Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 195
гр. Силистра, 20 март 2020 година
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБА СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР:
НАДЯ ГАДЖЕВА
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 906 по описа на съда за 2019 г. , за да се произнесе
взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес – гр.В., с ЕИК ………, моли съда да признае за установено,че
ответникът му дължи сумата от 509.66 лева, представляваща главница за
консумирана ел.енергия, съгласно фактури, издадени за периода
14.01.2019г.-08.02.2019г. за обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, намиращ се в с.Й., обл.Сс, ул.“Ч.“, заедно със законната лихва,
считано от 30.04.2019г.- датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение- до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер на 7.01 лева, представляващо сбор от мораторните лихви по всяка
фактура, считано от 19.02.2019г. /падежът на първото задължение/ до
12.04.2019г.
Претендира направените в
настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Претендира и разноските си по заповедното производство.
ОТВЕТНИКЪТ К.Я.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Пл.И., е подала писмен отговор, с който оспорва
претенциите. Твърди, че тя и съпругът ѝ са продали имота, поради което от
2013г. нямат качеството на потребители на ел.енергия за този имот. От това
следва, че страна по договора за доставка на ел.енергия за този имот е
купувачът, от когото ищецът следва да търси сумите.
Твърди, че е уведомила за това
ищеца още през 2013г., поради което предявения иск буди недоумение в нея.
Поради това моли съда да отхвърли
предявените искове и да ѝ заплати направените по делото разноски.
Като прецени изложените в
исковата молба твърдения и представените с нея писмени доказателства, съдът
прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/ и
акцесорен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на факта, че ответникът е негов абонат и че му е
доставил ел.енергия на стойността, посочена в цитираните фактури.
Въпреки направеното от страна на
ответницата възражение, ищецът не ангажира доказателства, че тя е негов абонат.
Съгласно чл.4,ал.1 от Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД,
потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“АД, което ползва ел.енергия за домакинството си, и
е снабдявано и закупува същата от „Енерго Про Продажби“АД.
Ищецът не опроверга възражението
на ответника, че ползвател на имота е Б.О.Р., с ЕГН **********- починал на
16.01.2019г. /факт, който се установява с Акт за смърт № 1/16.01.2019г. изд. в
гр.Силистра-Справка на л.50/. Тезата на ответницата се подкрепя от представения
Нотариален акт № 93/2013г. вписан в СВп с Акт № 198,т.VIII, д. № 1576/2013г./л.30 по делото/,
с който се установява, че тя и съпругът ѝ са продали имота на Б.Р. на
16.05.2013г. от това следва, че към момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК и настоящия иск ответницата не е имала качеството на собственик
на имота и потребител на услугите, предоставяни от ищеца в него.
Вярно е, че разпоредбата на
чл.17,т.3 от цитираните по-горе ОУ задължава потребителя да съобщи на „Енерго
Про Продажби“АД в 30 дневен срок, в писмена форма, за всяка промяна в данните
по чл.12,ал.1 от ОУ, както и за промяната във собствеността на обекта, в който
се доставя ел.енергия. Ответницата само твърди, но не представи доказателства
за това, че е изпълнила това свое задължение. Независимо от това, страните не
са уговорили санкция за неизпълнението му, нито пък е предвидена санкция за това
в ОУ, а такава не може да бъде заплащането на неустойка в размер на неплатеното
задължение.
Налага се изводът, че ответницата
не е ползвател на предоставените услуги за посочения във фактурите период и
имот, намиращ се в с. Йорданово, общ. Силистра. Същият, съгласно представените
по делото писмени доказателства е престанал да бъде част от нейното имущество още
през 20013г., поради което спрямо него не би могло да съществува договорно
правоотношение между страните, възникнало на основание действащите ОУ на
дружеството.
По тези съображения, исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищецът следва да заплати на
ответницата разноските по делото, които са в размер на300 лева-заплатено
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от тези съображения, СРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете,предявени от “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес
– гр.В., с ЕИК ………, да се признае за установено, че К.Я.К.,
с ЕГН **********, му дължи следните суми:
509.66(петстотин и
девет лв. и 66 ст.) лева, представляваща главница за консумирана ел.енергия,
съгласно фактури, издадени за периода 14.01.2019г.-08.02.2019г. за обект на
потребление, заведен с абонатен номер **********, намиращ се в с.Й., обл.Сс, ул.“Ч.“,
заедно със законната лихва, считано от 30.04.2019г. до окончателното изплащане
на задължението;
7.01(седем лв. и
01 ст.) лева- обезщетение за забава, представляващо сбор от мораторните лихви
по всяка фактура, считано от 19.02.2019г. /падежът на първото задължение/ до
12.04.2019г. ;
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес – гр.В., с ЕИК ………, да заплати на К.Я.К., с ЕГН **********,
сумата от 300 (триста ) лева-
разноски по гр.д.№ 906/2019г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/