№ 150
гр. Разград, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500379 по описа за 2025 година
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ********* против Решение №
385/29.05.2025 г., постановено по гр. д. № 133/2025г. по описа на Районен съд - Разград, с
което е прогласен за нищожен сключеният между страните Договор за потребителски кредит
№ ********** от 24.03.2023г. Погрешно в решението си съдът за номер на договора е приел
клиентския номер на ищеца. Налице е и неточност по отношение на описаната в решението
дата, на която е сключен договора. Последният е сключен на 24.03.2023 г., докато съдебният
състав е записал, че е от дата 23.03.2023г. Счита решението за неправилно.
Процесният договор не нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият е ясен и
разбираем. В чл. 7.1. е ясно разписано, че общият размер на кредита е 11 552.79 лв. Тази
сума е посочена и в края на погасителния план, като общо дължима главница по кредита.
Клаузите в договора са последователни, еднопосочни и са разписани по ясен и разбираем за
клиента начин.
Неправилен е и извода, че размерът на ГЛП (41.12 %) нарушава добрите нрави, доколкото
същият надхвърля 3 пъти размера на законната лихва. Прилагането на института на
„добрите нрави“, е само при празнина в закона. В ЗПК чл. 19, ал. 4 от ЗПК е определен
максималния размер на разходите, който може да се прилага за потребителски кредити - 5
пъти размера на законната лихва, каквато е и новата съдебна практика.
Неправилни са мотивите на съда, че в процесния договор липсва яснота по прилагането на
1
годишния лихвен процент, и по-конкретно, че не е посочен лихвения процент на ден. В чл.
20.4 и чл. 9.3 са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за
прилагането му. Лихвеният процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения
кредит. Тоест липсва каквато и да е неяснота как точно се прилага този лихвен процент.
Законът не изисква размера на възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а
същата следва да се посочва в проценти /по аргумент от §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК/,
както е сторено. Аналогично е решението дадено в чл.З б.“и“ от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити.-
Неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че процесният договор е в
разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, съгласно който погасителният план
следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това
нормативно изискване е изпълнено чрез чл. 11.2 от Договора за потребителски кредит, в
който таблично е представен погасителният план, включващ броят на вноските, техният
падеж, размерът им, вкп. стойността на главницата и лихвата, формиращи стойността на
месечната вноска, както и остатъкът от главницата след погасяването на вноската.По
разбираем начин е посочено каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасяват с
всяка от вноските, тъй като разбивката, направена в погасителния план, дава ясна
информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната
вноска.
Изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделна
погасителна вноска, въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, касае ситуация, в
която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която
за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. Хипотезата на чл. 11, ал.1, т. 12
ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е приложимата в настоящия
случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържания изискване към
погасителния план. В чл.12 от договора е предвидена възможността, в съответствие на чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, потребителят при писмено поискване безвъзмездно да получи
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, който съдържа разбивка на всяка от вноските, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Такова искане от страна на ищеца не е постъпвало, а Договорът за
потребителски кредит изцяло отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
Аналогично неправилен се явява извода от страна на съда, като съгласно чл. 10 т. 2 б. “з“ и
„и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити договорът за кредит следва да посочва кратко и ясно размера, броя и
периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда на
2
разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването и правото на потребителя да получи при
поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за
кредит извлечение под формата на погасителен план като планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент - каквато разбивка, както уточнихме, не е изискана от потребителя.
Неправилно е приет извод, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,поради липсата на ясно разписана методика на формиране на
ГПР, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.
Чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР (49.55 %) и общата
дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора (23 708.11 лв.), което
изискване е спазено и написано в Договора. В договора са взети предвид и допускания: 1/ за
начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/
Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват
точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от
които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и
другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо
техния първоначален размер.
Жалбоподателят с отговора си твърди,че е направил възражение, че сключването на
застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, че кредитополучателя
сам е пожелал ползването на допълнителна услуга - застраховка, че отказът от застраховката,
след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит
(лихва, размер на вноска или друг параметър). Съгласно цитирания и от съда § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора
за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита.
Застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, защото сключването на
застрахователен договор не е условие за получаването на кредита.
Правната характеристика на застраховката като допълнителна услуга - това е услуга, която е
предоставена при сключване на отделно договорно отношение - Договор за застраховка.
Застрахователният договор, застрахователната премия по който е финансирана от Банката, е
договор между застраховател (Кардиф Общо застраховане) и кредитополучателят като
застраховано лице. Застрахователят носи застрахователен риск за застрахованите съгласно
договора за застраховка рискове. Застрахователната премия е цената на застрахователната
услуга, като в случай на застрахователно събитие, застрахователното обезщетение е изцяло
в полза на кредитополучателя - или като плащане за погасяване на дължими суми по
договора за кредит или като директно плащане към кредитополучателя за покриване на
нужди (в случай на предсрочно погасяване на договора за кредит;
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят следа да възстанови на
кредитополучателя остатъчната стойност от застрахователната премия. Последния има
възможността да се разпорежда с нея - да я ползва за лични нужди или да погаси предсрочно
3
договора за кредит. Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и
Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит - главницата по
кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от
застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката.
Сключването на Договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното
сключване на договора за застраховка. При отказ от застраховката застрахователната премия
ще бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото Банката е финансирала
застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Ако ищецът беше
упражнил правото си на отказ от застраховката в деня на сключването на договора за кредит
или в непосредствена близост след това, то застрахователите щяха да възстановят на ищеца
пълния размер на застрахователната премия, с която сума ищецът е можел да разполага и
или да погаси предсрочно кредита или да използва сумата за свои нужди. При всички
положения условията по договора за кредит остават непроменени - размер на лихва, размер
на ГПР, единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита.
Това е изрично записано в т. 10 от ОУ за застрахователна програма „Защита на кредита“ към
Застрахователен сертификат № 1**********2023. В чл. 4.4. от въпросния сертификат също е
предвидена възможност по всяко едно време на договора застраховката да бъде едностранно
прекратена от кредитополучателя.
Предвид гореизложеното, клаузата за застраховка не нарушава добрите нрави. Същата е
доброволно и съзнателно избрана от клиент. В тази връзка, неправилно
първоинстанционният съд е приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения на
в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено
към ГПР. Неправилно е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Моли съда да отмени обжалваното решение в цялост и отхвърли предявените установителни
искове за нищожност на договора. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360лв., както и заплатената държавна такса за разглеждане на
въззивната жалба.В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
ищеца по настоящето дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, прави
възражение на основание член 78, ал. 5 от ГПК и моли съда да го намали до размер под
нормативно установения минимален размер за адвокатски хонорар.
Въззиваемата Р. И. С., чрез пълномощник адв.Н. М. е депозирала отговор по въззивната
жалба. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно; постановено при
изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон. Оспорва твърдения от жалбоподателя доброволен
характер на сключените застраховки . Съгласно пар.1,т.1 от ДР на ЗПК, застрахователните
премии представляват разход по кредита единствено, когато сключването на договора за
услуга, какъвто договор е застрахователният договор, е задължително условие за получаване
на кредита.От представените доказателства по делото обаче се оборва доброволният и
характер. От приложеното заявление - декларация за установяване на договорни отношения,
4
т.13 е видно желанието и съгласието на ответника да бъде сключена описаната в текста
групова застраховка с конкретно посочен застраховател. Това желание и съгласие е дадено
предварително - преди сключването на процесния договор с потребителски характер. Отнася
се до конкретно описана застраховка. Всичко това води до извод, че сключването и е
необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, а оттук се извежда
задължителният и характер. Би следвало да бъде включена в разходите по
кредита.Обоснована и правилна е преценката на съда, че за да бъде валидно сключен
договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички
предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл, И, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията
залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК
води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.
Моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди разноските, сторени във въззивното
производство. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Въззивната инстанция намира, че съдът е установил всички релевантни факти, като
препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Предвид изложените от страните по делото факти, въззивната инстанция намира,че
първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка в съдебното си решение, като е
посочил за номер на договора за кредит, клиентския номер на длъжника, а именно
№*********. Не е спорно по делото,че по посочения клиентски номер е отпуснат и сключен
договор за кредит № ********** за сумата от 8200лв. В чл.1 са посочени датата и мястото
на сключване на договора: гр.Разград, 24.03.2023г. Предвид на това съдът намира за
безспорно установено, че съдът се е произнесъл за валидността на договор за кредит №
********** /24.03.2023г., който по грешка е посочил като договор за кредит №*********/
23.03.2023г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд следва да провери правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон.
Постановеното решение на РС-Разград е валидно и допустимо, а като краен резултат и
правилно.
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него
права и задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят
с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Във връзка с
поставения от ищеца въпрос за действителността на договорното съглашение следва да бъде
установено дали е налице валиден обвързващ страните договор като преценката с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с
добросъвестното упражняване правата на жалбоподателя-кредитор, а оттам и с добрите
нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като
5
общо към частно основание за нищожност.
Съгласно чл.7.1 Договор за потребителски кредит №**********/24.03.2023г.
жалбоподателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 8200
лева, като е уговорена застрахователна премия от 3352.79лв. при общ размер на кредита от
11552.79лв. ГПР по кредита е в размер на 49.55 %, а ГЛП в размер на 41.12 %. Или общо за
срока на договора от 12155.32лв. ,като общо дължими са 23708.11лв. Наред с това, съгласно
чл. 19 от договора, въззиваемият се е съгласил при сключването на този договор да сключи и
договор за застраховка, или да се присъедини към застрахователни програми,предлагани от
кредитора в качеството му на застрахователен агент, като в договора е посочени, че това не е
задължително условие за сключване на договора за кредит.
Направените от съда и оспорени от жалбоподателя изводи, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора, че размерът на договорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти законна лихва
е нищожна поради нарушаване на добрите нрави съдът намира за основателни.
Процесната клауза за сключването на застраховка нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и не
държи сметка за реалните вреди от неизпълнението, с което задължение значително се
увеличават разходите по кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за
кредитора със свързани лице. Анализът на чл.19, представеното заявление-декларация и
инкорпорирания погасителен план в съвкупност сочат, че потребителят реално не е имал
право на избор дали да сключи договор за застраховка или не. Разходите за
застрахователните премии неправилно са включени като главница по договора, вместо в
ГПР. Безспорно въззиваемият има качеството на "потребител" и за процесния договор за
потребителски кредит са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Жалбоподателят
признава, че в главницата са включени застрахователните премии, както и че последните не
са включени във формирането на ГПР.
В настоящия казус в договор за потребителски кредит № ********** от 24.03.2023г. общият
размер на кредита е формиран като сбор от получената от ответника сума в размер на
8200.00 лева, застрахователните премии в размер на 3352.79лв. В чл.10 от договора страните
са уговорили, че ГПР е 49.55 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗЗП, а общо дължимата от потребителя сума е 23708.11лв. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
"Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит". Той се изчислява по формула съгласно
приложение № 1 от закона, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания /ал.2/. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена легална
дефиниция на понятието "общи разходи по кредита". Следователно в ГПР е необходимо да
6
бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е
формиран.
Застрахователната премия съгласно чл.7.2.3. от процесния договор за потребителски кредит
е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по
банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в общата сума,
дължима от потребителя. В представените договорна информация за застрахователна
програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и допълнителна
медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, както и подписаната от ищцата декларация
за присъединяване към тях, се
съдържат клаузи относно процесния договор за кредит, поради което те са елементи от
договора за кредит и следва да отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК. По делото
липсват доказателства дали и кога кредиторът е превел на застрахователя застрахователни
премии, т.е. дали ищецът е изпълнил поетите задължения в качеството си на застрахователен
посредник.
Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е
нарушил разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите
за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. С това действителния процент на разходите ще надвиши максимално
допустимия процент по чл.19 ал.4 ЗПК до 95.15% и ще се различава съществено от
посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 49.55%.
Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от
потребителя суми, различни от лихвата. Предвидените застрахователни премии водят до
значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят
върху размера на възнаградителната лихва. Въззивният състав споделя направения от
районния съд извод, че клаузата за заплащане на застраховка е наревноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП и противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка, при
следното уточнение: Районният съд се е позовал на практика на ВКС формирана и свързана
предимно с облигационното право и забраната за противоречие с добрите нрави по чл.26
ал.1 ЗЗД. За потребителските договори за кредит съществува специална регулация,която се
фокусира върху ГПР и оттам косвеното влияние върху максималния размер на лихвения
процент на възнаградителната лихва. При потребителските кредити основният фокус пада
върху спазването на максималния ГПР и проверката за неравноправност по ЗЗП. Практиката
за противоречие с добрите нрави остава актуална като общ принцип на облигационното
право, която може да се използва като санкциониране на прекомерно високи лихви дори и в
хипотези, където формално е спазен таванът по ЗПК, ако се установи,че е налице явна
злоупотреба или значителен дисбаланс в ущърб на потребителя,нарушаващ етичните норми
и справедливостта.
7
Нарушена е и императивната норма на чл.33 ал.1 ГПК, регламентираща че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Недопустимо е под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други,
дължими от потребителя суми, различни от лихвата.
Суми по дължимите застраховки ,които са включени от кредитора в главницата
представляват самостоятелно, отделно вземане, с различно основание и предпоставки за
дължимост и то към трето за спора лице. Тази сума не може да бъде отнесена към
претендираната главница, тъй като не представлява предоставен финансов ресурс. Предвид
предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което
при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от
друга страна финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в
рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят
предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори.
Уговореният ГПР не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в него не
са включени застраховките по кредита. Включеното в текста на чл. 13 от изготвената от
жалбоподателя бланка на Заявление – декларация за установяване на договорни отношения
не е равносилно на изявено желание за сключване на договори за застраховка по реда и
условията на КЗ,поради което не може да се формира извод,че сключването на договор за
застраховка не е задължително условие за получаване на кредита.
За сключване на договора за застраховка с „Кардиф Животозастраховане“ клон България и
„Кардиф Общо застраховане“ клон България, жалбоподателят е действал като
застрахователен посредник и не е титуляр на вземането за застрахователната премия.
Правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. Не
са налице и доказателства, че застрахователната премия е заплатена от жалбоподателя на
застрахователя, за да се дължи на друго основание. Застрахователната премия при уговорен
ГПР от 49,55% и включена в размера на погасителните вноски, реално представлява
прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита и е в нарушение на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР би станал 91.15%, както посочва в отговора на исковата си молба
жалбоподателя /л.47 от делото/. Тази уговорка е явно във вреда на потребителя и не
отговаря на изискването за добросъвестност, поради което и на това основание, като
недействителна тази сума не се дължи от длъжника, както и акцесорните вземания за лихви
върху нея.
Липсата на разписана методика на формиране ГЛП и на ГПР, и оттам начина на
формираните ГЛП и ГПР, противоречи на ЗПК, защото са неясни както компонентите, така
и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
Посочването само на тяхното цифрово изражение не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Нарушена е разпоредбата на чл.11 т.9-10 ЗПК относно предоставяне
на потребителя на пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва
да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
8
обоснован избор дали да го сключи.
В договора за кредит е инкорпориран погасителен план /стр. 4-5 от договора/, от който не
може да се установи,че във месечните вноски е включена като главница застрахователната
премия, както и че върху нея се дължи лихва. По този начин кредиторът е изпълнил
условието на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК.
Кредиторът е уведомил длъжника за правото му на отказ от договора, за правото за получи
по всяко време извлечение от сметката си, а в чл.22 от договора е указано правото на
предсрочното му погасяване.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, неспазването на императивните изисквания на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, водят до недействителност на
договора за потребителски кредит.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и обжалваното
решение на ТРС следва да бъде потвърдено като правилно.
И двете страни претендират за разноски, но с оглед изхода на спора такива се дължат
единствени на въззиваемия. Съгласно представения списък последният е сторил разноски за
адвокат в размер на 1439лв.
С въззивната жалба Ти Би Ай Банк АД са направили възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение от 1439лв., което съдът споделя. Въззивното производство е приключило в
едно съдебно заседание, без присъствието на страните. Повдигнатият спор не притежава
нито фактическа, нито правна сложност. Налице е установената съдебна практика в
съдилищата в страната относно приложението на ЗПК и ЗЗП относно действителността на
договорите за потребителски кредит. За съответен относим размер на дължимото
адв.възнаграждение, съдът намира сумата то 800лв.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 385/29.05.2025 г., постановено по гр. д. № 133/2025г. по описа
на РС-Разград.
ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54 да заплати на Р. И. С. от с.Благоево направените
по делото разноски за настоящето производство в размер до размера от 800лв./осемстотин
лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните на основанията посочени в чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10