РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120106776 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Образувано е по предявен от О. В. В. срещу С. М. С., иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща заплатена на 18.08.2020 г. без
основание сума, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда –
03.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност се е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца 10 000 лева, представляваща заплатена на 18.08.2020 г. неосъществено
основание сума, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда –
03.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, основание чл. 55, ал. 1, предл. 2
ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца 10 000 лева, представляваща получена на 18.08.2020 г. от ответника сума без
основание, за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в
съда – 03.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
Твърди се, че на 18.08.2020 г. ищцата е превела на ответника по банков път сумата от
10 000 лева. Сочи се, че във връзка с водени преговори за сключване на договор за продажба
на недвижим имот в платежното нареждане като основание е вписано „последна вноска за
апартамент“. Поддържа се, че ответникът дължи връщане на сумата поради начална липса на
основание, тъй като във връзка с водените преговори страните не са сключили договор. В
условията на евентуалност, в случай, че бъде прието, че се касае за бъдещо сключване на
договор, се иска присъждане на сумата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, а в
условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че не са налице нито една от хипотезите
на чл. 55 от ЗЗД, се сочи, че ответникът е получил процесната сума, с което се е обогатил, а
ищцата е обеднявал и между обогатяването и обедняването има връзка.
Направено е искане за уважаване на предявените искове. Направено е искане за
1
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Предявените от ищцата евентуално съединени искове са с правно основание чл. 55,
ал. 1 предл. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са
налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на
ответната страна са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата
молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения и ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в
исковата молба факти, следва да бъде направен изводът, че предявеният иск е вероятно
основателен.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума от 10 000 лева, представляваща
заплатена на 18.08.2020 г. без основание, ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба в съда – 03.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В съответствие с гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1400
лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, от
които сумата от 400 лева за държавна такса и 1000 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б**, ж. к. ***, да заплати на О. В.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. К**, ул. ***, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща заплатена на 18.08.2020 г. без основание сума, ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба в съда – 03.10.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б**, ж.к. ***, да заплати на О. В.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. К**, ул. ***, сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин
лева/, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2
3