Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ******, 21.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Е.К. като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №714 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за делба във фазата на допускането й.
Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС от Д.М.В. и И.Т.Д. срещу К.С.М., С.С.М., Т.А.С., В.А.Г., Р.А.П., С.И.С., О.А.О. и А.О.О. за делба на Апартамент №1, находящ
се в блок **, ет.6 *** в гр.******, кв.”*****” , състоящ се от кухня, три стаи
и сервизни помещения, със застроена площ от 91.34 кв.м., ведно с принадлежащото
му избено помещение №18 със застроена площ от 5.06 кв.м. , ведно с 2.7075 % ид.ч. от правото на строеж върху терена и общите части на
сградата.
Ищците излагат
са всички страни с изключение на О.А.О. и А.О.О. са
наследници на Т. *** , починал на 22.06.1983 г. Сочат, че през 1958 г. по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№146, том II, дело№617/1958г. общият им наследодател придобил правото на собственост
върху реална част с площ от 1,5 дка от нива , цялата с площ от 20.2 дка , находяща се в землището на с.******** , общ.****** , м-ст „*****” , при граници : З. Г., Д. К., З. М., И. В. и
път, , която към 1978г. се идентифицирала като парцел VII в кв.16 по
плана на гр.******, кт.”***** ******”. Със Заповед
№3717/18.08.1978г. на Председателя на ИК на ОНС този парцел бил отчужден за
предвидено по ЗРП мероприятие „Солно находище –*****” и оценен на 5 875.82
лева, като било взето решение за обезщетяване на правоимащия
Т. В.. С договор от 25.10.1984г. на наследниците на Т.Д. В. било предоставено
процесното жилище.Същото било обитавано от 1984г. до 2006г. от ищците, които
през 2006г. се установили да живеят в гр.София и допуснали Т. В.Ж. /низходящ на
В. Т.Д., починала на 22.06.1983г./ , който бил освободен от изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода” на 19.12.2002г. С КНА **4, том VIII, рег.№5968, дело №1298/2008г. на нот. Зоя Аврамова Т.В.Ж. бил признат за собственик по
давност на процесния апартамент. Ищците оспорват удостовереното в този
нотариален акт с твърдението, че Т.Ж. никога не е установявал и упражнявал
владение върху жилището. Сочат, че договор за покупко-продажба , обективиран в нот.акт №166, том 1, рег. **166, дело №155/ 2010г. на нот.Илко Кънев Т.Ж. прехвърлил на О.А.О. правото на
собственост върху апартамента. Твърдят, че този договор не е произвел вещно-транслативно действие по отношение на 11/12 ид.ч. от собствеността.
Молят процесния имот да бъде допуснат до делба при следните квоти :
20/60 ид.ч за Д.М.В.; 20/60 ид.ч.
за И.Т.Д.; 5/60 ид.ч. за Т.А.Т.; 4/60 ид.ч. за С.С.М.; 4/60 ид.ч. за О.А.О. и А.О.О.; 1/60 ид.ч. за В.А.Г.; 1/60 ид.ч. за Р.А.П.
и 1/60 ид.ч. за С.И.С..
В
срока по чл.13 ГПК ответниците О.А.О.
и А.О.О. са депозирали писмен отговор на иска, в
който изразяват становище за недопустимост и неоснователност на същия. Сочат,
че Т.Ж. следва да участва на общо основание в делбеното производство в
качеството му на наследник по правоприемство. Твърдят, че праводателят им е
придобил процесния имот след продължило спокойно и непрекъснато 10 годишно
давностно владение, към което бил присъединил владението и на своята майка.
В
срока по чл.13 ГПК ответникът Т.А.Т.
чрез назначения особен представител е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за допустимост и основателност на иска.
В
срока по чл.13 ГПК останалите ответници и конституираното трето лице
помагач на страната на О.А.О. и А.О.О. - Т.Ж. не са изразили становище по иска.
Съдът
след като прецени събраните
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното :
От копие от личен регистрационен картон на И.Т.Д. се установява, че негови родители са Т.Д. В., роден на ***г. и Д. Т. Д., родена на ***г. , като в същия е вписано за датата на гражданския брака на родителите – 15.02.1947г.
Видно от нот.акт №146, том II, дело №617/ 30.12.1958г. Т.Д. В. е
придобил чрез покупко-продажба собствеността върху следния недвижим имот : 1.5
дка от нива, находяща се в землището на с.******** ,
м- ст „*****”, цялата с площ от 20.2 дка.
Със Заповед №3717/18.08.1978г. на ИК на
ОНС-гр.Варна в полза на Държавата е отчужден парцел VII в кв.16, кв.”***** ******”, собственост
на Т.Д. В. за предвидено мероприятие „Солно находище –*****”, като правоимащият е обезщетен с тристайно жилище в жил. комплекс „****** – *****”.
Видно от Удостоверение за наследници **89/19.05.2010г.,
издадено от Община ****** Т.Д. В. е починал на 22.06.1983г. като е оставил за
свои законни наследници Д.М.В. /съпруга/, В. Т. С./ дъщеря/ и И.Т.Д.
/син/.
В
Удостоверение изх.
№ГРОИ-42/1/21.09.2010г., издадено от Община ****** е удостоверено, че не се
откриват данни кога и къде Д.М. В.а е сключила граждански брак с Т.Д. В. , като
същата е със семейно положение вдовица.
Видно от Удостоверение за наследници **2721/06.10.2010г.,
издадено от Община Варна В. Т. С. е починала на 05.10.1984г. като е оставила за
свои законни наследници А. Т.С./съпруг/ и децата си : Т.В.Ж., К.С.М., С.С.М. и Т.А.Т..
С договор от 25.10.1984г. на
наследниците на Т.Д. В. е предоставено жилище №18, вход А, ет. 6, находящо се в
жилищен блок ** в комплекс „****** –*****” като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот в кв.”********” за строителство на селище „*****” на основание Заповед
№3717/18.08.1978г. Като стойност на жилището е вписана сумата от 10 285
лева и е посочено, че тази стойност се покрива от сумите от отчуждения имот и
собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 5 876 лева,
като разликата до пълната стойност от 4 409 лева следва да се покрие в
срок до 10 години, за което се вписва законна ипотека в полза на ОНС.
От Акт за граждански брак
№126/13.10.1985г. , издаден от ОНС-Балчик се установява, че А. Т.С. и С.И.С. са
сключили граждански брак на 13.10.1985г.
От постъпилото по делото писмо от
Министерството на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се
установява, че Т.В. Ж. е постъпил в затвора в гр.Ловеч на 06.10.1989г. и е
освободен на 19.12.2002г.
Видно от Удостоверение за наследници
№100267/09.12.2010г., издадено от Община Варна е, че А. Т.С. е починал на
11.10.1991г. като е оставил за свои законни наследници съпругата си от втори
брак С.И.С. и децата си В.А.Г., Р.А.П. и Т.А.Т..
С КНА **4, том VIII, рег. №5968, дело №1298/09.12.2008г.
на нот. Зоя Аврамова, вписан в СВ под №118, том XIX
, дело №3486, вх.рег. №7379/ 11.12.2008г. Т.В.Ж.
е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот :
Апартамент №18, на шести жилищен етаж , вх.А на жилищна сграда – блок 2 , находяща се в гр.******, кв.”*****” , изградена върху
дворно място, съставлявашо УПИ I- ЖС в кв.13 по плана на града с площ
от 91.34 кв.м., състоящ се от кухня, три стаи и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото му Избено помещение №18 с площ от 5.06 кв.м., както и 2.7057 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
С договор за покупко-продажба №166, том
I, рег. **166, дело
№155/ 15.04.2010г. на нот. Илко Кънев , вписан в СВ
под №163, том III,
дело №573, вх.рег. №1343/ 16.04.2010г. Т.В.Ж.
е продал на О.А.О. правото на собственост върху следния недвижим имот: Апартамент
№18, на шести жилищен етаж, вх.А на жилищна сграда – блок 2 , находяща се в гр.******, кв.”*****” , изградена върху
дворно място, съставлявашо УПИ I- ЖС в кв.13 по плана на града с площ
от 91.34 кв.м., състоящ се от кухня, три стаи и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото му Избено помещение №18 с площ от 5.06 кв.м., както и 2.7057 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
От Удостоверение №ВО-74/ 09.09.2010г., издадено от Община ****** се установява, че О.А.О.
и А.О.О. са съпрузи.
В Удостоверение
№РД-9400-3029/18.10.2012Г. , издадено от Община ****** е отразено, че в НБД и ЛРК няма запис за дата и място на
сключване на брака между Д.М.В. и Т.Д. В., като в акта за раждане на сина им И.Т.Д.
е отразено, че този брак е първи поред и е сключен на 15.02.1947 г.
С декларация И.Т.Д. е декларирал, че
имената Д. Т. Д., Д. М. Димитрова , Д. М.В. са имена
на едно и също лице – неговата майка Д.М.В..
С декларация И.Т.Д. е декларирал, че
имената Т.Д. В. и Т.Д. В. са имена на
едно и също лице – неговия баща – Т.Д. В..
Свидетелят Д. С. излага, че неговият
баща и баба Д. работили заедно в ******* и оттам познава всички страни по
делото. Сочи, че Т. живеел в имота в кв.***** от 2002г., като преди това бил в
затвора. Сочи, че не е ходил в апартамента преди 2002г. Знае, че преди 2002г. К.
живеела временно там и един от братята му, докато Т. бил в затвора.Твърди, че Д.
не е живяла там, а само И.. И. бил му казал, че ще препишат апартамента на Т.. Т.
го бил помолил, докато е в затвора да наглежда на апартамента, но не му бил дал
ключове за там. Знае, че навремето имали
къща в ******* и предполага, че след изселването от там са придобили
апартамента. Свидетелят не знае с точност адреса . Сочи, че апартаментът се
намира във вход от центъра като се отива от магазините нагоре, последния вход.
Заявява, че бил свидетел на Т., когато подписвали за давност за апартамента. Т.
живял в апартамента от 2002г. , докато го продал.
Свидетелката С.Н. излага, че познава Т.Ж.
от хранителното магазинче, което тя има в „*****а” ,между първи и втори блок.
Сочи, е всеки ден Т. и жена му идвали
там всеки ден в магазина, откакто започнали да живеят там някъде след 2002г.
Апартаментът му бил в първия вход към
града. Не знае други хора да са живели в този апартамент.
От заключението по назначената СТЕ се
установява, че имотите, описани в нот.акт №146, том II, дело №617/1958г. и Заповед
№3717/18.08.1987г. са идентични, като и
че е налице идентичност на имотите
описани в Договор от 25.10.1984г. и нот.акт **4,
т. VIII, рег.
№5968, дело №1298/2008г.
Съдът
като взе предвид събраните в производството доказателства, и становищата на
страните намира за установено от правна страна следното:
По предявен иск с правно основание чл.34 ЗС за делба следва да се установи притежанието на правото на собственост в патримониума на съделителите в делбата и основанието, на което е възникнала съсобствеността.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че през 1958г. Т.Д.
В. е придобил в собственост 1.5
дка от нива, находяща се в землището на с.********,
м- ст „*****”, цялата с площ от 20.2 дка. През 1978г.
този имот е бил отчужден в полза на държавата за извършването на мероприятие
„Солно селище“, като Т. В. е
следвало да бъде обезщетен чрез
предоставянето на друг имот. Такова обезщетение е било извършено след смъртта
му, като в полза на неговите наследници е бил предоставен процесния имот
съгласно Договор от 25.10.1984г.
Макар и по делото да липсва акт за
граждански брак съдът възприема заявеното от ищците, че наследодателят Т.Д. В.
и ищцата Д.М.В. са се намирали в граждански брак към датата на покупко-продажбата
от 1958г. Изводът в тази насока се обуславя от това, че по делото са налице
данни, съдържащи се в други официални документи, а именно : в представения личен регистрационен картон на
И.Д. е удостоверено, че родителите му са
сключили граждански брак на 15.02.1947г., ищцата е вписана със семейно
положение „ вдовица“ в издаденото от Община ****** удостоверение от
21.09.2010г., като в същото е отразено, че липсват данни кога и къде е сключила
гражданския си брак с Т.Д. В., в представеното удостоверение за наследници Д.В.
е вписана като законен наследник на Т.Д. В.. Предвид горното съдът намира, че
придобиването на 1.5 дка от нива, находяща се в землището на с.********, м- ст „*****”, цялата с площ от 20.2 дка. е осъществено в
режим на СИО , съобразно разпоредбите на чл.13 и чл.14 СК / 1968г. отм./ вр. §103 от ПРЗ. Така след смъртта на общия наследодател през
1983г. неговата съпруга и наследниците
му са притежавали следния обем от права по отношение на притежаваното от него
имущество и право на обезщетение за отчуждения недвижим имот , както следва : Д.М.В.
4/6 ид.ч., В. Т. Д. -1/6 ид.ч.
и И.Т.Д.- 1/6 ид.ч. съгласно чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗНасл.
През 1984г. към откритото наследство на
общия наследодател Т.Д. В. е включено и обезщетението срещу отчуждения през
1978г. имот чрез предоставяне правото на собственост върху процесния имот, за
което е сключен и договора от 25.10.1984г. Към тази дата една от наследниците
на Т. В. В. Д. е починала. След смъртта на съпруга ѝ през 1991г. притежаваната от същата квота се разпределя
между Т. В.Ж.-
4/120 ид.ч., К.С.М. – 4/120 ид.ч.
, С.С.М.- 4/120 ид.ч., Т.А.
Т.- 5/120 ид.ч., С.И.С.- 1/120 ид.ч.,
В.А.Г. -1/120 ид.ч., Р.А.П. – 1/120 ид.ч.
Ответниците претендират да са изключителни
собственици на процесния имот по силата на покупко-продажба, обективирана в нот.акт №166, том I, рег. **166, дело №155/ 15.04.2010г.
на нот. Илко Кънев , вписан в СВ под №163, том III, дело №573, вх.рег. №1343/
16.04.2010г. с продавач Т.В.Ж., за който
се претендира, че е придобил имота по давностно владение изтекло към 2010г. Фактическият състав на соченото от
ответниците придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва
два елемента : владение и изтичане на предвидения от закона 10 годишен срок. Владението следва да отговаря на
признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъменено и спокойно
упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът следва да е осъществявал лично или чрез друго лице,
считайки тази вещ за своя. От събраните по делото гласни доказателства
се установява, че процесният
имот е бил обитаван от Т.Ж. и
неговото семейство след освобождаването му от затвора през 2002г. По делото
липсват ангажирани доказателства за начина, по който е осъществявано твърдяното
владение, а именно Ж. да владял имота за
себе си, свеждайки това до знанието на
останалите притежаващи права лица и отблъскването им от този имот. Нещо повече към дата на
позоваване на заявената придобивна
давност и извършената продажба 2010г.
не се установява е бил изтекъл
предвидения в закона срок на осъществяване на владението – 10 г. Съобразно
горното съдът намира, че Т.Ж. не е могъл да се разпореди с целия имот , тъй
като не е притежавал в цялост собствеността върху него, а продажбата е
произвела действие само отношение на притежавания от него обем от права , а
именно до размера от 4/120 ид.ч., които са били
валидно прехвърлени в патримониума на купувачите и
ответници в настоящото производство.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че между
страните е налице съсобственост по отношение на заявения за делба имот при следните квоти : Д.М.В.
– 80/120 ид.ч.; И.Т.Д. – 20/120 ид.ч.,
К.С.М. – 4/120 ид.ч. , С.С.М.- 4/120 ид.ч., Т.А.Т.- 5/120 ид.ч., С.И.С.-
1/120 ид.ч., В.А.Г. -1/120 ид.ч.,
Р.А.П. – 1/120 ид.ч. ; О.А.О. и А.О.О. – 4/120 ид.ч в режим на
СИО.
Предвид, че страните не са уредили доброволно отношенията по между си, съдът намира, че предявеният иск за делба е основателен и процесните имоти следва да бъдат поделени между тях.
Воден от горното, съдът :
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
съдебна делба на следния недвижим имот : Апартамент №1, находящ
се в блок **, ет.6 *** в гр.******, кв.”*****”, състоящ се от кухня, три стаи,
баня, тоалет, перално помещение, килер, коридор и две тераси, със застроена
площ от 91.34 кв.м. , при граници : изток –паркинг; запад –околоблоково
пространство; ***** – стълбище и гарсониера; юг – околоблоково пространство; ведно с принадлежащото му избено помещение №18
със застроена площ от 5.06 кв.м. , при граници : изток –паркинг; запад-
коридор; ***** – коридор и общо помещение, юг – околоблоково пространство, както
и 2.7075 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
изградена сградата, представляващо УПИ №I-ЖС в кв.13 по плана на града, на
основание чл.34 ЗС, между съделители и квоти, както следва :
-
Д.М.В. – 80/120 ид.ч.
-
И.Т.Д. –
20/120 ид.ч.
-
К.С.М. – 4/120 ид.ч.
-
С.С.М.- 4/120 ид.ч.,
-
Т.А.Т.- 5/120 ид.ч.,
-
С.И.С.-
1/120 ид.ч.
-
В.А.Г. -1/120 ид.ч.
-
Р.А.П.-
1/120 ид.ч. ;
-
О.А.О. и А.О.О. –
4/120 ид.ч.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Т.В.Ж..
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред
Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: