№ 22788
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110112653 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр.
чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес:
гр. София, ж.к. „Н“, бл. 241, вх. А-едно, ет. 5, ап. 19 / абонатен № 112260/, респ. че е клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.
Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са
влезли в сила Общите условия на „ТС“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на битови
абонати в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г. Съгласно тях
купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получавани фактури, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизплатените
в срок задължения. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение, предоставена от
„Техем сървисис“ ЕООД и не е погасил задълженията си.
Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника,
че същият дължи на ищеца следните суми: 446, 29 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 115, 54 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.01.2024 г., 4,10 лв. главница за услуга
дялово разпределение за периода 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
08.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,38 лв. мораторна лихва върху
главница за услуга дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. – 02.01.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2024
г. по ч.гр.д. 1497/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски.Прави искане
за компенсиране с насрещните, прави възражение за прекомерност на насрещните.
Ответникът В. П. В. оспорва наличието на облигационни отношения. Релевира
1
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че процесният имот е бил в режим на
СИО, но с решение от 26.02.2007 г., влязло в сила на 18.05.2007 г. по бр. дело 3844/2006 г. по
описа на СРС бракът между него и съпругата му бил прекратен, поради което и бившите
съпрузи притежавали по ½ от имота. Сочи, че делба на имота е извършена едва на
20.04.2021 г., поради което аргументира, че до посочената дата е притежавал ½ от имота, в
това число и че се е намирал в облигационни отношение досежно посочената ид.ч. Не
оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и количеството доставена ТЕ от ищеца
за процесния период и цената, на която го е направил. Оспорва претенцията за мораторна
лихва върху главницата за услуга дялово разпределение. Претендира разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том II, дело
№ 19711/1997 г., съставен пред нотариус при Софийска нотариална служба. С акта се
установява, че ЯДР и Таня П.а В.а прехвърлят на В. П. В. и Таня П.а В.а, действащи в
качеството им на съпрузи, недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к.
„Н II“, бл. 241, вх. А–едно, ет. 5. Имотът е описан като жилище, състоящо се от една стая,
кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 41,30 кв.м., съгласно договора за
продажба, респ. 43,55 кв.м. по удостоверение на район „Н“. Посочени са граници на имота:
изток – двор; юг – апартамент от вход А на блока; запад – стълбище; север – апартамент №
18. Към имота принадлежи избено помещение № 13 с площ 2,69 кв.м., със съответните
съседи. С акта се прехвърлят и съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж.
По брачно гр. дело № 3844/2006 г. на Софийски районен съд, брачна колегия, 80 състав
е постановено Решение № 57/26.02.2007 г., с което бракът между В. П. В. и Таня П.а В.а е
прекратен, като съдът одобрява постигнатото споразумение по чл. 99, ал. 3 СК (отм.). според
което апартамент № 19 в ж.к. „Н II“, бл. 241 остава в обикновена съсобственост, но се
уговаря ползването му от В. В., като Таня В.а няма претенции към ползването.
По делото е приет като писмено доказателства Договор за доброволна делба, сключен
между бившите съпрузи Таня П.а В.а и В. П. В., с който страните прекратяват обикновената
съсобственост върху недвижимите имоти, които са били съпружеска имуществена общност.
В частта относно апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „Н II“, бл. 241, вх. А–едно,
ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1505.2278.4.15, страните
уговарят имотът да бъде поставен в дял на В. П. В.. Апартаментът е описан със застроена
площ 41,30 кв.м. по документ, респ. 43,55 кв.м. по удостоверение, със съседи по имотни
граници и прилежащо избено помещение № 13 с площ 2,69 кв.м. Делбата се извършва без
парично уравнение, като страните декларират, че считат разпределените дялове за
равностойни и не си дължат допълнителни суми. С договора съсобствеността върху имота
се прекратява и той преминава в изключителен патримониум на В. П. В..
Като доказателство е прието и заявление–декларация от В. П. В., адресирано до
Изпълнителния директор на „ТС“ ЕАД, с което заявителят иска партидата за топлинна
енергия за имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Н“, бл. 241, вх. А–едно, ет. 5, ап. 19, да бъде
прехвърлена на негово име съгласно действащите Общи условия на дружеството. В
заявлението се съдържат лични данни на заявителя, адрес за кореспонденция, описание на
правното основание за ползване на имота, изброяване на приложените документи,
включително документ за собственост, както и декларация по чл. 313 НК относно верността
на представените данни. Заявителят декларира, че приема Общите условия на „ТС“ ЕАД,
съгласен е с обработването на личните му данни за целите на отчитането и разпределянето
на топлинната енергия и се задължава да уведомява дружеството при промяна на
собствеността, ползването или други обстоятелства, свързани с имота.
На 30.10.2001 г. Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Н“, бл. 241, вх. Едно е
сключила Договор № 1386 с „Техем сървисис“ ЕООД за монтиране на уреди за
топлоизмерване и за извършване на услугата дялово разпределение.
По делото е представено и прието Съобщение към фактура № **********, издадена на
2
31.07.2021 г., за отчетния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. от „ТС“ ЕАД на името на В. П.
В., относно топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Н 2“, бл. 241А, вх. 1, ап. 19,
с абонатен № 112260 и номер на инсталация **********. В съобщението са отразени
начислените количества топлинна енергия по пера, а именно: топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.06.2020 г., включително за отопление (0,000000 МВтч) и за подгряване на
вода (0,177053 МВтч) при единична цена 66,70 лв./МВтч; както и топлинна енергия за
периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., включително за отопление (2,817532 МВтч) и за
подгряване на вода (1,678934 МВтч) при единична цена 82,09 лв./МВтч. Посочена е данъчна
основа в размер на 380,92 лв., начислен е ДДС в размер на 76,18 лв., а общата стойност по
фактурата възлиза на 457,10 лв. В съобщението е отразена и информация за окончателното
задължение след приспадане на направените плащания по прогнозните фактури. Според
документа, за отчетния период е начислена топлинна енергия на стойност 457,10 лв.,
извършени са плащания в размер на 10,79 лв., вследствие на което непогасената част от
задължението възлиза на 446,31 лв. Посочено е, че към 13.08.2021 г. сумата 446,31 лв.
представлява дължима стойност по общата фактура. Определен е краен срок за плащане —
14.09.2021 г., след което върху задължението се начислява законна лихва за забава.
С Договор № Д-0-67/03.06.20220 г. „ТС“ ЕАД е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД
извършване на услугата дялово разпределение. Срокът на договора е три години и започва
да тече от 01.05.2020 г. – чл. 1 от параграф II.
По делото са приети и Общи условия на „ТС“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия
за битови нежди от дружеството на клиенти в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ на
11.07.2016 г.
По делото е изслушана и приета ССчЕ от чието заключение се установява, че за
процесния период м. 05.2020 – м. 04.2021 г. по партидата на абонат № 112260 са начислени
прогнозни суми за топлинна енергия в общ размер 341,87 лв.Въз основа на изравнителните
сметки за отоплителния сезон са начислени допълнително 115,23 лв. за доплащане, като
общата стойност на потребената топлинна енергия става 457,10 лв., след което е извършена
корекция за „разлика в цената“ в размер –10,79 лв. и техническо закръгляване –0,02 лв.,
поради което краен размер на главницата за ТЕ е 446,29 лв.; Стойността на услугата дялово
разпределение за процесния период (03–04.2021 г.) е 4,10 лв.; За периода от 15.09.2021 г. до
02.01.2024 г. върху главницата за ТЕ 446,29 лв. е изчислена мораторна лихва в размер 115,54
лв., а за периода от 15.02.2021 г. до 02.01.2024 г. върху дялово разпределение 4,10 лв. – 1,38
лв. Не са установени плащания от ответника, погасяващи тези задължения;В таблица № 4 от
заключението експертът разделя главницата за ТЕ на: 35,61 лв. за периода до 31.10.2020 г.;
410,68 лв. за периода 01.11.2020 – 30.04.2021 г. или общо на 446,29 лв.; и съответно
мораторната лихва от 115,54 лв. на 9,22 лв. за сумите до 31.10.2020 г. и 106,32 лв. за сумите
от 01.11.2020 до 30.04.2021 г.
От правна страна съдът намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В свое Определение № 38164/12.09.2025 г. съдът е обявил за безспорно, че сградата в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 112260 е била присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, че за
процесния период периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г. ищцовото дружество е доставило в
имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба и на
претендираната стойност, в това число че е извършена услуга дялово разпределение на
стойност посочена в исковата молба; че размерът на претенциите за мораторна лихва е
изчислен математически правилно.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна
енергия. Договорното правоотношение възниква по силата на закона и одобрените Общи
условия, без да е необходим индивидуален писмен договор. От представените нотариални
актове, бракоразводното решение и договора за доброволна делба се установява, че:
3
процесният имот – ап. 19, бл. 241, ж.к. „Н“ – е бил придобит по време на брака между
ответника и Т. В.а и е представлявал съпружеска имуществена общност. С решение по бр.
гр. дело № 3844/2006 г. бракът е прекратен, като семейното жилище остава в обикновена
съсобственост между бившите съпрузи. С договор за доброволна делба от 20.04.2021 г. този
имот е поставен в дял на ответника и от тази дата той е единствен собственик на
апартамента. При това положение съдът приема, че през целия процесен период ответникът
е лице от кръга на чл. 153, ал. 1 ЗЕ – първоначално в качеството си на съсобственик (½ ид.
част), а след 20.04.2021 г. – на едноличен собственик на имота. Следователно между „ТС“
ЕАД и ответника е налице облигационно правоотношение по неформален договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
От заключението по ССчЕ и приетите документи, включително Общата фактура и
изравнителните сметки на ФДР, се установява, че за периода 01.05.2020 – 30.04.2021 г. в
имота е доставена топлинна енергия на обща стойност 446,29 лв.; извършена е услуга
дялово разпределение на стойност 4,10 лв.; ищецът не е приспаднал суми, касаещи други
периоди, с изравнителното доплащане. Не са установени плащания от страна на ответника,
които да погасяват процесните вземания. Съдът кредитира заключението по ССчЕ като
съответстващо на останалите доказателства и неоспорено по същество, поради което приема,
че претендираната главница за топлинна енергия и дялово разпределение е доказана по
основание и размер към момента на заявлението по чл. 410 ГПК.
По възражението за квотата на отговорност (½ до 20.04.2021 г., 1/1 след това). Съдът
приема за основателно възражението на ответника, че до датата на договора за доброволна
делба – 20.04.2021 г. – имотът е бил в обикновена съсобственост между него и бившата му
съпруга, като всеки от тях е притежавал ½ идеална част. В този период всеки съпритежател
отговаря за задълженията към топлопреносното предприятие до размера на своя дял,
доколкото между ищеца и конкретния съсобственик не е сключено изрично споразумение за
поемане на по-голяма част от задължението. Такива доказателства по делото не са
ангажирани. След 20.04.2021 г., съгласно договора за делба, ответникът става едноличен
собственик на апартамента и от този момент отговаря за всички задължения за ТЕ и DR,
възникнали след тази дата. Тъй като изравнителната сметка и Общата фактура са издадени за
целия отчетен период, съдът, въз основа на данните от ССчЕ (табл. 1 и 4) и прилагайки
съотношението между прогнозните месечни начисления и изравнителните суми, приема, че
общо главница за ТЕ за целия период: 446,29 лв. - главницата за ТЕ, отнесена към периода до
20.04.2021 г., включително 2/3 от месец 04.2021 г. (20 дни от 30) възлиза на 425,96 лв.;
Главницата за ТЕ, отнесена към периода от 21.04.2021 г. до 30.04.2021 г., възлиза на 20,33 лв.
За периода в съсобственост (до 20.04.2021 г.) ответникът отговаря за ½ от 425,96 лв., т.е. за
212,98 лв. За периода при еднолична собственост (21–30.04.2021 г.) ответникът отговаря
изцяло за 20,33 лв. Поради закръглянията при изчисленията, съдът приема, че дължимата от
ответника главница за ТЕ е 233,31 лв. (212,98 + 20,33 → закръглено до стотинка).
По аналогичен начин се разпределя и цената на услугата дялово разпределение 4,10
лв., отнасяща се за м. 03–04.2021 г., като се отчита, че м. 03.2021 г. попада изцяло в периода
на съсобственост, а м. 04.2021 г. – частично. При съобразяване на месечния размер на
дяловото разпределение и съотношението на дните до и след датата на делбата, съдът
приема, че ответникът дължи 2,39 лв. – цена за услуга дялово разпределение. За разликата
до пълния предявен размер от 4,10 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
тъй като не може да бъде вменена в тежест на ответника частта, съответстваща на идеалния
дял на бившата му съпруга за периода до 20.04.2021 г.
Относно възражението за погасителна давност. Заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 08.01.2024 г. Вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат
периодичен характер и се погасяват с тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както е
прието в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно Общите условия
от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните и общите фактури в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 32 и чл. 33 от ОУ), поради което
изискуемостта на всяко вземане настъпва след изтичане на 45 дни от съответния отчетен
4
период. Като съобрази изчисляемата изискуемост на месечните задължения и трите години
назад, считано от 08.01.2024 г., съдът приема, че погасени по давност са вземанията, чиито
падеж е настъпил до 08.01.2021 г. включително. Съгласно заключението по ССчЕ и
приложената таблица № 4, главницата за топлинна енергия е разделена, както следва: 35,61
лв. за периода до 31.10.2020 г. и 410,68 лв. за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. Първата
група вземания (35,61 лв.) е изискуема до 15.12.2020 г. и към 08.01.2024 г. е погасена по
давност. Втората група вземания (410,68 лв.) е изискуема след 15.01.2021 г., поради което не
е погасена по давност и подлежи на разглеждане по същество. Мораторната лихва,
начислена върху погасената част от главницата (9,22 лв. по ССчЕ), следва също да се счита
за погасена, доколкото акцесорното вземане не може да надживее погасена по давност
главница. Лихвата, начислена върху непогасената част от главницата (106,32 лв. по ССчЕ),
подлежи на разпределение по квотите на отговорност.
По претенцията за мораторна лихва. Съгласно заключението на ССчЕ общата лихва
115,54 лв. е разпределена на 9,22 лв. за сумите до 31.10.2020 г. (погасени по давност) и
106,32 лв. за периода 01.11.2020–30.04.2021 г. Прилагайки същите квоти, които съдът изложи
по-горе относно отговорността на ответника (½ до 20.04.2021 г. и 1/1 след тази дата), съдът
приема следното: от сумата 106,32 лв., приблизително 95% (101,00 лв.) се отнасят към
периода до 20.04.2021 г., от които ответникът дължи ½ или 50,50 лв., а приблизително 5%
(5,32 лв.) се отнасят към периода 21–30.04.2021 г., за който ответникът отговаря изцяло.
Общият размер на дължимата мораторна лихва върху непогасената част от главницата за
топлинна енергия възлиза на 55,82 лв.
По друг начин стой въпросът за искането за присъждане на мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение. Относно вземанията за дялово разпределение,
съгласно чл. 36, ал. 2 от Общите условия: редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определят от продавача съгласувано с търговците и се обявява по
подходящ начин на клиентите.В настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства за
конкретен ред и срок на плащане на цената по чл. 36, ал. 2 ОУ, нито за отправена до
ответника покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, от която да е настъпила забава. Поради
липса на доказан падеж и изпадане в забава относно главницата за дялово разпределение,
съдът приема, че исковата претенция за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение в размер на 1,38 лв. е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед на уважената част от главницата за топлинна енергия (215,50 лв.), на
главницата за услуга дялово разпределение (2,39 лв.) и дължимата мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия (55,82 лв.), съдът приема, че исковете са основателни и
доказани до общ размер от 273,71 лв. Върху главниците се дължи законна лихва от
08.01.2024 г. до окончателното изплащане. За разликата над уважените суми до пълните
претендирани размери исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество е заплатило за заповедното производство сума в размер на 25 лв.
– държавна такса и претендира присъждане на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство е сторило разноски следните разноски: 25 лв. – държавна такса и 450
лв. възнаграждение за изслушаната по делото ССчЕ. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лв. по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ответникът претендира присъждане на сума от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и 400 лв. за исковото производство. Съдът счита, че относимото
към положения труд адвокатско възнаграждение за заповедното производство е в размер на
50 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение за исковото производство не е прекомерен,
тъй като по повод на подадената искова молба, адвокатът е подал подробен отговор, в който
са анализирани доказателствата по делото и е взел становище по ССчЕ.
Общият предявен размер от ищеца е 567,31 лв. Уважените претенции възлизат на
273,71 лв., което представлява 48,2%. Ищцовото дружество е направило разноски в общ
5
размер на 650 лв. Ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерни на уважената част от
иска, а именно 313,30 лв. Ответникът е направил разноски в общ размер на 450 лв., като има
право на присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите или
51,8%, което възлиза на 233,10 лв. С оглед направеното своевременно искане за компенсация
съдът компенсира насрещните задължения. По-малкият размер е този на разноските,
дължими на ответника (233,10 лв.), поради което след компенсацията ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 80,20 лв. Плащането може да бъде извършено по сметка на
„ТС“ ЕАД в „Общинска банка“ ЕАД по следния IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC:
SOMBBGSF.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ТС“ ЕАД,
ЕИК 8*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я“ № 23Б, срещу В. П.
В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Н II“, бл. 241, вх. А-едно, ет. 5, ап. 19, искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 215,50 (двеста и петнадесет лева и петдесет стотинки) лв. – главница за доставена до
имота топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г.; 2,39 (два лева и тридесет и
девет стотинки) лв. – главница за цена на услуга „дялово разпределение“ за периода
01.03.2021 г. – 30.04.2021 г. и 55,82 (петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 02.01.2024
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.01.2024 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 10882/10.04.2024 г. по ч. гр. дело № 1497/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, 175 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над уважения размер
от 215,50 лв. до 446,29 лв. за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г., иска за главница за дялово
разпределение над 2,39 лв. до 4,10 лв. за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г., иска за
мораторна лихва върху топлинна енергия над 55,82 лв. до 115,54 лв. за периода 01.05.2020 г.
– 31.10.2020 г., както и изцяло иска за 1,38 лв. мораторна лихва върху главницата за услуга
„дялово разпределение“, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 10882/10.04.2024 г. по ч. гр. дело № 1497/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 175 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, да заплати на „ТС“ ЕАД сумата 80,20 (осемдесет
лева и двадесет стотинки) лв. разноски по компенсация, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6