Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 08.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, ІХ граждански
състав в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гражданско дело № 5437 по описа за 2016 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по предявен иск
за обявяване на недействителност на сделка по отношение на кредитор с правно
основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата А.А.М. ***
края на
Ответниците С.П.Ц. и Д.И.Ц.,***, в общ писмен отговор по делото и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорват предявения иск
като неоснователен и молят съда да го отхвърли, като им присъди и разноските по
делото. Първият от тях заявява, че не е имал намерение да не връща заема и че
не е извършвал умишлено разпоредителни сделки с негови имоти с намерение да
уврежда кредитора, доказателство за което е факта, че е възстановил на ищцата
близо 25 000 лв. преди образуване на настоящото дело. Твърди, че е в
затрудненото материално положение и влошено здравословно състояние, които са
довели до забавяне на връщането на суми по заема от ищцата. Поддържа, че е
прехвърлил процесния имот на втората ответница Д.И., която е негова приятелка
от няколко години преди това, ръководен от чисто житейски и морални мотиви - да
осигури, чрез алеаторния договор, гледането и издръжката си, тъй като има вяра
в нея, че това в бъдеще тя ще го направи (той е в напреднала възраст - на 66
години и здравословно не добре, а тя е с 24 години по-млада от него) и да
подсигури втората ответница с жилище за себе си и за тяхното дете Ж.-М.С.Ц., родена
на ***г., а така също и по финансови причини - дължи на втората ответница суми
по запис на заповед за 30 000 лв., част от които е погасил. Признават, че
двамата са близки и имат приятелски отношения, но твърдят, че нямат сключен
граждански брак, че не са живели на съпружески начала, нито пък на един и същ
адрес и че не са живели постоянно заедно, като всеки е имал свой личен живот, а
за един немалък период - от края на
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по изпълнената
съдебно-оценителна експертиза, намери за установено следното:
От фактическа страна се установи
и не е спорно между страните, че с неформален договор за паричен заем, сключен в
края на 2010г. между ищцата А.А.М. *** качеството й на заемодател и първия ответник
С.П.Ц. ***, в качеството му на заемател, ищцата е предоставила на ответника
сумата 65 000 лева със срок на връщане - 30.12.2011 г. Установи се също така,
че част от сумата по сключения договор за заем била предадена от ищцата-заемодател
на ответника-заемател по следния начин - в брой 5 000 лв. (нареждане-разписка
от Сибанк-София от 15.10.2010г. за сумата 5 000 лв. с положен подпис на
ответника за получаване на сумата на ръка) и по банков път – 52 000 лв., с три
преводни нареждания: съответно на 19.10.2010 г. - 12 400 лева, на 11.11.2010г.
- 22 760 лева и на 08.12.2010г. - 16 840 лева.
Поради невръщане на дължимата сума
по посочения договор за паричен заем, на 16.01.2013г. ищцата е предявила срещу
ответника С.Ц. пред Софийски градски съд иск с правно основание чл.240, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лева, ведно с лихви за забава. С решение №
5019 от 23.06.2014г., постановено по гр.д. № 716/2013г., СГС е отхвърлил
предявеният иск, а с решение № 554 от 19.03.2015г. постановено по гр.д. №
4176/2014г., САС е отменил изцяло решението на СГС и на основание чл.240, ал.1
от ЗЗД е осъдил С.П.Ц. да заплати на А.А.М. сумата 50 000 лева, представляваща
неизпълнено задължение по сключен договор за заем, ведно със законната лихва,
считано от 16.02.2013г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата 9 130 лева разноски за двете инстанции. С определение № 207
от 24.02.2016г., постановено по гр.д. № 4108/2015г. състав на ВКС, ІV-то
отделение не е допуснато до касационно обжалване решение № 554 от 19.03.2015г.
постановено по гр.д. № 4176/2014г. на САС. На основание съдебните решения в
полза на ищцата са издадени два изпълнителни листа срещу ответника С.П.Ц., а
именно: изпълнителен лист от 14.04.2015г., издаден по гр.д. № 4176 от 2014г. по
описа на САС, за сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
16.02.2013г. до окончателното плащане и изпълнителен лист от 06.06.2016г.,
издаден по гр.д. № 4176 от 2014г. по описа на САС за сумата 9 130 лв., разноски
пред СГС и САС и сумата 1 980 лв., разноски пред ВКС.
Установи се също, че въз основа
на изпълнителните листа е образувано изп. дело № 20157900400584 по описа на ЧСИ
Р.М., рег. № 790 с район на действие СГС, по което на 09.09.2016г. е извършено
разпределение на постъпилите по делото суми - 265, 39 лв., 9386,38 лв. и 14,12
лв., като с част от тези суми са погасени данъчни задължения на първия ответник
в размер 3784,24 лв.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 191, том ХII, рег. № 131, нот. дело № 1167/2010г. на нотариус В.В.с
район на действие Районен съд - Враца, С.Ц. е закупил недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 12259.1017.280, находящ се в
гр.Враца, общ.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри на СГКК -
Враца с адрес на имота - гр.Враца, ЦГЧ, ул. „********** с площ 229 кв.м.,
заедно с построената в същия имот сграда с идентификатор 12259.1017.280.1. със
застроена площ 97 кв.м. на 1 етаж, представляваща жилищна сграда - еднофамилна
за сумата 10 624, 10 лева, на каквато стойност е била данъчната оценка на имота.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот и срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 15, том І,
рег. № 131, дело № 7 от 11.01.2013г. на нотариус В.В.с район на действие
Районен съд - Враца, първият ответник С.Ц. е продал на втория ответник Д.И.Ц.
недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 191/2010г. за сумата 6 122,45 лв., която била изплатена в брой
при сключването на този договор по отношение на 1/2 част от имота и срещу
задължение за гледане и издръжка, за грижите, които ще полага за в бъдеще,
както и при смърт да го погребе съгласно обичая, по отношение на другата 1/2
част от имота, като С.П.Ц. си запазил правото на ползване върху целия имот
докато е жив. Данъчната оценка на имота, предмет на сделката, видно от
нотариалния акт, е била 12 244, 90 лева.
От заключението на вещото лице
инж. С.Н.М. по изготвената съдебно-оценителна експертиза, което съдът приема
като компетентно и професионално изготвено, обективно, пълно и безпристрастно,
се установи, че пазарната стойност на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 12259.1017.280 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на СГКК - Враца с площ 229 кв.м., заедно с построената в същия имот
сграда с идентификатор 12259.1017.280.1. със застроена площ 97 кв.м. на 1 етаж,
към месец януари 2013г. е била 74 150 лв.
Въз основа на така приетите по
делото факти и обстоятелства, от правна страна съдът намира за обосновани
следните изводи:
Съгласно чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. Искът по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на
кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният
намалява или обременява имуществото си, предназначено, съгл. чл. 133 от ЗЗД, да
служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за
реализиране вземането на кредитора. Искът има за предмет потестативното право
на кредитора да установи недействителност по отношение на себе си на сделка
/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда.
Основните предпоставки, обуславящи основателността на иска
с правно основание чл. 135 ЗЗД, са: наличие
на качеството кредитор у ищеца; увреждане на кредитора, изразяващо се в
намаляване на възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника,
било като се намалява имуществото на длъжника, било чрез затрудняване
удовлетворяването на кредитора, и субективен
елемент - знание за това увреждане у длъжника. Когато действието на длъжника е възмездно, законът изисква и лицето, с което длъжникът е договарял, също
да е знаело за увреждането. Основателността
на иска е обусловена от кумулативното наличие на всички елементи от фактическия
състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което те следва да бъдат доказани по
правило от ищеца, освен в хипотезата, когато важи презумпцията на чл.135, ал.2
от ЗЗД.
Съдът намира, че в
настоящия случай са налице всички предпоставки
за уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Наличието
на първата предпоставка, а именно - качеството на кредитор на ищеца по
отношение на първия ответник, се установява от представените и приети като
доказателства по делото нареждане-разписка, преводни нареждания, решение № 554
от 19.03.2015г. постановено по гр.д. № 4176/2014г. на САС и издаденият въз
основа на това решение в полза на ищцата срещу ответника С.Ц. изпълнителен лист
от 14.04.2015г. за присъдената сума от 50 000 лева и законната лихва върху нея,
считано от 16.02.2013г. до окончателното плащане.
Въпреки, че
към момента на сключване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот и срещу задължение
за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 15, том І, рег. № 131,
дело № 7/2013г. - 11.01.2013г., вземането на
ищцата по договора за заем още не е било установено по основание и размер по
съдебен ред, то достатъчно е, че
същото е било възникнало. Законът не съдържа изрично изискване вземането да е
ликвидно и изискуемо към момента на
увреждащото действие, извършено от длъжника (така и съдебната практика -
Р № 1562 от 20.V.1982 г. по гр. д. № 805/82 г., I г. о.; Р № 422 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. №
1469/99 г., V г. о.). Целта на
отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали
възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не
само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да
настъпи изискуемостта или преди с акт на съд да бъде то признато в определен
размер. От значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на
длъжника. В случая е точно така – С.Ц.
е длъжник на А.М., не от момента, от който вземането на последната е било
съдебно признато с решение № 554 от 19.03.2015г. по гр.д. № 4176/2014г. на САС,
а от момента, в който е възникнало задължението му. С влязлото в сила съдебно
решение се установява размерът на вземането, за което правоимащия се ползва от
възможността за принудително изпълнение за удовлетворяването му, но самото
вземане е възникнало преди постановяване на решението. Договорът за заем, от който е възникнало задължението на заемателя С.Ц., е сключен в момента, в който А.М., в качеството
й на заемодател, е дала, а заемателя С.Ц. е получил заетата сума - периода октомври-декември 2010г. (конкретно на
15.10.2010г., 19.10.2010 г., 11.11.2010г. и 08.12.2010г.), а отчуждителната сделка е сключена след този момент - на 11.01.2013г. година,
т.е. след повече от две години след възникване на задължението.
Следователно, налице е именно фактическия състав по ал.1 на чл. 135 ЗЗД -
извършване на разпоредителна сделка след възникване на задължението. С оглед
изложеното се налага извода, че ищцата има качеството кредитор на първия ответник
за вземането по договора за заем, което вземане е установено по съдебен ред с
решение № 554 от 19.03.2015г. по гр.д. № 4176/2014г. на САС.
Ищцата доказа и втората предпоставка на иска - разпоредителната сделка като факт в правния мир, а едновременно
с това и нейния увреждащ характер. С договора, материализиран в нотариален
акт № 15, том І, рег. № 131, дело № 7 от 11.01.2013г. на нотариус В.В., първият
ответник, който притежава качеството на длъжник на ищцата, се разпорежда
възмездно в полза на втората ответница Д.И.Ц. със свой недвижим имот, като
продава 1/2 ид. част от същия за сумата 6 122,45 лв., а другата 1/2 ид. част
прехвърля срещу задължение за гледане и издръжка. Извършеното на 11.01.2013г. разпореждане
с имота е увреждащо кредитора действие,
тъй като длъжникът намалява своето имущество с недвижим имот на значителна стойност.
На първо място, с
извършеното разпореждане с имота длъжника осуетява възможността кредитора да
насочи изпълнение върху този имот за удовлетворяване на вземането си. Съгласно
установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора,
предвид реалната възможност към момента на реализиране на принудителното
изпълнение паричните средства да не са налични. Увреждането на кредитора като
елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие се
затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника, като може да намери израз в трансформирането на имуществото в паричен
еквивалент, или обременяване на имуществото чрез ипотека и др. (в същия смисъл
решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV г. о. ВКС).
На второ място, срещу продадената 1/2 ид. част от
имота продавачът - длъжник по договора за заем, не е получил еквивалентна
престация - действителната й пазарна цена, от която би могъл да се удовлетвори
кредитора - заемодател. Видно от заключението на вещото лице продажбата е
извършена на цена многократно по-ниска от пазарната такава - пазарната цена на
имота към момента на извършване на сделката (месец януари 2013г.) е била 74 150
лв., а длъжника е продал 1/2 ид. част от същия за сумата 6 122,45 лв., каквато
е данъчната оценка на тази част.
На трето място, по алеаторната част от сделката се
дължи единствено престиране на грижи и издръжка според нуждите и не е свързана
с получаване на насрещна парична престация, от която кредитора би могъл да се
удовлетвори.
Законът не изисква ищецът да доказва претърпени вреди
от сделката или невъзможност да удовлетвори вземането си по друг начин. Функцията на иска по чл. 135 от ЗЗД е да се опази от намаляване длъжниковото имущество и
да се подготви то за принудително
изпълнение. С оглед това Павловият иск е вид обезпечение.
Неоснователно е възражението на ответника С.Ц. за
несеквестируемост на имота, предмет на договора от 11.01.2013г., като негово
единствено жилище. Логиката на несеквестируемостта се състои в това, да не бъде
третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое
имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към
принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата
върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават
съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато
обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният
закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че
това право не е сред необходимите за оцеляването му. Сделка, с която длъжникът
се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда
кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява
воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на
несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на
сделката. Ето защо няма логически основания да се счита, че по отношение на
такова жилище не може да бъде уважен иск по чл. 135 от ЗЗД. С връщането на жилището
в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които
ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото жилище, без
длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост. В този смисъл са Решение № 357 от 11.05.2010
г. на ВКС по гр. д. № 100/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 456 от 25.06.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 782 от 12.03.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1236/2009 г., IV г. о., ГК, постановени в производства по
чл.290 ГПК. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че не е налице несеквестируемост
относно процесния имот.
Налице е
и третата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
- субективният елемент, а именно: знание от страна на длъжника и на лицето, с
което той е договарял (тъй като действието е възмездно), за увреждането на
кредитора.
Необходимо
е знание за увреждането, т.е. длъжникът да е знаел при извършване на
атакуваното правно действие, че с него уврежда кредиторите си. Законът изисква
длъжникът да съзнава увреждането, като увеличава неплатежоспособността си във
вреда на кредиторите. Съобразно чл. 135, ал. 1 ЗЗД във всички случаи, при които
вземането на кредитора е възникнало преди извършването на действието, чието
обявяване за недействително се иска, то длъжникът знае за увреждането, тъй като
с това действие обективно намалява имуществото си, което служи за обезпечение
на неговите кредитори. Увреждането в този случай е обективен факт и не зависи от
субективното отношение на длъжника.
Не е нужно намерение /цел/
да се вреди. Съставът на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не включва в себе си намерението за
увреждане - сключената сделка да е с предназначение /цел/ да се увреди
кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, респективно не е необходимо
неговото доказване. Поради това ирелевантни за спора са доводите на
процесуалния представител на ответниците, че с атакуваната сделка последните не
са целели увреждане на ищцата, поради което съдът не анализира представените в
подкрепа на тези доводи писмени доказателства.
В настоящия случай вземането
на ищцата-кредитор за връщане на заетата сума е възникнало преди разпоредителната
сделка, чиято недействителност се иска да се обяви. Длъжникът С.Ц., като страна
по договора за заем лично е получил заемната сума и се е задължил да я върне,
поради което към датата на сключване на атакуваната сделка, е знаел за
съществуването на задължението към ищцата-кредитор и следва да се приеме, че е
съзнавал увреждането на последната.
Спорен по
делото е въпроса за знанието на приобретателя по увреждащата сделка, отговорът
на който е определящ за изхода на спора.
В
практиката си ВКС приема, че за да е налице знание за увреждане не е необходимо
третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства
кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни
права и задължения, за да може то да е наясно как те се накърняват от сключения
договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които
произтича вземането на кредитора. Тези обстоятелства винаги са известни на
по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се
предполага до доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите
и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да
се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост
в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани
лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат доказани могат да
залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се
естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите
обстоятелства. Знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждане
на кредитора подлежи на установяване с всички допустими доказателствени
средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При липса на преки
доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от
установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод
за наличието му. В този смисъл са Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 218 от 11.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1778/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 162 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 7320/2013 г., III г. о., ГК, постановени в производства по чл.290 ГПК.
За установяване на субективния
елемент у третото лице - ответницата Д.Ц. по делото са разпитани две групи
свидетели - ангажираните от ищцата - З.К.И. и С.М.М. и от ответната страна - Н.Н.С.,
М.Х.Т. и Е.Д.Р..
Свидетелката З.И. твърди, познава
ищцата А.М. и съпруга й С. от края на
Свидетелят С.М., съпруг на
ищцата, твърди, че със С.Ц. са били състуденти и се познават с него от 1970
година, а с Д.Ц. се запознал през 2003 г., когато С.Ц. му я представил като
бъдещата му съпруга. В показанията си свидетелят установи, че двамата ответници им идвали
на гости като двойка в гр.София, отсядали у тях и пребивавали в самостоятелна
стая. През 2010 година Д.Ц. била уволнена от ДФ „Земеделие” и тогава двамата
със С.Ц. отседнали у тях за една седмица, за да си стабилизират психическата
травма. Свидетелят твърди също, че през това време двамата ответници живеели
самостоятелно като двойка и поискали от тях съдействие за посещение в клиниката
на проф. Щ. за забременяване и раждане на дете. Според свидетеля връзката между
двамата ответници не е разглеждана от него и съпругата му по друг начин, освен
като семейна и считали, че отношенията между ответниците са сериозни и ще
приключат с брак. Свидетелят установи също, че със съпругата си са решили да
помогнат на ответниците, като си продали къщата в Слънчев бряг и дали парите от
продажбата на тях. От показанията на свидетеля се установи също, че Д.Ц. винаги
е присъствала на разговорите им за заема, който съпругата му дала на
ответниците, като при тези разговори същата вадила листа и съобщавала как ще
бъдат върнати тези пари и от къде ще ги вземат.
Свидетелката Н.С. е приятелка на Д.Ц.
и е работила заедно с нея до 2003 година. Ответницата е споделяла пред
свидетелката, че С.Ц. я ревнува и й е казвала, че в периода 2014-2015 година е
живяла при майка си. Свидетелят М.Т. познава С.Ц. от 2003-2004 година, а година
след това се запознал и с Д.Ц.. Същият установи, че преди 7-8 години С.Ц. е
закупил къща с двор в гр.Враца и че къщата не е била в добро състояние, което е
наложило да се правят много ремонти по нея. Свидетелят Е.Р. познава ответниците
като приятели от 2000-2001 година; със С.Ц. се запознал чрез свой приятел, а
по-късно С. го запознал с Д.Ц.. Свидетелят твърди, че е близък приятел на С.Ц.,
но не знае какви са отношенията му с Д.Ц. и дали двамата са живели заедно; няма
лични впечатления от техния живот. Същият твърди, че отначало двамата били в
добри отношения, но след като Д.Ц. започнала работа отношенията им се влошили.
Съдът кредитира показанията на всички
разпитани свидетели, като обективни, логични, безпристрастни и непротиворечиви.
За разлика обаче от показанията на втората група свидетели, тези на свидетелите
З.И. и С.М. са преки и непосредствени, същите са в резултат на личните и
непосредствени техни възприятия, в унисон помежду си са и взаимно се допълват и
съвпадат. Съдът цени показанията на тези свидетели, тъй като същите са пряко
относими към предмета на доказване в настоящето производство и изясняването на
спорното обстоятелство. Не такива са показанията на ангажираните от ответната
страна свидетели Н.Н.С., М.Х.Т. и Е.Д.Р.. Показанията на тези свидетели са
твърде общи, липсва категоричност и детайлност у тях и в по-голямата си част
касаят обстоятелства, които нямат отношение към спора.
Действително, показанията на
свидетеля С.М. следва да бъдат ценени съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова
заинтересованост, тъй като същият е съпруг на ищцата. Наличието на причина,
която прави вероятна заинтересоваността на този свидетел, не е основание за
отхвърляне на показанията му като годно доказателствено средство и
необсъждането им при анализа на доказателствата. Съдът счита, че може да се позове
на показанията на този свидетел и същите да бъдат ценени при постановяването на
решението, тъй като кореспондират както с показанията на свидетелката З.И.,
така и с ангажираните по делото писмени доказателства, имащи значение за
изясняване на знанието на ответницата Д.Ц. за увреждане.
На първо място, установи се по
делото, че двамата ответници са се познавали няколко години преди сключване на
договора за заем (от 2000-2001 г. според свидетеля Е.Р.), като техните отношения
към 2009-2010г., т.е. непосредствено преди сключване на договора за заем, били
като между двойка и двамата са живеели на семейни начала (според свидетелката З.И.).
На второ място, отношенията между
двамата ответници продължават да са близки и след 2010 г., тъй като две години
след сключване на договора за заем сключват помежду си договора за покупко-продажба на недвижимия имот и срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 15 от
11.01.2013г. Вида на сключения договор, а именно такъв за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, също доказва наличието на
близки отношения между страните по този договор. Задължението на приобретателя по
този договор за полагане на грижи за прехвърлителя и даване на издръжка е
такова с продължително изпълнение и следва да се изпълнява от момента на
сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, като изпълнението се дължи
лично от приобретателя и трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато,
а не епизодично, а в настоящия случай, с оглед запазеното право на ползване на
прехвърлителя С.Ц. върху целия имот, се изисква и съвместно живеене на страните.
Наличието на близки отношения между двамата ответници в периода, в който е
сключен договора за заем, се потвърждава и от изявлението на ответника С.Ц. в
отговора на исковата молба, че Д.И. е негова приятелка от няколко години преди
това (т.е. преди сключването на алеаторния договор в началото на 2013г.).
Косвено доказателство за наличието на такива отношения между ответниците е и
приложената по делото извадка от търговския регистър за актуално състояние на
„Шаноар” ЕООД - Враца към 2012г., от която се установява, че Д.Ц. е съдружник в
това дружество и че адреса на управление на същото е адреса, на който се намира
имота на С.Ц..
На трето място, доказателство за
близостта между двамата ответници е и раждането на общото им дете Ж.-М.С.Ц. на
08.02.2016г.
Така описаните последователно следващи факти кореспондират
с показанията на свидетеля С.М., че Д.Ц. е присъствала на разговорите им за
заема, който съпругата му дала на С.Ц., и в своята взаимна връзка логично водят
до несъмнен извод, че при извършването на сделката по нотариален акт № 15, том
І, рег. № 131, дело № 7 от 11.01.2013г. на нотариус В.В.ответницата, с която
ответника С.Ц. е договарял, е знаела за увреждането, което би могла да понесе
ищцата А.М. /в случая кредитор/ в резултат на сделката.
По изложените съображения, съдът
намира за доказани обективните и субективни предпоставки на предявеният иск по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, поради което същият се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се обяви за недействителен по отношение на ищцата договора за
покупко-продажба на недвижим имот и срещу задължение за гледане и издръжка,
оформен в нотариален акт № 15, том І, рег. № 131, дело № 7 от 11.01.2013г. на
нотариус В.В.с район на действие Районен съд - Враца.
Съобразно с изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищцата направените разноски в производството в общ размер
2 215, 96 лева, включващи 215, 96 лв. платена държавна такса, 150 лв. за
възнаграждение на вещото лице и 1850 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на А.А.М. договор за покупко-продажба на недвижим имот и срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 15, том І,
рег. № 131, дело № 7 от 11.01.2013г. на нотариус В.В.с район на действие
Районен съд - Враца, по силата на който С.П.Ц. е продал на Д.И.Ц. недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 12259.1017.280, находящ се в
гр.Враца, общ.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри на СГКК -
Враца с адрес на имота - гр.Враца, ж.к. "ЦГЧ", ул. „********** с площ
229 кв.м., при съседи 12259.1017.174, заедно с построената в същия имот сграда
с идентификатор 12259.1017.280.1 със застроена площ 97 кв.м. на 1 етаж,
представляваща жилищна сграда - еднофамилна, при следните условия: за сумата 6
122, 45 лв. по отношение на 1/2 част от описания имот и срещу задължение за
гледане и издръжка, за грижите, които ще полага за в бъдеще, както и при смърт
да го погребе съгласно обичая, по отношение на другата 1/2 част от имота, като С.П.Ц.
си запазва правото на ползване върху целия имот докато е жив, ПО ИСКА, предявен
от А.А.М., ЕГН ********** с адрес ***, срещу С.П.Ц. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес *** и Д.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.Ц. с ЕГН ********** ***
и настоящ адрес *** и Д.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.А.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, направените разноски в производството в общ размер
2 215, 96 лева.
След влизане
в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Службата по вписвания
при РС-Враца за отбелязване, съгл. чл.115 ЗС.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: