№ 1107
гр. Перник, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720104570 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, чрез
пълномощника юрк. Т., срещу А. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1900,00 лв. - главница по Договор за паричен заем № ***
г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и А. В. С., вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 05.07.2023 г., сумата 356,98 лв. -
договорна лихва за периода от 16.11.2021 г. – 06.09.2022 г., сумата 223,56 лв. - обезщетение
за забава за периода от 17.11.2021 г. – 23.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №
1417/09.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02308
по описа за 2024 г. на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен
Договор за паричен заем № *** г., с подписването на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя сумата 1900,00 лв., а кредитополучателят се задължил да го ползва
1
и върне съгласно условията на договора. Твърди се, че съгласно договора
кредитополучателят дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 356,98 лв. за
периода от 16.11.2021 г. /датата на първата вноска/ – 06.09.2022 г. /крайния падеж на
договора/. Сочи се, че ответникът не е погасил задълженията си по договора на падежните
дати, поради което е изпаднал в забава, считано от 17.11.2021 г. и дължи законна лихва за
забава до 23.04.2024 г. в размер на 223,56 лв. Твърди се, че вземанията за процесните суми са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение 1 от 05.07.2023 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г.
С оглед изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради
което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По
изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника
му адв. В. Б., в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва
ищецът да е носител на процесните вземания, тъй вземането на „Вива кредит“ ООД по
процесния договор за заем е възникнало след сключване на рамковия договор за цесия,
поради което има характера на бъдещо вземане и възразява, че рамковият договор, в частта
му, с която се договаря прехвърляне на бъдещи вземания, е нищожен, както и поради липса
на съществен елемент от съдържанието му – покупната цена на вземането, липса на предмет
и липса на надлежно посочване на страните по договора. Оспорва твърдението, че цесията е
съобщена на длъжника, като сочи, че доказателство за това следва да е представено към
заявлението. Възразява, че договорът за заем е недействителен, тъй като не е посочено каква
част от погасителната вноска покрива главницата и каква лихвата. Твърди, че уговореният
ГПР от 49,37% не отразява действителния такъв, тъй като в него не е включена таксата за
експресно разглеждане и отпускане на кредита, което е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, е
издадена Заповед за изпълнение № 1417/09.05.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02308 по
описа за 2024 г. на Районен съд - Перник срещу А. В. С., ЕГН **********, за сумата 1900,00
лв. - главница по Договор за паричен заем № *** г., сумата 356,98 лв. – договорна лихва за
периода 16.11.2021 г. – 06.09.2022 г., и сумата 223,56 лв. – лихва за забава за периода
17.11.2021 г. – 23.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.05.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането и на заявителя са присъдени разноски за
производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 15.05.2024 г. по реда на
чл. 46 ГПК - чрез лице от домашните /майка/, и същият е депозирал възражение срещу
2
заповедта на 17.06.2024 г. - в срока по чл. 414 ГПК.
С разпореждане, връчено на заявителя на 26.06.2024 г., му е указано да предяви иск за
установяване на вземанията си извън главницата, който е представил доказателства за
депозирана искова молба на 01.07.2024 г.
От представения по делото Договор за паричен заем Standart 14 № 5745019-01.11.2021
се установява, че на 02.11.2021 г. между „Вива Кредит“ ООД и ответника е сключен договор
за паричен заем, по силата на който заемодателят се е съгласил да предостави в собственост
на заемополучателя сумата 1900,00 лв., а заемодателят се задължил да я върне съгласно
условията на договора – в срок от 44 седмици, на 22 погасителни вноски, първата с падеж
16.11.2021 г. и последната с падеж 06.09.2022 г. Кредитът е предоставен при фиксиран
годишен лихвен процент 40,32%, при годишен процент на разходите 49,35%.
В чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договора е уговорено, че за избрана от заемателя допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса в
размер на 1045,00 лв., платима на равни части, включени в размера на всяка от
погасителните вноски.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора с подписването му заемополучателят удостоверява, че
е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предададената, съответно получена сума.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, и извлечение от Приложение № 1/05.07.2023 г. към него, съдържащо
вземанията към ответника по договор *** г. Извършената цесия е потвърдена изрично с
иявление на цедента, приложено на л. 19 от делото.
Видно от приетото по делото пълномощно, изходящо от „Вива Кредит“ ООД, че
цедентът е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
да уведоми от негово име длъжниците за сключения договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.12.2016 г.
С уведомление, приложено към исковата молба, „Вива Кредит“ ООД чрез
пълномощника си „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД уведомява
длъжника за извършената цесия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2, чл. 86 и чл. 99 ЗЗД
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова
3
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Вива
Кредит“ ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена сумата
1900,00 лв. срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер,
изпадането на заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който
на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е
съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен да
извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на
закона. Такова възражение е направено изрично и в отговора на исковата молба от
ответника.
От съдържанието на договора се установява, че е посочен размерът на кредита /1900,00
лв./ и условията за усвояването му /с подписване на договора/, фиксираният лихвен процент
/40,32%/ и годишният процент на разходите /49,35%/. Посочено е, че общият размер на
всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 3301,98 лв. Предвид размера
на заетата сума - 1900,00 лв., размера на таксата за експресно разглеждане – 1043,00 лв., и
общият размер на подлежащата на връщане сума от 3301,98 лв., следва, че дължимата по
договора лихва възлиза на 356,98 лв., което не е посочено в договора. Не е посочено и какво
е разпределението на частта от главницата, лихвата и таксата за експресно разглеждане,
включени във вноската от 150,09 лв. В случай, че предоставената главница от 1900,00 лв.
бъде разпределена на 22 равни вноски, следва, че частта от главницата, включена във всяка
вноска е 86,36 лв.; при разпределяне на таксата за експресно разглеждане от 1043,00 лв. на
22 вноски, следва, че всяка от тях включва част от 47,41 лв., а при разпределяне на лихвата
от 356,98 лв. на 22 вноски, следва, че всяка от тях следва да включва лихва от 16,23 лв.
Същевременно сборът на така посочените части от главницата, лихвата и таксата за
експресно обслужване възлиза на 150,00 лв., а не посоченият рамер на вноската от 150,09
лв., поради което липсва яснота как е формира погасителната вноска в посочения размер.
От изложеното следва, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК планът
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
Съдът констатира, че в договора за потребителски кредит е посочен ГПР 49,35%, който,
4
предвид размера на фискирания лихвен процент /40,32% при лихва в размер на сумата
356,98 лв./, не включва разходите за услугата за експресно разглеждане /в размер
надхвърлящ близо три пъти дължащата се като лихва сума/.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР", когато закупуването на посочените услуги се
оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съобразно цитираната практика на СЕС, с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл,
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.
Предвид посоченото тълкуване на понятието „общи разходи по кредита“ следва, че
таксата, уговорена за услугата експресно разглеждане на кредита следва да бъде включена в
ГПР. При включването й ГПР би надхърлил близо три пъти посоченият в договора размер, в
противоречие на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения /възлизаща към момента на сключване на договора за кредит на 50,00%/.
В този смисъл процесният договор за потребителски кредит противоречи на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителният размер на ГПР.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за кредит е
недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12. В този
случай, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
5
В първото по делото открито съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че главницата по договора в размер на 1900,00 лв. е предоставена на
кредитополучателя, което се потвърждава и от уговореното в чл. 2, ал. 2 от договора,
предвиждащ, че същият има характера на разписка за получаването на сумата.
По изложените съображения, съдът приема, че в полза на цедента е възникнало
вземане за главница в претендирания размер.
От представения по делото договор за прехвърляне на вземания, извлечение от
приложение 1 и потвърждение на цесията, съдът приема, че вземането е валидно
прехвърлено на ищеца – цесионер на вземането.
По направените в отговора на исковата молба възражения срещу действителността на
сключения между цедента и цесионера договор за покупко-продажба на вземания и
уведомяването на длъжника за цесията, съдът намира следното:
В рамковия договор, сключен между цедента и цесионера, е посочено, че вземанията се
прехвърлят от датата на сключване на всяко приложение, което става неразделна част от
договора. Т.е. съответното приложение има характера на анекс към рамковия договор, с
подписването на което настъпва прехвърлянето на вземането. Видно от представеното по
делото извлечение от Приложение 1/05.07.2023 г., че процесното вземане с ответника е
надлежно индивидуалзиирано, и подписването му следва възникването на вземането, поради
което възражението на ответника, че е прехвърлено бъдещо вземане е неоснователно. С
оглед изложеното, съдът намира, че вземането за главница по договора с ответника е
валидно прехвърлен на ищеца в настоящото производство.
С връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от предишния
кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца, длъжникът е надлежно уведомен за
извършената цесия. От представеното по делото пълномощно се установява, че цесионерът е
надлежно упълномощен да съобщи цесията на длъжника. Съобразно предвиденото в чл. 99
ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК
съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на
нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението
му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита
спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко
упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема,
че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към исковата молба е
осъществено надлежно уведомяване за цесията. По тези съображения следва, че процесната
цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на
6
прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.
По горните съображения съдът прави извод, че предявеният иск за сумата 1900,00 лв. –
главница по нищожен договор за заем от 02.11.2021 г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и
ответника, вземането за което е прехвърлено на ищеца, е основателен и следва да бъде
уважен.
Като правоувеличаваща последица от уважаването на иска, основателно е и искането
за присъждане на законна лихва от подаване на заявлението – 07.05.2024 г., до изплащане на
вземането.
Предвид липсата на валидни вземания за възнаградителна лихва и лихва за забава в
полза на цедента, същият не е могъл валидно да ги прехвърли на цесионера. Следователно
предявените искове за сумата 356,98 лв. - договорна лихва за периода от 16.11.2021 г. –
16.09.2022 г. и сумата 223,56 лв. – мораторна лихва за периода от 17.11.2021 г. - 23.04.2024 г.
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното
производство ищцовото дружество е направило разноски за държавна такса в размер на
49,61 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от
50,00 лв., на основание чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а в исковото
производство е сторил разноски в размер на 49,61 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно уважената част от исковете
/1900,00 лв./ при предявен общ размер в заповедното производство 2480,54 лв. на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 76,30 лв. – разноски за заповедното производство. В
исковото производство ищецът е предявил искове в общ размер 2480,54 лв., поради което
съобразно уважената част /1900,00 лв./ на ищеца следва да се присъди сумата 114,59 лв. -
разноски за исковото производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в заповедното и
исковото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. В. Б. следва да бъде определено
възнаграждение за осъществената безплатна правна защита в исковото производство за в
размер на 200,00 лв.
Съгласно Определение № 2880 от 11.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2271/2023 г. с
оглед задължителния характер на даденото от СЕС с решение о т 25.01.2024 г. по дело №С-
432/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.
7
минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда при
определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Решенията на Съда
на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК. След постановяване на посоченото решение на СЕС трябва да се
приеме несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към
регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения, поради което същите не представляват обвързващи съда правила.
Посочените в Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатски възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което така
определеното възнаграждение съответства на количеството на извършената работа /подаден
отговор на исковата молба и явяване в едно открито съдебно заседание/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 1900,00 лв. /хиляда и
деветстотин лева/ - главница по недействителен Договор за паричен заем № *** г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД и А. В. С., вземането за което е прехвърлено на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, чийто правоприемник е „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 05.07.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 1417/09.05.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02308 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Перник, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
срещу А. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 356,98 лв. /триста петдесет и шест лева и деветдесет и осем
стотинки/ - договорна лихва за периода от 16.11.2021 г. – 06.09.2022 г., и сумата 223,56 лв.
/двеста двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода
8
от 17.11.2021 г. – 23.04.2024 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 1417/09.05.2024
г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02308 по описа за 2024 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 76,30 лв. /седемдесет и шест лева и
тридесет стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 114,59 лв. /сто и
четиринадесет лева и петдесет и девет стотинки/ - разноски за исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN BG 08 STSA 9300
0028 7692 73, BIC STSABGSF, открита в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр "Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. В. И. Б., със съдебен адрес: ***, сумата 200,00 лв. /двеста лева/ - адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка с IBAN BG29 BUIN ***,
BIC BUINBGSF, открита в „Алианц Банк България“ АД с титуляр В. И. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02308 по описа за 2024 г. на
Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9