Решение по дело №10246/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на седемнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 10 246 по описа за 2018 г.

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „У.” АД да заплати следните суми:

1. на Е.О.Д. - 60 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от  Кодекса за Застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща О.А., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 23.07.2016 г., плюс законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на М.О.Д. - 60 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техният баща О.А., настъпила вследствие на ПТП от 23.07.2016 г., плюс законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане;

3. на адвокат Ц.В. - 5 083,20 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС - 4 800,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Е. и М. Д.са със съдебен адрес – адв. Ц.В.,***, офис № 5. З. „У.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Е.О.Д. и М.О.Д. срещу З. „У.“ АД за разликата над 60 000,00 лева за всеки иск до пълния му предявен размер от 100 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Е.О.Д. и М.О.Д. да заплатят на З. „У.” АД 80,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 400,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В исковата молба от 27.07.2018 г. Е. и М. Д.заявяват, че са наследници по закон на О.А. – негови деца. О.А.  е починал вследствие на ПТП от 23.07.2016 г., предизвикано от Д.Б.. От смъртта на О.А. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на 100 000,00 лева на всеки.

 

[7] Гражданската отговорност (ГО) на причинителя на ПТП – Д.Б. – е била застрахована при ответника З. „У.“ АД (У.). У.е изплатил обезщетение за неимуществени вреди от 100 000,00 лева на всеки от ищците. Ищците молят съда да осъди У.да им заплати: по 100 000,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди; законната лихва от 03.11.2017 г.  до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-6 от делото).

 

2.           На ответника

 

[8] Ответникът У.е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. У.заявява, че размерът на търсеното обезщетение е завишен. Затова У.моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 69-71).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] О.А. е бил роден на *** г. Неговите деца Е. и М. Д.са били родени съответно на *** г. и на *** г. (удостоверение за раждане, л. 52-53).

 

[10] Семейството е живеело в общо домакинство. Децата са имали силна емоционална връзка със своя баща. О.А. е полагал ежедневни грижи за децата си. Той ги е водел на разходки, правели са семейни сбирки и празненства (показания на свидетеля С.л. 112-113).

 

[11] На 23.07.2016 г. около 12:45 часа Д.Б. е управлявал лек автомобил БМВ със 162 км/ч по път II-71, км. 22+30 и посока на движение от гр. Силистра към гр. Добрич. До него на предната седалка е пътувал О.А.. Вследствие на несъобразената скорост, при извършване на маневра десен завой, Д.Б. е изгубил управлението над автомобила и е реализирал ПТП. От него е починал О.А. (присъдата и решенията на наказателния съд, л. 8-20, 82-97).

[12] Е. и М. Д.са приели много тежко смъртта на своя баща; станали са по-затворени. Ищците продължават да преживяват загубата на О.А. (показания на свидетелят С., л. 113).

 

[13] Не се спори, че към момента на ПТП гражданската отговорност на Д.Б. е била застрахована при ответника. Не се спори, че У.е изплатил на всеки от ищците по 100 000,00 лева обезщетение от смъртта на техния баща.

 

[14] Е. и М. Д.са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 105-106 и л. 109-110). У.е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[15] Ищците са предявили искове по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[16] Съгласно чл. 429, ал. 1, т.1 от КЗ с договора за „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Наследниците на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди ( ППВС 4/1961 г.).

 

[17] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищците да са претърпели неимуществени вреди/имуществени вреди;

6. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[18] Съдът установи, че:

1. Е. и М. Д.са деца на О.А., който е участвал в ПТП, покрито от застраховка ГО;

2. от ПТП О.А. е починал;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Д.Б.;

4. ГО на Д.Б. е била застрахована при У.;

5. от ПТП Е. и М. Д.са претърпели неимуществени вреди;

6. У.е изплатил на ищците по 100 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди.

 

[19] Налице са първите пет предпоставки за уважаване на иска. За да прецени дали е налице и шестата предпоставка, съдът следва да определи размерите на дължащите се обезщетения.

 

[20] За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 23.07.2016 г.

 

[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[22] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[1]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[23] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[24] Съдът установи, че О.А. е бил на 33 години към момента на настъпването на ПТП. М. и Е. Д.са били съответно на 8 и 10 години. Те са били добро и сплотено семейство. Децата не са преживели загубата на своя баща.

 

[25] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).

 

[26] Икономическата обстановка в страната към 2016 г. е била добра. Така например минималната работна заплата е била 420,00 лева[2].

 

[27] Съдът откри едно решение на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди за близък случай, като смъртта е била настъпила на 09.05.2016 г. Починалият е бил на 39 години, синът му, ищец по делото, е бил на 11 години. По него съдът е определил обезщетение от 160 000,00 лева.[3]

 

[28] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Затова съдът приема, че 160 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от всеки ищец. Съдът установи, че У.им е заплатил по 100 000,00 лева обезщетение. Затова съдът осъжда У.да заплати на всеки един от ищците по още 60 000,00 лева обезщетение, като отхвърля исковете за разликите до пълните предявени размери от 100 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[29] Ищците търсят разноски. Те са били  представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на всеки ищец 60 000,00 лева при предявен размер от 100 000,00 лева. Затова съдът осъжда У.да заплати на адвокат В. 5 083,20 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (2х3 530,х1,2х60 000,00/100 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда У.да заплати на СГС 4 800,00 лева държавна такса (160 000,00х0,04).

 

[31] У.също търси разноски. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

[32] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 80 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на У.80,00 лева разноски по делото (200,00х80 000,00/200 000,00).

 

Съдия: