№ 55
гр. Провадия, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20233130200119 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.
М. И. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0324-001283 /
07.02.2023г. на Началника на РУ -Провадия при ОД-МВР -Варна, с което му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се сочи, че още при съставяне на акта са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, че не е била изяснена фактическата обстановка,
че наказващият орган не е извършил проверка на наведените във възражението срещу
акта спорни обстоятелства, че при определяне на размера на санкцията не е била
съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и др. Поради това и се иска отмяна на
постановлението като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въззивникът редовно призован, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея обстоятелства.По същество адв.Д. отново излага становище, че
фактическата обстановка не е била изяснена в цялост, че не е имало очевидци на
инцидента, че не е било установено с каква скорост е бил управляван автомобила, за да
се направи извод дали е съобразена и др. Поради това и пледира за отмяна на
постановлението и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител и не е
представено становище по жалбата .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 21.11.2022г. , около 10,00ч. въз.И. управлявал л.а. „ Хюндай Туксон”
с рег . № ****, собственост на съпругата му Д. И.а, която също се намирала в колата,
като се движел по път III-208 в посока гр.****. Времето било дъждовно, като пътната
настилка била мокра и кална.На километър 30, при спускане от наклона при с.*****
към гр.*****, на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост, въз. И. изгубил контрол над автомобила, който излязъл от пътя и се
преобърнал по таван в дясно по посоката на движение. В следствие на удара съпругата
на въззивника получила контузия на главата, а на автомобила били причинени
материални щети. Сигнал за случилото се бил подаден до органите на МВР, като на
място пристигнали полицейски служители на РУ-Провадия, един от които бил св.К.
И..При приближаване към мястото той видял преобърнатия автомобил, като
пострадалата съпруга на водача вече била отведена с линейка в болнично заведение.
Полицейският служител възприел пътната обстановка, като видял че пътното платно е
мокро, като на самия десен завой имало стичане на дъждовна вода.Той огледал
автомобила, причинените материални щети и разговарял с въз.И. за случилото се.На
възивникът били направени тестове за употреба на алкохол и наркотици, които били
отрицателни. След като се установило, че пострадалата е получила само контузии, св.
И. съставил против въз. И. акт за установяване на административно нарушение за това,
че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост/ мокър асфалт/ е
загубил контрол над автомобила , преобърнал се е в дясно по посока на движението си
извън пътя и е възникнало ПТП с материални щети.Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Бил съставен и протокол за ПТП, в който били
описани механизма за настъпване на произшествието, причинените по автомобила
материални щети и контузията на пострадалата. При личното предявяване на акта
въз.И. посочил, че няма възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения, в които било посочено, че при съставяне на акта не били
отразени правилно обстоятелствата по нарушението и не била изяснена фактическата
обстановка, както и дали посочената в акта скорост е била несъобразена с
атмосферните условия, състоянието на пътя, релефа и др.В заключение било
формулирано искане да не се налага глоба с наказателното постановление, тъй като
въз.И. нямал вина за случилото се. Така депозираното възражение било разгледано и с
мотивирано становище прието за неоснователно-
Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление № 22-
0324-001283. С него наказващият орган приел, че на 21.11.2022г. въз.И. поради
движение с несъобразена с пътните условия / мокър асфалт/ скорост е загубил контрол
над автомобила, преобърнал се е и е причинил ПТП с нанесени материални щети по
автомобила . Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от
ЗДП и за него на въз. И. била наложена „Глоба“ в размер на 200лв. на основание
чл.179 ал.2 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. К. И. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. От тях стана ясно, че след оглед на пътната обстановка, автомобила,
който се намирал в дясно от пътя в посоката на движение на въз.И., св. И. е
установил, че причина за произшествието е движението с несъобразена с условията на
пътя скорост . Свидетелят посочи, че пътя е бил мокър и в участъка на десния завой се
е стичала вода, поради което и най-вероятно е възникнал „ аквапланинг“, в следствие
на което водача е изгубил контрол над автомобила , напуснал е пътното платно и се е
преобърнал.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0324-001283 / 07.02.2023г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на РУ –Провадия при ОД-МВР - Варна, съгласно
заповед № 8121з- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. То е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушението, вменено във вина на въз. И. е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Наложеното наказание също е индивидуализирано.Направените в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения са били разгледани и приети за неоснователни, като
следва да се отбележи, че те не съдържат спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на въз. И..
Съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон ,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.По делото безспорно се доказа, че въз. И. е управлявал лек автомобил,
собственост на съпругата му по път III-208 в посока гр.****, че пътната настилка
била мокра и че на километър 30, при спускане от наклона при с.***** към гр.*****,
на десен завой въззивникът е изгубил контрол над автомобила, който е напуснал пътя в
дясно по посоката на движение и се е преобърнал.Тези обстоятелства не се и
оспорват.Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира за безспорно установено, че въз.И. се е движел по пътния участък с
несъобразена скорост, в следствие на което е допуснал настъпването на ПТП, т.е.
допуснал е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. Тази норма задължава водачите на ППС
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както
и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. С оглед на това и съобразно константната съдебна практика,
за „ съобразена” скорост следва да се приеме онази, при която ПТП не би могло да бъде
допуснато. Тази скорост е обективно понятие и следва да се изясни дали е налице
причинна връзка между движението с несъобразена скорост и допускането на ПТП,
като следва да се има предвид, че в постановлението скоростта е приета за
несъобразена, а не за превишена. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че скоростта, с която въз. И. е управлявал автомобила, очевидно е била
3
несъобразена с условията на пътя , а именно с мокрия асфалт и десния завой, в който
се е стичала вода , видно от показанията на св.И.. Наличието на вода и евентуално
земна маса на пътя както сочи адв.Д. очевидно са били препятствия, които са
възникнали непосредствено преди инцидента, поради което и мястото на тяхното
разположение не би могло да се очаква да бъде обозначено с пътен знак.На следващо
място по делото не са налице доказателства за това, че при преминаването през пътния
участък е възникнал т.нар. „ аквапланинг“, тъй като това е явление , при което
автомобилът става неуправляем, защото колелата му не контактуват с пътната
настилка и фактически плуват във воден клин.В случая такива обективни
характеристики на пътния участък не са били установени и описани. Следва да се
отбележи още, че въз.И. освен че е бил длъжен, е могъл да предвиди, че управлението
на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост би довело до нарушаване на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като във възможностите на правоспособен водач с дълъг стаж ,
който познава правилата за движение , е да съобрази, че наличието на валеж от дъжд
може да доведе до събиране на вода по пътното платно.В случая е налице предвидима
ситуация, а лошите атмосферни условия са факт, който сам по себе си следва да
изостри вниманието на водача и да повлияе върху избраната скорост за управление на
автомобила. Именно в следствие на движението си с несъобразена с условията на пътя
скорост, въз.И. е допуснал ПТП и е настъпил съставомерния резултат- причиняване на
материални щети по автомобила.Тези обстоятелства са описани и в акта, и в
наказателното постановление, с оглед на което и възраженията за това, че
фактическата обстановка не е била изяснена, са неоснователни.Следва да се отбележи и
обстоятелството, че съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни да се движат с
такава скорост, която да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В този смисъл скоростта се счита за несъобразена не само
когато водачът на МПС не е могъл да спре пред всяко предвидимо препятствие, а и
когато възникне опасност за движението.В случая тази опасност е възникнала и именно
поради движението си с несъобразена скорост въззивникът не е успял да овладее
автомобила, изгубил е контрол над него, напуснал е пътното платно и е предизвикал
ПТП.Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че въз. И. е
допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната
норма- чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач
на МПС , който поради движение с несъобразена скорост , причини пътно-
транспортно произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на въз. И.
е налице.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. И. наказание „Глоба“ в размер
на 200лв., който е императивно предвиден в закона и за съда няма правна възможност
за неговото намаляване предвид забраната на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът намира че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото от страна на наказващият орган не е ангажирано становище по
жалбата и не е направено искане за присъждане на разноски, съдът намира, че не
следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0324-001283 /
07.02.2023г. на Началника на РУ -Провадия при ОД-МВР -Варна, с което на И. М. И.
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5