Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на шести
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1342 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е иск с правна квалификация чл. 517, ал. 3 ГПК.
Ищецът - „У.Л.” ЕАД, твърди, че е взискател по и.д. № 21067/ 2012 г. по описа на ЧСИ Р.М., което е образувано за принудително събиране на негови вземания срещу длъжника Б.А.Б., присъдени с изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 3291/ 2012 г. по описа на Софийски районен съд. Посочва, че длъжникът притежава дялове от капитала на ответното дружество „С.к.” ООД и принудителното изпълнение е насочено към тях – наложен е запор върху притежаваните от това лице дружествени дялове от капитала на „С.к.” ООД. Твърди, че до настоящия момент вземането на взискателя, за чието събиране е образувано посоченото изпълнително дело, не е погасено, поради което моли съдът на основание чл. 517, ал. 3 ГПК да постанови решение, с което да прекрати ответното дружеството „С.к.” ООД. Претендира разноски. С молба от 27.02.2019 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК.
Ответникът - „С.к.” ООД, не
заявява становище по основателността на предявения иск.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните
съображения:
На първо място в производството се установява, че препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника „С.к.” ООД по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 01.10.2018 г., от която дата започва да тече срокът за подаване на отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, който изтича на 15.10.2018 г. и до който момент такъв не е представен по делото. Наред с това ответникът не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, като не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото призовка от 07.08.2017 г., както и от разпореждане на съда от 29.06.2018 г., на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и от неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът счита също, че предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея и приети по делото доказателства предявените искове се явяват вероятно основателни.
С оглед на изложеното и при съобразяване на това, че ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Предвид крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. В производството се доказаха реално заплатени разходи в общ размер от 80 лв. – платена държавна такса. В полза на ищеца не следва да се присъждат претендираните от него разноски за заплащане на държавна такса от 15 лв. за подаване на частна жалба, тъй като на първо място въззивният съд е счел, че подадената от тази страна жалба е неоснователна, а от друга страна въпросът за дължимостта на тези разноски се разрешава в производството по разглеждане на частната жалба с акта, с който то приключва, а не с решението, което се постановява по основното исково производство.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, предявен от „У.л.” ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, дружеството „С.к.” ООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.к.” ООД да заплати на „У.л.” ЕАД сума в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: