РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120106566 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***,
представлявано от Г. Й. Т., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт З., против
Р. Т. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, с която се претендира установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 937/20.05.2021 г. по ч.гр.д. № 3433/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата 144.59 лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Н., т.к. *** -
магазин, абонатен номер ***, дължими по издадени фактури за периода от 25.06.2020
г. до 26.10.2020 г., с отчетен период по фактури от 29.08.2019 г. до 23.09.2020 г., както
и сумата 5.76 лева, представляваща сборна лихва върху главницата, начислена за
периода от 26.07.2020 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение на 24.03.2021 г. до окончателното изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски. Основанията за дължимост на
горните суми се основават на твърдения, че ответницата е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр. Н., т.к. *** магазин и титуляр на партида. Р.М.
като собственик на имота имала и качеството на потребител и следвало да отговоря за
1
търсените в настоящото производство суми.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79
и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответницата
не е собственик на имота, считано от 05.04.2019г. Посочва, че е уведомила новия
собственик за задължението към ищеца и последният го е погасил. Прилага
доказателства в подкрепа на твърденията си. С горните мотиви се моли за
отхвърлянето на исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано
ч.гр.д. 3433/2021 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по
настоящото дело. Длъжникът е депозирал в законоустановения срок възражение срещу
заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Изразходените количества вода се установяват от справката-извлечение за отчет
с мобилното устройство, като са представени и фактури, остойностяващи същите.
Представен по делото е и нотариален акт за дарение № ***, том III, рег. № 2302,
дело № 478 от 05.04.2019 г. на нотариус с рег. № *** в регистъра на Нотариалната
камара – С. А., вписан в Службата по вписванията, с вх. рег. № 1721/05.04.2019 г., акт
№ 46, том 2, дело № 862, видно от който ответницата е дарила на сина си Т. И. М.
правото на собственост върху процесния водоснабден имот.
На 05.11.2021 г. същият е заплатил търсените в настоящото производство суми
за процесния водоснабден имот.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва
облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на всеки от
водоснабдените имоти.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
2
„потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на
чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също
определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици
на имоти в етажната собственост.
При това се налага извода, че ответницата няма качеството на потребител, тъй
като на 05.04.2019 г. се е разпоредила с притежаваното право на собственост т.е. в
процесния период от 29.08.2019 г. до 23.09.2020 г. същата не е имало това качество.
Независимо от това ищецът е изнесъл доводи, че не е бил уведомен за извършеното
прехвърляне на имота, като не се твърди и установява действително да е извършвано
такова уведомяване. Така и чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи предвижда, че промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо
оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в
договора или в общите условия. В тази връзка чл. 62 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас предвижда,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване предишният и новият
собственик или ползвател имат право да поискат и да получат от В и К оператора
справка за всички дължими суми за В и К услуги към момента на промяната. За
уреждане на взаимните задължения за В и К услугите за имота, предишният и новият
собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок от сключването на сделка на
разпореждане, с която се прехвърля правото на собственост или вещното право на
ползване, да подпишат и представят на В и К оператора споразумителен протокол за
плащането на В и К услугите. Въз основа на представените документи, В и К
операторът е длъжен да издаде данъчно дебитно или кредитно известие на предишния
собственик или ползвател на имота. Предишният собственик или ползвател на имота е
3
длъжен да закрие партидата си като заплати сумата от дебитно известие по ал. 3, а
сумата от кредитно известие се възстановява от В и К оператора. В случая не се твърди
и установява обаче да е изпълнена част или цялата описана по горе процедура. Ал. 5
предвижда, че в случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят
изискванията по ал. 2, 3 и 4 /горецитираните/, новият собственик заплаща всички
дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността. Чл. 63 обаче гласи,
че ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът
събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно право
на ползване. В случая ответницата сама е подала заявление за откриване на партидата
на нейно име, представено по делото с вх. номер от 11.03.2014 г. /лист 34/, към което е
приложила и придобивния си акт /лист 36/, като няма данни да е поискала след
дарението закриването на така откритата партида. Ето и защо съгласно горецитираната
нормативна уредба същата следва да отговаря за търсените от нея суми. Плащането
обаче на същите в хода на производството по делото на 05.11.2021 г., макар и от трето
лице – новия собственик, налага иска да бъде отхвърлен, поради удовлетворяване на
заявеното с него вземане, което всъщност не оспорва и от ищеца.
Независимо от отхвърлянето на иска ищецът има право да получи направените
от него разноски в размер на 175 лв. /75 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния
интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото, в това число и
направените в заповедното производство такива в размер на 75 лв., по аргумент за
противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, като е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от Г. Й. Т., против Р. Т.
М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, за установяване дължимостта на сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 937/20.05.2021
г. по ч.гр.д. № 3433/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
144.59 лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и
пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Н., т.к. *** - магазин, абонатен
номер ***, дължими по издадени фактури за периода от 25.06.2020 г. до 26.10.2020 г., с
отчетен период по фактури от 29.08.2019 г. до 23.09.2020 г., както и сумата 5.76 лева,
4
представляваща сборна лихва върху главницата, начислена за периода от 26.07.2020 г.
до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на
24.03.2021 г.
Осъжда Р. Т. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ***, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за
направените по делото разноски, от които 175 лв. за производството по настоящото
гр.д. № 6566/2021 г. и 75 лв. за ч.гр.д. № 3433/2021 г., двете по описа на Бургаския
районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5