РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7079 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.
София, представляван от изп. директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, чрез процесуалния си представител твърди, че на 19.03.2015г. А.К.Й.
сключил с “Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за паричен заем №2271184, съгласно
който дружеството му предоставило заем в размер на 750 лв. Заемателят се е
задължил да върне сумата на заемодателя на погасителни вноски, съставляващи
изплащане на главницата по заема, заедно с надбавка, покриваща разноските по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка - печалба на заемодателя,
като годишният лихвен процент е фиксиран за срока на договора, указан в него.
Паричната сума по заема се олихвява с договорна лихва в размер на 38.04 лв.
Общата стойност на плащанията по заема възлиза на 788.04 лв, която сума
заемателят се е задължил да върне на 12 равни седмични погасителни вноски по
65.67 лв всяка с падеж на първата вноска 26.03.2015г., а на последната -
11.06.2015г. Съгласно сключения договор, при забава плащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни заемателят дължи на
заемодателя такса за разходи в размер на 9 лв, които се начисляват за всеки
следващ 30-дневен период, през който има забавена с повече от 30 календарни дни
погасителна вноска, но разходите не могат да бъдат повече от 45 лв. В случая на
ответника е начислена и такса разходи за събиране на вземането в размер на 45
лв. Съгласно клаузите на договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задължението му, а
именно две физически лица-поръчители, отговарящи на определени условия или
банкова гаранция с бенефициер заемодателя в размер на цялото задължение по
договора. Тъй като ответникът не е предоставил на заемодателя нито едно от
уговорените обезпечения, му е начислена неустойка за неизпълнение в размер на
223.08 лв, разсрочена на 12 равни вноски, всяка по 18.59 лв. Така погасителната
вноска, която следва да заплаща заемателят, възлиза на 84.26 лв. На същия е
начислена и лихва за забава за периода от 03.04.2015г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.07.2018г. в общ размер
227.09 лв. Срокът на договора е изтекъл на 11.06.2015г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а
само 85.00 лв, с която сума са погасени 19.33 лв неустойка, 5.77 лв договорна
лихва и 59.90 лв главница. Непогасената част от задължението му е 690.10 лв
главница, 32.27 лв договорна лихва, 203.75 лв неустойка, 227.09 лв лихва за
забава и 45 лв такса разходи – общо 1198.21 лв. На 01.10.2015г. е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който е собственик на вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт” АД срещу ответника, произтичащи от Договор за паричен заем
№2271184/19.03.2015г. На ответника е изпратено писмено уведомление за
извършената цесия, изпратено с известие за доставяне. За събиране на вземането
си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №4709/2018г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът
не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се
признае за установено, че А.К.Й. му дължи сумите 690.10 лв главница по Договор
за паричен заем №2271184/19.03.2015г., заедно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 32.27 лв
договорна лихва за периода от 02.04.2015г. до 11.06.2015г., 203.75 лв неустойка
за неизпълнение за периода от 02.04.2015г. до 11.06.2015г., 45.00 лв такса
разходи, 227.09 лв лихва за забава за периода от 03.04.2015г. до подаване на
заявлението. Претендира разноските по заповедното производство, както и
разноските по исковото производство.
Ответникът А.К.Й. чрез назначения му особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Счита, че договорът за
паричен заем е недействителен поради неспазване изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК. Клаузите за определяне на ГЛП и ГПР нарушават
принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на
ищеца. Възразява, че към договора не е представен погасителен план, съгласно
чл.5 от същия, поради което съгласно чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.11 ЗПК
договорът е недействителен. В договора не е посочен размер на главницата и
лихвите при всяка една погасителна вноска, което е необходимо и от съществено
значение за възможността на заемателя да върне заема предсрочно. След като
договорът за потребителски кредит е недействителен, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.23 ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. В случая
обаче главницата не следва да се присъжда, тъй като основанието на иска е
договорно, а не по чл.23 ЗПК. В случай че съдът приеме договора за
действителен, прави възражение за погасяване по давност вземанията по договора
на основание чл.111 ЗЗД.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №4709/2018г. на Русенски
районен съд и е назначена икономическа експертиза, заключението на която е
приложено в писмен вид по делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №4709/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2607/04.07.2018г.
срещу А.К.Й. *** да заплати на кредитора
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите 690.10 лв главница по договор за паричен заем от 19.03.2015г.,
сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва от 03.07.2018г.
до окончателното изплащане, 32.27 лв договорна лихва за периода 02.04.2015г.-11.06.2015г.,
45 лв такса разходи, 203.75 лв неустойка за неизпълнение за периода 02.04.2015г.-
11.06.2015г., 227.09 лв обезщетение за забава за периода 03.04.2015г.-03.07.2018г.,
както и за 75 лв разноски по производството. Тъй като ответникът не е намерен
за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, на заявителя е указано
да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Установено е, че “Изи Асет Мениджмънт” АД и А.К.Й. са
сключили на 19.03.2015г. Договор за паричен заем №2271184, съгласно който “Изи
Асет Мениджмънт” АД му е предоставило потребителски заем в размер на 750 лв при
годишен процент на разходите 49.14 % и при фиксиран годишен лихвен процент 40 %.
Общата стойност на задължението по заема възлиза на 788.04 лв. Заемателят А.К.Й.
се е задължил да върне заема на 12 равни седмични погасителни вноски, всяка по 65.67
лв, като първото седмично плащане е дължимо на 26.03.2015г., а последното - на
11.06.2015г., съгласно уговореното в чл.5 от договора.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя
допълнително обезпечение чрез поръчител – две физически лица, отговарящи на
определени условия или банкова гаранция, а съгласно ал.2, при неизпълнение на
това задължение дължи неустойка в размер на 223.08 лв.
Съгласно чл.8, ал.1 от договора, при забава плащането
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи на
заемодателя такса за разходи в размер на 9 лв, които се начисляват за всеки
следващ 30-дневен период, през който има забавена с повече от 30 календарни дни
погасителна вноска, но разходите не могат да бъдат повече от 45 лв. Съгласно
чл.8, ал.2, при забава на плащане на някоя погасителна вноска, заемателят дължи
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Договорът е подписан от договарящите страни и ответникът
не е оспорил идентичността на подписа си. Няма спор и относно обстоятелството,
че ответникът е усвоил отпуснатия заем.
От заключението на икономическата експертиза,
потвърдено и допълнено устно от вещото лице Й.Д.М. в съдебно заседание на 20.06.2019г.,
се установява, че след усвояване на сумата по заема ответникът е извършил едно плащане
за погасяване на задължението си по договора от 19.03.2015г., като е внесъл на
19.03.2015г. сумата 85 лв, с което е погасил 59.90 лв главница, 5.77 лв
договорна лихва и 18.59 лв неустойка. След 19.03.2015г. ответникът е
преустановил плащанията и непогасеното задължение по посочения договор възлиза
на 998.53 лв, от които главница 690.10 лв, договорна лихва 32.27 лв за периода
до последната вноска вкл. или до 11.06.2015г.,
203.75 лв неустойка по чл.4, ал.2 от договора, 45 лв разходи по чл.8, ал.1 и
27.41 лв лихви за просрочие. Срокът на договора е изтекъл на 11.06.2015г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.
С Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. “Изи Асет Мениджмънт” АД се е договорило с “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да му прехвърли възмездно
вземанията, произхождащи от договори за
потребителски кредити, при условията и сроковете, определени в договора, които
вземания се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от цесионния
договор. От приложените Потвърждение за сключена цесия (л.13) и Приложение №1/01.10.2015г.
се вижда, че по силата на договора за цесия вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД
срещу ответника в общ размер 998.53 лв е прехвърлено на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на
кредитор.
Видно от приложеното на л.18 уведомително писмо от “Изи
Асет Мениджмънт” АД чрез “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с дата 06.10.2015г. и известие за доставяне (л.19),
на ответника чрез “Български пощи“ ЕАД е изпратено уведомление за извършената цесия и че “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу него на
посочения от него и вписан в договора от 19.03.2015г. постоянен адрес, което той е получил на
19.10.2015г. С това процедурата по чл.99,
ал.3 ЗЗД е изпълнена, тъй като предишният кредитор е съобщил на длъжника
прехвърлянето и е предал на новия кредитор намиращите се у него документи,
установяващи вземането, както и му е потвърдил писмено станалото прехвърляне,
видно от посочените по-горе доказателства. Поради това и
на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор има действие по отношение
на ответника.
Възражението, че договорът за паричен заем от
19.03.2015г. е недействителен поради липса на подробен погасителен план към
него, е неоснователно. Договорът съдържа клаузи, които указват размера, броя,
периодичността и датите на плащанията за погасяване на задължението и това е
видно, както от съдържанието на договора, така и от заключението на
експертизата, основано на проверените налични и неопровергани доказателства.
Не са допуснати нарушения при посочване на
фактическите характеристики на конкретния договор за паричен заем. Същият е
изготвен на разбираем език и съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.11 ЗПК. Нарушението относно размера на шрифта е формално и само по себе си не е
довело до ограничаване правата на ответника. Ответникът е подписал всяка една
от страниците на договора, в това число и погасителния план, инкорпориран в
него, с което в качеството си на заемател е потвърдил, че е запознат, разбира и
приема условията на договора. Поради това възражението на особения
представител, че сключеният договор не отговаря на изискванията на чл.10 и
чл.11 ЗПК е неоснователно. След като изискванията на чл.10 и чл.11, ал.1 ЗПК са
спазени, то и възражението за недействителност на договора е неоснователно.
От заключението на експертизата се установява още, че
вследствие забавено плащане по договора за паричен заем №2271184, “Изи Асет
Мениджмънт” АД е начислявало лихви за забава, които за периода от 03.04.2015г.
(датата на непогасената втора седмична вноска) до 30.09.2015г. са в размер на
27.41 лв (в т.см. е и Приложение №1/01.10.2015г.). Лихва за просрочие в размер
на 199.68 лв (227.09 минус 27.41) върху непогасеното задължение по заема за периода
до 03.07.2018г. не е начислена от предишния кредитор. Поради това претенцията
за лихва за забава за периода от 03.04.2015г. до 03.07.2018г. съдът намира
неоснователна за разликата над сумата 27.41 лв до 227.09 лв и следва да бъде
отхвърлена за сумата 199.68 лв. Ищецът може да претендира законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - от 03.07.2018г.
(чл.422, ал.1 ГПК) или след покана, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на особения
представител ответника, че задължението му към ищеца по Договор за паричен заем
№2271184/19.03.2015г. е погасено с изтичане на давността по чл.111 ЗЗД. Това е
така, защото вземането на ищеца по договора за паричен заем не е за периодични
плащания. При него срокът за погасяване на цялото задължение е предварително
определен при сключването му (11.06.2015г.) и от настъпването на изискуемостта
за цялата заета сума започва да тече срокът на погасителната давност. При
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части. Приложим в случая е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД,
поради което към 03.07.2018г. (чл.422, ал.1 ГПК) искът не е погасен по давност.
В т.см. е и константната практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на
чл.290 ГПК решения.
При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва
да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
към ответника за сумите 690.10 лв главница по Договор за паричен заем №2271184/19.03.2015г.,
сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната лихва, считано от 03.07.2018г.
до окончателното изплащане, 32.27 лв договорна лихва за периода от 02.04.2015г.
до 11.06.2015г., 45 лв такса разходи, 203.75 лв неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и 27.41 лв лихва за забава от 03.04.2015г. до 30.09.2015г. Искът
следва да бъде отхвърлен за сумата 199.68 лв лихва за забава за периода от 01.10.2015г.
до 03.07.2018г. Ответникът дължи на ищеца сумата 62.50 лв разноски по ЧГД №4709/2018г.
на РРС, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца 779.18 лв разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част на иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, ЕИК *********, към А.К.Й. ***,
ЕГН **********, за сумите 690.10 лв главница по Договор за паричен заем
№2271184/19.03.2015г., сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, заедно със законната
лихва, считано от 03.07.2018г. до окончателното изплащане, 32.27 лв договорна
лихва за периода от 02.04.2015г. до 11.06.2015г., 45 лв такса разходи, 203.75
лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 27.41 лв лихва за забава
от 03.04.2015г. до 30.09.2015г., като ОТХВЪРЛЯ същия иск за
сумата 199.68 лв лихва за забава за периода
от 01.10.2015г. до 03.07.2018г.
ОСЪЖДА А.К.Й. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумите
62.50 лв разноски по ч. гр. дело №4709/2018г. на Русенски районен съд, както и 779.18 лв разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: