№ 16982
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110127360 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Н. Д. Б. - за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 14101/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за
главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение. Тъй като заповедта
била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания за предявяване на
установителен иск.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на процесния недвижим имот - ****************, е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
1
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че
през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че
съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД.
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на
база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумите, както следва: сумата от 3 602,37 лева, представляваща главница за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата от 516,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.03.2025 г., сумата от
71,05 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
11.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 16,01 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.04.2022 г. до 04.03.2025 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията на
ищеца за наличието на облигационно връзка между страните, като се поддържа, че
ответникът не е нито собственик, нито ползвател на процесния недвижим имот. Прави
се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните
суми, неоснователност на претенцията за дялово разпределение, както и дължимостта
на лихва за забава. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Далсия Елвеко” ЕООД не
изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното
дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни
2
сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 14101/2025 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 3 602,37
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в ****************, за периода от 01.05.2022
г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата от 516,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.03.2025 г., сумата от
71,05 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
11.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 16,01 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.04.2022 г. до 04.03.2025 г.
С разпореждане от 28.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 14101/2025 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е подадено възражение от
длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 88, том I, рег.№ 3293, дело № 76 от 2003 г. по описа на
**************** нотариус с район на действие СРС е, че ответникът се легитимира
като собственик на процесния недвижим имот.
По делото е приложено заявление-декларация от ответника от 08.10.2003 г. за
откриване на партида съгласно ОУ на ищцовото дружество, като е декларирал, че
домакинството му се състои от 2 члена.
По делото са представени фактури за начислена топлинна енергия през исковия
период, договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-
помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г., както и
изравнителните сметки изготвени от третото лице-помагач във връзка с отчетена
топлинна енергия в имота.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
3
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от приложения по делото нотариален акт се обосновава
извод, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
считано от 2003 г., поради което съдът приема, че през исковия период между страните
е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично
4
приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период
ответникът е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на
същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има
значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се
начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна
инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищеца
стойност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 11.03.2025 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
11.03.2025 г. Ето защо и съобразявайки представената по делото справка за издадени
фактури през исковия период, съдът приема, че няма погасени по давност задължения
за главница, тъй като изискуемостта настъпва след изтичане на 45 дни от издаването
на фактурата. В случая първата издадена фактура от исковия период е от 28.02.2022 г.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
5
топлинна енергия е основателна и доказана в пълните предявени размери, като се
дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 11.03.2025 г. до изплащане на вземането.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
6
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на горепосоченото
трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я
претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явяват и
обусловените от нейното уважаване акцесорни искови претенции за обезщетение за
забава. Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски само за
държавна такса в размер на 209,98 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер от 100,00 лева, тъй като делото не
е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца
сумата от 265,52 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото списъка
на разноските и договора за правна защита и съдействие е, че в исковото производство
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лева. С оглед
направеното още с исковата молба възражение за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения, съдът след преценка на фактическата и правна сложност
на спора и обстоятелството, че делото е приключило само в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства, а от друга сравнително
високия материален интерес приема, че възнаграждението на процесуалния
представител следва да бъде намалено до сумата от 600,00 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответника сумата от 107,58
лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
7
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Съразмерно на уважената част от предявените искове ответникът дължи на
ищеца разноски за заповедното производство в размер на 114,87 лева. Възражението
на ищеца за прекомерност на претендираното от длъжника – настоящ ответник
адвокатско възнаграждение е основателно, поради което същото следва да бъде
намалено до сумата от 200,00 лева, като съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 28,69 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Н. Д. Б., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 602,37
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в ****************, за периода от 01.05.2022
г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2025 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 516,19 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 04.03.2025 г., за сумата от 71,05 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2025 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 16,01 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 04.03.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Д. Б., ЕГН ********** сумата от
265,52 лева, представляваща направените разноски по исковото производство пред
първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 114,87
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
14101/2025г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б да
заплати на Н. Д. Б., ЕГН ********** сумата от 107,58 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд,
съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 28,69 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 14101/2025г. по описа на СРС,
43-ти състав съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Далсия Елвеко” ЕООД,
8
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон”
№ 85, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9