№ 376
гр. ****, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. С.А
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200975 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. Л. от гр. ****, против НП №25-1795-000087/
08.04.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР ****, РУ ****, с което за нарушение по
чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП, на основание чл.182 ал.5 вр.с ал.1 т.4 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв., и е постановено лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП.Поддържа се,че
липсват доказателства за системност на вмененото нарушение.Навеждат се доводи за
приложение разп.на чл.3 ал.3 ЗАНН,доколкото новата редакция на чл.182 ал.5 ЗАНН,в сила
от 07.09.2025г.не предвиждала системност за нарушения по чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП.В с.з
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, така както е
подадена.
Ответникът редовно призован не се е явил в съдебно заседание ,и не е ангажирал
становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена
административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави
възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима.
Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и
интерес от обжалване и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по
същество депозираната жалба се явява частично основателна.
1
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.10.2024г., в 12.15ч.,в населено място,гр.****,ул.“****“ ,при кръстовището с
ул.“****“, с посока на движение от ул.“****“ към ул.“****“, е установено
нарушение,извършено с т.а.м.**** с рег.№ ****,управляван от жалбоподателя,собственост
на **** от гр.****,с измерена скорост 82 км./ч.,наказуема скорост от 32 км./ч.след отчетен
толеранс от минус 3 % от измерената скорост,наказуемо превишение 32 км/ч при
максимално разрешена скорост за населено място 50 м/ч,като/според отразеното в АУАН и
НП/ нарушението е извършено в условията на системност от влизане в сила на ЕФ с.К №
8430374 и е запаметено в снимка № 11743ВС/0027411 с точна дата час и GPS координати .На
водача са издадени 2 бр. ЕФ за същото нарушение, както следва: ЕФ с.К № 8430374, влязъл в
сила на 17.01.2024г. и ЕФ с.К № 8888445, влязъл в сила 12.04.2024г.Нарушението е
констатирано с АТСС ARH CAM S1 № 11743bc.ЕФ е издаден съгл.чл.189 ал.4 ЗДвП на
собственика на т.а./стр.8/. Собственикът на т.а.е поканен да се яви в ОДМВР за съставяне на
акт за констатираното нарушение с л.а.съгл.чл.188 ЗДвП,което той е сторил.При явяването
си в ОДМВР собственикът е заявил,че не е управлявал л.а.,а го е управлявал настоящия
жалбоподател,в който смисъл е попълнила и декларация/на 10.01.2025г./,в която под страх от
наказателна отговорност е декларирала същото/стр.7/,след което е отпочнало
административно-наказателното производство със съставянето против жалбоподателя на
акт за установяване на административно нарушение - с.GA № 1194539/04.03.2025 г. за това,
че на 01.10.2024г., в 12.15ч.,в населено място,гр.****,ул.“****“ ,при кръстовището с
ул.“****“,с посока на движение от ул.“****“ към ул.“****“ управлява т.а.м.**** с рег.№
****,собственост на **** от гр.****,с измерена скорост 82 км./ч.,наказуема скорост от 32
км./ч.след отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост,наказуемо превишение 32
км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 м/ч.Отразено е в АУАН,че
нарушението е извършено в условията на системност от влизане в сила на ЕФ с.К №
8430374 и е запаметено в снимка № 11743ВС/0027411 с точна дата час и GPS координати
Посочено е,че на водача са издадени 2 бр.ЕФ за същото нарушение,както следва:ЕФ с.К №
8430374,влязъл в сила на 17.01.2024г. и ЕФ с.К № 8888445,влязъл в сила 12.04.2024г.,както и
че извършеното от жалбоподателя нарушение е по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП –
водач,превишаващ разрешената максимална скорост в населено място с от 31 до 40
км/ч..АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на осн.чл.40 ал.2 ЗАНН,връчен му е на
19.03.2025г.,като той го е подписал и получил без никакви възражения.
На 08.04.2025 г. е издадено процесното НП, като при идентично словесно описание за
нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗдВП, на основание чл.182, ал.5 вр.ал.1, т.4 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и е
постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Отразено е в НП,че
нарушението е извършено в условията на системност ,и,че на водача-жалбоподателя за
установено нарушение от същия вид е издаден ЕФ с.К № 8430374,влязъл в сила на
2
17.01.2024г. и ЕФ с.К № 8888445,влязъл в сила 12.04.2024г.,което не се оспорва от
жалбоподателя, при което за извършеното от жалбоподателя нарушение по настоящето дело
е наложено наказание относимо към водач,системно превишаващ разрешената максимална
скорост за населено място над 50 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства.
По делото са събрани следните относими и допустими писмени доказателства.:АУАН
с.GA № 1194539/04.03.2025 г.,НП № 25-1795-000087/08.04.2025 г.,разписка за връчване на
НП,декларация от собственика на МПС от 10.01.2025г.ЕФ с.К,№ 9783783,снимка към ЕФ с
разпечатка,ксерокопие на шофьорска книжка на жалбоподателя, покана до жалбоподателя за
явяване за съставяне на АУАН,справка за нарушител/водач,заповед № 812з-
1632/02.12.2021г., заповед № 3066/01.11.2023г., заповед № 369з-307/07.02.2023г., писмо на
ОД МВР **** вх.№ 18012/11.11.2025г.с приложени ксерокопие на ЕФ с.К, № 8430374 и
справка. разпечатка за влизане в сила на ЕФ с.К № 8888445, пълномощни.
Писмените доказателства не се оспорват от страните,вкл.и от жалбоподателя,при което
съдът няма основание да ги изключва от доказателствената съвкупност.
По делото са събирани и гласни доказателства.Разпитани са свидетелите Г.П.-
актосъставител и И.И. – свидетел при съставяне на акта,които заявяват, че нарушението е
установено с АТСС, и, че двамата са свидетели при съставяне на акта/първият –
актосъставител/. Категорични са, че собственикът на л.а.бил извикан в ООД МВР сектор
ПП,където заявил,че на посочената дата,час и място не е управлявал л.а.,а го е управлявала
жалбоподателя,с оглед на което му е бил съставен акт.
Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като намира, че същата
безпротиворечиво установява кога и къде е извършено и установено деянието, възприето
като нарушение, както и при какви обстоятелства е съставен АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима, и като такава следва да се разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Безспорно е обстоятелството,че нарушението е установено с АТСС, правилно е
установена и отразена фактическата обстановка, която, както се изложи не се оспорва от
жалбоподателя.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН
и в него също не се установяват формални пороци от външна страна, които да обуславят
неговата незаконосъобразност, респ. отмяна. И АУАН и НП са издадени от компетентни
3
органи, в тях са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и
кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си. И АУАН, и НП са издадени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на
01.10.2024г., в 12.15ч., в населено място,гр.****, ул.“****“, при кръстовището с ул.“****“, с
посока на движение от ул.“****“ към ул.“****“ жалбоподателят управлява т.а.м.**** с рег.№
****,собственост на **** от гр.****,с измерена скорост 82 км./ч.,наказуема скорост от 32
км./ч.след отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост,наказуемо превишение 32
км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 м/ч.- нарушение по чл.21 ал.2
вр.ал.1 ЗДвП – водач,превишаващ разрешената максимална скорост в населено място с от 31
до 40 км/ч.
Спорен в конкретния случай е дали за процесното нарушение, извършено на
01.10.2024г. се прилагат правилата за системност.
Отразено е в АУАН и НП, че процесното нарушение е извършено в условията на
системност Посочено е,че на водача са издадени 2 бр.ЕФ за същото нарушение,както
следва:ЕФ с.К № 8430374,влязъл в сила на 17.01.2024г. и ЕФ с.К № 8888445,влязъл в сила
12.04.2024г.
Вмененото на жалбоподателя нарушение, отразено в АУАН и НП ,както се изложи, се
подвежда под нормата на чл.21 ал.1 ЗДвП, според който при избиране на скоростта на
движение на ППС на водача е забранено да превишава съответните стойности на
скоростта,посочени в същия текст/за населено място 50 км/ч./.
Съгл.т.62 от пар.6 от ДР на ЗДвП "Системно " е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно
постановление,или първия електронен фиш с което на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.Според отразеното в АУАН и НП ЕФ за първото нарушение е
влязъл в сила на 17.01.2024г.,вторият ЕФ е влязъл в сила на 12.04.2024г.,а
нарушението,предмет на настоящето дело е извършено на 01.10.2024г.,т.е.налице е
системност при извършване на последното нарушение ,което се явява трето подред след
нарушението по първия ЕФ и влизането му в сила ,и е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на същия.За прилагане института на „системността“ е достатъчно да са
налице най-малко три нарушения с включване в тях на нарушението по първия ЕФ,влязъл в
сила.В този смисъл неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя,че за да е налице
„системност“ било необходимо да има още три нарушения след нарушението по първия
ЕФ,влязъл в сила/или общо 4 на брой/.
Безспорно е по делото,че нарушението – превишението на скоростта ,е установено с
АТСС. Съгласно чл.165 ал.2 т.6 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
4
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство,а съгласно ал.3 условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата
Разпоредбата на чл. 189 ал.15 ЗДвП гласи,че изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес,стига тези веществени
доказателства да са изготвени съгласно предвидения за това законов ред.
Издаването на АУАН и НП за налагане на административни санкции за допуснати
нарушения на ЗДвП е допустимо, когато нарушението бъде установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, функциониращо автоматично, какъвто е
конкретния случай, при условие, че са изпълнени изисванията не само по ЗДвП, но и
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата/2015г.,издадена от министъра на
вътрешните работи,каквото в случая е налице,а и не се навеждат доводи в обратна насока.
Или от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.21 ал.1 ЗДвП, като е управлявал при условията
на системност в населено място МПС с превишена скорост от 32 км/ч.
За така констатираното нарушение с обжалваното НП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.4 ЗДвП,която санкционна норма
е правилно определена и посочена,предвид редакцията и към момента на извършване на
нарушението/01.10.2024г./,в сила до 07.09.2025г.,и която гласи:“Когато нарушението по ал.1
т.4-6,ал.2 т.4-6 и ал.3 т.4-6 е системно,водачът се наказва с предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.“.Ал.1 т.4 на същия текст гласи:“Водач,който превиши разрешената максимална
скорост в населено място с превишение от 31 до 40 км/ч.,какъвто е конкретния случай се
наказва с глоба в размер на 400 лв.“.Към момента на извършване на нарушението с оглед
актуалната редакция на чл.182 ал.5 ЗДвП към този момент наказанието за извършеното
нарушение по настоящето дело при условията на системност е правилно определено.
След 07.09.2025г.редакцията на чл.182 ал.5 ЗДвП е изменена и тя предвижда
наказание за системно нарушение само за нарушения по ал.1 т.5 и 6 – превишение на
разрешената скорост с над 40 км./т.5/ и над 50 км./т.6/,но не и за нарушения по ал.1 т.4 –
превишение с от 31 до 40 км.Именно на това изменение се позовава жалбоподателя с искане
за приложение на чл.3 ал.2 ЗАНН.Настоящият състав намира тези доводи за основателни.НП
5
не е влязло в сила,а новата редакция на разпоредбата на чл.182 ал.5 ЗДвП е по-блогоприятна
за нарушителя,тъй като не предвижда наказание за системност при превишение на
разрешената скорост с от 31 до 40 км./ч.Приложение в този случай намира разпоредбата на
новата ал.3а на чл.182 ЗДвП,според която:“ Водач на моторно превозно средство или на
състав от пътни превозни средства, който превиши средната скорост за съответния
контролиран участък от пътя с посочените в ал. 1, 2 и 3 стойности, се наказва с
предвиденото по ал. 1, 2 или 3 наказание за съответното превишаване на скоростта.“Т.4 на
ал.1 на чл.182 ЗДвП за превишение на скоростта в населено място с от 31 до 40 км./ч
предвижда наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Предвид изложеното при така изяснената фактическа обстановка,при приложение на
разп.на чл.3 ал.2 ЗАНН въззивната жалба против НП се явява частично основателна.Като
такава следва да се уважи отчасти,като НП се отмени в частта,в която е наложено
административно наказание глоба в размер над 400в. и в частта,в която е наложено
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
При този изход на делото на ответната страна жалбоподателят дължи сторените от
него разноски по водене на делото,но такива не се претендират.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.4 от ЗАНН Врачанският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №25-1795-000087/08.04.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР
****,РУ ****, с което за нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП, на основание чл.182 ал.5
вр.с ал.1 т.4 ЗДвП, на жалбоподателя А. И. Л. от гр.**** е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца,като
ОТМЕНЯ НП №25-1795-000087/08.04.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР
****,РУ ****, в частта ,в която за нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП, на основание
чл.182 ал.5 вр.с ал.1 т.4 ЗДвП, на жалбоподателя А. И. Л. от гр.**** е наложено
административно наказание глоба в размер над 400 лв., и в частта, в която е постановено
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА горното НП в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - **** по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6