О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 458 Година 2020,04.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четвърти
февруари Година две
хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета
Андонова – Парашкевова
Членове:
………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
790 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищцата, Р.Л., гражданин на Република Литва,
родена на *** год., с посочен адрес в Република България: гр.Несебър, Извън
регулацията №1, к/с ,,Авалон“, ап.В507 чрез пълномощника
адв.Н.Ч. с адрес ***, е предявила обективно кумулативно съединени
искове за осъждане на ответника “Виста Мениджмънт“ ЕООД,ЕИК ********* да й заплати обща сума от 33881,89 лв.,формирана като сбор от следните суми:28483,36
лв.,представляваща изискуемо вземане за
връщане на парични суми,дадени без основание – ненадлежно сключен договор за стопанисване и поддържане на комплекс
„Авалон“,невключващ и задължение за заплащане на суми за фонд „ремонти“; 5398,53
лв.,представялваща сбор от обезщетения за забава върху дадените без основание
парични суми в посочения по-горе общ размер
за периода до завеждане на настоящото дело. Претендира се и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху общата сума от 28483.36 лева. Прилага
доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към
разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част Втора на ГПК следва да извърши
предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
предявените искове съгласно предл.1 на ал.1 на чл.140 от ГПК,
съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им- заплащане на обща сума, за която се твърди, че е дадена без
основание, не е въведено нарочно особено исково
производство и следователно те следва да
се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК. При последваща проверка на основание чл. 127 и
чл. 128 от ГПК,извършена след отстраняване в срок на допуснати нередовности при
предявяване на исковете,се констатира,
че исковата молба е редовна и въз основа на разпореждане на
съдията-докладчик на основание чл.131 от ГПК са изпратени преписи от нея и
приложенията на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното му
съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от
книжата по делото, съобщението, заедно с преписите от исковата молба и
приложенията към нея е връчено на
управителя на ответното дружество на 20.06.2019 год., в срока по
чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор.При това положение книжата по
настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно
разпоредбите на ГПК.
При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК,
съдът констатира следното: Исковете,
предмет на настоящото дело, са
подсъдни на съдилищата, като е налице
правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди съществуване на изискуеми вземания за връщане на парични суми,всички дадени без основание –един ненадлежно сключен договор. Производството
е висящо съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед размера на търсената сума,за която се
твърди,че е дадена без основание. Исковата молба е подадена от активно
легитимирано лице, което твърди, че има изискуеми вземания към
ответника.Ответникът в писмения си отговор е направил възражение за
недопустимост на предявените искове,като е заявил,че ищцата не е активно
легитимирана да търси исковите суми,тъй като плащанията които е извършила от
банковата си сметка в негова полза са били за погасяване на задължения на
собственици на описани в исковата молба апартаменти.Възражението е
неоснователно. С така направеното възражение се оспорва материалноправната легитимация на
ищцата,т.е.оспорва се съществуването в
нейна полза на твърдяното от нея субективно материално право да получи преведени лично от нея парични суми по сметка на
ответника.Това е въпрос по съществото на
спора,а не възражение по допустимостта на процеса.На този въпрос съдът е необходимо да отговори с решението си
по делото.
Не са констатирани служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки
или липса на положителни процесуални предпоставки, нито са заявени други възражения,
извън обсъденото по-горе, водещи до
извод за недопустимост или нередовност на предявените искове. При това
положение, съдът намира предявените искове за допустими и
редовно предявени.
С
оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на
предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване
на делото в открито съдебно заседание –
на основание чл.
140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за
доклад:
Ищцата, Р.Л., гражданин на Република Литва,
родена на *** год., с посочен адрес в Република България: гр.Несебър, Извън
регулацията №1, к/с ,,Авалон“,ап.В507
действаща чрез
пълномощника адв.Н.Ч. с адрес ***, е предявила обективно кумулативно съединени
искове за осъждане на ответника “Виста Мениджмънт“ ЕООД,ЕИК ********* да й заплати обща сума от 33881,89 лв.,формирана като сбор от следните суми:28483,36 лв.,представляваща изискуемо
вземане за връщане на парични суми,дадени без основание – ненадлежно сключен
договор за стопанисване и поддържане на комплекс „Авалон“,невключващ и
задължение за заплащане на суми за фонд „ремонти“; 5398,53 лв.,представялваща
сбор от обезщетения за забава върху дадените без основание парични суми в
посочения по-горе общ размер за периода
до завеждане на настоящото дело. Претендира се и обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общата сума от 28483.36 лева от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот №173, том І, рег.№1358, дело№150 от 23.02.2016г. на нотариус
Стоян Ангелов, с район на действие- НРС, е собственик на недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №51500.507.170.1.104 по КККР на
гр.Несебър, представляващ
Апартамент№507А, находящ се на пети етаж в ,,Апартхотел Авалон“, със
застроена площ от 50.88кв.м., ведно с 10.93 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата, като общата част на апартамента възлиза на 61.81кв.м., състоящ се от
дневна стая с кухненски бокс, спалня, баня, тоалетна и тераса.Заявява, че на
10.04.2014г., на проведено Общо събрание на етажната собственост на жилищна
сграда ,,Авалон“, било взето решение за сключване на договор за стопанисване и
поддържане на комплекса,като въз основана на това решение е бил сключен и
договор. Посочва страните по договореността- Етажната собственост, представлявана
от членовете на Управителния съвет (възложител) и “Виста Мениджмънт“ ЕООД (изпълнител), твърдейки, че
договорът не бил подписан от всички членове
на УС,въпреки,че са били посочени имената и на тримата членове на УС на
ЕС.Сочи,че на проведено общо събрание на етажната собственост на 28.11.2016г. /
29.11.2016г,е било взето решение за прекратяване действието на горепосочения
договор(т.11 от протокола на проведеното ОС). На 30.01.2017г., до ответното
дружество било изпратено предизвестие за прекратяване действието на договора чрез
телепоща по ,,Български пощи“ ЕАД с опция ,,заверка на съдържанието“ и
,,известие за доставяне“, получено лично от Веселин Янков на 02.02.2017г.Заявява,
че въпреки липсата на правно основание за претендиране на суми от собствениците
на комплекса, ответното дружество предявило искови претенции срещу част от тях(гр.д.№4650/2017г.;
гр.д.№4654/2017г. по описа на БРС и др. ),които били отхвърлени като
неоснователни,включително и след проведено въззивно обжалване/ по гр.д.№4650/2017г.
по описа на РС- Бургас. Цитира част от мотивите на постановения от въззивната
инстанция съдебен акт, като акцентира върху извода на съда, че процесният
договор за стопанисване и поддържане, не
пораждал валидно облигационно отношение между страните,поради това,че за
възложител документът е бил подписан само от двама от общо тримата членове на
УС на ЕС,както и че въобще не е включвал задължение за заплащане на сума за
фонд „ремонти“.Твърди, че въпреки това
на шест конкретно посочени дати е превела
в лично качество и от личната си банкова
сметка *** “Виста Мениджмънт“
ЕООД, парични суми в
общ размер на 28483.36 лева, представяйки подробно описание на направените вноски по дати. Отбелязва в
подкрепа на горното, че към исковата молба се прилагали приходни разписки, от
които било видно кой е наредител- платец,
периодите на извършени плащания, както и основанието за плащане- такса
за поддръжка и/или фонд ремонти.Сочи, че въпреки липсата на правно основание,
ответникът продължава да претендира заплащане
на такси за поддръжка, като за целта периодично изпраща покани и обявления до
собствениците. Като последица от
неплащането,заявява,че се явява
прекъсването на електрозахранването към съответните имоти(Обезпечителна заповед
№266/12.07.2017г., издадена по ч.гр.д.№1051/2017г. на БОС).Развива съображения,
че с ощглед на изложеното по-горе липсва
правно основание, оправдаващо разместването на имуществени блага, а именно-
получаване на посочените суми от
ответното дружество, платени от ищцата. Счита, че поради неизпълнение
задължението на ответника да върне получената без основание обща сума в размер на 28486.36 лева, се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.Представя доказателсва.
Предявените искове са с правни основания в чл.
55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът “Виста Мениджмънт“ ЕООД,ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Боян Койнов с адрес на
кантората гр.Бургас,ул.“Оборище“ № 82,ет.2 е депозирал в законния срок писмен
отговор,в който е оспорил допустимостта
на исковите претенции и тяхната основателност.Твърди,че всички
плащания,направени от ищцата се отнасят не за нейния апартамент,а за
апартаменти,които са собственост на други лица.Заявява,че в случая това е съществено за активната й легитимация.Счита,че ищцата е плащала чужди задължения от
собствената си банкова сметка-***аменти,а не на своя,поради което ако счита,че
е обедняла ,има за разположение иск срещу всеки от собствениците на апартаменти
за платените вместо тях суми,защото кредиторът дължи връщане на платеното само
когато става въпрос за изпълнение на чуждо задължение,поради грешка/позовава се
на чл.56 от ЗЗД /,каквато обаче хипотеза с оглед твърденията на ищцата,
намира,че не е налице.Заявява,че е получил процесните суми на налично
основание-договор за поддържането на общите части в комплекса. Сочи,че
решенията от проведеното на 29.11.2016 год. общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в процесния ваканционен комплекс са били предмет на
съдебен контрол,но съдебното
производство е било прекратено с
влязло в сила определение,поради това,че молбата за отмяна е била подадена след изтичане на законни ясрок за
обжалване.Решенията по т.5,т.6 и т.10,т.11 до т.15 вкл.,взети от това общо събрание в хода на прекратеното впоследствие съдебно
производство на контрол за законосъобразност,са били обект на обезпечителни мерки,като на основание
чл.40,ал.3 от ЗУЕС съдът е спрял изпълнението им,като решението
по т.5 е касаело обсъждане и
приемане на бюджет за сезон 2017 год.,а това по т.11-упълномощаване на
управителя/управителния съвет за прекратяване на договора с досегашния
изпълнител на услуги по поддържаве на сградата и прилежащите й територии,т.е.
прекроатяване на договора с ответното дружество.Заявява,че поради висящността
на съдебното производство по оспорване на решенията от 29.11.2016 год. и
спирането на изпълнението на решението за събиране на парични средства,които да
формират бюджет за сезон 2017 год.,собствениците на самостоятелни обекти в
комплекса да провели последващо общо
събрание на 02.06.2017 год.,на което е бил избран нов управителен съвет и е
било взето решение за продължаване на договора с ответното дружество с
предмет-стопанисване на общите части и съоръженията в комплекса.И тези решения
са били обект на съдебен контрал,като са били изцяло отменени с решение по
гр.д.№ 657 по описа за 2017 год. на Районен съд Несебър.,влязло в сила на
18.09.2018 год. Счита,обаче,че независимо от горното,тъй като изпълнението на решенията по т.5 и т.11 на
общото събрание от 29.11.2016 год. е било спряно,то предизвестието на
управителния съвет на етажната собственост за прекратяване на договора с
ответното дружество/получено на 02.02.2017 год./ не е могло да породи целените
правни последици,а решенията на общото събрание от 02.06.2017 год. ,независимо от обжалването
им,са обвързвали собствениците до 18.09.2018 год.-датата на влизане в сила на
решението,с което са били отменени,тъй като съгласно чл.40 ,ал.3 от ЗУЕС
подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на
решението.Заявява,че процесните плащания
са били извършени до 18.09.2018 год.,като до тогава ответното дружество е
изпълнявано задължението си,произтичащи от процесния договор,като е заплатил
съответните разходи.Счита,че с оглед нагорното събраните за процесния период
такси не са довели до обогатяването му за сметка на собствениците,защото срещу
платеното от тях,той е извършвал цялостно обслужване на комплексна,което ищцата
не отрича.Намира,че задължението на собствениците да заплащат разходи за
управление и поддръжка на общи части на сграда в режим на етажна собственост
произтича от закона,а не от решение на общото събрание,поради което дори при
отмяна на взето в горния смисъл такива,собствениците не се освобождават от
законовото си задължение.Сочи,освен
това,че отмяната на решение на общото събрание действа занапред-от влизане в
сила на съдебното решение.От горната фактология извежда извод за това,че
плащанията на ищцата са извършени
на правно основание-сключен между етажната собственост договор с
него,действието на който е било продължено с решение от 02.06.2017 год. Евентуално се позовава на
правилата на чл.60 и сл. от ЗЗД-водене на чужда работа,като намира,че дори да се приеме,че процесните суми са били плащани по вече прекратен
договор,заинтересованият е длъжен да обезщети управителя на работата за рлимните задължения,които е поел
и да му върне необходимите и полезни разноски.Счита,че платените такси за 2017
год. ,платени от името на собствениците за притежаваните от тях общи части в
процесния ваканционен комплекс,представляват тези необходими и полезни разноски
за предприетата от него поддръжка на комплекса.Претендира разноски по
делото.Представя и ангажира доказателства.
Не са налице признания на права.
Признават се следните обстоятелства:ищцата Р.Л. е собственик на ап.№ 507а от „Апартхотел Авалон“ в гр.Несебър;
на следните дати: 11.07.2017 год.;13.07.2017
год.;20.07.2017 год.;23.07.2017 год.;25.07.2017 год. и 27.07.2017 год. ищцата Р. Левчевко е превела
в лично качество и от личната си банкова сметка *** “Виста Мениджмънт“ ЕООД, парични суми в общ размер на
28483.36 лева, представляващи такса за
поддръжка и/или фонд ремонт за следните апартаменти,на които тя не е собственик:
ап.Д201, ап.Д508, ап.Д506а, ап.Д501, ап.Д302, ап.Д205, ап.С411, ап.В501, ап.А607,
ап.А605, ап.А500, ап.А310, ап.В606;горните суми са били преведени в изпълнение
на решение на общото събрание на етажната собственост на к-с“Авалон“ в
гр.Несебър от 10.04.2014 год. и сключен
въз основа на него договор за стопанисване и поддържане на к-с „Авалон“ с
ответното дружество;на проведено на 29.11.2016 год. общо събрание на етажната
собственост е било взето решение за прекратяване действието на горния договор,на 30.01.2017 год. е било
отправено предизвестие за прекратяване действието на горния договор ,което е
било получено лично от управителя на ответното дружество на 02.02.2017 год.;
По делото няма
обстоятелства, които да са служебно или общоизвестни, или да е
въведено от закона предположение на възникването им, поради което да не се
нуждаят от доказване.
Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК :всяка страна носи тежестта да докаже
фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.
На ищцата не следва
да се дават указания във връзка с твърдените от нея факти в исковата молба по
предявения от нея иск,а именно даването от нейна страна,съответно
получаването от страна на ответното
дружество на суми в общ размер от 28483,36 лв.,тъй като те са безспорни между
страните.
Ответното дружество следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно правно основание, съществувало
към моментите на разместване на
имуществените блага.
Страните заявяват, че сочат доказателства
за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от ищцата доказателствени искания за приемане на
представени от нея с исковата молба писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като заявява,че
посредством тях ще установява съществуването
на заявените в исковата молба факти,
на които основава претенцията си. Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението
ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.По доказателствените
искания на ответното дружество в писмения отговор съдът ще се произнесе след
като предостави на ищцата възможност в двуседмичен срок от получаването да се
запознае с тях и становището на ответника по претенцията й.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за 02.03.2020 год. от 09,30 часа,за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, съдържащо и проект за доклад,а на ищцата и препис от писмения
отговор с приложения,представен от ответника.
ПРИЕМА всички представени от ищцата с исковата молба, писмени доказателства.
УКАЗВА
на ищцата в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение и препис от писмения отговор с приложения да се
запознае с тях и да изрази писмено становище,както по изложените в него
фактически и правни твърдения,така и по направените доказателствени
искания ,което в същия срок да представи
с препис за насрещната страна по делото.
УКАЗВА
на страните,че по доказателствените искания на ответника в писмения отговор ще
се произнесе след като изтече горния срок и при съобразяване на писменото
становище на ищцата,ако тя се възползва от възможността да изрази такова.
Определението е
окончателно.
Съдия: