М О Т И В И към
присъда № 136, постановена на 23.07.2015 год. по Н.О.Х.Д. № 969/2015 год. по
описа на Старозагорски районен съд
Повдигнато е
обвинение против подсъдимия М.Д.М., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен,
неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********, за това, че в периода
от 01.05.2013 год. до 27.08.2013 год. в с.Хан Аспарухово, област Стара Загора,
в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице -
шофьор на товарен автомобил и МОЛ в ”ДИМЕС 2000”
ООД град Стара Загора, противозаконно присвоил чужди пари, общо в размер на
2159.41 лв. (две хиляди сто петдесет и девет лева и четиридесет и една
стотинки), собственост на ”ДИМЕС 2000” ООД град Стара Загора,
връчени в това му качество да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В
пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани
доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
По
отношение на наказанието предлага на подсъдимия М.М. да бъде определено
наказание при условията на чл.58а от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 18 месеца и след редуциране на
наказанието да му бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, с
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
В настоящото наказателно производство
съдът прие за съвместно разглеждане предявения граждански иск от пострадалото
от деянието лице ”ДИМЕС 2000” ООД, представлявано от Д.Ж.Д.,
с ЕГН **********, против подсъдимия М.Д.М., с ЕГН **********, в размер на
сумата от 2 159.41 лева, представляваща обезщетение за причинените с
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2013 год.
до окончателното заплащане на сумата.
Относно предявения
граждански иск представителят на обвинението предлага да бъде уважен изцяло
като основателен и доказан.
Адв.Гергана Маджарова от АК
Стара Загора, назначена в качеството на служебен защитник на подсъдимия М.
Малчев не оспорва обвинението срещу подзащитният й, като
пледира да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, в минимален размер предвиден в закона с приложение на чл.66,
ал.1 от НК, което наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
както и че следва да се уважи изцяло предявеният граждански иск.
Подсъдимият М.Д.М. при условията на чл.371, т.2
от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление
за извършеното.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните,
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно
установено е, че подсъдимият М.Д.М. е
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, безработен,
неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********.
Установи се
по делото, че подс.М. е бил назначен по трудов
договор от 31.08.2012 год. в ”ДИМЕС 2000” ООД град Стара Загора
на длъжността ”шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, с месторабота ”Цех
за месодобиване и месопреработка”
с.Хан Аспарухово, община Стара Загора. Съгласно длъжностната характеристика, подсъдимият
имал задължението да осъществява превози на стоки и товари до и в рамките на
населеното място, където се осъществява дейността на предприятието. Подсъдимият
имал задължението да описва в пътния лист данните за извършените курсове и се
отчита ежемесечно за средствата, изразходвани за гориво, смазочни материали и
др.консумативи за автомобила, както и да полага грижи и да отговаря за опазване
на поверения му товар.
Подсъдимият
имал задължението да изпълнява и други конкретни задачи, възложени му от
ръководителя, свързани с длъжността, а именно да зарежда със стока служебния
микробус марка ”Форд Транзит”, с рег.№ СТ 7034 НН в цеха за месопреработка,
която по предварителна заявка от клиентите била пакетирана и подготвена. След
натоварването на буса, на подсъдимия се предавало
нареждане за експедиция с описание на стоката и нейната стойност. Подс.М. разнасял стоката на съответните клиенти и след като
я доставял, получавал от клиентите дължимите
суми, описани в нарежданията за експедиция, като имал задължението си след
приключване на работа да отчита събраните парични суми на касиера на
предприятието.
На 27.08.2013 год., изпълнявайки
служебните си задължения подс.М.М. натоварил и
доставил стока на фирмите - ЕТ ”Й. ***-З. ***, "Виктория-М" ООД
с.Еленино, общ.Стара Загора, ЕТ ”Въчи -С.В."***-Н.К."***.
Доставката на месо била извършена във фирмите клиенти и техните представители
му заплатили дължимите суми, описани в нарежданията за експедиция както следва:
Нареждане за експедиция № 49466/27.08.2013 год. за стока на стойност 61.40 лв.
на ЕТ ”Волпоне-З. ***; Нареждане за експедиция № 40694/27.08.2013
год. за стока на стойност 483.30 лв., Нареждане за експедиция № 40688/27.08.2013
год. за стока на стойност 126.06 лв. и Нареждане за експедиция № 49467/27.08.2013
год. за стока на стойност 743.30 лв. на ЕТ ”К.-***; Нареждане за експедиция №
40693/27.08.2013 год. за стока на стойност 146.88 лв. и Нареждане за експедиция
№ 40691/27.08.2013 год. за стока на стойност
86.47 лв. на ЕТ ”Й. ***; Нареждане за експедиция № 49477/27.08.2013 год.
за стока на стойност 37.51 лв. на "Виктория-М" ООД с.Еленино,
общ.Стара Загора; Нареждане за експедиция № 49475/27.08.2013 год. за стока на
стойност 91.22 лв. на ЕТ ”Въчи -С.В." с.3имница,
всичко на обща стойност 1 776.14 лв.
Подс.М. присвоил за себе си паричната сума от оборота в размер общо на 1 776.14 лева,
собственост на ”ДИМЕС 2000” ООД град Стара Загора и я похарчил за погасяване на задълженията си по
изп.№ 271/2010 год. по описа на ЧСИ
Иван Стръмски и изп.д.№ 493/2011
год. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова и за свои
лични нужди.
Подс. М. изоставил поверения му служебен микробус марка ”Форд Транзит”, с рег.№ СТ 7034 НН на разклона на гл.път
ІІ-66 и пътя за с.Горно Ботево, община Стара Загора, като го оставил незаключен
с ключовете на арматурното табло. Служители на ”ДИМЕС
2000”
ООД забелязали буса и започнали да звънят на мобилния
номер на подсъдимия М., с № **********, но той не отговарял на повикванията.
Фирма ”Димес 2000" ООД не
е издала данъчни фактури за тези продажби, тъй като в дружеството не постъпили
и не били отчетени от подс.М. получените от него
финансови средства по описаните по-горе нареждания за експедиция. Вторите
екземпляри от счетоводните документи /нареждане за експедиция/ не били
представени във фирмата от М.. От фирмите-клиенти на търговското дружество ЕТ ”Й.
***-З. ***, "Виктория-М" ООД с.Еленино, общ.Стара Загора, ЕТ ”Въчи-С.В."***-Н.К."***, било получено устно
потвърждение, че са получили стоката, описана в горните нареждания за
експедиция от подс.М. и че са му заплатили в брой
дължимите по тях суми. Поради горното на 28.08.2013 год. за посочените суми
били издадени фискални бонове, приложени по делото.
Подс.М. получавал с разходен
касов ордер пари под формата на служебен аванс за закупуване на гориво и
консумативи на поверения му товарен автомобил, като след представяне на
фактурата за осчетоводяване на стойността на покупката, този разходен касов
ордер се намаляла със сумата по документа с изготвяне на приходен касов ордер и
остатъка оставал в него за следващи покупки и зареждане на гориво, като при
нужда допълвал с още служебен аванс. Поради факта, че отчитането на средствата
било с остатъци от счетоводството на дружеството не са представени съответните
документи. Като доказателство за предоставените, използвани и отчетени служебни
аванси от подс.М., следва да се има предвид,
приложената към материалите по Досъдебното производство разпечатка-извлечение
от счетоводната програма на сметка 422-”Подотчетни лица” по партидата на М.Д.М.
за периода 01.05.2013 год. до 30.09.2013 год.
Подс.М., след като напуснал
безпричинно работа на 27.08.2013 год. не отчел в счетоводството на дружеството
суми от служебен аванс, дадени му с РКО за периода
01.05.2013 год. до 30.09.2013 год., общо в размер на 383.27 лева. Подсъдимият
не представил разходно оправдателни документи за горната сума, която присвоил и
похарчил за свои лични нужди.
Видно от заключението
на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа
експертиза се установява, че под подотчетни лица при отчитането на дейността на
дружеството се има в предвид работници, служители или различни длъжностни лица
от списъчния състав на персонала, на които е поставено за цел да придобиват
активи, да съхраняват материални запаси или да извършват разходи от името и за
сметка на предприятието, необходими за неговото нормално функциониране. За
изразходваните от подотчетното лице суми за извършени разходи се изготвя
авансов отчет и се прилагат разходно оправдателни документи.
От приложената разпечатка от счетоводната програма на
дружеството за периода 01.05.2013 год. до 30.09.2013 год., експертизата е
констатирала, че по партидата на подс.М. има остатък
за минал период в размер на 529.33 лв., получен служебен аванс за същия период
в размер на 2734.00 лв. и отчетена, съгласно авансов отчети приложени разходно
оправдателни документи сума в размер на 2880.06 лв.
Неотчетените суми от служебен аванс, дадени на подсъдимия
М.Д.М. за периода 01.05.2013 год. до 30.09.2013 год. е в размер на 383.27 лв.
По описания
начин с деянието си подсъдимият М.Д.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.201, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 01.05.2013 год. до 27.08.2013 год. в с.Хан
Аспарухово, област-Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице - шофьор на товарен автомобил и МОЛ в ”ДИМЕС 2000” ООД град Стара Загора,
противозаконно присвоил чужди пари, общо в размер на 2159.41 лв, собственост на ”ДИМЕС 2000” ООД град Стара Загора,
връчени в това му качество да ги пази и управлява.
Изпълнителното
деяние по чл.201 от НК се изразява в това, че длъжностното лице, на което е
връчено или поверено чуждо имущество се разпорежда с това имущество в свой
личен или чужд интерес, без обаче да има право за това. Съдебната практика се
приема, че е необходимо да се установи наличието на разпоредителни действия,
тъй като не всяка липса, открита при отчитане на повереното или връчено на
дееца имущество, се дължи на извършено присвояване от негова страна. Без
значение за състава е по какъв начин дееца се е разпоредил с присвоеното
имущество - как го е изразходвал.
В конкретния случай, разпореждайки се с чуждо
имущество, поверено му за пазене и управление, без да има право за това, подс.М. в качеството си на длъжностно лице се е разпоредил
с това имущество в свой личен интерес и лишил действителния собственик от
възможността да извършва разпоредителни действия с това имущество, съгласно
неговото предназначение.
Подс.М. е имал качеството на ”длъжностно лице” по смисъла на чл.93,
т.1,б.”б” от НК, тъй като му е възложено да изпълнява със заплата, работа,
свързана с пазене и управление
на чуждо имущество в юридическо лице ”ДИМЕС 2000” ООД град Стара Загора.
Изложената фактическа
обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен материал – свидетелски показания, заключение
на съдебно икономическата експертиза, справка за съдимост и др. писмени
доказателства по описа на делото събрани на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.283 НПК, като следва да се отбележи, че не се събраха доказателства, които
да си противоречат, поради което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че с деянието си подсъдимия М.Д.М. е осъществил от обективна и
от субективна страна всички признаци от състава на престъпление по чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
За да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е
извършил престъпното си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
На този
извод, междувпрочем, навеждат и самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат всички факти
в обстоятелствената част на обвинителния акт, както тези, които касаят
обективните признаци на престъплението, така и тези, които се отнасят до
неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до осем
години;
изразеното
от подсъдимия критично отношение и съжаление към извършеното и чистото му
съдебно минало (реабилитиран), което съдът отчете като смекчаващи отговорността
му обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени
като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на
процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид
от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във
връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително
приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Воден
от гореизложеното, съдът определи на подсъдимия М.Д.М. наказание при условията
на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а
именно ”лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл.58а
от НК намали неговия размер с една трета и му наложи наказание ”лишаване от
свобода” за срок от осем месеца, като с оглед на съдебното минало на подсъдимия
постанови наказанието да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за съвместно
разглеждане предявения граждански иск от пострадалото от деянието пострадалото
от деянието лице ”ДИМЕС 2000” ООД, представлявано от Д.Ж.Д.,
с ЕГН **********, против подсъдимия М.Д.М., с ЕГН ********** в размер на сумата
от 2 159.41 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.08.2013 год. до
окончателното заплащане на сумата.
При
съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД – налице е причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на подсъдимия М.Д.М. и настъпилите вреди, поради което
осъди подсъдимия М.Д.М. да заплати на ”Димес 2000” ООД, представлявано от
управителя Д.Ж.Д., с ЕГН ********** сумата в размер на 2 159,41 лв. (две
хиляди сто петдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието – 27.08.2013 год. до окончателното
изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения
граждански иск в размер на 86,38 лв. (осемдесет и шест лева и тридесет и осем
стотинки), която да се внесе в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт,
както и сумата в размер на 400.00 (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, за
което има направено искане.
Съдът счете,
че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия М.Д.М. следва да бъдат
присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да бъдат
заплатени в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, в размер на 30,00 лв. и по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора
сумата в размер на 50.00 лева.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива
следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, слабите морално
волеви задръжки и стремеж за лично облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: