РЕШЕНИЕ
№ 21818
гр. ******, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110114761 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е бразувано по искова молба, подадена от Г. С. Г. с ЕГН: **********, чрез адв. Й. А.,
с която срещу „*******“ ЕАД, ЕИК ******, е предявен иск с правно основание чл. 405 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 654.10 лева (след допуснато по реда на
чл. 214 ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличение), представляващо
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „******“,
комбинирана застрахователна полица № **********, сключен между страните, вследствие
настъпване на застрахователно събитие – на 12.02.2024 г. докато автомобилът марка
„********“, модел „********** е бил паркиран в гр. ******, ж.к. „***** пред бл. 112 са
били увредени предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен панел.
Ищецът, чрез упълномощения си процесуален представител адв. **** А., твърди, че е
застраховал при ответника по застраховка „******“, обективирана в комбинирана
застрахователна полица № ********** собствения си лек автомобил. Поддържа, че в срока
на действие на застрахователната полица, на /**** г., в гр. ******, автомобилът е бил
паркиран на посоченото в исковата молба място, като към 10:00ч. На 13.02.2024 г. е
установено увреждане по предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен панел.
Застрахователят бил уведомен за застрахователното събитие на *** г. и на автомобила е
извършен оглед. Съставен е бил опис по образуваната претенция № ******, в който е
отразено увреждане по предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен панел.
Застрахователят определил и му изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
444.09 лева. Счита, че действителната стойност, необходима за отстраняване на увреждането
е по-висока от определената и изплатена от застрахователя, с оглед което и има право да
получи обезщетението в размера, необходим за отстраняване на действителните вреди. Ето
защо прави искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно с
обезщетение за забава от исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
1
Ответникът в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК оспорва
претенцията по размер. Твърди, че по щетата е определено и изплатено обезщетение в
размер на 444.09 лева, което покрива изцяло вредите с оглед уврежданията по автомобила и
неговата възраст, а в уведомлението за щета ищецът се е съгласил определянето на
обезщетение да се извършва по метода експертна оценка от застрахователя. Прави искане
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, по който в тежест на
ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане за процесния автомобил; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и техния
размер до търсената сума.
Ответникът следва да докаже правонамаляващото си възражение, че в конкретния
случай дължимото застрахователно обезщетение е следвало да бъде определено и изплатено
по метода на експертната оценка, а не по средни пазарни цени съгласно правилото на чл.
386, ал. 2 КЗ.
Между страните не е спорно и с доклада по делото са отделени като ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че: 1/ имуществото на ищеца лек автомобил
„********“, модел „****** е било застраховано при ответника по валидна застраховка
„***“ съгласно комбинирана застрахователна полица № **********; 2/ че ищецът е предявил
претенция за плащане на застрахователното обезщетение във връзка с настъпило на паркинг
застрахователно събитие; 3/ че ответникът е платил по образуваната преписка за настъпила
застрахователна щета сумата от 444.09 лева.
Спорен по делото е единствено въпросът погасил ли е ответникът с плащането на
посочената сума дължимото на застрахованото лице застрахователно обезщетение.
По делото е изслушано и е прието заключението на съдебната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, изготвено от вещото лице
Б. С., притежаващ необходимите специални знания от областта на техническите науки.
Съгласно същото е установено увреждане по предна дясна врата, задна дясна врата и панел
заден десен по застрахования автомобил, като стойността, необходима за отстраняване на
увреждането по средни пазарни цени към датата на събитието с вкл. ДДС възлиза на сумата
240.00 лева на детайл. Описаните увреждания вещото лице, съгласно заявения механизъм, е
възприело, че са настъпили, докато автомобилът се е намирал в паркирано състояние.
Същите биха могли да настъпят съгласно описания от ищеца механизъм. В заключението е
посочено, че към датата на застрахователното събитие – 13.02.2024 г. процесният лек
автомобил е бил в експлоатация 14 години, 10 месеца и 17 дни. Ето защо и експертът е
приел, че е налице причинно-следствена връзка между декларираното събитие и
уврежданията.
По делото е изслушано и е прието заключението на повторната съдебна
автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено
от вещо лице, притежаващо необходимата квалификация. Вещото лице е констатирало, че
стойността, която е необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 1 098.19 лева, като
средната пазарна стойност на сервизен час възлиза в размер на 29.97 лева. В проведеното на
14.11.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице подробно разясни, че когато се налага
боядисване на един детайл това е свързано с неговото демонтиране, облепване,
обезмасляване, нанасяне на покритие и изпичане в камера, което също следва да се вземе
предвид при определяне на необходимото време за отстраняване на щетите.
С оглед възраженията на ответника, заявени с отговора на исковата молба, съдът
2
следва да даде отговор на въпроса могат ли страните със застрахователния договор по
имуществена застраховка "Каско" да дерогират приложението на чл. 386, ал. 2 КЗ в хипотези
извън подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност по смисъла
на чл. 387 КЗ.
В настоящия случай застрахователят не се позовава, че е налице хипотеза на
подзастраховане или на уговорена между страните застрахователна стойност, различна от
действителната, респективно възстановителната такава.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При частично
повреждане действителната вреда е равна на разходите, необходими за ремонта на вещта.
Възражението на ответника, че обезщетението в случая е следвало да се изплати по
метода експертна оценка на застрахователя, е неоснователно. Действително, в подаденото
уведомление за щета № ****** ищецът е посочил такъв метод на обезщетяване, но същият
се явяват в противоречие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с оглед което и не може да бъде
приложен от съда. В този смисъл е и константната съдебна практика – вж. напр. Решение №
209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановено по приложението
на аналогичната разпоредба на чл. 203 КЗ (отм.), съгласно което при настъпване на покрито
от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.
208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в
размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Следователно целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Определянето на застрахователно
обезщетение по експертна оценка обаче не би репарирало вредите за застрахованото лице, с
оглед обстоятелството, че по делото е установено, че размерът на вредите, изчислени по
средни пазарни цени, е по-висок. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение,
но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В този смисъл е и
константната съдебна практика – вж. напр. решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010
г. на ВКС, II т. о., постановено по приложението на аналогичната разпоредба на чл. 203 КЗ
(отм.). Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна
граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото съобразно предвидените
императивни законови правила.
В разглеждания казус приложимите съгласно методиката параметри за определяне на
размера на обезщетението не отразяват действителната стойност на причинените вреди, тъй
като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуване на ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилите вреди. Именно средните пазарни цени са действително
претърпените и доказани по размер вреди.
В случая, въз основа на заключението по повторната съдебно-автотехническата
експертиза по делото се установи, че необходимата стойност за възстановяване на щетите по
лек автомобил марка „******** ******* към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие на база средни пазарни цени е в размер на 1 098.19 лв. Изчислената
именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
3
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. По делото не се спори, че към датата на сключване на договора за
имуществена застраховка „Каско“ застрахованият е избрал обезщетяване, чрез доверен
сервиз, т. е. възстановяване в натура. Същевременно, видно от представеното към отговора
на исковата молба заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, ищцата е
посочила като начин за обезщетяване с оглед настъпилото застрахователно събитие – по
експертна оценка, по който ответникът е определил и заплатил застрахователно
обезщетение. Тази оценка на застрахователя обаче следва да определи такава стойност, която
да е достатъчна за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка –
чл. 400, ал. 2 КЗ.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за
поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните. Ето защо, ирелевантно е дали
в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение застрахованият е посочил като
начин на обезщетяване - „по калкулация на застрахователната компания“, или чрез доверен
сервиз, след като впоследствие по отношение размера на застрахователното обезщетение е
възникнал спор между страните. Искането за заплащане по експертна оценка, респ. посочен
начин на обезщетяване „доверен сервиз“ е относимо към доброволно платеното от
застрахователя. Доколкото обаче ищцата претендира, а и доказва при условията на пълно и
главно доказване, че претърпените от настъпилото застрахователно събитие вреди са в по-
висок размер, разликата в размера е незаплатен остатък по дължимо застрахователно
обезщетение и следва да й бъде присъден. С оглед гореизложеното настоящият състав
приема, че въпреки избора на застрахования за обезщетение „по експертна оценка на
застрахователя“, това неговото действие не го лишава от възможността да търси
обезщетение за действителните вреди при неточно определена оценка на същите.
Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на
увреденото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие (в този
смисъл решение № 38/04.01.2024 г. по в. гр. д. № 5540/2023 г. на СГС, II-Д въззивен състав,
решение № 3396/26.06.2023 г. по в. гр. д. № 2335/2022 г. на СГС, II-В въззивен състав,
решение № 1786/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 3171/2023 г. на СГС, II-В въззивен състав,
решение № 6629/03.12.2024 г. по в. гр. д. № 2293/2024 г. на СГС, II-Г въззивен състав). В
аспекта на изложеното и предвид заключението на повторната САТЕ, от което се установява,
че ответникът е изплатил обезщетение в размер, по-нисък от изчисления по средните
пазарни цени по смисъла на закона и съдебната практика – в случая стойността за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е в
размер на 1 098.19 лв., съдът приема, че искът е основателен за целия размер от 654.10 лв.
(след приспадане на обезщетението, заплатено доброволно от ответника: 1 098.19 лв. –
444.09 лв.), за който е предявен, с оглед което и следва да бъде уважен изцяло.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху
увеличената част – решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I т. о. Ето
защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 20.00 лв. следва да бъде
присъдена от 11.03.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, а върху разликата над 20 лв. до пълния размер от 654.10 лв. (или за сумата от
634.10 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 07.11.2025 г. до окончателното
плащане.
4
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е сторила разноски
както следва: 50 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за САТЕ и 200 лева – депозит за
повторна САТЕ, или общо 650.00 лв., която сума следва да се възложи в тежест на ответника
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
От процесуалния представител на ищцата – адвокат Й. А. се претендира и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 780.00 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 04.12.2025 г. и договор за правна защита и съдействие от 05.11.2025 г.,
служещи като разписки за платеното в брой възнаграждение. Своевременно релевираното от
процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно,
поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и при съобразяване сложността на делото от фактическа и
правна страна и ритмичността на съдебния процес, съдът приема, че по предявения иск на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. с ДДС.
Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1 050.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*******“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
*****да заплати на Г. С. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ж.к. „*****, блок ****, на
основание чл. 405 КЗ сумата в размер от 654.10 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение по комбинирана имуществена застраховка „***“, за която е
съставена застрахователна полица №**********, сключена между страните, вследствие
настъпване на застрахователно събитие, увредило паркирания на 12.02.2024 г. в гр. ******,
на паркинг в ж.к. ***** лек автомобил марка „********“, модел ***** ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва, както следва: върху сумата от 20 лв. от датата на
подаване на исковата молба в съда (11.03.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането,
а върху сумата над 20 лв. до сумата от 654.10 лв. (или за разликата от 634.10 лв.) от датата,
на която е направено искането за изменение на иска по размер (07.11.2025 г.), до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „*******“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, да заплати на Г. С. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр.***********на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1 050.00 лв., представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5