№ 103
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Ю. М. Х.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600236 по описа за 2024 година
Производството е Производството е по реда на глава Двадесет и първа
вр.чл.306 ал.3 вр. ал.1,т.1 НПК,като е образувано по частен протест,вж.
№3909/12.01.2024 година на прокурор от Софийска градска прокуратура и по
частна жалба,вх.№7721/23.01.2024 година от адв.И. К. от АК-София,с
посочен съдебен адрес,служебен защитник на осъдения А. М. М.,с
установена самоличност,ЕГН ********** против Определение
№55/09.01.2024 година,постановено по н.ч.д. №6985/2023 година по описа на
Софийски градски съд.С атакуваното определение съдът,на основание чл.306
ал.1,т.1 НПК вр.чл.25 НК вр.чл.23 НК е „групирал“ наказания,наложени на
осъдения А. М. М.,ЕГН ********** на основание чл.23 НК и чл.25 НК,като е
съобразил наказанията,наложени на осъденото лице по няколко наказателни
дела,както следва:
-по нохд № 19543/2019 година по описа на СРС,109- ти състав,
-по нохд № 1018/2020 година по описа на СРС,19-ти състав,
-по нохд № 4383/2020 година по описа на СГС,22-ри състав,
1
-по нохд № 15211/2020 година по описа на СРС,12-ти състав,
-по нохд № 8394/2021 година по описа на СРС,6-ти състав,
-по нохд № 9434/2020 година по описа на СРС,94-ти състав и
-по нохд № 2838/2023 година по описа на СГС,36-ти състав,като е
определил най-тежкото измежду наложените му наказания-1 /една/ година
„лишаване от свобода“.Съдът,основание чл. 24 НК е увеличил определеното
общо наказание една година „лишаване от свобода“ на осъдения А. М. М. с 3
/три/ месеца,като е постановил определеното общо наказание от 1 /една/
година „лишаване от свобода“,увеличено с 3 /три/ месеца да се изтърпи от
осъдения А. М. М. при първоначален „ОБЩ“ режим,на основание чл.57
ал.1,т.3, б.“а“ ЗИНС.
Съдът е приспаднал и зачел при изпълнението на определеното общо
наказание от една година и три месеца „лишаване от свобода“,
-изтърпяното отчасти наказание „Пробация“ по нохд №19543/2019
година по описа на СРС,като два дни „пробация“ са зачетени за един ден
„лишаване от свобода“,
-изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по нохд №1018/2020
година на Софийски районен съд,по нохд №4383/2020 година на СГС и по
нохд № 9434/2020 година на Софийски районен съд,на основание чл.25 ал.2
НК.Съдът е зачел времето,през което осъдения М. е бил задържан под стража
по наказателните производства,включени в съвкупността по реда на ЗМВР и
НПК /по нохд № 19543/2019 година на Софийски районен съд,по нохд №
1018/2020 година на Софийски районен съд, по нохд № 4383/2020 година на
СГС,по нохд № 8394/2021 година на Софийски районен съд и по нохд
№2838/2023 година на Софийски градски съд/ на основание чл.59 ал.1,т.1 и
ал.2 НК.
Съдът е присъединил към определеното общо наказание „лишаване от
свобода“ наказание „обществено порицание“,постановено по нохд
№4383/2020 година на СРС,по нохд №15211/2020 година на СРС,по нохд
№8394/2021 година на СРС и по нохд №2838/2023 година на Софийски
градски съд.
Със атакувания съдебен акт е постановено отделно да бъде изтърпяно
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,наложено на осъдения
2
А. М. М. по нохд № 38/2022 година по описа на PC гр.Своге при
първоначален „СТРОГ“ режим,като приспада изцяло изтърпяното,на
основание чл.25 ал.2 НК.
В подадения протест се твърди,че постановения съдебен акт е
незаконосъобразен в частта,в която е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и три месеца на основа преценката по
осъждането на М. по нохд №2838/2023 година по описа на СГС.
Сочи се,че по последното осъждане е определено наказание на М. в
размер на 1 година и 6 месеца с прилагане нормата на чл.24 НК,докато с
атакувания акт прилагане нормата на чл.24 НК е в размер на ТРИ месеца.На
тази основа се излагат съображения,че не са съобразени осъжданията на М.,
определеното му най-тежко наказание „лишаване от свобода“,което е
увеличено само с ТРИ месеца, вместо с 6 месеца.Сочи се,че след последното
осъждане на М.,когато определеното наказание е увеличено по реда на чл.24
НК с шест месеца не са настъпили нови обстоятелства,които да сочат на
смекчаване наказанието по размер с прилагане чл.24 НК.
Претендира се изменяне на съдебния акт,като се увеличи размера на
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с ШЕСТ
месеца.
В подадената частна жалба се твърди,че е постановен незаконосъобразен
/несправедлив и неправилен/ съдебен акт в частта,в която решаващият съд е
приложил нормата на чл.24 НК и е увеличил размера на определено общо
наказание.Не са изложени конкретни оплаквания във връзка с
възражението,касателно незаконосъобразност на решението първия съд да
приложи нормата на чл.24 НК.Прави се искане за отмяна на постановения
съдебен акт в частта,в която е приложена нормата на чл.24 НК или отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Пред въззивния съд оплакванията,релевирани в частния протест се
поддържат от представител на АП-София.Сочи се,че коректно е
аргументирана необходимостта от прилагане нормата на чл.24 НК по
отношение част от наказанията,включени в т.н.“кумулативна маса“,като
намира,че неправилно първия съд,след като е определил едно общо най-тежко
наказание по реда на чл.25 НК, го е увеличил с ТРИ месеца по реда на чл.24
3
НК,вместо с ШЕСТ месеца.Излага съображения за завишена степен на
обществена опасност на дееца,както и многобройността на съдебните актове,
включени в кумулативната маса.Намира,че по последното осъждане /със
споразумение/ е приложена нормата на чл.24 НК с ШЕСТ месеца,а
понастоящем,въпреки многобройността на осъжданията , увеличеното общо
наказание е само с ТРИ месеца.Споделя изцяло доводите,изложени в частния
протест.
Претендира изменяне на съдебния акт в частта,касателно приложението
на чл.24 НК,а общото наказание на осъдения А. М. да се увеличи с ШЕСТ
месеца по реда на чл.24 НК.
Защитата на осъдения М. поддържа съображенията,изложени в частната
жалба и оспорва обосноваността на подадения частен протест.Намира,че
точната оценка на отделните осъждания е позволила правилно да се определи
едно общо,най-тежко наказание за осъденото лице.Намира,обаче,че целите на
наказанието не предполагат прилагане нормата на чл.24 НК и увеличаване на
това наказание по този ред.Намира за неоснователно искането да се приложи
нормата на чл.24 НК и се увеличи определеното общо наказание на осъдения
М. с ШЕСТ месеца.
В обобщение претендира да се постанови съдебен акт,с който се измени
атакуваното определение на СГС,като се отмени прилагане нормата на чл.24
НК.
Осъденият А. М. не се е явил пред въззивния съд.
Съдът,като прецени оплакванията и съображенията,изложени в частния
протест,становището на страните пред въззивния съд,като провери
атакувания пред него съдебен акт намира,че частния протест е допустим и
преценен по същество – основателен, а подадената частна жалба – допустима,
но неоснователна по същество.
Съображенията на съда са следните:
Производството пред първия съд е образувано по предложение на
прокурор от СГП,по реда на чл.306 ал.1,т.1 НПК за определяне общо
наказание измежду наказания,наложени на А. М. с различни съдебни
актове,влезли в законна сила,при спазване изискванията на чл.25 НК.
Определяйки предмета на настоящата въззивна проверка съдът намира,че
4
следва да даде отговор не само на поставеното основно,по същество
единствено оплакване с частния протест,за начина на прилагане от страна на
първия съд на нормата на чл.24 НК по отношение наказанията , включени в
т.н. “група съвкупност“,формирана между наказанията,наложени по
отделните наказателни производства ,включително по оплакването на
защитата,че неправилно е приложена нормата на чл.24 НК въобще,но и
касателно законосъобразното формиране на тази съвкупност по отделните
осъждания на А. М..
На първо място следва да се посочи,че въззивният съд намира за
обосновано и законосъобразно произнасянето от решаващия съд по
въпросите кои съдебни актове и съответни осъждания се намират в
съотношение,позволяващо тяхното групиране,с оглед най-благоприятен
режим за осъденото лице. Въззивната проверка установява,че съставът на
съда правилно е съобразил наличните предпоставки за приложение на чл.25
НК,касателно момента на извършените престъпни деяния,постановените
съдебни актове и влезлите в сила присъди с наложени наказания на осъдения
М..
В мотивите си към атакуваното определение първият съд е бил
изключително убедителен и изчерпателен в доводите си,касателно
определяне отделни групи осъждания с влезли в сила съдебни актове по см.на
чл.25 НК.Законосъобразно е намерено,на основа приложена по делото
справка за съдимост на осъденото лице,че А. М. М. е осъждан
многократно,като:
-по нохд№5089/2019 година по описа на СРС е одобрено споразумение с
протоколно определение от 28.03.2019 година,влязло в сила,като А. М. М. е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1,т.4 НК, извършено на 22.09.2017 година и му е наложено
наказание „Пробация“ за срок от 7 месеца с посочени пробационни
мерки.Наказанието е изтърпяно на 03.02.2020 година.
-по нохд №19543/2019 година на СРС е одобрено споразумение с
протоколно определение от 11.12.2019 година,влязло в сила,като А. М. М. е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.63
ал.1,т.4 НК,извършено на 08.12.2019 година и му е наложено наказание
„Пробация“ за срок от 1 година с посочени пробационни мерки.На основание
5
чл.59 ал.1,т.1 НК е приспаднато и зачетено времето,през което М. е бил
задържан по ЗМВР и НПК,считано от 08.12.2019 година до 11.12.2019
година.Осъденият А. М. е започнал да търпи наказание „Пробация“ на
27.02.2020 година,но на 19.06.2020 година изпълнението е прекъснато за срок
от три месеца на основание чл.199 и чл.448 ал.1 вр.чл.447,т.2, пр.2 НПК.От
приложената справка на ОСИН гр.София се установява,че към 19.06.2020
година М. е изтърпял 3 месеца и 23 дни от наказанието с остатък от 8 месеца
и 7 дни.От мярката безвъзмезден труд в размер на 100 часа за 1 година са
изработени 12 часа с остатък 88 часа.
-по нохд №1018/2020 година на СРС е одобрено споразумение с
протоколно определение от 02.06.2020 година,влязло в сила,като М. е признат
за виновен и осъден за престъпление по чл. 198 ал.1,пр.1 вр.чл.63 ал.1,т.3
НК,извършено на 02.02.2019 година и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеца,отложено с изпитателен срок от две години и
шест месеца. Осъденият М. е постъпил в затвора гр.София и с начало
24.03.2021 година е търпял общо наказание 1 година „лишаване от свобода“
по нохд №4383/2020 год. на Софийски градски съд,нохд №1018/2020 год. на
Софийски районен съд и по нохд№19543/2020 год. на Софийски районен съд.
На 16.09.2021 година е освободен по изтърпяване.
-по нохд№4383/2020 година на СГС е одобрено споразумение с
определение от 24.03.2021 година, влязло в сила,като А. М. е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл.198 ал.1, пр.1 вр.чл. 63 ал.1,т.3
вр.чл.20 ал.2вр.ал.1 НК,извършено на 31.08.2019 година и престъпление по
чл.249 ал.1 вр.чл.63 ал.1,т.3 и т.5 вр.чл.26 ал.1 НК,извършено в периода
31.08.2019г.-01.09.2019 година. Наложено му е едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален
„общ“ режим на изтърпяване.Приспаднато е времето,през което е задържан
под стража ,считано от 16.11.2020 година до 24.03.2021 година,като е
присъединено и наказание „Обществено порицание“.Преведен е в затвор
гр.Пазарджик за изтърпяването на общо наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 1 година по нохд №9434/2020 година,по нохд№8394/2021 година и
нохд№ 15211 /2020 година на Софийски районен съд.Общото наказание е
приведено в изпълнение на 03.05.2022 година,като осъдения М. е освободен
на 02.09.2022 година по изтърпяване.
6
-по нохд №15211/2020 година на СРС,с присъда,влязла в сила на
13.05.2021 година М. е осъден за престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.18 ал.1
вр.чл.63 ал.1,т.3 НК,извършено на 09.02.2019 година,като му е наложено
наказание „Обществено порицание“.
-по нохд №8394/2021 година на СРС е одобрено споразумение от
21.06.2021 година,влязло в сила, като А. М. е осъден за престъпление по
чл.325 ал.1 вр.чл.63 ал.1,т.4 НК,извършено на 25.03.2019 година и му е
наложено наказание „Пробация“ за срок от седем месеца с посочени
пробационни мерки. Наказанието не е привеждано в изпълнение
самостоятелно,поради групиране с предходни осъждания.
-по нохд№9434/2020 година на СРС с присъда,влязла в сила на
28.10.2021година А. М. е осъден за престъпление по чл.198 ал.1,пр.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1,т.3 НК,извършено на 01.11.2018 година и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца.
На основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 НК е отложено за изпитателен срок от 2
години.
-по нохд№38/2022 година на PC-Своге е одобрено споразумение от
19.04.2022 година,влязло в сила,като М. е осъден за престъпление по
чл.343б,ал.3 НК,извършено на 15.12.2021 година и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца при първоначален „строг“ режим
на изтърпяване.Наказанието е изтърпяно и М. е освободен на 02.09.2022
година.
-по нохд№2838/2023 година на СГС е одобрено споразумение от
30.10.2023 година,влязло в сила, като А. М. е осъден за престъпление по
чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл. 63ал.1,т.3 НК,извършено на 09.08.2019 година
и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година,и за
престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1, т.3 НК,извършено на
09.08.2019 година,като на М. е наложено наказание „Обществено
порицание“.На основание чл.23 ал.1 НК е определено едно общо най-тежко
наказание„лишаване от свобода“ за срок от една година,чието изпълнение е
отложено за срок от три години.Определеното общо най-тежко наказание е
увеличено с 1/2 на основание чл.24 НК.Изпълнението е отложено за срок от
три години.Наложено е и кумулативно предвиденото наказание за
престъплението по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.63 ал.1,т.3 НК „Обществено
7
порицание“.
Фактите са установени правилно от първия съд и въззивната съдебна
инстанция ги споделя изцяло.
На основа гореизложеното,след проверка на атакувания съдебен акт и
собствен доказателствен анализ обобщително въззивният съд намира,че в
съдебното производство пред първоинстанционния съд не са допуснати
процесуални нарушения,а материалния закон при определяне съвкупностите
по отделните осъждания,анализа за начина на изпълнение на наказанията и
зачитания,е приложен законосъобразно.Законосъобразно първият съд е
обобщил,че „…са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК за
групиране на наказанията“,приемайки за допустимо и основателно
предложението на прокурора.Законосъобразно,отчитайки периода на
извършване на престъпните деяния от страна на М. и момента на влизане в
сила на съдебните актове,с които е признат за виновен и осъден ,първият съд
е намерил,че следва да се извърши групиране на наказания по осъжданията на
М. по т.2,т.3,т.4,т.5,т.6,т.7 и т.9,описани по-горе,т.е. по нохд№19543/2019
година на СРС,нохд №1018/2020 година на СРС,нохд№4383/2020 година на
СГС,нохд №15211/2020г. на СРС,нохд №8394/2021 година на СРС,нохд
№9434/2020 година на СРС и нохд №2838/2023 година на СГС.Обосновано е
прието,че деянията по всяко от тези осъжданията са извършени преди да има
влязла в сила присъда/определение за одобряване на споразумение/,за което и
да е от тях.Законосъобразен е извода на първия съд,че определяне на общо
наказание по посочените осъждания се явява най-благоприятното за
осъденото лице М..
Законосъобразно,отчитайки вида и размера на наложените на осъденото
лице наказания,с влезли в сила съдебни актове,по отделните осъждания е
прието,че на осъдения А. М. следва да бъде определено едно общо най-тежко
наказание между наложените му-наказанието по нохд №4383 /2020 година на
СГС и нохд №2838/2023 година на СГС-1 /една/ година „лишаване от
свобода“.
Обосновано и законосъобразно е прието от първия съд,че извън
кумулационната маса /група/ следва да остане осъждането по нохд
№5089/2019 година на СРС,като съображенията на проверявания съд се
споделят изцяло.Законосъобразно е прието,че извън описаната „група“ следва
8
да остане наказанието ,наложено на М. по нохд №38/2022 година на PC
гр.Своге,в сила от 19.04.2022 година,доколкото деянието е извършено на
15.12.2021 година и е в отношение на рецидив спрямо останалите.Това
наказание,доколкото е изтърпяно,следва да се приспадне изцяло на осн.чл.25
ал.2 НК.
Въззивният съд изрично дължи отговор на поставени пред него
възражения от държавното обвинение и защитата на осъденото лице,във
връзка с прилагане нормата на чл.24 НК,като намира за основателно
оплакването в частния протест,свързано с прилагане от първия съд на чл.24
НК,касателно размера на увеличеното общо наказание.
Не намира за основателно възражението на защитата,че въобще не следва
да се прилага нормата на чл.24 НК.
Безспорно е самостоятелното право на решаващия съд в производството
по чл.306 ал.1 НПК вр. чл.25 НК да прецени необходимостта от прилагане
нормата на чл.24 НК,дори да са налице материално-правните предпоставки за
това.Въззивният съд споделя напълно доводите на първия съд,свързани с
постигани и изпълнение целите на наказанието по чл.36 НК и резултатите от
проведените корекционни дейности с едно осъдено лице.
Първият съд изрично е подчертал,че „….представителят на държавното
обвинение не е поискал приложението на чл.24 НК…“,но е намерил,че тази
норма следва да се приложи по отношение на осъдения М.,касателно
определеното общо наказание от една година „лишаване от свобода“.
С този извод въззивният съд се съгласява изцяло.
Не се съгласява с изложените мотиви,касателно размера,в който е
приложена тази норма.
Правилно е посочено,че„…не следва да се подценяват данните за
обществената опасност на включените в съвкупността
престъпления,респективно личната обществена опасност на А. М.“.Правилно
и коректно е подчертано и,че включени в „кумулационната група“ са 7
/седем/ отделни осъждания,които от друга страна „..не са били единствените
за осъдения А. М., и следва да се отчете предходното обременено минало на
последния“.Отново първият съд е бил убедителен,като е посочил,че„…не се
установява поправителен ефект от наказанията,тъй като М. е извършвал
9
деянията в кратък период от време“,че тези престъпления са тежки умишлени
такива ,засегнали и упорито увредили важни обществени интереси и поради
това е намерено,че приложението на чл.24 НК се явява законосъобразно,и
обосновано.Именно продължавайки аргументираните си изводи първият съд е
посочил,че приложението на чл.24 НК „..е безусловно необходимо,за да се
преодолее ефекта на „поглъщане“ и,за да се достигане на справедлив и
достатъчен за поправянето на лицето размер на наказание“.На осъдения М. е
определено едно общо най-тежко наказание от 1 година „лишаване от
свобода“.С оглед многобройността на осъжданията,включени в
кумулационната маса,това определено общо наказание от 1 /една/ година
„лишаване от свобода“ следва да се увеличи с ½,за да се определи
наказание,което да е справедливо и обезпечи по-висок резултат от
поправително-възпитателното,и предупредително-възпиращо значение на
наказанието.Сам в мотивите си, приемайки ,че следва да приложи нормата на
чл.24 НК,първият съд е подчертал,че“…липсата на поправителен ефект и
превъзпитание върху осъдения….налага изолиране му от обществото за един
по-продължителен период от време,с цел преодоляване на противоправното
му поведение“,доколкото въпреки упорито прилаганата държавна
наказателна репресия,нагласата на осъденото лице да върши престъпления
остава непроменена.
Обсъждайки в каква степен да приложи нормата на чл.24 НК,първият съд
е намерил,че „…оценявайки обема на престъпна дейност и интензитета
й,общото наказание „лишаване от свобода“ в размер от една година следва да
се увеличи с 3 /три/ месеца,чрез които могат да се постигнат целите на
наказването и най-вече поправяне на лицето“.
Този обобщаващ правен извод не е обоснован.
Той се явява необоснован при изложените от самия проверяван съд
аргументи.
Не е обоснован извода на проверявания съд,че „Приложението на
разпоредбата на чл.24 НК не следва да бъде в максимален размер и общото
наказание следва да се увеличи с 3 /три/ месеца,като се отчитат броя на
престъпленията,за които е осъждан,времето от около 1 година,в която са
осъществени“.
Видно е,че увеличението с ТРИ месеца по реда на чл.24 НК на
10
определеното общо най-тежко наказание на осъденото лице не държи сметка
нито на обществената опасност на деяния и деец,нито на последното
осъждане,включено в кумулационната маса,това по нохд№2838/2023 година
на СГС.Видно е,че по това наказателно производство,за престъпление по
чл.198 НК на осъдения М. при условия на споразумяване със съответната
прокуратура,е определено наказание 1 година „лишаване от свобода“ ,като
наказанието е увеличено с ½ по реда на чл.24 НК.
Понастоящем,въпреки,че в комулационната маса са включени още 6
отделни осъждания,и при ясно очертано обременено съдебно минало с
проявена упоритост да се вършат престъпления,общото наказание е
увеличено само с ТРИ месеца.Това произнасяне не държи сметка нито на
мотивите ,изложени от проверявания съд,подчертани изрично по-горе,нито на
обективните данни по делото ,сочещи осъденото лице като такова с висока
степен на обществена опасност,при липса на повлияване към него на
упражнената наказателна репресия от Държавата.
Именно за това,с цел реализиране целите на наказанието и спазване на
закона,настоящият съд ще измени атакувания първостепенен съдебен акт в
частта,касателно приложението на чл.24 НК и ще увеличи с ½ размера на
определеното общо най-тежко наказание от 1 година „лишаване от свобода“.
Насетне,изводите на проверявания съд,свързани определения режим на
изтърпяване на наказанието по реда на чл.57 ал.1,т.3,б.“а“ ЗИНС,прилагането
на чл.25 ал.3 НК,касателно частично изтърпяното наказание „Пробация“ по
нохд № 19543/2019 година на СРС,приложението на чл.25 ал.2 НК към
наказанието „лишаване от свобода“ по нохд №1018/20 година на СРС,по
нохд№4383/2020 година на СГС и нохд №9434/2020 година на Софийски
районен съд,следва да се споделят изцяло.
Законосъобразно на основание чл.59 ал.1,т.1 и ал.2 НК е приспаднато
времето,през което осъденият М. е бил задържан под стража по реда на ЗМВР
и НПК по делата,включени в съвкупността.Законосъобразно първият съд е
постановил към определеното общо наказание „лишаване от свобода“ да се
присъедини наказанието „Обществено порицание“,наложено по нохд
№4383/2020 година на СГС,по нохд №15211/2020 година на СРС,по нохд
№8394/2021 година на СРС и по нохд 2838/2023 година на Софийски градски
съд.
11
Не са налице други основания,освен посочените по-горе,които да
обуславят изменяне или отмяна на атакувания съдебен акт.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение №55/09.01.2024 година,постановено
по н.ч.д.№6985/2023 година по описа на Софийски градски съд в частта за
прилагане чл.24 НК,като увеличава определеното на осъдения А. М. М.,с
установена самоличност,ЕГН ********** общо най-тежко наказание от 1
година „лишаване от свобода“ с ШЕСТ месеца.
Потвърждава определението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12