Мотиви към присъда по НОХД № 105/**19 г.
по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е
внесла обвинителен акт срещу Л.Р.А. *** по
обвинение за престъпление по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че на неустановена дата през м.
октомври **17г. в гр. Луковит, ул. П.Б. № **, като непълнолетен, но можейки да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната А.С.Б. ЕГН **********,
от с.гр., доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Производството по делото е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително изслушване
подсъдимият Л.А. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал.
4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие съдът е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието, описано в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на РП Луковит поддържа
обвинението срещу подсъдимия А. така, както е повдигнато с
обвинителния акт, счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин
и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване престъплението по обвинението. По отношение индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава
ХХVІІ НПК във формата по чл. 371, т. 2 НПК, прокурорът предлага на подсъдимия за престъплението по чл. 151, ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца и 15 дни, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК да се редуцира с една трета,
т.е. три месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия - адв. Р.М. не възразява по фактите и квалификацията на деянието. Изтъква като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, самопризнанието на подсъдимия, полаганите грижи за детето. Моли да му бъде наложено
наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде
отложено с изпитателен срок за три години.
Подсъдимият А.
изказва съжаление за постъпката си и моли за по-лека присъда.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.
371 т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание, и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и на основание чл. 373, ал. 3 вр. чл.
372, ал. 4 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Л.Р.А. е роден на *** ***, български гражданин,
българин, начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Св. А.С.Б.,
родена на *** г., през учебната **15/16г. била ученичка в СУ „Алеко
Константинов" гр. Луковит. В същото училище тогава бил ученик и подсъдимият
Л.Р.А.. Двамата се запознали там и станали приятели. Около една година били
по-близки. Св. Б. излизала с обвиняемия, но майка й занаела, че са само
приятели, а не гаджета. За да могат да се срещат в гр. Луковит, св. Б. често
отсъствала от часовете в училище. Родителите на св. Л.Р. по това време били в
чужбина. Случвало се св. Б. да ходи на гости в дома на обвиняемия, находящ се в
гр. Луковит, ул. П.Б. № **. Една вечер на неустановена дата през м. октомври **17г.
св. Б. излязла през прозореца на дома си, за да не я види майка й, като отвън я
чакал подс. А.. Двамата отишли в неговия дом, като той я попитал дали иска да
правят секс заедно. Б. не се възпротивила, последната била девствена. Същата
вечер подс. А. осъществил полов акт със св. А.Б., която тогава била на 13 г., с
нейно съгласие, без да я принуждавал със сила или заплашване. Късно същата
вечер св. Б. се прибрала в дома си. Двамата с подс. А. продължили да се срещат.
Месечният цикъл на св. Б. бил редовен, но няколко месеца след половия акт на
св. Б. започнало да й прилошава, повръщала. Св. С.Б.М. - майка на А. се
усъмнила, че дъщеря й може да е бременна и я завела на преглед в МБАЛ Луковит.
Гинекологът констатирал, че момичето е бременно в четвъртия месец, било късно и
рисковано да се извърши аборт. Тогава св. Б. признала пред майка си, че с подсъдимия
Л.А. са осъществили полов акт. Св. М. забранила на дъщеря си да се среща с подсъдимия.
Св. Б. преустановила учебните си занятия. Успяла да съобщи на подсъдимия, че
чака дете от него, последният се зарадвал. Тъй като родителите на св.Б. и на подс.
А. не им позволявали да се срещат, младежите заплашвали, че ще се самоубият,
щом не им разрешават да са заедно.
На
31.07.**18г. в гр. Плевен св. А.С.Б. родила момиче С.А.Б.. Видно от копието на
акта за раждане на същото, подс. А., не припознал детето. Бебето и майка му се
прибрали в дома на св. С.М., където то се отглеждало. Подс. А. ги посещавал и
помагал за обгрижването му, но двамата със св. Б. не съжителствали заедно,
поради ниската възраст на последната. За отглежгдането на детето помагала и св.
Р.А.П.- майка на подсъдимия.
От
заключението на назаначената по делото съдебно-психолого-психиатрична
експертиза на св. А.Б. е видно, че се касае за момиче с правилно нервнопсихично
развитие. Личностовата структура и психичното й състояние не лишават лицето от
способността правилно да възприема, да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея, както и да ръководи постъпките си. Тя може правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях. Няма данни за наличие на психична болест, умствена изостаналост или
разстройства на психологичното развитие, които да нарушават годностите й, както
в миналото, така и към настоящия момент и които да пречат на освидетелстваната
да възпроизвежда, анализира и да оценява последиците от случилото се.
От
заключението на назначената съдебно-психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия
А. е видно, че се касае за момче, с правилно нервно-психично развитие. При
същия няма данни за наличие на психична болест, умствена изостаналост или
разстройства на психологичното развитие. Лицето може правилно да възприема, да
разбира свойството и значението на извършеното деяние, както и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият е в състояние правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. От медицинска гледна
точка няма отклонения, които да повлияват решението за извършване на деянието,
както и неговото изпълнение. Налице са устойчиви нагласи и стереотипи в
поведението. Навлизайки в юношеството и вследствие на стремежа за независимост,
подрастващият се опитва почти изцяло да контролира действията си и да взема
самостоятелни решения.
Видно
от справка от ИДПС при Ру - Луковит, Л.Р.А. е воден на отчет в Детска
педагогическа стая при РУ-Луковит от 06.06.**12 година във връзка с извършена
кражба на железни инструменти от частен дом в Луковит. За това деяние му е
наложена мярка по чл.13, ал.1, т.5 от ЗБППМН. На 17.02.**14 г.е свален от
отчет. На **.02.**18 година А. отново е заведен на отчет в ДПС при РУ-Луковит
във връзка с участието му на 05.01.**18 година в кражба на цигари и пари от
търговски обект в гр.Луковит в съучастие с други непълнолетни и малолетни лица.
Видно
от писмо на Община Луковит, на Л.Р.А. са налагани следните възпитателни мерки
по ЗБППМН: 1. С решение № 62В/**.06.**18 г. му е наложена възпитателна мярка по
чл.13, ал.1,т.10 от ЗБППМН - „Задължаване на непълнолетния да извърши опредЕ.работа
в полза на обществото" в размер на 40 часа, във връзка с кражба на цигари
и пари от търговски обект в Луковит, извършена в съучастие с други малолетни и
непълнолетни лица; 2. С решение № 72/10.10.**18 г. му е наложена възпитателна
мярка по чл.13, ал.1, т.10 от ЗБППМН- „Задължаване на непълнолетния да извърши
опредЕ.работа в полза на обществото" в размер на 40 часа, за това, че на
21.02.**18 година, в отдел 3010 „к" в землището на гр.Луковит, без редовно
писмено позволително с моторен трион отрязал неустановен брой дървета от благун
и цер с общ обем 1 пр.куб.м. и ги натоварил в каруцата си.
Изложената фактическа обстановка се установява при условията на чл. 373,
ал. 3 НПК - съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, а именно: показанията на пострадалата
свидетелка А.С.Б. и на свидетелите Л.Р.С., Е.М. П., С.Б.М., Р.А.П.,
заключенията на съдебно-психолого-психиатричните
експертизи, както и писмените доказателства – удостоверения за раждане,
медицинско удостоверение, социален доклад, епикриза, справка за съдимост,
справка ИДПС, педагогическа характеристика, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съдът намира, че подсъдимият Л.Р.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по 151, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, тъй като на неустановена
дата през м. октомври **17г. в гр. Луковит, ул. П.Б. № **, като непълнолетен,
но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, се съвкупил с А.С.Б., която към оня момент била на 13 години, т.
е. не била навършила 14-годишна възраст. Извършеното
от подсъдимия не съставлява престъпление по чл.152 от НК, доколкото
съвкуплението е било със съгласието на св. А.Б..
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл. Той е знаел, че св. А.Б. към момента на съвкуплението била на
13 години, т. е. била ненавършила 14 годишна възраст, но въпреки това се е
съвкупил с нея, съзнавал, че това е забранено от закона, че поведението му е
противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.
Причините
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в
страната правен ред.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ
За извършеното от
подсъдимия Л.Р.А. престъпление по чл. 151, ал. 1
от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от две до шест години. Тъй като инкриминираното деянието е извършено от
подсъдимия като непълнолетен, то приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, съгласно която законова норма за непълнолетните
предвидените в особената част на Наказателния кодекс наказания лишаване от
свобода за повече от пет години се заменят с лишаване от свобода до три години. При
индивидуализацията на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие
по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл.
58а от НК. Съгласно тази норма при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца.
Спрямо подсъдимия Л.А. съдът
счете, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.4 от НК
и в хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК – чрез замяна на наказанието
лишаване от свобода с наказание пробация. За да приложи разпоредбите на чл.58а,
ал.4 и на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК при определяне вида на наказанието на
подсъдимия, съдът отчете многобройните смекчаващи отговорността му
обстоятелства – чистото му съдебно минало и младата му възраст към момента на
извършване на деянието, признание на вината, изразеното
съжаление и проявената критичност към извършеното, и намери, че спрямо него и
най-лекото предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода би
се оказало несъразмерно тежко. От друга страна, съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство, че спрямо подсъдимия са налагани възпитателни
мерки по ЗБППМН. При определяне на вида и размера на наказанието на непълнолетния съдът
следва да има предвид разпоредбата на чл.60 от НК, според която наказанието на
непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и
подготвени за общественополезен труд и прие, че за постигане
целите на наказанието от алтернативно предвидените в чл. 55, ал.1, т.2, б. „б”
от НК наказания най-подходящото за подсъдимия е пробация. Ето защо наложи на
подсъдимия Л.А. наказание пробация с конкретни пробационни мерки: по чл. 42а,
ал.2, т.1 НК - задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично; по чл. 42а, ал.2, т.2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Така наложеното
наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият л.А. беше осъден да заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от
900,00 лева, представляваща сторените по делото разноски за експертизи в
досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: