Р Е Ш Е Н И Е
№652 03.04.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно
дело № 3384 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Производството
по делото е образувано по постъпила жалба от „Дъбова гора“ООД, ЕИК-*********,
с.Писменово, общ.Приморско, ул.Лозята №39, против акт за установяване на задължения
(АУЗ) №182-1 от 09.05.2018г. на старши експерт „Ревизии“, дирекция „Местни
данъци и такси“, Община Приморско, потвърден с решение № 1367/27.12.2018г. на
директора на дирекция „Местни данъци и такси“, Община Приморско, с който са
установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци
(ТБО) за 2015г., 2016г. и 2017г. в общ размер на 7`740,60 лева, главница и
лихва в размер на 1`452,82 лева.
„Дъбова гора“ООД
в първоначалната си жалба твърди, че оспореният АУЗ е недопустим, неправилен,
необоснован, недоказан и незаконосъобразен. Счита, че в него са допуснати
неточности както по отношение категорията на обекта в противоречие със статута
на постройката по Закона за устройство на територията (ЗУТ), така и са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Досежно размерите на определените задължения, посочени в
таблици счита, че липсват мотиви как са извършени изчисленията и са формирани
задълженията за ДНИ и ТБО, като единствено е вярно, че математическият сбор от
сумите е верен. Освен оспорването на главницата, оспорва и начислените лихви по
периоди. Счита, че липсват данни ТБО върху каква основа е определена –
данъчната оценка на имота, балансовата му стойност или пазарната цена. За
неправилно намира начисляването на ТБО и за земята, тъй като за една услуга се
събират две такси. Счита за незаконосъобразно определянето на дължимите суми да
се извършва с акт по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, само въз основа на подадена
декларация. Заявява, че ТБО е услуга и не е ясно как е определена тя – за
еднофамилна ваканционна къща извън регулация без партиди за ел.енергия и вода.
Тя съдържа три компонента – сметосъбиране, сметоизвозване
и депониране на битов отпадък в депа, като в случая е неясно какво е включено в
нея. В жалбата е направено и особено искане за спиране на предварителното
изпълнение, по което съдът се произнесе с определение № 204/29.01.2019г. по
настоящото дело, като спирането е обосновано висящо производство пред ВАС на
същото основание, но за друг период (вж. решение № 1298/1107.2017г. по адм.д.№ 1211/2016г. на Административен
съд - Бургас и решение № 705/16.01.2019г. по адм.д.№ 13832/2017г. на ВАС, VІІ
о.).
С молба от
22.02.2019г. с която уточнява предмета на оспорване, жалбоподателят свежда
твърденията си единствено до това, че ТБО за 2015г., 2016г. и 2017г. и
начислените лихви, са неправилно определени в нарушение на Наредбата за
определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на Община
Приморско (НОАМТЦУТОП, приета с протокол № 49/17.03.2004г. на Общински съвет-Приморско, публ. на https://primorsko.bg/
naredbi/obnarodvani-naredbi/). Съгласно доказателства които представя намира, че имота за който е начислена
таксата, е от категорията на семейни хотели и място за подслон и настаняване,
ето защо ТБО е следвало да бъде определена по чл.19, т.7 от НОАМТЦУТОП в размер
на 2 промила, а не в размер на 8,5 промила. Освен това в процесния АУЗ
декларираната от дружеството къща за гости е посочена като жилище, което не
отговаря на истината и е довело да неправилно облагане с ТБО.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща
представител и не прави искания.
Ответникът,
директор на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Приморско, представя
административната преписка по която е издаден процесния АУЗ, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно
между страните по делото и видно от представените доказателства, жалбоподателят „Дъбова гора“ООД е собственик на недвижими имоти, както
следва: 1).Поземлен имот (ПИ) с площ от 700 кв.метра, находящ се в землището на
с.Писменово, общ.Приморско, местността Лозята, съставляващ имот с пл.№ 0109 по
плана на новообразуваните имоти на с.Писменово (бивш парцел ІІІ) в кв.17 по
неодобрения план на зоната за земеделско ползване на същото село; 2).ПИ с площ
от 529 кв.метра, съставляващ имот с пл.№ 0112, находящ се в землището на
с.Писменово, местността Лозята. Тези два имота са придобити с нотариален акт №
151, т.ІХ, рег.№ 6693, д.№ 1669/2008г. (л.25) и са декларирани с декларация по
чл.14 от ЗМДТ вх.№ 1194/20.07.2010г. (л.22). Впоследствие в имот № 109, образуван от бившите ПИ № 109 и ПИ № 112 била построена
ваканционна къща, въведена в експлоатация с удостоверение № 26/25.06.2012г.
(л.31). За тази постройка с вх.№ 0729/06.08.2012г., жалбоподателят е подал в Община
Приморско декларация по чл.14 от ЗМДТ (л.27), в която отбелязал, че обектът
представлява жилище (вж. л.28, задна частта), но и представлява къща за селски
туризъм с РЗП 182,67кв.м. с отчетна стойност 283`000 лева (л.30). За постройката
е издадено удостоверение № 1247/29.08.2012г. от кмета на Община Приморско
(л.60), с което била утвърдена категория една звезда на обекта – къща в
с.Писменово, ул.Лозята №9, собственост на „Дъбова гора“ООД и разполагаща с 3
стаи и 6 легла.
С процесния АУЗ
№182-1 от 09.05.2018г. на старши експерт „Ревизии“, дирекция „Местни данъци и
такси“, Община Приморско (л.13), в тежест на „Дъбова гора“ООД, съгласно
подадени от дружеството декларации по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ, за имот – жилище с
година на построяване 2012г., с конструкция МЗ-масивни монолитни, РЗП общо
251,07кв.м., РЗП на обекта 182,67кв.м., РЗП на мазе 43,00кв.м., РЗП на таван
24,50кв.м., с данъчна оценка 10`732,90лв., отчетна стойност 283`000,00лв., са
установени следните задължения за данъци, такси и лихви за просрочие, към
09.05.2018г.:
- за 2015г. –
ДНИ в размер на 509,40 лева и ТБО в размер на 2`405,50 лева, въз основа на
декларация с вх.№ **********/партида 5208F2571,
ведно с лихви за просрочие в размер на 138,94 лева и 656,12 лева; ДНИ в
размер на 14,40 лева и ТБО в размер на 68,00 лева въз основа на декларация с
вх.№ 0167_081202 2 8289, ведно с лихви за просрочие в размер на 3,93 лева и 18,55
лева,
- за 2016г. –
ДНИ в размер на 509,40 лева и ТБО в размер на 2`405,50 лева, въз основа на
декларация с вх.№ **********/партида 5208F2571,
ведно с лихви за просрочие в размер на 87,24 лева и 411,94 лева; ДНИ в
размер на 14,40 лева и ТБО в размер на 68,00 лева въз основа на декларация с
вх.№ 0167_081202 2 8289, ведно с лихви за просрочие в размер на 2,47 лева и 11,64
лева,
- за 2017г. –
ДНИ в размер на 707,50 лева и ТБО в размер на 990,50 лева, въз основа на
декларация с вх.№ **********/партида 5208F2571,
ведно с лихви за просрочие в размер на 49,43 лева и 69,20 лева; ДНИ в
размер на 20,00 лева и ТБО в размер на 28,00 лева въз основа на декларация с
вх.№ 0167_081202 2 8289, ведно с лихви за просрочие в размер на 1,40 лева и 1,96
лева.
Общият размер на
задълженията е изчислен на: ДНИ – главница 1`775,10 лева и лихва 283,41 лева,
или общо 2`058,51 лева и ТБО – главница 5`965,50 лева и лихва 1`169,41 лева,
или общо 7`134,91 лева. Всичко задълженията възлизат на 9`193,42 лева. Посочено
е, че установените с акта задължения за довнасяне в размер общо на 7`740,60
лева и лихва за просрочие, изчислена към 09.05.2018г. в размер на 1`452,82 лева
следва да се внесат по указан начин.
Процесният АУЗ №182-1/09.05.2018г. е изпратен на жалбоподателя
чрез „Български пощи“ЕАД с писмо изх.№ 0517/10.05.2018г. (л.16). Изпратените
две пощенски пратки са върната на подателя с отбелязване в известието за
доставяне (л.17 и 18), че получателят отсъства. При тези данни е прието от
административния орган, че е налице хипотезата на чл.32 от ДОПК и е разпоредено съобщението да бъде поставено на таблото за
обяви в сградата на Община Приморско и публикувано на интернет-страницата на
общината. Не са изпълнени обаче, предвидените в нормата на чл.32 от ДОПК
условия за връчване чрез прилагане към досието. Според чл.32, ал.1 от ДОПК,
връчване по този ред се извършва в случаите, когато лицето или негов
представител, или пълномощник не е намерен на адреса за кореспонденция след
най-малко две посещения през 7 дни. В случая няма данни за извършени от
приходните органи посещения на адреса, тъй като протоколи по чл.32, ал.2 от ДОПК не са приложени в преписката, няма и такива твърдения. Следователно,
доколкото при липса на установените в нормата предпоставки е поставено на
определеното за това място съобщение за издаването на АУЗ, то от това нередовно
уведомяване не е започнал да тече срокът за обжалване на акта.
В резултат на
нередовното връчване на АУЗ №182-1/09.05.2018г., подадената жалба срещу него на
25.07.2018г. не може да бъде счетена за просрочена, тъй като 14-дневният срок
за обжалване по чл.107, ал.4 от ДОПК започва да тече от получаването на акта, а
същият не е бил надлежно получен.
Всъщност жалбата
е била подадена направо до Административен съд - Бургас, по която е образувано
присъединеното адм.д.№ 1982/2018г. С определение № 1792/26.07.2018г. по него,
жалбата е била оставена без разглеждане поради просрочие. Това определение е
било обжалвано от „Дъбова гора“ООД, при което е постановено определение №
12462/16.10.2018г. по адм.д.№ 12578/2018г. на ВАС. С него е потвърден крайният
извод за недопустимост на жалбата, но по различни мотиви – предвид неизчерпването
на процедурата по административно обжалване, която е абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждане на делото от съда. По тази причина делото е
изпратено от ВАС на ръководителя на звеното за местни приходи в Община
Приморско за произнасяне по жалбата срещу АУЗ №182-1/09.05.2018г. Преписката е
изпратена на решаващия орган с писмо изх.№ 2682/18.10.2018г.
След получаването
на преписката, директорът на дирекция „Местни данъци и такси“, Община Приморско
издал решение № 1367/27.12.2018г., с което въпреки, че неоснователно приел
жалбата за просрочена (с оглед изложените по-горе мотиви за неспазването на процедурата по чл.32
от ДОПК), все пак е разгледал жалбата по същество и намерил,
че АУЗ №182-1/09.05.2018г. е издаден от компетентен орган – К. И. П., старши
експерт „Ревизии“, дирекция „Местни данъци и такси“, Община Приморско,
определена със заповед № 260/05.04.2015г. на кмета на общината (л.19), при
спазване на законоустановената форма. Посочени са
изложените мотиви в АУЗ, според които на „Дъбова гора“ООД са определени
задължения за 2015г., 2016г. и 2017г., като за ДНИ основанието са решения № 01/29.01.2009г.
и № 137/28.07.2016г. на Общински съвет - Приморско, а основание за определяне
на ТБО са решение № 03/29.01.2009г. на Общински съвет - Приморско и одобрена
план-сметка за 2015г., 2016г. и 2017г. в размер на 8,5 промила. Размерът на ДНИ
и ТБО е изчислен въз основа на подадена от дружеството декларация за 1139 кв.м.
земя и ваканционна къща в м.Лозята, с.Писменово, общ.Приморско. Размерът на
отделните услуги по чл.62 от ЗМДТ е съгласно НОАМТЦУТОП. Посочено е също, че
ДНИ и ТБО са определени съгласно тези нормативни актове в промил върху
по-високото между данъчната оценка и отчетната стойност на имота. След
извършена справка в програмния продукт на дирекцията по партидите на имота е
установено, че по-висока е отчетната стойност и задълженията са определени в
следните размери:
|
година |
Отчетна стойност |
Промил ДНИ /стойност |
Промил ДНИ /стойност |
||
|
2015 |
На земя /П№М0167/ -8000,00 |
1,8 |
14,40 |
8,5 |
68,00 |
|
На сграда
-283000,00 |
1,8 |
509,40 |
8,5 |
2405,50 |
|
|
2016 |
На земя -8000,00 |
1,8 |
14,40 |
8,5 |
68,00 |
|
На сграда
-283000,00 |
1,8 |
509,40 |
8,5 |
2405,50 |
|
|
2017 |
На земя -8000,00 |
2,5 |
20,00 |
3,5 |
28,00 |
|
На сграда
-283000,00 |
2,5 |
707,00 |
3,5 |
990,50 |
|
Посочено е в
потвърждаващото решение също, че през 2017г. дружеството е подало декларация,
че имота няма да се ползва през цялата година, поради което ТБО е изчислена
само за депо и чистота на обществени територии в размер общо на 3,5 промила. В
района на притежавания от „Дъбова гора“ООД имот общината предоставя услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и
всички видове дейности, компоненти на ТБО. Изчислените лихви за периодите са в
резултат на неплащането на задълженията. Лихвите са изчислени автоматично от
съответния програмен продукт, като са образувани от основния лихвен процент,
обявен от БНБ плюс 10 пункта за всеки просрочен ден след изтичане на срока за
доброволно плащане. Ръчно се въвежда само основният лихвен процент при всяка промяна.
Още преди
издаването на решението на горестоящия
административен орган, жалбоподателят като е счел, че АУЗ №182-1/09.05.2018г. е
мълчаливо потвърден е подал жалбата, която е поставила началото на настоящото
съдебно производство. След дадени изрични указания от съда с разпореждане №
149/11.01.2019г. с молба от 28.01.2019г. „Дъбова гора“ООД
посочи, че оспорва този АУЗ, потвърден с решение № 1367/27.12.2018г.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена от легитимирано лице, като може да се приеме, че същата е
подадена в установения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, предвид уточнението на
жалбоподателя направено с молбата от 28.01.2018г.
Съгласно чл.9б
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се осъществяват по реда на чл.4, ал.1-5; обжалването се осъществява по
същия ред.
В чл.4,
ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по
реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред;
според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители; според ал.4,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според
ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152,
ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община –
на териториален директор на Националната агенция за приходите.
В глава
четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация (АУЗД) по чл.107,
ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108
от ДОПК.
В конкретния
случай се касае за определяне на задължение за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 ДОПК, поради което ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на
териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при
обжалването на АУЗД по административен ред компетентен орган да разгледа
жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община.
Правомощията на
конкретният приходен орган издал обжалваният акт произтичат от заповед № 260/05.04.2015г.
на кмета на Община Приморско (л.19), издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4, вр. чл.9б от ЗМДТ.
Актът е
потвърден с решение № 1367/27.12.2018г. от директора на дирекция „Местни данъци
и такси“, Община Приморско, който по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ е
ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община с придадени от
закона правомощия на териториален директор на Националната агенция за приходите.
При издаването
на акта са изложени мотиви които са достатъчни за установяване на точното му
съдържание. По обширни мотиви има в потвърждаващото акта решение на горестоящия орган. Съгласно Тълкувателно
решение №16 от 31.03.1975г., ОСГК, което в своята част III
запазва приложението си и при действието на АПК, липсата на мотиви към
първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона
в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е
изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при
обжалването му по съдебен ред. И в този случай се постигат изискването за
мотивиране на административните актове, тъй като се обезпечава правилното
упражняване на съдебния контрол над законосъобразността на такъв акт при
възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им пред съда.
Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт,
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Видно от съобразителната част на акта, с
него са определени задължения за ДНИ и ТБО за недвижими имоти, декларирани от
търговското дружество, като са посочени входящите номера на декларациите, с
които са декларирани тези имоти, както и техните партиди. Декларациите са
приложени в преписката и от съдържанието им, а и от изложеното в самия акт се
установява, че така определените задължения се отнасят за придобитите от
жалбоподателя поземлени имоти № 0109 и 0112 по плана на новообразуваните имоти
на м.Лозята, землището на с.Писменово, обединени впоследствие в един ПИ с № 109
по плана на новообразуваните имоти и за построената в тях сграда. Действително,
в акта не е конкретизиран размерът на таксата за всяка от услугите по чл.62 от ЗМДТ, а ТБО е посочена в общ размер за всяка от годините, но те, както и
начинът на изчисляване на задълженията, са нормативно определени с издадените
въз основа на ЗМДТ подзаконови нормативни актове и решения на Общински съвет -
Приморско, което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления.
Съгласно нормата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ,
с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлените имоти в строителните граници на населените места
и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по
чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. Правилно е определена и основата за
облагане с данък върху недвижимите имоти – отчетната стойност на сградата,
възлизаща на 283`000 лева, съответно на земята – 8000 лева, в съответствие с
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, вр. чл.19, ал.1 от ЗМДТ. Върху тази основа
е размерът на данъка е точно изчислен, при ставка от 1.8 промила за първите две
от процесните години и 2,5 за последна, определени от Общински съвет -
Приморско в чл.15 от НОАМТЦУТОП.
За услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места
се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ. Нейният размер се
определя по реда на чл.66 за всяка услуга по отделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа
или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се
определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет,
въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите
разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Според чл.71 от ЗМДТ, не се
събира такса: за сметосъбиране и сметоизвозване –
когато услугата не се предоставя от общината или имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождението на имота (т.1);
за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата
не се предоставя от общината (т.2); за обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци- когато няма такива (т. 3). Границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.
Не е спорно по делото, че с решения на
Общински съвет - Приморско са одобрени план-сметки за планираните средства от ТБО
за 2015г., 2016г и 2017г., освен това са определени границите на районите и
вида на предлаганите в тях услуги по сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в общината, както и честотата на сметоизвозване
за трите години. Посочените услуги са организирани за всички имоти в
регулацията на с.Писменово, в т.ч. и за застроените имоти в м.Лозята.
Спорно, съгласно молбата на
жалбоподателя от 22.02.2019г. с която се уточнява претенцията, е твърдението за
неправилно определяне на ТБО за 2015г., 2016г. и 2017г. и начислените лихви по
чл.19, т.2 от НОАМТЦУТОП в размер на 8,5 промила, вместо по чл.19, т.7 от същата
наредба в размер на 2 промила.
Всъщност конкретният размер на
процесните вземания са изчислени при регламентацията на чл.19, т.3 от НОАМТЦУТОП,
която предвижда, че за нежилищни имоти, собственост на юридически лица,
намиращи се в населените места, извън гр.Приморско и гр.Китен, таксата е 8,5
промила, общо за всички дейности, върху по-високата между отчетната стойност и
данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. В чл.19, т.7 действително е
предвидена по-ниска такса за семейни хотели, разположени на територията на Община
Приморско, която в размер на 2 промила, но след подаване на заявление от
юридическото лице.
По делото липсват доказателства за това,
че през процесните периоди „Дъбова гора“ЕООД е предявило ползването на
визираното в чл.19, т.7 от наредбата данъчно облекчение. Жалбоподателят не
твърди наличие на посочения в правната норма правопораждащ
юридически факт – подадено заявление пред общинската администрация. Той обаче е
използвал друга преференция за 2017г., след подадена декларация, че имота няма
да се ползва през цялата година, поради което ТБО за тази година е била
изчислена само за депо и чистота на обществени територии в размер общо на 3,5
промила.
Освен това, доказателствата по делото
безспорно сочат, че имотът, притежаван от дружеството представлява „къща за
гости“, съгласно издаденото му удостоверение за категоризация, а не „семеен
хотел“, поради което за този имот въобще не може да намери приложение нормата
на чл.19, т.7 от НОАМТЦУТОП. (вж. решение №
705/16.01.2019г. по адм.д.№ 13832/2017г. на ВАС, VІІ о., касаещо
установени задължения за същия имот за предходен период).
Пир
това положение следва да се приеме, че определянето на ТБО за процесните години
на основание чл.19, т.3 от НОАМТЦУТОП е правилно и законосъобразно. Поради
неизпълнение на задължението за заплащане на ДНИ, ТБО, жалбоподателят дължи
определените с акта лихви за просрочие на основание чл.175, ал.1 от ДОПК.
В контекста на
изложеното настоящата инстанция намира, че оспореният акт е законосъобразен,
което предпоставя отхвърляне на оспорването по предявената жалба.
Мотивиран
от горното, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дъбова
гора“ООД, ЕИК-*********, с.Писменово, общ.Приморско, ул.Лозята №39, против акт
за установяване на задължения №182-1 от 09.05.2018г. на старши експерт
„Ревизии“, дирекция „Местни данъци и такси“, Община Приморско, потвърден с
решение № 1367/27.12.2018г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“,
Община Приморско, с който са установени задължения за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци за 2015г., 2016г. и 2017г. в общ размер на 7`740,60 лева,
главница и лихва в размер на 1452,82 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването
на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: