№ 185
гр. Плевен, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. В.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430202388 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 038/02.10.2023 г. на ДИРЕКТОР
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, на
„***“ ЕООД-ДОЛНИ ДЪБНИК, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.131 ал.1 т.1 от Закона за
храните, за нарушение по чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация
на потребителите за храните, във връзка с чл. 9, § 1, буква „в“ от Регламент
(ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година за предоставянето на информация за храните на потребителите, във
връзка с Приложение II, § 5 от същия Регламент ЕС 1169/2011.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: както в АУАН, така и в НП
липсва ясно, конкретно описание на твърдяното нарушение, както и
обстоятелствата кога и по какъв начин, с какви действия, то е било извършено.
Наред с това, оспорва фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП като
изтъква, че суровината млян фъстък, никога не е била влагана в сладките
„****“, а наред с това, към момента на проверката, производственото
помещение не е работело поради липса на ток, а същевременно – не са били
иззети и изследвани вече произведени сладки от съответния вид. На тази
основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване
1
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
За ответната страна – ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по
БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН - се явява упълномощен адвокат,
който оспорва жалбата; счита, че в хода на административнонаказателното
производство са надлежно спазени изискванията както на процесуалния, така
и на материалния закон. Акцентира върху направено от страна на Управителя
на санкционираното юридическо лице писмено възражение в хода на
административнонаказателното производство, в което се отбелязва, че
мленият фъстък фигурира в рецептата на сладка „****“, макар и в резервен
вариант. Пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като
законосъобразно и правилно, както и за присъждане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. По нейната
основателност, след като обсъди събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
000512/02.06.2023г. от страна на Д. В. И. – инспектор в ОДБХ-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Л. Й. Т. и Управителя на „***“ ЕООД-ДОЛНИ
ДЪБНИК, ЕИК: *** /“ДРУЖЕСТВОТО“/ - Д. И. Г.. Съставен е за това, че при
извършена проверка на 31.05.2023г., в сладкарска работилница, находяща се
на адрес гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, обл. ПЛЕВЕН, ул. „***“ №30, стопанисвана от
фирма „***“ ЕООД – гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, е констатирано, че при
производството на дребни сладки „****“ се влага като суровина млян фъстък,
който не е обявен на етикета, че се съдържа в готовия продукт, като вещество
или продукт, причиняващ алергии или непоносимост, съгласно изискванията
на Регламент ЕО 1169/2011 г. – нарушение по чл. 2 от Наредба за
предоставянето на информация на потребителите за храните, във връзка с чл.
9, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и
на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за
храните на потребителите, във връзка с Приложение II, § 5 от същия
Регламент ЕС 1169/2011. При съставяне на АУАН било направено възражение
от страна на Управителя, че на 31.05.2023г., сладкарската работилница не е
работела, поради преустановяване на електрозахранването; отделно от това,
по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН били депозирани допълнителни
възражения, в които било отбелязано, че установеният при проверката млян
фъстък не се използва в производството, а е налице като резервен вариант на
сладка „Бензана“, както и че в ТД на същия вид сладка е отбелязана
възможността да се влага фъстък, поради което и възможните етикети за
готовия продукт са два – с карамелизиран кокос и с млян фъстък /резерва/, но
2
поради липсата на електрозахранване при проверката, не е било възможно
разпечатване на съответния етикет, а и такъв не е бил на разположение,
защото резервният вариант се приготвя много рядко.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата правна квалификация, респ. – преценил като неоснователни,
направените от страна на ДРУЖЕСТВОТО, възражения. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД-
ДОЛНИ ДЪБНИК, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.131 ал.1 т.1 от Закона за храните, за
нарушение по чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация на
потребителите за храните, във връзка с чл. 9, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС)
№ 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година за предоставянето на информация за храните на потребителите, във
връзка с Приложение II, § 5 от същия Регламент ЕС 1169/2011.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица
/л.27 – 37 от АНД №2284/23г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/. Неоснователно се
възразява, че в АУАН/НП не е налице ясно, конкретно описание на твърдяното
нарушение, както и обстоятелствата кога и по какъв начин, с какви действия,
то е било извършено. Напротив, описанието на фактите и обстоятелствата на
случая, отразени в АУАН/НП е достатъчно подробно и разбираемо, в т.ч. –
относно времето, мястото на твърдяното нарушение и в какво се е изразило
същото. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите Д. В. И., Л. Й. Т., Е. П. П., Д. И. Г., както
и писмени доказателства /л.49 – 50 от делото/.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че Съдът не кредитира част от
представените по делото писмени и веществени доказателствени материали, а
именно:
Констативен протокол №0017384/31.05.2023г. /л18 – 19 от АНД
№2284/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/ - същият е напълно нечетлив, до
степен да не могат да бъдат възприети, узнати, отразените в същия,
факти и обстоятелства. Следва да бъде обърнато внимание, че
процесуалните закони в страната все още допускат попълнени на ръка
официални документи /какъвто е и посоченият протокол/, но от друга
страна, напълно недопустимо е попълването на такива документи по
начин, който да не дава възможност да бъде узнато съдържанието и
евентуално - обективираните правнорелевантни факти и обстоятелства;
3
Разпореждане за спиране на част или цялата дейност от 01.06.2023г. и
Предписание от 02.06.2023г., Констативен протокол от 12.06.2023г. /л.20
– 24 от АНД №2284/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/ - касае се за
писмени материали, нямащи отношение към предмета на доказване по
делото, които са издадени от страна на органите на ОДБХ-ПЛЕВЕН
актове във връзка с тяхната компетентност и упражнявания спрямо
ДРУЖЕСТВОТО контрол;
Етикет на „**** /със захар/ 100г.“ /л.21 от делото/ - касае се за
веществено доказателство, което не е иззето със съставения АУАН и
липсват данни да е иззето в хода на административнонаказателното
производство въобще; същото беше представено от страна на
процесуалния представител на административнонаказващия орган в
открито съдебно заседание на 21.01.2025г., като липсва яснота дали
същият етикет е относим към 31.05.2023г., към предишен или последващ
момент, поради което и няма как Съдът да основе вътрешното си
убеждение върху него, без това пряко и негативно да се отрази върху
правната сигурност;
Заверен препис на Технологична документация за Целувки и **** /със
захар/ /л.42 – 48 от делото/ - касае се за писмен материал, представен от
защитата в открито съдебно заседание на 17.03.2025г., който също не е
обективиран в хода на административнонаказателното производство,
като подобно на споменатия по-горе Етикет, липсват убедителни
доказателства, че същият е относим към 31.05.2023г., още повече, че в
горния десен ъгъл на Технологичната документация е отразена датата
02.06.2016г.; наред с това, от номерацията на документа следва, че
същият се състои от десет страници, но представеният препис, в
действителност се състои от седем страници, т.е. явно е, че същият
документ, е и непълен – и не следва Съдът да основава вътрешното си
убеждение върху него.
От друга страна, гласните доказателствени средства, условно, се
разделят на две групи – от една страна, показанията на свидетелите Д. В. И.,
Л. Й. Т., които са в подкрепа на фактическата обстановка, отразена в
АУАН/НП, а от друга – показания на свидетелите Е. П. П., Д. И. Г., които са в
опровержение на същата фактическа обстановка. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че Съдът изключва от доказателствената съвкупност показанията
на свидетелката Д. И. Г.. Причина за това не се явява съдържанието на нейните
показания, вкл. – липсата на достоверност на същите, а наличието на
законодателна непълнота касателно наличието или липса на възможност
управляващ/представляващ юридическото лице, чиято отговорност е
ангажирана, да бъде разпитан в качеството на свидетел. В тази връзка, следва
да бъде отбелязано, че съобразно чл.118 ал.1 НПК, „Не могат да бъдат
свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство
в друго процесуално качество, освен: 1. обвиняемия, спрямо когото
производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда; 2.
4
пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския
ответник; 3. поемните лица, както и служители на Министерството на
вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция "Митници",
присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен
експеримент и разпознаване на лица и предмети.“, а според чл.118 ал.2 НПК,
„Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни
следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за
Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели,
включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са
изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.“. Видно е, че се
касае за правна разпоредба, предвиждаща редица ограничения, която обаче не
е пряко, а единствено - съответно приложима, в производства като настоящото
/и административнонаказателното производство като цяло/, тъй като редица
от отбелязаните правни фигури и институти /обвиняем, частен обвинител,
граджански ищец и ответник, лицата, които са извършвали действия по
разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни
беседи/, са напълно неотносими. Съдебната практика е трайна в позицията, че
нарушителят/жалбоподателят, съобразно предвиденото в чл.84 ЗАНН
препращане, няма пречка да дава обяснения пред Съда - така, както дават
обяснения обвиняемите/подсъдимите лица; наред с това, трайна е и съдебната
практика, че служебните лица, включително – актосъставител, свидетели по
АУАН, не са нито разследващи по смисъла на чл.118 ал.2 НПК, нито са
участвали в друго процесуално качество по смисъла на чл.118 ал.1 НПК –
поради което и няма пречка да бъдат разпитани като свидетели в съдебните
производства по чл.59 и сл. от ЗАНН /в тази насока, напр. Решение № 3420 от
4.10.2024 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 527/2024 г./. Не така стоят
нещата обаче, с фигурата на Управител/представляващ юридическото лице,
чиято отговорност е ангажирана съобразно чл.83 ал.1 ЗАНН. Преди всичко,
особеното в случая е това, че за разлика от жалбоподателя/нарушителя, т.е.
физическото лице, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана и чиято процесуална фигура бележи сериозно сходство с тази на
обвиняемия/подсъдимия в наказателния процес, при
Управителя/представляващия юридическо лице, от една страна е налице
физическо лице, което реализира дееспособността на юридическото лице, но
което не може да бъде отъждествено с последното, а от друга – отговорността
на ЕТ/ЮЛ по чл.83 ал.1 ЗАНН, е безвиновна, т.е. макар да са налице сходства с
класическата административнонаказателна отговорност, са налице и
съществени различия. Все пак, видно е, че между правната фигура на
Управителя/представляващия юридическо лице и правната фигура на
жалбоподателя/нарушителя, е налице твърде съществена разлика, свеждаща се
до това, че докато вторият отговаря лично за своето поведение /действия,
бездействия/, то първият по правило не носи лична отговорност за
извършените от юридическото лице действия/бездействия, изразили се в
нарушение на Закона. Тази твърде съществена разлика между правното
5
положение на обсъжданите две правни фигури обосновава извода, че макар
спрямо жалбоподателя/нарушителя да са съответно приложими разпоредбите
на НПК, регламентиращи правното положение на обвиняемия/подсъдимия, то
подобна приложимост е явно неуместна спрямо Управителя/представляващия
юридическо лице, чиято отговорност е ангажирана съобразно чл.83 ал.1
ЗАНН. В този смисъл Съдът намира, че даването на обяснения от страна на
Управителя/представляващия юридическо лице, чиято отговорност е
ангажирана съобразно чл.83 ал.1 ЗАНН в хода на производството по чл.59 и
сл.от ЗАНН, се явява процесуално недопустимо. Поставя се въпроса дали е
процесуално допустим разпита на Управителя/представляващия юридическо
лице в качеството на свидетел по делото. Съдебната практика по случая е
оскъдна, като например в Решение № 2537 от 30.11.2018 г. на АдмС - Пловдив
по к. а. н. д. № 3040/2018 г. се приема, че такъв разпит е процесуално
недопустим, тъй като Управителят/представляващият юридическо лице е
участвал в същото производство, в качеството на страна по делото, т.е. по
аргумент от чл.118 ал.1 НПК. Отворен остава обаче въпросът дали е
процесуално допустим такъв разпит в случаите, в които
Управителят/представляващият юридическо лице не е взел участие по делото
в качеството на страна, какъвто впрочем е и настоящия случай: от завеждане
на процесната жалба, процесуално представителство спрямо санкционираното
юридическо лице „***“ ЕООД-ДОЛЕН ДЪБНИК, е осъществявал единствено
упълномощен защитник. След щателно обсъждане на така стеклата се
нееднозначна процесуална ситуация и особеностите на законодателството на
нашата страна, Съдът намира, че все пак, безспорно,
Управителят/представляващият юридическо лице, разполага с представителна
власт спрямо това юридическо лице дори в случаите, когато е ангажирал трето
лице – правоспособен юрист/адвокат, което да защитава правата на същото
юридическо лице; оттук, разпитът на Управител/представляващ юридическото
лице, в качеството на свидетел по делото, по арг.от чл.118 ал.1 НПК,
действително се явява недопустимо, независимо дали
Управителят/представляващият юридическото лице е извършвал процесуално
представителство по конкретното дело или не, вкл. – дали би извършил
такова, в бъдещ момент. Именно поради това, съвкупно преценено, както беше
вече отбелязано, Съдът намира, че се касае за законодателна непълнота във
връзка с това доколко Управителят/представляващият юридическо лице, чиято
отговорност е ангажирана, би могъл да депозира гласни доказателствени
средства и в какво качество – като обяснения на нарушителя/жалбоподателя
или като свидетел по делото, или неговият разпит изобщо е недопустим. Явно
е, че правоприлагането по аналогия, в случая не е допустимо, а и съответното
приложение на НПК, е практически невъзможно. В този смисъл, с оглед
гарантиране на процесуалната редовност на настоящия съдебен акт, както и
правната сигурност, Съдът намира, че показанията на свидетелката Д. И. Г.
следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност – и не основава
вътрешното си убеждение върху тях.
6
Във връзка с подробно обсъденото в предходния абзац обаче, се
налагат две важни уточнения. От една страна, разпитът на Д. И. Г. като
свидетел по делото, макар да беше поискан от процесуалния представител на
административнонаказващия орган, всъщност съдържанието на показанията
на свидетелката Г., е изцяло в опровержение на тезата на административното
„обвинение“; с други думи, изключването на показанията на свидетелката от
доказателствената съвкупност, по никакъв начин не повлиява неблагоприятно
процесуалните права на административнонаказващия орган като страна в
съдебното производство. От друга страна, следва да бъде подчертано, че
изключването на показанията на свидетелката от доказателствената
съвкупност, по никакъв начин не повлиява неблагоприятно и упражняването
на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като това изключване, не се
отразява по никакъв начин на съображенията на Съда по доказаност на
административното нарушение, които ще бъдат изложени по-долу, а те са
следните:
Според показанията на свидетелите И. и Т., в качеството на
контролни органи при ОДБХ-ПЛЕВЕН, на 31.05.2023г. посетили
стопанисваното от ДРУЖЕСТВОТО сладкарска работилница в гр.ДОЛЕН
ДЪБНИК и установили, че електрозахранването е преустановено, поради
което – не се извършва производство, но е налице готова продукция.
Свидетелите уточняват, че не са взимали проби от сладките „****“, но по
данни на Управителя на ДРУЖЕСТВОТО, при производството на същите се
влагал млян фъстък, опаковка от която суровина, била налична в сладкарския
цех. Свидетелят И. посочва, че проби от сладките „****“ не били взети,
защото се преценило, че не е необходимо, тъй като Управителят сам бил
посочил, че мленият фъстък се използва при направата именно на тези сладки;
отделно от това св.И. посочва, че лично е възприел, че върху наличните в цеха
сладки от посочения вид, има млян фъстък. От друга страна, свидетелката Т.
посочва, че по принцип е запозната със сладките „****“, произвеждани от
ДРУЖЕСТВОТО - във връзка с предходни проверки, както и че при
предишните проверки не е било установено да се влага млян фъстък;
същевременно отбелязва, че няма спомен дали е имало налични готови сладки
от посочения вид, респ. – не може да отговори дали е възприела наличието на
млян фъстък върху готовата продукция.
От друга страна, според показанията на свидетеля Е. П. П., млян
фъстък не се влага при направата на „****“, а тази суровина се ползва при
направата на бутер тригуна, която се произвежда през по-студените месеци от
календарната година. Свидетелят П. уточнява, че именно той се занимава с
направата на „****“ в процесния сладкарски цех, както и че при този вид
сладка не се ползва млян фъстък, а карамелизиран кокос - както е отбелязано и
на етикета; отбелязва, че сладката не може да се получи добре с млян фъстък,
поради неговата консистенция, както и че установения при проверката на
31.05.2023г. пакет млян фъстък, дори не е бил отворен, тъй като след като се
отвори, бързо се разваля /гранясва/, а се използва при направата на бутер
7
тригуни, през есенните и зимни месеци.
Съпоставката на двете групи гласни доказателствени средства
разкрива, че по същество, твърдяното от страна на свидетелите И. и Т.
обстоятелство – че при производството на сладките „****“ се влага млян
фъстък, изцяло почива на твърдение, направено от Управителя на
ДРУЖЕСТВОТО в хода на извършената на 31.05.23г., проверка /възприето от
свидетелите И. и Т./, както и на лично възприятие на св.И., че е възприел в
готовата продукция от сладките, наличието на млян фъстък. Следва да бъде
подчертано, че в действителност, тезата на административното „обвинение“,
почива изцяло и единствено върху тези свидетелски показания. Липсват
каквито и да било други доказателствени материали, от които да се изведе
пряко или косвено, че в сладките „****“ се влага млян фъстък – преди, на или
след 31.05.2023г. Няма как да не бъде отбелязано, че недоумение буди
позицията на свидетелите И. и Т., че не се наложило да бъдат взети проби от
посочените сладки, налични в сладкарския цех, защото по данни на
Управителя, мленият фъстък се влага именно в сладките „****“. Подобна
позиция е и житейски, и юридически несериозна, защото устно обективирани
изявления от страна на Управителя, няма как да се ползват нито с основно, а
още по-малко – с решаващо доказателствено значение относно изясняване
какви суровини биват влагани в определена храна. Наред с това и двете групи
гласни доказателствени средства са еднопосочни, че при извършената
проверка, сладкарският цех не само не е работел, но и е било преустановено
електрозахранването, т.е. твърдяното от свидетеля И. лично възприятие, че
върху налични, произведени сладки „****“ е имало вложен млян фъстък,
определено не се ползва с убедителност, при съобразяване на намаленото
осветление, наличието на опаковка върху продукцията и не на последно място
– възможността за грешки при визуалното възприемане на вече вложени
суровини в готов продукт. Без правно значение по същество е и направеното
от страна на Управителя допълнително /писмено/ възражение, по реда на
чл.44 ал.1 ЗАНН, за което стана дума по-горе, защото се касае за писмено
изявление без процесуална стойност по смисъла на НПК. Независимо дали
отразените в него факти и обстоятелства отговарят на истината или – не, то
органите на ОДБХ е следвало да проверят тези твърдения, да набавят
доказателства и да обосноват по-нататъшните си действия по случая, което
обаче те не са сторили. Следва да бъде специално напомнено, че в хода на
настоящото производство, тежестта на доказване е възложена на
административнонаказващия орган, а лицето, спрямо което е започнато
производството, независимо дали физическо или юридическо, не може да бъде
поставяно в положението да доказва своята
виновност/невиновност/съпричастност/непричастност към твърдяното
административно нарушение - както в настоящото производство, така и в хода
на административнонаказателното производство като цяло. В този смисъл,
макар да не оставят впечатление за проявена тенденциозност, показанията на
свидетелите И. и Т., същевременно не се ползват и с убедителност, поради
8
което не се приемат от Съда с доверие; от друга страна, макар и изходящи от
лице, непряко заинтересовано от изхода на делото, показанията на свидетеля
П., няма пречка да бъдат кредитирани, но пък както беше отбелязано, същите
са изцяло в опровержение на изнесената в АУАН/НП, фактическа обстановка.
В съответствие с изложеното дотук Съдът намира, че
нарушението по 2 от Наредба за предоставянето на информация на
потребителите за храните, във връзка с чл. 9, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС)
№ 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година за предоставянето на информация за храните на потребителите, във
връзка с Приложение II, § 5 от същия Регламент ЕС 1169/2011, за което е
ангажирана отговорността на ДРУЖЕСТВОТО, не се явява доказано по
несъмнен начин. От една страна, на 31.05.2023г., процесният сладкарски цех е
бил с преустановено електрозахранване и на така отбелязаната в АУАН/НП
дата, не са произвеждани никакви сладки, а още по-малко – „****“, вкл. - с
положен върху тях, млян фъстък. От друга страна, не се събраха убедителни
доказателства, че някога такава суровина изобщо е била влагана при
производството на посочения вид сладки, а на трето място – не се събраха и
убедителни доказателства, че в сладкарския цех, към 31.05.2023г., е била
налична готова продукция от сладки „****“, които да са били с вложен в тях,
млян фъстък. Крайният извод е, че отговорността на ДРУЖЕСТВОТО е
ангажирана за нарушение, което не е било извършено, поради което, като
неправилно, обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход на административнонаказателното производство и
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
направените разноски за производството пред настоящата инстанция, следва
да бъдат възложени върху ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА
ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН. Следва да бъде отбелязано, че от страна на
административнонаказващия орган и неговия процесуален представител, не е
отправено възражение за прекомерност, поради което Съдът приема, че
същите приемат претендираното от страна на жалбоподателя, адвокатско
възнаграждение в размер на 700 /седемстотин/ лева, за напълно резонно – и
този въпрос не следва да бъде повече обсъждан. Поради това, следва на
основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по
БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на „***“
ЕООД-ДОЛНИ ДЪБНИК, ЕИК: *** паричната сума в размер на 700
/седемстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски
хонорар по АНД №2388/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №
9
038/02.10.2023 г. на ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по
БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, с което на „***“ ЕООД-ДОЛНИ
ДЪБНИК, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, на основание чл.131 ал.1 т.1 от Закона за храните, за нарушение
по чл. 2 от Наредба за предоставянето на информация на потребителите за
храните, във връзка с чл. 9, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за
предоставянето на информация за храните на потребителите, във връзка с
Приложение II, § 5 от същия Регламент ЕС 1169/2011.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН да
заплати на „***“ ЕООД-ДОЛНИ ДЪБНИК, ЕИК: *** паричната сума в размер
на 700 /седемстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски
хонорар по АНД №2388/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд –
Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10