Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Вяра Баева, като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 583
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е въззивна жалба на М.Д.И.
срещу Решение № III-139-261328/31.10.2019г., постановено по гр. дело №70764/2018
г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти
състав, в частта, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл. 143, ал. 1 СК за разликата над 500 лв. до пълния
предявен размер от 875 лв.
Твърди се,
че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Моли се да
се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови ново
такова, с което да бъде определена издръжка съгласно първоначално заявения
размер в отговора на исковата молба пред СРС, а именно 875 лева.
В съдебно
заседание, проведено на 15.02.2021 г. пред въззивната инстанция претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.К.К..
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, който е
валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С Решение № III-139-261328/31.10.2019г.,
постановено по гр. дело №70764/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 139-ти състав, е прекратен с развод бракът, сключен на 27.09.2007 г. в
гр. София, с акт за граждански брак № 3287/27.09.2007 г. на гр. София, район
„Средец“, между Д. К. К. и М.Д.И., като дълбоко и непоправимо разстроен, на
основание чл. 49, ал. 1 СК; предоставено е, на основание чл. 59, ал. 2 СК,
упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Д.К. на майката М.Д.И.,
при която е определено местоживеене на детето; определен е, на основание чл.
59, ал. 2 СК, режим на лични отношения на бащата Д. К. К. с детето Д.Д.К.;
осъден е Д. К. К. да заплаща на детето си Д.Д.К., чрез неговата майка М.Д.И.,
на основание чл. 143, ал. 1 СК, издръжка в размер на 500 лв. месечно, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от исковата молба
05.11.2018 г. до настъпване на причина за прекратяване или изменение на
издръжката, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 143, ал. 1 СК за
разликата над 500 лв. до пълния предявен размер от 875 лв.; допуснато е, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на детето; предоставено е, на основание чл. 56, ал. 1 СК, ползването
на семейното жилище - апартамент с адрес: щата Ню Йорк, град Ню Йорк, ******улица,
апартамент № 1, п.к. 10035, на М.Д.И.; осъден е Д. К. К. да заплати по сметка
на съда сумата от 745 лв., допълнителна държавна такса; осъдена е М.Д. И.да
заплати по сметка на съда сумата от 25 лв., допълнителна държавна такса.
При определяне размера на
дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и
възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с
които съдът следва да се съобрази. Пред районния съд бащата има доказан доход от
около 900 лв., като е заявил, че получава месечно доход от около 1200 лева, а
пред въззивната инстанция не са събрани доказателства в тази насока. Майката,
която живее в САЩ, е представила декларация
за заплата и данъци за 2020 г., от която е видно, че получените доходи от
същата за 2020 г. са в размер на 16776,99 щатски долара. При това положение
общата месечна издръжка на детето, чието обичайно местопребиваване е в САЩ,
следва да бъде в размер на 750 лева /около 460 щатски долара/, от които
правилно първостепенният съд е възложил в дял на бащата 500 лева, съобразявайки
се както с нуждите на малолетната Д., така и с възможностите на нейния баща,
който работи и получава доходи в Република България. По делото не са
представени доказателства, че при вече 13-годишното дете са налице изключителни
нужди над тези, които са обичайните за дете на същата възраст. Предвид липсата
на представени доказателства за други доходи на бащата, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се потвърди.
Първоинстанционното решение в обжалваната
му част е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е
съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Доказателствата и във въззивната инстанция не
са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на
атакуваното решение.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
По разноските: претенция за
присъждане е заявила въззивницата, но с оглед изхода на делото, такива не
ѝ се следват.
Въззиваемият не е заявил такава претенция,
поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
III-139-261328/31.10.2019г., постановено по гр. дело № 70764/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, III ГО, 139-ти състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Д.И., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.