Р Е Ш Е Н И
Е
№
03.07.2019год. гр.Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ШУМЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесеТ.юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова
при секретаря В.Русева , като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 258 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност
/ЗДДС/, вр. чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано е
по жалба на «А.Т.К. ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Т.Ж., депозирана срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 170 - ФК/13.05.2019г. на началник отдел
«Оперативни дейности» - Варна в ГД
«Фискален контрол» при ЦУ на НАП,с която е наложената принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект -магазин за
продажба на мобилни аксесоари,наход. се в гр.Варна бул.»Княз Борис
I“№76,стопанисван от «А.Т.К. ЕООД с ЕИК *********. и
забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с целта
на закона и в нарушение на принципа на съразмерност.Твърди,че преценката за
съответствие с целта на закона следва да се извършва в съответствие със
спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл.186 ал.1
от ЗДДС,както и че налагането на ПАМ в конкретния случА.не съответства на нито
една от целите на ПАМ,закрепени в закона.На първо място ,не би довело до
прекратяване или преустановяване на нарушението,за което е издадена атакуваната заповед,тъй като то е
довършено към момента на установяването му.На следващо място не би могло да
доведе и до прекратяване на вредните последици от неотчитане на продажбите,тъй
като установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения
може да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
и не може дори практически да стане посредством запечатване на обекта.Доколкото
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС налагането на ПАМ е недопустимо
без нарушителят да има качеството административно наказано лице,в случая,
издадената заповед за ПАМ преди издаване на НП предотвратява преди всичко
извършването на търговска дейност и реализирането на приходи,което освен,че
ограничава правата на търговеца,води и до пропуснаТ.приходи за държавата от
данъци,в противоречие с целта на закона.По тези съображения,в конкретната
хипотеза,целта на запечатването е допълнителна санкция,извън предвидените за
нарушение на Наредба Н-18/2006год.,което противоречи на законоустановената цел
на административна принуда и съставлява превратно упражняване на власт.Излага и
съображения за издаване на обжалваната заповед и в нарушение на принципа на
съразмерност и по-специално на разпоредбата на чл.6 ал.5 от АПК,в каквато
насока се позовава на практика на ВАС. Моли съда въз основа на изложените съображения,
да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя на
дружеството-И.Т.Ж.,който поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея
подробни съображения.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище с
рег.№ДА-01-1706 от 29.05.2019год. по описа на ШАдмС излага подробните си
съображения досежно неоснователността на депозираната жалба,поради издаване на
обжалваната заповед за ПАМ от К.петентен орган,при спазване на административно
производствените правила,при наличие на всички материалноправни предпоставки и
в съответствие с целта на закона.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна
проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно
представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА № 0349789 от
10.05.2019г., служители на ГДФК на НАП извършили проверка по спазване на
данъчно-осигурителното законодателство в търговски обект - магазин за продажба
на мобилни аксесоари, находящ се в гр.Варна, бул.Княз Борис №76. При извършена контролна покупка на 1
брой селфи стик на обща стойност 9,00
лева, заплатена в брой на място в обекта , дружеството не е издало фискална
касова бележка от наличното въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Плащането е прието от И.И.П.–
продавач-консултат в обекта.
С Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F486767/15.05.2019 година
/л.34/ е започнало административнонаказателно производство срещу „А.Т.К.“ ЕООД ***
за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год.
на Министерство на финансите във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год.
на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, затова, че на 10.05.2019 година не е издаден
фискален бон за сумата от 9.00 лева, получена от продажбата на един брой селфи
стик в магазин за продажба на мобилни аксесоари,наход. се в гр.Варна бул.“Княз
Борис I“№76,стопанисван
от „А.Т.КОМ“ЕООД.
Със Заповед
№170 - ФК/13.05.2019г. на началник отдел «Оперативни дейности» - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП
е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски
обект -магазин за продажба на мобилни аксесоари,наход. се в гр.Варна бул.»Княз
Борис I“№76,стопанисван от «А.Т.К. ЕООД с ЕИК *********. и
забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Заповедта постановява запечатването да се извърши в присъствието на
представител на дружеството-жалбоподател в срок до 5 дни от датата на връчване
на заповедта, като конкретният ден и час да се определят от връчителя.
Със същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на
наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че
наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи наложената ПАМ и относно продължителността на срока.
ЗППАМ е
връчена на представляващия дружеството
на 15.05.2019г.,видно от разписка за връчването й /л.10/.
Несъгласен с
постановената заповед за налагане на ПАМ, на 16.05.2019г. адресатът на
заповедта подава настоящата жалба с
вх.№7907 пред Административен съд-Варна, с искане за отмяната й. С определение№1277 от 17.05.2019год. по а.д.№1337 от 2019год. Административен съд –Варна
прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Административен
съд-Шумен.Жалбата е препратена по електронен път от Варненския административен
съд на 17.05.2019год. и заведена в Административен съд Шумен с рег.№ДА-01-1591/17.05.2019год.
При така
установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна - адресат на заповедта за налагане на
ПАМ-запечатване на търговски обект, породило неблагоприятни правни последици за
оспорващото дружество. Обжалването на административния акт е извършено при
наличие на правен интерес, поради което е допустимо
за разглеждане.
Съдът приема
жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен орган –
началник отдел «Оперативни
дейности» - Варна в ГД «Фискален
контрол» при ЦУ на НАП -арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от
Закона за Националната агенция за приходи /ЗНАП/.Видно от прил. на л.39 от
делото Заповед№ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018год.,цитирана в обжалваната
заповед,налице е постановена заповед от изпълнителния директор на НАП за оправомощаване на основание чл.10 ал.1
т.1 от ЗНАП на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ-запечатване на
обект по чл.186 от ЗДДС,поради което съдът с оглед доказателствата приема,че
атакуваната заповед за налагане на ПАМ е постановена от надлежно оправомощен
компетентен административен орган.
Административното
производство е започнало въз основа на извършена проверка на 10.05.2019 година,
обективирана в протокола за извършена проверка№0349789 от същата дата /л.37/,
връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за
започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта
отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите,
въз основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а” от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект.
Недвижимият имот е индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност,
която се извършва в него. Изложени са и мотиви досежно продължителността на
наложената принудителна административна мярка.
За да е
осъществен състава на нарушението по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, следва в обекта да има въведено в експлоатация фискално устройство,
но от същото да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой.
Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 година,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се
издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 ЗДДС, възпроизведена
частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва
изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се
свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект
доставка/продажба,в какъвто смисъл е и практиката на ВАС /вж.Решение № 61 от
6.01.2014 година по адм.д. № 4862/2013 година и Решение № 13021 от 9.10.2013
година на ВАС по адм. д. № 4263/2013 година/.
В случая
няма спор, че служител на ТД гр. Варна на НАП е закупил 1 брой селфи стик на
стойност 9.00 лева,платени в брой на лицето И.И.П.,работещо в обекта като
продавач-консултант и че за продажбата не е издаден касов бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство-DAISY
COMPACT M 02 с ИН на
ФУ DY477477 и ИН
на ФП 36635513. Тези факти се съдържат в протокола за проверка, представляващ
официален свидетелстващ документ, чието съдържание не е опровергано от оспорващия.При
проверката е разпечатан КЛЕН от фискалното устройство за 10.05.2019год.,от
който е видно,че за извършената продажба на един брой селфи стик на стойност
9.00лв. няма издаден фискален касов бон.Изведен е и междинен /дневен/ финансов
отчет от ФУ.Извършената контролна продажба,за която не е издаден касов бон е на
ниска стойност-9.00лв.,констатираното нарушение е извършено за първи път.
Констатацията за размера на
неотчетената продажба на стойност 9.00лв. не води до извод за засегнат важен
държавен или обществен интерес. Видно от прил. към протокол за извършена
проверка с.АА №0349789/10.05.2019год. доказателства ,размерът на оборота от ФУ на търговеца в деня на проверката е
30лв. Липсват данни какви са размерите на обичайните обороти на търговци с
такава дейност и мащаб, за да се изведе заключение, че тези на жалбоподателя
обуславят запечатване на търговския обект,поради съществуващата възможност от
извършването на нови нарушения,от които за фиска ще настъпят значителни и
трудно поправими вреди,засягащи пряко интересите на държавата,с оглед на което
съдът счита,че в конкретния случА.запечатването на търговски обект за 10дни и
забраната за достъпа до него няма да постигнат предвидените в чл.22 от ЗАНН
цели.
Съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния
случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да
предотврати извършването на едно неправомерно деяние.
Съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва
да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на
нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори
да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на
съответен документ за продажба, както би бил например случая при други
нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите – липса на въведено в
експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни
или други подобни. Посочените в мотивите относно срока на мярката цели "за
да се осигури защитата на обществения интерес,като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения" са несъстоятелни, общо
формулирани,несъобразени със спецификата на конкретния казус.
На първо
място наложената ПАМ-запечатване на търговския обект-магазин за продажба на
мобилни аксесоари не би могло да доведе до предотвратяване или преустановяване
на нарушението,за което е издадена оспорената заповед,тъй като същото е
довършено към момента на установяването му.
Принудителната
мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС
не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от
неотчитане на продажба по съответния ред,тъй като установяването на
неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може да се осъществи
само с издаването на ревизионен акт в рамките на ревизионно производство-арг. от
разпоредбата на чл.110 ал.2 от ДОПК и не може практически да се постигне
посредством запечатване на обекта.
Следва да се
отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за
определен срок. Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска
дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да
извърши нови подобни нарушения, но възпиращото действие е възложено на
системата на санкции, а не на административната принуда. Доведена до крайност,
тезата на административния орган, че цел на принудителната мярка е лишаване на
нарушителя за определен срок от възможността да извършва нови нарушения, би
означавала, че възпрепятстването на търговската дейност е единственият начин да
бъде принудено неиздалото касов бон лице да спре извършването на нарушения от
този вид, и съответно да се освободят контролните органи от нуждата за
определен срок да следят за последващи нарушения на реда на отчитане на
продажбите. Такива цели в хипотезата на довършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година
на Министъра на финансите административната принуда не може да си поставя.
В самата
заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще
бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е заплатил
наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение е от 500 до
2000 лв. и се определя от административно наказващия орган при издаване на НП,
което е част от налагане на административно наказание на търговеца по реда на
ЗАНН. Видно от доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната
заповед дори няма издаден АУАН. АУАН№F486767,прил. по административната преписка
е издаден на 15.05.2019г. Тоест процесната ПАМ е издадена преди да е започнало
административно наказателно производство срещу търговеца, което евентуално би
приключило с издаване на НП, в което да бъде определена санкция. Издадената в
конкретния случай преди издаването на наказателно постановление заповед за ПАМ
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи от страна на оспорващото дружество,като по този начин освен ,че
ограничава в значителна степен правата на търговеца,води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци,което не съответства на целта на закона.
Не на последно място съдът,в настоящия съдебен
състав счита,че, определеният срок на принудителната мярка не е съобразен с
тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени
по-горе, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за
съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административният
орган трябва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок
от 10 дни засяга съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно
несъизмеримо с преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на
срока се извършва от органа при условията на оперативна самостоятелност, то
дължимата преценка следва да е адекватна
на тежестта на извършеното нарушение и на законоустановената цел.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна си
поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната
принуда и е постановена в нарушение по
чл. 146, т. 5 от АПК и на принципа за съразмерност по чл.6 ал.5 от АПК, поради
което се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
В полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
50лв.,съставляващи внесена от оспорващи държавна такса за водене на дело.
Водим от
горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед 170 - ФК/13.05.2019г. на
началник отдел «Оперативни дейности» -
Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП,с която е наложената принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект -магазин за
продажба на мобилни аксесоари,наход. се в гр.Варна бул.»Княз Борис
I“№76,стопанисван от «АЙ ТИ К. ЕООД с ЕИК *********. и
забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите с
адрес гр.София бул.“Княз Ал.Дондуков“№52 да заплати на „АЙ ТИ К. ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Т.Ж. РАЗНОСКИ по делото в размер на
50/петдесет/ лв.,съставляващи заплатената от оспорващия ДТ за водене на дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото ,решение да
се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: