О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№І-1174 24.06.2019г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II –ро гражданско
отделение, първи въззивен състав, на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 822 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от И.С.А. ЕГН ********** чрез
адв. Д.В., БАК с адрес *** с адресат адв. Д.В. против Решение №
98/09.05.2019г., постановено по гр.д. № 973/2018г. по описа на РС Айтос.
Въззивникът чрез процесуалния си представител
намира обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и
постановено при неправилно разпределение на доказателствената тежест. Сочи, че
РС Айтос не е извършил анализ на всички доказателства, не преценил правилно
свидетелските показания и не разпределил правилно доказателствената тежест.
Поддържа, че е наследник – внук на Назиф Хюсеинов Мехмедов (идентично име Назиф
Юсеин Пашамехмедов). С Решение № 34 СЦ/18.09.1996г. на ПК на с. Руен на
наследниците на Назиф Юсеин Пашамехмедов било възстановено право на собственост
върху 6 земеделски земи, след които и
процесната. С нотариален акт № 124/16.02.2018г. на нотариус с рег. № 557
на НК Х.К.Х. бил признат за собственик на процесния имот на основание давностно
владение като твърди, че констатацията в нотариалния акт е невярна, предвид
обстоятелството, че ответникът и съпругата му не са владяли явно, непрекъснато,
необезпокоявано за период от 10 години и затова не са придобили собствеността
въз основа на давностно владение. Твърди, че действията по обработване и
събиране на плодове са действия на обикновени управление и ответниците не са
демонстрирали собственически претенции спрямо наследниците и владение само и
единствено за себе си. Представената декларация не доказвала извършена продажба
и била с недостоверна дата. Сочи, че неправилно са кредитирани показанията на
свидетеля Шюкрю Х., а отделно разпитаните свидетели на ответниците не
индивидуализирали нивата и не следвало да се кредитират показанията им. Намира,
че ответниците и св. Шюкрю Х. не са манифестирали поведение, което да не оставя
съмнение у наследниците, че упражняват фактическата власт върху имота само и
единствено за себе си, волята им не била явно демонстрирана пред наследниците,
поради което и ответниците не са придобили имота по давност.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
Не се правят доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от
Х.К.Х. и Л.Х.Х., чрез адв. З.К., с който намира въззвината жалба за
неоснователна, а решението на РС Айтос за правилно и законосъобразно,
постановено при задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата по делото,
поради което счита и за обосновано. Поддържа, че по делото е доказано
осъществено от ответниците владение за период от 10 години като от събраните
доказателства се установявало обективен и субективен елемент на владението.
Моли да се потвърди решението на РС Айтос.
Претендира разноски.
Първоинстанционният съд е разгледал отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. По този иск всяка
страна, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и
други вещни права ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес и да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от
правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, а ответникът следва
да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, т.е. фактите,
от които произтича правото му. В този смисъл са и мотивите на РС Айтос при
изготвяне на проект за доклад по делото, но предвид липсата на отразяване в
диспозитива на определението, следва въззивна инстанция изрично да укаже на
страните подлежащите на доказване факти.
Препис от решението на РС Айтос е връчен на въззивника
на 15.05.2019г. като въззивна жалба е постъпила на 21.05.2019г., поради което
същата е в срока по чл. 259 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
от ГПК, подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 267,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба от И.С.А. ЕГН **********
чрез адв. Д.В., БАК с адрес *** адресат адв. Д.В. против Решение №
98/09.05.2019г., постановено по гр.д. № 973/2018г. по описа на РС Айтос,
съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. При отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес и да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича, а ответникът следва да докаже съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост, т.е. фактите, от които произтича
правото му.
ВНАСЯ в.гр.д. № 822/2019 г. по описа на Окръжен
съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 10.07.2019
г. от 10,20 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.