№ 22038
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110163168 по описа за 2023 година
Настоящото неприсъствено решение е по чл. 238 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Производството е образувано въз основа на искова молба на П. Р. П. с ЕГН
**********, постоянен адрес ., ул. „.“ ., съдебен адрес ., . (ищца), действуваща чрез
надлежно упълномощения процесуален представител адвокат В. К.. Ищцата твърди, че
на 06. 10. 2017 г. праводателят й Явор Б. Първанов и ответното дружество сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на
строително-монтажни работи. Обект на предварителния договор бил самостоятелен
обект в сграда, която трябвало да бъде построена в поземления имот с идентификатор
., адрес ., ж.к. „.“. Ответното дружество поело задължението да въведе в експлоатация
съответната сграда не по-късно от четири месеца, считано от издаването на акт обр. №
15 за обекта. Съгласно чл. 20 от договора при забава от страна на продавача с повече
от шест месеца за задължението да въведе обекта в експлоатация, продавачът дължи
неустойка на купувача в размер на 5 % годишно от заплатените до момента от
купувача вноски, но не повече от 20 % от цената по договора. На 08. 04. 2019 г. по
силата на анекс № 1 към предварителния договор Явор Б. Първанов прехвърлил
всички свои права и задължения по договора в полза на ищцата, която щяла да бъде
единствен купувач. След това на 10. 07. 2019 г. страните сключили и анекс № 2 към
предварителния договор, по силата на който продължили срок за въвеждане на
сградата в експлоатация до 31. 12. 2019 г., като предвидили, че всички „разпоредби“ на
предварителния договор и анекс № 1 запазвали своето действие. На 19. 08. 2019 г.
ответното дружество прехвърлило на ищцата обекта с окончателен договор във
формата на нотариален акт на цена 47 000 евро. Едва на 16. 12. 2022 г. обектът бил
въведен в експлоатация. Прави извод, че през периода 31. 12. 2019 г. – 16. 12. 2022 г.
ответното дружество е изпаднало в забава и дължи неустойката по чл. 20 от
предварителния договор в размер на общо 12, 315 % от продажната цена, която
1
неустойка се равнява на 11 320 лева и 44 стотинки. Макар и ищцата да провела
разговори с представител на ответното дружество във връзка с това, те не довели до
никакъв. Иска от съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата 11 320 лева и
44 стотинки, представляваща неустойка по предварителния договор.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковите молби от ответника
„.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“ ., макар и преписите от
исковите молби и техните приложения да са били връчени по реда на чл. 50, ал. 2
ГПК.
След като съобрази процесуалното поведение на страните и представените
доказателства, съдът направи следните вероятностни изводи.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение
спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се
направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата поиска постановяването на
неприсъствено решение. Ответникът, макар и уведомен за последиците по чл. 238
ГПК (с връчването на преписа от разпореждането по чл. 131 ГПК – л. 21 – 22 от
делото) и редовно призован (л. 26 от делото, лице и гръб), нито изпрати процесуален
представител, нито поиска делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Приложените към исковата молба документи са достатъчни, за да обосноват
вероятната основателност на предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на 11 320 лева и 44 стотинки неустойка за забава при изпълнението на
задълженията по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и
извършване на строително-монтажни работи от 06. 10. 2017 г., което парично
притезание е придобила по силата на анекс от 08. 04. 2019 г.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди в полза на ищцата
сторените от нея разноски. Те се изразяват в държавната такса за разглеждането на
исковата молба в размер на общо 452 лева и 82 стотинки, както и сумата 1 400 лева,
представляваща уговорено и реално заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
ответника „.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“ ., да заплати на
ищцата П. Р. П. с ЕГН **********, постоянен адрес ., ул. „.“ ., сумата в размер на
11 320 лева и 44 стотинки, представляваща неустойка за забава при изпълнението на
задълженията по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и
извършване на строително-монтажни работи от 06. 10. 2017 г. и анекс към него от 08.
04. 2019 г.
ОСЪЖДА ответника „.“ ООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“
2
., да заплати на ищцата П. Р. П. с ЕГН **********, постоянен адрес ., ул. „.“ ., сумата в
размер на 1 852 лева и 82 стотинки, представляваща разноски за
първоинстанционното неприсъствено произвоство.
Решението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3