Решение по дело №329/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260030
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20205620100329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 06.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Радина Хаджикирева

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 329 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от „К.К.” ЕООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за заплащане на сумата от 2792,80 лв., представляваща платена без правно основание цена на електрическа енергия за периода 11.12.2017 г. – 06.03.2018 г. по фактура № **********/25.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, предоставяна от ответника. Посочено е, че с писмо от ответника от 25.03.2020 г. бил уведомен, че на 06.03.2018 г. електромерът, който измервал доставената ел. енергия за обект, находящ се на адрес: с. Мезек, общ. Свиленград, бил демонтиран и предаден за проверка в Български институт по метрология. В писмото се твърдяло, че служители на Български институт по метрология констатирали, че електромерът е манипулиран и отчитал ел. енергия с грешка -79,71 %, поради което на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 51 ПИКЕЕ ответникът коригирал сметката за ел. енергия на ищеца за периода 11.12.2017 г.– 06.03.2018 г. за 85 дни, като начислил сумата от 2792,80 лв. Тъй като ответникът прекъснал ел. захранването в обекта му, заплатил претендираната сума. Възразява, че не бил изразходил ел. енергия на посочената стойност. Счита, че не била спазена законовата уредба, поради което корекцията била извършена неправомерно. Твърди, че електромерът се намирал в заключено ел. табло на улицата, като нямал достъп до същото. Изразява становище, че тъй като СТИ е собственост на ответника, той следвало незабавно да реагира при отчетена неточност на консумираната ел. енергия. Оспорва, че е извършил неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, което да води до неточно отчитане на консумираната ел. енергия. Тъй като не дължал заплащане на процесната сума, счита, че подлежи на връщане. По тези съображения моли да бъде уважена исковата претенция. 

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в който излага съображения за неоснователност на иска. Твърди, че били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период. Поддържа, че на 06.03.2018 г. служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ доставената на ищеца ел. енергия. Поради това електромерът бил демонтиран и предаден за експертиза в Български институт по метрология, където било констатирано, че има изменение в електрическата схема.  На електронната платка имало допълнително присъединени три броя електронни компоненти, като по този начин били изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измервала с отклонение, извън границите на допустимото. С оглед горното, счита, че съществувало законово основание за начисляване на процесната сума, като в конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 85 дни, като не превишавал законоустановения максимален период. Също така счита, че нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Излага съображения, че въпросът кой е конкретният извършител на манипулацията е ирелевантен, защото законовите разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не съдържали условия за извършване на корекциите при установено виновно поведение на крайния клиент. Единственото условие за коригиране на сметката било да бъде установено при спазване на съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Според ответника корекционната процедура имала за цел да възстанови настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Възразява, че липсата на предвиден ред в ОУ на ЕВН ЕС за уведомяване на клиентите при извършена корекция не представлявало основание за отричане дължимостта на процесната сума. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия. Няма спор и за това, че процесната сума от 2792,80 лв. е била допълнително начислена от ответното дружество като корекция на сметката на ищеца, за което е издадена фактура № **********/25.03.2020 г., вследствие на установено непълно измерване на количеството електрическа енергия за периода 11.12.2017 г. – 06.03.2018 г. Видно от представеното от ищеца извлечение горепосочената сума е заплатена на ответника.

Според констативен протокол за техническа проверка № 406104/06.03.2018 г., съставен от представители на „Електроразпределение Юг” ЕАД, електромер № *********, който измервал доставената на ищцовото дружество ел. енергия, бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 490786, за предаване за експертиза. В протокола е отразено, че при извършеното контролно замерване с еталон № 0704131, марка EMSYST било установено, че електромерът измерва електрическата енергия с грешка -38,02 %. Протоколът бил подписан от извършилите проверката служители и двама свидетели. Демонтираният електромер бил изпратен за експертиза на Български институт по метрология – Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – София, където бил изготвен констативен протокол № 1502/18.11.2019 г., съгласно който било констатирано, че е осъществяван достъп до вътрешността му, като било налице изменение в електрическата схема и на електронната платка имало допълнително присъединени три броя електронни компоненти. В резултат на тази манипулация били променени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измервала с отклонение извън границите на допустимото. Отчетена е грешка -79,71 %.

От показанията на свидетеля И.П., които съдът възприема като логични и безпротиворечиви, се установява, че ищцовото дружество нямали достъп до електромера. Той бил поставен в кутия, която се намирала на отсрещния тротоар, и била заключена от служители на ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

С оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; 3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

В процесния случай периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката, е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. От своя страна, разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г./респ. бр. 97 от 23.11.2018 г. От изложеното следва, че към момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване – 06.03.2018 г., са били действащи единствено нормите на чл. 48-чл. 51  ПИКЕЕ, т. е. в този си вид ПИКЕЕ не изпълняват функцията, които нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага. Последната разпоредба предвижда устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. След отмяната на разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 ПИКЕЕ за доставчика липсват разписани действащи правила както за реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети правила към момента на проверката на процесното СТИ извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия се явява без правно основание. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на ел. енергия с ПИКЕЕ е предвиден ред за изготвяне на констативния протокол, гарантиращ обективното установяване на обстоятелствата, удостоверени в този документ. Поради това, за да възникне субективното материално право на крайния снабдител за извършване едностранна корекция на сметката на потребителя, е необходимо да са спазени формалните изисквания, установени в ПИКЕЕ, като нарушаването на тази процедура от ответника е основание да се направи извод за основателност на предявения иск. С оглед отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ от 14.02.2017 г. не са въведени изисквания, на които да отговаря констативният протокол, поради което не би могло да се приеме, че са осъществени обстоятелствата, удостоверени в него. От това следва, че метрологичната проверка за установяване, че електромерът измерва с грешка извън допустимата, се явява изначално опорочена. Като се вземе предвид и че към момента на издаване на процесната фактура – 25.02.2020 г., разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ са били отменени, следва изводът, че сметката на клиента не би могла да бъде коригирана на твърдяното от ответника основание.

От всичко изложено, следва, че доколкото към датата на извършване на проверката не са били налице правила, които да уреждат в пълнота установяването на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, не би могло да се установи дали е изпълнена третата предпоставка. Въпреки че към момента са приети нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), след като не им е придадено с изрична разпоредба обратно действие, същите не биха могли да намерят приложение в настоящата хипотеза.

Също така в разглеждания случай не е предвиден в общите условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметките. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС е посочено, че продавачът изготвял справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомявал клиента за сумите, които последният дължи. Видно от правилото на чл. 28, ал. 2 от ОУ не е предвиден подробно разписан ред за уведомяване на клиента, а само, че трябва да му бъде съобщено за корекцията. Съдът счита, че за да бъде защитен в пълна степен интересът на потребителя и с цел обективно установяване на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на абоната, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ изисква да се регламентира начин за уведомяване на клиента за отделните етапи на корекционната процедура, а не само за отправяне на покана за доброволно изпълнение за допълнително начислената сума. Поради това съдът намира, че не е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като не е предвиден ред за участие на потребителя в корекционната процедура и защита на неговите права.

Тук е мястото да се отбележи и че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че допълнителното количество ел. енергия е изчислено при спазване на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ (отм.) и остойностено съобразно правилото на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.).

Ето защо, изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск. Ищецът установи, че е заплатил процесната сума на ответника, която се явява платена без основание, тъй като ответникът не доказа, при негова доказателствена тежест, че правомерно се е възползвал от правото си да начисли допълнителното количество ел. енергия за посочения във фактурата период. По тези съображения следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2792,80 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.

С  оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Настоящият състав намира възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение за неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като същото е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Предвид всичко изложено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски, възлизащи на 536,72 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Лозенец“, ул. „Славище“ № 13, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 2792,80 лв., представляваща платена без правно основание цена на електрическа енергия за периода 11.12.2017 г. – 06.03.2018 г. по фактура № 12284194432/25.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Лозенец“, ул. „Славище“ № 13, сумата от 536,72 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

Присъдените суми в полза на „К.К.“ ЕООД могат да бъдат платени по следната банкова сметка *** „Обединена българска банка“ АД: 800231014027020.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           Районен съдия: