на касовата наличност, с което
санкционираното дружество не е изпълнило фискалните си задължения по чл. 33,
ал.1 от визираната Наредба.
За предявеното обвинение за това
нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която въздига в
административно нарушение всяко несъобразяване на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по прилагането му (в процесния случай Наредбата),
като съобразно наличието или не на определена вредоносна последица от това
нарушение се предвиждат различни по размер санкции.
В процесния случай, за да бъде наказуемо
на основание чл. 185, ал.2, изр.1-во от ЗДДС неизпълнението на задължението, вменено с разпоредбата на чл.
33, ал.1 от Наредбата е следвало задължително да се обосноват и обстоятелства,
че същото има за резултат неотразяване на приходи, като за този обективен
елемент от състава на административнонаказателната норма на чл. 185 от ЗДДС в АУАН липсва предявено обвинение, което е довело
до съществено процесуално нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т.4
и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е ограничило правото на защита на
нарушителя да я организира в пълен обем съобразно описаните факти и
обстоятелства при които е извършил деянието. Това е довело до
незаконосъобразност на издаденото НП. Още повече, че предвидените в ал.1 и ал.2
на чл. 185 от ЗДДС санкции са в размери, които разкриват съществени разлики,
което определя абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои
обстоятелства актосъставителят, съответно наказващия орган, приема като
основание за образуване на административнонаказателното производство, съответно
за налагане на едната или другата санкция. Същевременно пропускът да се изясни
дали нарушението води или не до
неотразяване на приходи извън случаите на продажби, е съществен, тъй като
препятства съдебната проверка относно правилното приложение на материалния
закон, различен по отношение тежестта на санкцията при наличие на
обстоятелствата по ал.2, изр.2-ро на чл. 185 от ЗДДС. Недопустимо е тези факти
да се изясняват и уточняват впоследствие, тъй като установен от наказващия
орган или пред съда, този факт би довел до съществено изменение на предявеното с
АУАН фактическо обвинение, срещу което още при съставянето на акта е
гарантирано правото на защита на нарушителя. В този смисъл са изложени и
съображения в жалбата срещу процесното НП, които съдът приема за основателни.
В АУАН и в НП отсъстват и факти, въз
основа които може да се направи извод за наличие на предвидения в чл. 185,
ал.2, изр.2-ро от ЗДДС резултат – неотразяване на приходи, което възпрепятства и
съдебният контрол относно правилното приложение на материалния закон, тъй като именно
наличието или не на този обективен елемент е определящ за границите в които следва
де се определи наказуемостта на
деянието.
Не се спори, че в конкретния случай е
установена разлика, като в обстоятелствената част на АУАН и НП са посочените
съответните размери на дневния отчет и
касовата наличност. Липсват доказателства, че разликата е формирана от приходи,
които не са резултат от извършени продажби, каквото е изискването на чл. 33 от
наредбата. Липсата на тези факти както в АУАН, така и в НП преценено и
съобразно въпроса дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи
представлява несъответствие между фактическото описание на нарушението и
приложения закон, което налага извод, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, което у самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че направеното искане от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основаниечл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 429165-F430566 от 15.04.2019 г., издадено от началника на
сектор „Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция
по приходите, с което на С.Т.П., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „********”, ЕИК ********е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв (три
хиляди лева) на основание чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху добавената
стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
на Министерство на финансите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – П. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ