РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 05.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 973 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на депозирана молба молба от П.Н.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** за постановяване на мерки за защита срещу Д.В.Д.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
Твърди се в
молбата, че молителката и ответника са съпрузи. Излага се, че на 14.02.2019 г. съпругът
й й нанесъл побой, вследствие, на което има белези по лицето и тялото.
В проведеното по делото о.с.з.ищецът не се явява и не се
представлява.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът
не отрича извършения от него акт на домашно насилие.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът признава, че е ударил в лицето съпругата си.
Излага, че посоченото в молбата е вярно и се разкайва за стореното. Твърди, че
след случката съпругата му се обадила по телефона му казала, че заминава за Република Гърция,
където са работили повече от 20 години. Сочи, че след инцидента молителката е
била при дъщеря им. Разказва, че това което е станало на 14.02.2059 г. е техен
проблем и, че вероятно съпругата му е искала да отиде в чужбина и „излязъл той виновен“.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
приложена декларация /л.3/, в която молителката декларира, че на 14.02.2019 г. съпругът
й е осъществил акт на домашно насилие спрямо нея, изразяващи се в удари по
лицето, от което има синини и белези.
Видно е от
представеното по делото Медицинско удостоверение №71/2019 г., издадено от УМБАЛ
„Д-Р Георги Странски“ гр. Плевен, отделение по „Съдебна медицина“, че на 15.02.2019
г. е извършен преглед на ищцата, при който се е установило: кръвонасядания по
горен и долен клепач на лявото око с интензивно морав цвят, обхващащ и част от
подочната област и скулата; на шията отпред централно в основата има няколко
малки овални червеникави кръвонасядания с разляти граници и диаметър 1,5 см.
всяко. Прави се заключение, че уврежданията са обективен показател за механично
въздействие върху тялото в тези области е може да бъдат получени по начина,
срока и обстановката, за която пациентката е съобщила /че на 14.02.2019 г. около 11.00 часа е била
удряна с ръце и стискана по шията/.
Установява
се от приложения по делото лист за преглед на пациент, издаден от „Спешно
отделение“ към УМБАЛ „Д-Р Георги Странски“ гр. Плевен, че молителката е
постъпила на 14.02.2019 г. в отделението след семейна свада със съпруга й и, че
е установяно, че е налице „ инфраорбитален хематом, петехии по врата“.
От служебно
изисканата справка за семейно положение се установява, че страните по делото са
сключили граждански брак на 10.11.1991 г. пред длъжностно лице по гражданско
състояние в гр. Плевен.
Видно е от
служебно направената от съда справка, че в деловодната система на ПлРС няма
образувани други дела във връзка с производство по защита от домашно насилие
срещу ответника.
Установява
се от приложеното по делото свидетелство за съдимост, че ответника не е
осъждан.
От
приложената по делото справка от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД, ОДНБПЗ се
установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ –
Плевен, както и, че няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на УМБАЛ-
Д-Р Георги Странски“ ЕАД.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда
от и срещу легитимирано лица по смисъла на чл.3, т.1, доколкото страните по делото са съпрузи.
Същевременно,
сезиралата съда молба от 15.02.2019 г. е
основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 14.02.2019 г., поради което е
депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Съобразно
легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и
психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно
насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, е необходимо молителят да установи в условията на пълно и главно доказване действителното
осъществяване на
твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно
от гореустановената фактическа обстановка, молителката, е подала декларация по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала извършените от ответника действия,
подробно описани и съставляващи осъществено физическо насилие по смисъла на
закона.
Така
депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН,
регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за
изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да
издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен
състав намира следното: съдържанието на представената от молителката декларация
досежно нанесени й удари от ответника се подкрепи напълно в процеса от направеното
признание от страна на съпруга й. Същият признава, че е извършил актът на
домашно насилие, като е нанесъл удари по лицето на своята съпруга.
Поради изложеното и с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че
действията на ответника на 14.02.2019 г. следва да се квалифицират като домашно
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН доколкото с установените действия Д.Д. е
осъществил физическо насилие спрямо съпругата си удряйки я.
С
оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН е достатъчна
да се постанови мярка за защита съдът намира, че последният е осъществил съответния акт,
съставляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН на твърдяната дата и
подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се
издаде заповед за защита в полза на ищцата
По
отношение на посочените мерки, съдът намира следното:
При
констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде
задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя.
Съобразно
чл.5, ал.4 ЗЗДН, и при съобразяване интензитета на действията, съставляващи
домашно насилие, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в размер от 200лв.
Съобразно
интензитета на действията, съставляващи домашно насилие съдът счита, че следва
да бъде наложена и мярката по чл.5, т.3
от ЗЗДН, като същият бъде задължен да не
приближава молителката на по – малко от 5 метра.
На
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството държавна такса в
размер на 25лв.
На основание чл.15,
ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита за период от
четири месеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя Д.В.Д. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо П.Н.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя Д.В.Д.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да не
приближава на по-малко от
ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн.чл.21,
ал3 от ЗЗДН Д.В.Д.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че
при неизпълнение на Заповедта на съда полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
Прокуратурата.
На основание чл.16,
ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се връчи на ІІ-ро към ОД на МВР
– гр.Плевен и на РУ на МВР гр. Долни Дъбник.
Тази заповед се
издава на спрямо П.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес ***.
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от полицейските органи по
местоживеене на ответника.
ОСЪЖДА
Д.В.Д.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер
на 200лв /двеста лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
Д.В.Д.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в
размер на 25лв /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, както и 5 лева
/пет лева/ за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: