РЕШЕНИЕ
№ 1597
гр. Русе, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520100909 по описа за 2024 година
Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Л. Л. И. е клиент на
дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен №**********, в гр.Русе, ул.“П.К.“№...., ет.... В тази връзка сочи, че на 19.03.2021г.
ответникът е подал Заявление №5702348 за продажба ел.енергия при Общи условия.
Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на ищеца и одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определен в общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава
след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична
покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про
Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден”. Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита,
че не се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да
удостоверява моментът на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 394.66 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 23.03.2023г. – 23.05.2023г.; 14.48
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 24.08.2023г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
1
снабдил със заповед за изпълнение №2269/08.09.2023г., издадена по ЧГД №4682/2023г. по
описа на РРС срещу Л. Л. И.. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Л. Л. И.,
ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
”Владислав Варненчик”№258 сумите: 394.66 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени в периода 23.03.2023г. – 23.05.2023г.; 14.48 лева – мораторна лихва, за
периода от падежа на всяко задължение до 24.08.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.09.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №2269/08.09.2023г., издадена на по ЧГД №4682/2023г.
по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Н. Р. – особен представител на ответника Л. Л. И. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Поддържа, че страните по делото не са били обвързани от облигационни
правоотношения през спорния период. В тази връзка сочи, че Л. И. и Община Русе са
сключили договор за наем за процесния обект, който общината прекратила предсрочно.
Оспорва твърдението, че на 19.03.2024г. Л. И. е подала заявление за продажба на ел.енергия
при общи условия, както и реалното доставяне и потребяване на ел.енергия от ответницата
за процесния период. Предвид отмяната на Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с
Решение №798/20.01.2017г. на ВАС, счита, че приложими в отношенията между страните са
ОУДПЕЕ, одобрени с Решение №ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и по отношение на периода,
за който се претендират сумите по фактурите следва да се приложи разпоредбата на чл.17,
т.1 – т.4 от ОУДПЕЕ. Сочи, че няма правило в действащите към момента ОУ, които да сочат,
че задълженото лице е титулярът на партидата за доставка на ел.енергия. Поддържа, че
неизпълнението на задължението по чл.17, т.3 от ОУДПЕЕ (2007г.) не означавало, че
ответницата е запазила качеството си „потребител“ по смисъла на чл.4, ал.2 от ОУДПЕЕ, тъй
като не е била нито собственик, нито ползвател на имота, за който се претендира цена на
доставена ел.енергия. Приема, че дори ответницата да е „потребител“, то неизпълнението на
задължението да уведоми дружеството за промяна в данните, визирани в чл.12, можело да
породи единствено вземане за обезщетение за вреди, но не и вземане за цена за консумирана
електроенергия.
Оспорва правната стойност, авторството и съдържанието на приложените към
исковата молба: справка за потребление, фактури, извлечения а фактури и плащания.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
2
фактическа страна, следното:
На 12.03.2021г. между Община Русе и Л. Л. И. е сключен договор, по силата на който
общината отдала под наем на ответника жилищен имот в гр.Русе, ул.“П.К.№....., състоящ се
от две стаи, кухня, сервизни помещения, изба. Във връзка с наемното правоотношение
Община Русе дала съгласие Л. И. да встъпи в договорни отношение с „Енерго – Про
Продажби“ АД по повод описания по-горе имот. Наемателят подал до ищцовото дружество
заявление №5702348/19.03.2021г. за продажба на електрическа енергия за жилището на
посочения адрес. Наемното правоотношение е прекратено предсрочно със Заповед №РД-01-
1457/16.05.2023г. и на 18.05.2023г. наемателят е освободил общинския жилищен имот
(писмо с рег.№94Н-4291-1#2/14.11.2024г. по описа на Община Русе).
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
„Енерго – Про Продажби“ АД представя фактурите, издадени в процесния период, с
които установява задължението на потребителя.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №4682/2023г. и се снабдил със заповед №2269/08.09.2023г. за изпълнение на
задължения по чл.410 ГПК срещу Л. Л. И., ЕГН ********** за сумите: 394.66 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 23.03.2023г. –
23.05.2023г.; 14.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
24.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023г. до
окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 394.66 лева
– главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 23.03.2023г. –
23.05.2023г.; 14.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
24.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2269/08.09.2023г., издадена на по ЧГД №4682/2023г. по описа на РРС.
От приложеното към настоящото производство частно гражданско дело №4682/2023г.
по описа на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок,
3
при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа,
регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г.
Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо
действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща
сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби"
АД". Няма пречка клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и правни
субекти, различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди
за този имот при публично известните общи условия директно с енергоснабдителното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
електрическа енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на енергия
дължи цената й на предприятието.
С ТР №2/2018г. по т.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГК е извършено нормативно тълкуване
разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на
цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота,
съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия
имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на
топлинна енергия (в този смисъл Решение №205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. на ІІІ г.о.,
ВКС). В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона
за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на
електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Не се спори, че в процесния период Л. И. е била наемател на общински имот с адрес:
гр.Русе, ул.“П.К.“№....., ет....... В подкрепа на този факт са данните, съдържащи се в писмо с
рег.№94Н-4291-1#2/14.11.2024г. по описа на Община Русе. Следователно същата е клиент на
ищцовото дружество, титуляр по партида на обекта.
Претенцията не е оспорена по размер и е за цена на доставена от ищеца
електроенергия, за периода през който ответникът е обитавал обекта.
Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
4
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 75 лева - по ЧГД №4682/2023г. по описа на РРС и 475 лева – възнаграждения за
процесуално представителство и заплатена държавна такса по гражданско дело №909/2024г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Л. Л. И., ЕГН
********** с настоящ адрес: гр.Русе, ул.“Б.“№....., вх......, ет....., ап......дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 394.66
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 23.03.2023г. –
23.05.2023г.; 14.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
24.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2023г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2269/08.09.2023г., издадена на по ЧГД №4682/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л. Л. И., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №4682/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Л. Л. И., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 475 лева – разноски по ГД №909/2024г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5