№ 1040
гр. Бургас, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120202689 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ю.И.“ ООД, ЕИК *********, срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ - гр. София, с който за
нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш.
Поддържа, че за процесното нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП неправилно е бил издаден
електронен фиш, на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се представлява. По делото е постъпило становище, с което се
поддържа жалбата и се доразвиват изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт М. оспорва жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Представя писмено становище. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 17.03.2021 г., в 15:21 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока намаляващ
1
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение,
като за пътно превозно средство /ППС/ автобус „Унви Компа“, с рег. № ********, с
технически допустима максимална маса 7200, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С,
без ремарке, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път
А-1, км. 357+949.
От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е
дружеството-жалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният
електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е недопустимо издаването на
ЕФ, тъй като макар в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да е направено препращане
единствено към нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, от своя страна правилото по чл.189ж,
ал.7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към която
препраща чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179,
ал.3-3в, както и тази на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, където изрично е посочено „електронни
фишове за нарушения по чл.179, ал.3- ал.3в“, сред които се включва и настоящото
нарушение по чл.179, ал.3б. Допълнителен аргумент за този извод се черпи и от
разпоредбите на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, където е дадена възможност на собственика
или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, да се
освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация, както и от новата разпоредба на чл. 189ж, ал. 8 ЗДвП в сила от 01.08.2023г.,
която предвижда, че електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б се връчват от
2
контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл.
186а, ал. 1, т. 2, буква „а”, т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.
Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на
пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение
на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение
може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние /Наредбата/, приета на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за
пътищата.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че за преминаването по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси
на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата. Съгласно посочената
разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4
от разпоредбата на чл. 10б ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна
карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на ППС,
броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или
пътен участък (чл. 8, ал. 2 Наредбата).
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят.
Нарушението е установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, който заедно с приложените към него
изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него
3
обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е,
ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал
представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно
превозно средство през контролно устройство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за
описаното ППС, тъй като за него няма получена тол декларация или валидна маршрутна
карта. От представено становище от Отдел Управление на информационната система и
инфраструктура на Национално тол управление /л. 45/ се установява, че за датата и часа на
нарушението няма получени валидни маршрутни карти за процесното ППС, както и няма
получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено
нарушението. Също така от становището се установява, че няма получена и платена тол
декларация и за предходен, и за следващ сегмент.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда на
Наредбата. Тол таксата може да бъде определена посредством бордово устройство, което
предава декларираните тол данни на доставчика на услугата за електронно събиране на
такса за изминато разстояние или чрез предварително закупуване на еднократна маршрутна
карта, даваща право на ползвателя на пътя, да измине предварително заявено разстояние по
определен маршрут с превозно средство, регистрационния номер, на което се декларира от
собственика или ползвателя на същото. По делото категорично е установено, че за
преминаване през процесния сегмент не е имало подадена тол декларация за ППС, както не
е имало и заплатена маршрутна такса. Следователно процесното нарушение е безспорно
доказано.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да
се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН
предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от
4
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лв. Предвид извършените действия по делото, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лв., която следва да се възложи в тежест
на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
**********, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и
на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „Ю.И.“ ООД, ЕИК
********* е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Агенция "Пътна
инфраструктура" - гр. София сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5