№ 238
гр. Казанлък, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510100384 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от П. П. С., ЕГН
**********, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под № **********, представлявано от Д. М. М.
– управител срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: **********, представлявано от
управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно.
Иск с правно основание: чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК във вр, с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК –
неоценяем.
Иск с правно основание: чл. 55, ал. 1 ЗЗД с цена на иска 35,42 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на ********** год.
П. П. С. сключила потребителски договор за кредит № ********** с „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ” ООД за сумата от 700,00 лева, като в чл. 5 от договора били
посочени съответно годишен лихвен процент от 32,49% и годишен процент на
разходите от 43,79%.
Съгласно договора, след изтичане на неговия срок, ищцата следвало да
върне 966,00 лв., като в тази сума били включени и следните такси:
1. такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в
размер на 88,48лв.
2. такса за експресно обслужване по кредита, в размер на 142,10лв.
По отношение на предявения иск на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7,
т. 10 и т. 20 от ЗПК, счита, че същият е основателен, като излага аргументи в
подкрепа на това твърдение.
1
Ищецът имал качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК.
Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Сочи, че съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляването на ГПР по
определения в Приложение 1 начин.
Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки
и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Счита, че сключеният между ищцата и ответното дружество договор е
изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22
от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно посочване
на ГПР. Излага аргументи. Сочи и съдебна практика.
По отношение на вторият - осъдителен иск
Сочи, че тежките пороци, налични в потребителски договор за кредит №
********** между П. П. С. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, водили до
неговата нищожност. В случая платената възнаградителна лихва се явявала
платено при липса на основание и подлежала на връщане.
Моли съда да прогласи за недействителен Договор за кредит №
**********, сключен между П. П. С. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД на
основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК
във връзка с чл.П, т.7, 10 и т.20 от ЗПК.
Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, е ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: *************, представлявано от Б.К.Б., да заплати на П. П. С.,
с ЕГН: **********, сумата в размер: 35,42 лв. представляваща платено при
липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаградителна
лихва в полза на ответника по договор за заем № **********, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното и изплащане.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Счита твърденията за напълно неоснователни.
Изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК било да бъде наличен Годишният
процент на разходите (ГПР), сторено в договора. Твърдението на
жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и не бил изчислен
съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Сочи, че
допълнителните действия не били част от ГПР, не се калкулирали в ГПР,
2
защото в допълнителните разпоредби на ЗПК ясно и еднозначно била дадена
дефиницията за общ разход по кредита. Ищецът, като страна по договор за
потребителски кредит, сам изрично пожелал да се ползва от допълнителните
действия. Двете действия присъствали в Стандартния Европейски формуляр
(СЕФ) като цена. Неправилно се възприемало, че двете действия „Бързо
разглеждане“ и „Експресно обслужване“ са свързани с усвояването и
управлението на процесния кредит.
Моли съда да отхвърли като неоснователни всички твърдения на ищеца,
както и да присъди в полза на дружеството направените разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна молба процесуалният представител на ответното
дружество заявява, че не оспорва, че за договорната лихва по кредит №
max_********** е заплатена сумата в размер на 35,42 лева.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на
сключен между страните Договор за кредит № MAX_********** г.
ответникът се задължил да отпусне на ищеца паричен заем от 700,00 лева.
Последният, който усвоил заемната сума и бил предварително информиран за
параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 38 – л. 40),
следвало в срок до 21.10.2022 г. да възстанови на първия заемната сума и да
му заплати лихва при годишен лихвен процент от 32,49% и сумите от 88,48
лева и 142,10 лева, дължими съгласно клаузите съответно на чл. 10, ал. 1 и ал.
2 за пожелано при кандидатстването съответно „Бързо разглеждане на
искането за кредит” и „Експресно обслужване по кредита”, или общо 966,00
лева, при годишен процент на разходите от 43,79 % на 7 равни анюитетни
вноски от по 138,00 лева, подробно описани в погасителен план,
инкорпориран в чл. 10, ал. 3 от съглашението.
Факта на сключване на договора при така изброените по-горе условия не
е спорен по делото.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че безспорно между страните е възникнало
правоотношение по договор за кредит предоставен от разстояние. Кредитът е
отпуснат на потребител по смисъл на чл. 7, ал.2 ЗПФУР и спрямо него,
съгласно чл. 18, ал.5 ЗПФУР са приложими разпоредбите на чл. 143- 148 от
ЗЗП.
Предмет на договор е предоставяне на заем за потребителски нужди,
поради което спрямо него приложение следва да намерят и изискванията на
Закона за потребителския кредит, тъй като потребителското кредитиране е вид
финансова услуга, съгласно дефиницията на §1 т.1 пр.второ от ЗПФУР.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
3
потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат
свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК.
Съдът счита, че посочените в договора допълнителни услуги са пряко
свързани с усвояването и управлението на кредита. И двете такси се дължат за
действия които съставляват съдържанието на обичайната дейност на
кредитодателя, която той извършва по занятие, като кредитна институция.
Обособяването на части от тази дейност като "допълнителни услуги" при това
дефинирани по начин, че да създадат стимул кредотополучателя да вземе
решение за приемането на тяхното заплащане противоречи на изискването за
добросъвестност на търговеца при предоставяне на услуги по смисъла на
чл.143 ал.1 ЗЗП. Както таксата "Бързо разглеждане", така и таксата
"Експресно обслужване" са дефинирани в договора само чрез препращане към
общите условия. Ответникът не е провел насрещно доказване относно това
какво е съдържанието на тези общи условия към датата на сключване на
договора за кредит, въпреки позоваването си на тях. Също така не е доказал
дали кредитополучателят е бил запознат с това в какво се състоят
допълнителните услуги, за които следва да заплати. Следователно не може и
да се приеме, че е спазено изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК да бъдат ясно и
точно определени в договора вида на действията, относно които се събират
допълнителните такси. Няма яснота и определеност и относно това в какво
точно се състоят предоставяните услуги.
Съдът намира, че случая двете клаузи са в противоречие с изискванията
на закона, като целят да създадат условия при които потребителят на кредита
да се съгласи на допълнителни плащания по него, които не е са включено в
годишния процент на разходите. По този начин се стига до заобикаляне на
ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно ГРП. Това е така, защото размерът
на таксите "Бързо разглеждане" и "Експресно обслужване" общо съставляват
230,58 лв., тоест почти 33% от размера на главницата. Ответникът в отговорна
на исковата молба заявява, че двете такси не са включени при изчисляването
на ГПР. Това налага извод, че клаузите уреждащи таксите за допълнителни
услуги са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като са във
вреда на потребителя, като не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Това прави двете клаузи нищожни.
Ето защо съдът намира, че първият от предявените искове е основателен
и следва да се уважи - целият договор за кредит е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК. При извод за нищожност на договора съобразно чл. 23 ЗПК
потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита.
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД – този, който е получил нещо без основание, с
оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.
В настоящия случай не е спорно между страните че ищецът е заплатил в
полза на ответника процесната сума – 35,42 лв. - с допълнителна молба по
делото процесуалният представител на ответното дружество заявява, че не
оспорва, че за договорната лихва по кредит № max_********** е заплатена
сумата в размер на 35,42 лева.
4
Поради това иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да
се уважи.
По въпроса разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 2451,00 лв. от които 51,00 лв. заплатена
държавна такса и 2400,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно представен
списък за разноски, Договор за правна защита и съдействие, фактура.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и 50,00 лева
държавна такса върху предявения втори иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит с номер МАХ
**********/**********г., сключен между П. П. С., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. ********** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно, поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
във вр. чл. 22 от ЗПК във вр, с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10
и т. 20 от ЗПК.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: **********, представлявано от
управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно да заплати, на осн. на чл.55,
ал.1, предл. първо ЗЗД, на П. П. С., ЕГН ********** сумата в размер на 35,42
лева /тридесет и пет лева и 42ст./ платена без основание, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 13.02.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: **********, представлявано от
управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно да заплати, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, на П. П. С., ЕГН ********** сумата в размер на 2451,00 лв. /две
хиляди четиристотин петдесет и един лева/ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: **********, представлявано от
управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък сумата в размер на
50,00 лв. /петдесет лева/ държавна такса.
5
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Окръжен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6