РЕШЕНИЕ№262650
гр. Пловдив, 20.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на девети декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 14823
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против Щ.С.И.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 3846/29.06.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7284/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVIII
граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 30.09.2015 г. до
13.05.2020 г. в размер на сумата от 1 160, 55 лв. за обект, находящ се в ***,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 30.11.2015 г. до 31.05.2020 г. в размер на сумата от
199, 01 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.06.2020 г.,
до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода
при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за периода
от 30.09.2015 г. до 13.05.2020 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до
обект, находящ се в ***. Твърди, че ответникът има качеството на потребител на
ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ в качеството си на собственик имота,
представляващ сграда с идентификатор ***., придобит по наследство. Поддържа, че
отчетът в имота е извършван при условията на липсващо измервателно устройство
на основание чл. 25, ал. 8 във вр. с чл. 23, ал. 5 от ОУ. Сочи, че поради това
е начислявано количество вода по тарифа, като на основание Общите условия се
начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано
жилище на всеки един потребител, като е установено завишаване с по 1 куб.м. на
всяко тримесечие на човек, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя
за монтаж на измервателно устройство. Твърди, че в случая са начислявани по 10
куб.м. за давама обитатели. По така изложените съображения се моли за уважаване
на предявените искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение, с присъждане
на сторените в производството разноски.
Ответникът Щ.С.И. е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК – чрез назначения му от
съда особен представител ***Г.А., отговор на исковата молба. Излага подробни
съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че ищецът не е
доказал, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
тъй като не са представени доказателства за качеството потребител на ответника
и защо партидата е заведена на негово име. Счита, че в производството по делото
не е установено, че в имота на ответника липсва монтиран водомер, както и че
последният е водоснабден. Твърди, че не е установен броя на обитателите в
процесния имот, както и начина за осъществяване на отчета. Сочи, че
представените към исковата молба доказателства представляват частни
свидетелстващи документи и не доказват основателността на предявената искова
претенция. Релевира възражение за погасяване на задълженията за главница и
лихви по давност, по отношение на претенцията за главница за периода от
30.09.2015 г. до 24.06.2017 г., а по отношение на претенцията за лихва за
периода от 30.11.2015 г. до 24.06.2017 г. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване
на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор
за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез
предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил
питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането
на каналната вода.
Договорът
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен
характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване,
както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно
регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл.
11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът
е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените
фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
По
делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е
установило, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно отражение.
Вещото лице е установило, че размерът на непогасените задължения е за сумата от
1 160, 55 лв. за главница и 199, 01 лв. за лихва, като не са налице данни
за плащане, с което да е погасено някое от процесните задължения. Експертизата
е установила, че отчетеното количество по представените карнети е изчислено
съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. В
отговор на поставените служебно от съда въпроси експертизата е установила
размера на непогасените по давност задължения на ответника от 805, 71 лв. за
главница и 89, 90 лв. за лихва, с прилагане на тригодишната погасителна
давност, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Представен
е препис от карнетните книги на ищцовото дружество, в които е обективирано
налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят
подписите на потребителя.
Представен
е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и Решение №
ОУ-09/11.08.2014 г.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
качеството му на собственик и ползвател на процесния водоснабден имот, находящ
се в ***, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно,
страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в
Общите условия облигационни задължения.
В
производството по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по
отношение на процесния имот, следователно, че е страна по твърдяното
облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
За
доказване на това обстоятелство по делото е представено копие от кадастралната
карта за имот с идентификатор № ***, находящ се в ***, от което се установява,
че като собственик на имота е вписано лицето Щ.И. З..
По
делото е приложено и удостоверение за родствени връзки на посоченото като
собственик лице - Щ.И.З., от което се установява, че ответната страна не е
вписана в представеното удостоверение, респ. не се установява последната да е
роднина, т.е. наследник на посочения в извадката от кадастралната карта собственик
на процесния имот.
Следователно
и по така изложените съображения съдът намира, че ответникът не е придобил
правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, като в
производството по делото не са представени доказателства в полза на ответника
да е учредено вещно право на ползване, респ. следва да се приеме, че ответникът
не е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и не дължи цената за
предоставените такива по отношение на процесния имот.
Ищецът
не е ангажирал други доказателства за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, при надлежно разпределена от съда с доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствена тежест.
Следователно,
тъй като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на ЗРВКУ, т.
е. собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния
имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.
Тъй
като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при
невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и
акцесорните искове.
При
този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, но такива не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Щ.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 3846/29.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7284/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVIII граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 30.09.2015 г. до 13.05.2020 г. в размер на сумата от
1 160, 55 лв. за обект, находящ се в ***, както и за установяване на
изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от
30.11.2015 г. до 31.05.2020 г. в размер на сумата от 199, 01 лв., ведно със
законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.06.2020 г., до окончателното
й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ