Решение по дело №227/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Директорът на РИОСВ – София с адрес [населено място], [улица], ет.10 обжалва решение №25/01.02.2024г. на КРС, постановено по АНД №1217/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №25/01.02.2024г. на КРС, постановено по АНД №1217/2023г. С НП №73/26.05.2023г., издадено от директора на РИОСВ – София, „Феникс Еко МС“ ЕООД [населено място] е санкционирано на основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000 лв. Районният съд е формирал извод за доказаност на административното нарушение от обективна страна, но е приел, че то представлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, поради което е отменил НП и е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. КАС намира решението за неправилно, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Феникс Еко МС“ ЕООД [населено място] срещу НП №73/26.05.2023г. на директора на РИОСВ – София. Прието от фактическа страна е, че на 04.11.2022г. в [населено място], [жк], в ПИ с идентификатор 41112.502.370, с площ 4488 [жк], като притежател на решение №16-ДО-230-01/01.08.2017г. за извършване на дейности по третиране на отпадъци, не изпълнява условие 3, абз.1; условие 3.1, абз.1 и условие 4.2 от същото. Устантовено е, че на входа на площадката и вътре на самата площадка няма надписи за предназначението й, вида на отпадъците, които се третират на нея, няма обозначение на фирмата, която я експлоатира и няма работно време. Н. нито един от съдовете или местата, на които се съхраняват отпадъци, не са обозначени с код и наименование на съответния отпадък. Н. площадката се съхраняват отпадъци /електрическо оборудване/, които не са вписани в таблиците на издаденото решение. За констатираното нарушение е съставен АУАН №200/30.11.2022г., а въз основа на констатациите в него е издадено атакуваното НП.

Във въззивното производство са събрани относимите писмени и гласни доказателствени средства, които са анализирани в съвкупност и поотделно и на база установеното от фактическа страна са изведени правни изводи, съответстващи на закона относно извършено административно нарушение по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО.

Обосновано въззивния съд е приел, че липсват допуснати съществени процесуални нарушения. И в АУАН, и в НП са изложени съставомерните факти и обстоятелства, с оглед извършената проверка и констатациите от нея, достатъчно ясно и безпротиворечиво е описано административното нарушение с обективните му елементи. Дадената правна квалификация на противоправното деяние е правилна, същото е скрепено със съответната му санкционна норма.

Преценявайки събрания доказателствен материал КАС намира за обосновано решението на КРС и досежно доказаността на нарушението от обективна и субективна страна. Преценката на писмените и гласните доказателства, отнесена към разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, обуславя извода за безспорна установеност на неизпълнение на вмененото задължение на юридическите лица – притежатели на решение за извършване дейност по третиране на отпадъци, да изпълняват условията, определени в решението. КП №ККФОС-СИ-64/04.11.2022г., останалите писмени доказателства и гласните такива, сочат за осъществено нарушение по цитираната норма, а именно неизпълнение на три от условията в решение №16-ДО-230-01/01.08.2017г. НП е законосъобразно, тъй като с него е санкционирано установено по категоричен начин административно нарушение по ЗУО. Наложената имуществена санкция е в минимален размер.

Неправилен е обаче извода на въззивния съд за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Безспорно установеното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай. За да бъде [жк], то с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, следва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид /§1, т.4 от Д. З./. Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е такова на формално извършване. Характерът на нарушението изключва наличието на вредни последици, поради което не може да се извършва преценка за наличие на смегчаващи отговорността обстоятелства, водещи до по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Ирелевантно за приложението на чл.28 от ЗАНН в случая е обстоятелството, че дружеството не е санкционирано за друго подобно нарушение. Въведеното задължение за спазване условията на решението за извършване на дейности по третиране на отпадъци има за цел да гарантира ефективна защита на обществените отношения в сферата на управление на отпадъците, за да бъдат постигнати мерките по чл.1, ал.1 от ЗУО относно защита на околната среда и човешкото здраве. В настоящия случай е установено неизпълнение на три от условията в горепосоченото решение, като следва да се има и предвид, че общото количество на съхраняваните отпадъци е голямо, те са разположени директно върху земната повърхност, поради което се създава реална опасност от замърсяване. Липсата на надписи за предназначението на площадката, на вида на отпадъците, които се третират на нея, на обозначение на фирмата, която я експлоатира, необозначаването с код и наименование на съответния отпадък, води до липса на отчетност и проследяване дейността на дружеството на обекта. Част от отпадъците /електрическото оборудване/ въобще не са разрешени да се съхраняват на площадката, доколкото за същите се изисква специална отчетност, документация и специални съдове за съхраняване. Нарушението не търси пряко въздействие върху компонента околна среда, достатъчно е установяването на бездействие като форма на изпълнително деяние, но въпреки това е с висока степен на обществена опасност, с оглед спецификата на отпадъка и регламентацията на изискванията за дейностите с него. Именно за това охраняваните обществени отношения изключват приложението на чл.28 от ЗАНН.

Като е достигнал до краен правен извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН въззивният съд е постановил неправилно решение, което ще бъде отменено и вместо него ще се постанови ново, с което НП ще бъде потвърдено като законосъобразно.

С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН във вр.с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Министерство на околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №25/01.02.2024г., постановено по АНД №1217/2023г. по описа на Кюстендилския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДА НП №73/26.05.2023г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на „Феникс Еко МС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], ет.3, ап.9, на основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000 лв.

ОСЪЖДА „Феникс Еко МС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], ет.3, ап.9 да заплати на Министерство на околната среда и водите разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет/.

Решението е окончателно.