Решение по КНАХД №943/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 331/03.10.2025 г. по АНД № 128/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено НП № 24-1275-001872 от 31.07.2024г. на Началник сектор Пътна полиция Велико Търново в ОД на МВР Велико Търново, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на В. Д. Г. е наложена „глоба“ в размер на 200лв. и лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от В. Д. Г., чрез адв. И. Д. от ВТАК, с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът намира, че неправилно е разпределена доказателствената тежест, което е довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Липсват мотиви и неправилно са преценени наличните доказателства. РС не се бил произнесъл относно наличието на съществено вътрешно противоречие в обстоятелствената част на НП кой е собственик на МПС; съставомерните признаци на твърдяното нарушение (дата на смяна на собствеността; дата на изпадане в забава за пререгистринане на МПС); липса на свидетели-очевидци на приетото за налично нарушение. Неправилно съдът приел, че не е нарушено правото на защита и доказаност на нарушението. Фактическата обстановка не била установена в цялост, вкл. неизвършване на разпит на актосъставителя. Липсвал даден ход на съдебното следствие и приключване на същото, видно от протоколите от съдебните заседания. На последно място, решението било постановено преждевременно, при неспазване на процесуалните срокове, което компрометирало гарантираната от закона възможност по чл. 312 от НПК да иска поправка и допълване на протокола от 02.19.2025г.

В съдебно заседание, чрез адв. И. Д. от ВТАК, моли да се отмени решението, като неправилно и незаконосъобразно и да се върне делото за ново разглеждане, алтернативно да се отмени решението и него и обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

 

 

Ответникът по касация - Началник сектор Пътна полиция Велико Търново в ОД на МВР Велико Търново, не се явява представител и не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е потвърдил НП. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.

На 28.05.2024 год., около 08. 00 часа, в гр. В. Търново ул. "Магистрална" кръстовище с кръгово движение, варианта вход от [населено място], жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил С. К. П. с рег. № [рег. номер]. Била извършена проверка от контролните органи, при която установено, че автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143 ал. 15 от ЗДВП, считано от 18.03.2024 год., т. е. служебно е дерегистриран, тъй като собственикът не е изпълнил задължението си в едномесечен срок от придобиването да го регистрира, а в двумесечен следва служебно прекратяване на регистрацията. Автомобилът бил с регистрационни табели и водачът представил талон за регистрация на МПС на името на стария собственик. Видно от справка от 14.04.2025 год. и извадка от информационната система на Сектор ПП ОД МВР В. Търново на 15.01.2024 год. е регистриран договор за продажба на процесния лек автомобил със съответен номер на рама и двигател. В данните за отчета са отразени договор за покупка-продажба № 1413 от 15.01.2024г. с нотариална заверка на подписите, като продавач Д. Г. М. и купувач жалбоподателя. Към датата на управление автомобилът бил служебно дерегистриран на 18.03.2024 год. на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП.

 

Въз основа на така изяснените обстоятелства, районният съд е формирал краен извод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Съдът не е констатирал нередовности по чл. 57 от ЗАНН. НП е било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвид постановление на Районна прокуратура Велико Търново за отказ от образуване на ДП и прекратена преписка № 5036/2024 г. на ВТРП, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Преписката е прекратена на основание чл. 199, чл. 213 ал. 1вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, с постановление на ВТРП от 18.07.2024 г. за прекратяване на наказателното производство. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същото се е изразило в управление на нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон, като при индивидуализация на наказанията е определил такива в минималния законовоустановен размер. Последяващата законодателна промяна е по-неблагоприятна за дееца в случая. Съдът не е споделил правните доводи на жалбоподателя, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил регистриран по надлежния ред и с табели с регистрационни номера, контролните органи имали служебно информация за прехвърлителната сделка, а жалбоподателят не бил уведомен за служебната дерегистрация, поради което и деянието е несъставомерно. РС не е приел за основателни и правните доводи на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон, за явна необоснованост на наказателното постановление, за неправилно установена фактическа обстановка. Прието е, че не са налице основания и за приложението на чл. 28 от ЗАНН или чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието не представлява нито маловажен случай, нито малозначителен такъв. Касае се за типично за вида си нарушение, осъществено в населено място, от водач, санкциониран многократно с фишове и влезли в сила наказателни постановления за различни нарушения по ЗДвП. Обществената опасност на деянието не е незначителна.

 

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Районният съд е формирал своите правни изводи, въз основа на събраните по делото доказателства, които се споделят от настоящия касационен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение за задължителна регистрация на МПС в страната в определен срок от придобиване на собствеността.

Касационният състав не констатира твърдяното от касатора съществено вътрешно противоречие в обстоятелствената част на НП по въпроса кой е собственик на МПС и съставомерните признаци на твърдяното нарушение (дата на смяна на собствеността; дата на изпадане в забава за пререгистринане на МПС). Видно от справка от 14.04.2025 год. и извадка от информационната система на Сектор ПП ОД МВР В. Търново на 15.01.2024 год. е регистриран договор за продажба на процесния лек автомобил. В данните за отчета са отразени договор за покупка-продажба с нотариална заверка на подписите с купувач В. Д. Г.. В наличното по досъдебното производство по чл. 345, ал. 2 НК сведение от 07.06.2024г. касаторът В. Г. признава, че на 15.01.2024г. е закупил от бащата на съпругата си процесния автомобил и възнамерявал да го регистрира в КАТ, но не успял, вкл. е заплатил два ЕФ на негово име. Предположил, че ако закъснее с пререгистрацията на автомобила ще му бъде наложена глоба, но нямал време и нещата останали така. Към датата на управление автомобилът бил служебно дерегистриран на 18.03.2024 год. на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. Автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143 ал. 15 от ЗДВП, считано от 18.03.2024 год., т. е. служебно е дерегистриран, тъй като собственикът не е изпълнил задължението си в едномесечен срок от придобиването да го регистрира. Автомобилът бил с регистрационни табели и водачът представил талон за регистрация на МПС на името на стария собственик.

Предвид гореизложеното неоснователни са позоваванията в касационната жалба за липса на годни и надлежни писмени доказателства за прехвърлянето на МПС и свидетели-очевидци на приетото за налично нарушение. НП е издадено без АУАН на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвид постановление на ВТРП за отказ от образуване на ДП и прекратена преписка № 5036/2024 г. на ВТРП, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, при което фактическата обстановка е установена в цялост. Видно от протокола от открито съдебно заседание от 02.10.2025г. е налице изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, че няма доказателствени искания. От същия се установява, че е проведено съдебно следствие, в това число приети, приложени и огласени преписката и събраните в хода на съдебното производство доказателства, изслушан е един и заличен друг свидетел; даден е ход по същество след приключване на съдебното следствие.

Въззивният съд правилно е констатирал и материалната законосъобразност на процесното наказателно постановление, установявайки, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на лицето по приложения административно наказателен състав, поради което правилно е потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт. Към момента на установеното управление на въпросното МПС, срокът за регистрация по чл. 3, ал. 1 от Наредбата не е бил спазен, като не са спазени изисквания при промяната на собствеността, визирани в чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.

На последно място, не представлява съществено процесуално нарушение постановяването на решението на 03.10.2025г., тъй като липсват твърдения и доказателства В. Г. или процесуалният му представител да са упражнили реално гарантираната им от закона възможност по чл. 312 от НПК да поискат поправка и допълване на протокола от заседанието, в което делото е обявено за решаване.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 331/03.10.2025 г. по АНД № 128/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.