Р Е
Ш Е Н
И Е № 260068
Гр. Кубрат, 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на двадесет
и втори юни, две хиляди
двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2 по описа на РСКт за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание в разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, предявен по реда на
чл. 415 ГПК.
Ищецът „Т.Б.”
ЕАД ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сграда 6 чрез пълномощник адв. В.П.Г.от САК твърди, че ответникът Д.Д.Д.
е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги по силата на сключен
договор от 09.11.2017 г., въз основа на който е ползвал мобилен номер ***, по
абонаментен номер № *** със срок на действие 24 месеца до 09.11.2019 г. Правоотношението било новирано с подписано
Допълнително споразумение от 22.08.2018 г., като абонатът е предпочел да ползва
абонаментна програма Тотал 36.99 лв. с допълнителни 5000 МВ. Абонатът
сключил и Договор за лизинг от
22.08.2018 г., по силата на който е предоставено за ползване мобилно устройство
HUAWEI Y5 2018 Dual Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 2.09 лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, а след изтичане на срока за плащане, същият да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. Като лоялен абонат на оператора и при
преференциални условия, абонатът-ответник взел и втори абонаментен план с
предпочетен мобилен номер № +359********* по програма Интернет 20.99 лв., по
договор за мобилни услуги от 11.12.2017 г., с уговорен срок на действие 24
месеца до 11.12.2019 г. Правоотношението било новирано посредством подписано
Допълнително споразумение от 22.08.2018 г., при което ответникът избрал
абонаментен план Интернет 20.99 лв., за срок от 24 месеца до 22.08.2020 г.
Потреблението на предоставяните от дружеството мобилни услуги е било
фактурирано под клиентския номер на абоната.
Ищецът
твърди, че за отчетния период на потребление 25.07.2018 г. – 25.10.2018 г.
абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните услуги. Неизпълнението на абоната да заплати стойността
на потребените и фактурирани услуги, е ангажирало договорната му отговорност по
т.IV-3 от сключените допълнителни споразумения, като във връзка с счл.75, вр. с
чл.19б, в) от ОУ, дружеството е прекратило едностранно индивидуалните договори
на Д.Д.Д. за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № **********/25.10.2018 г.
с начислена сума в
размер на 120.85 лв. – представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги за
месеците юли и август 2018 г. и сума в размер на 43.89 лв., представляваща
оставащите незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план.
Въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение па парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
Д.Д.Д. е образувано ч. гр. д № 225/2020 г. по описа на PC–Кубрат. Издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът в настоящото производство в
срока по чл. 415 ГПК, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Д.Д.Д., ЕГН
********** ***, че съществува
изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД в размер
на 164.74 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски, като
претендира и сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът
Д.Д.Д., ЕГН ********** *** чрез особен представител адв.С.В.от АК–Разград ангажира становище за допустимост на
исковата претенция. В съдебно заседание оспорва
същата като неоснователна.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения
договор за мобилни услуги от дата 09.11.2017г., ответникът Д.Д.Д. е абонат на ищцовото дружество и титуляр на
мобилен номер 0893/902203 с
абонаментна програма Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в
ЕС с уговорен срок на действие за 24 месеца до 09.11.2019 г. Правоотношението било новирано с
подписано между страните Допълнително споразумение от дата 22.08.2018 г., по което абонатът
избрал да ползва абонаментна програма Тотал 36,99
с допълнителни 5000МВ. Сключил и договор за лизинг от същата дата 22.08.2018 г., по силата на който е било предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5
2018 Dual Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова
вноска в размер на 2.09 лв., съгласно погасителен план, като било уговорено след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 2.09 лв. той да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Станадартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 359.90 лв., а
общата лизингова цена с програма Тотал 36,99 с допълнителни 5000МВ била 90.16 лв., при което ответникът получил отстъпка в размер на 269.74 лв.
На 11.09.2017 г. ответникът сключил втори договор за мобилни услуги с
предпочетен мобилен номер ***с програма Интернет 20,99 с уговорен срок на действие
за 24 месеца – до 11.12.2019 г. И това правоотношение е било новирано посредством подписано между страните допълнително споразумение от 22.08.2018 г., като абонатът избрал да ползва програма Интернет 20,99 лоялен клиент
25,99, с уговорен срок на действие за 24 месеца –
до 22.08.2020 г.
Съгласно чл. 26 и 27 от ОУ
към индивидуалния договор абонатът следвало да заплаща ползваните услуги въз основа на издадена ежемесечна фактура и в указания в нея срок, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаване. Ищецът твърди, че за отчетния период на потребление 25.07.2018 г. до 25.10.2018 г. Д. не е изпълнил
задължението си да заплати на „Т.Б.“ ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните
от него услуги в общ размер на 120.85 лв.
В тази насока са представени ф-ра №
**********/25.08.2018 г. и ф-ра № **********/25.09.2018 г., както и кредитно
известие № **********/25.10.2018 г., които не са оспорени от ответника в преклузивния процесуален срок.
Поради
това, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на
потребените услуги, на основание т. IV-3 от
допълнителните споразумения и чл.75, вр.с чл. 196, б.„в“ от ОУ, ищцовото
дружество прекратило едностранно индивидуалните договори на Д.Д.Д. за
ползваните абонаменти и е издал кредитно известие с № **********/25.10.2018 г. с начислена сума в размер на 120.85 лв. – представляваща
потребени и незаплатени мобилни услуги за месеците юли и август 2018 г., както
и сума в размер на 43.89 лв., представляваща оставащите незаплатени лизингови
вноски съгласно уговорения погасителен план.
Поради това, че ответникът не е извършил дължимите плащания в срок, на
01.06.2020 г. „Т.Б.“ ЕАД е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Кубрат срещу Д.Д.Д., в което се претендира сума от
164.74 лв., от които 120.85 лева, представляваща дължими и неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, начислени с Фактури №
**********/ 25.08.2018 г. и № *********/ 25.09.2018 г.; и 43.89 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 22.08.2018
г., ведно с законната лихва върху тези суми, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 01.06.2020 г. до пълното изпълнение, образувано в ч. гр. д. № 225/2020
г. по описа на Районен съд – Кубрат.
Издадената по същото Заповед № 111/02.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на „Т.Б.“ ЕАД е било указано да предяви установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Първият предявен установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение
от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му
е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по
делото са сключени процесните договори за предоставяне на
мобилни услуги. В договорите е посочена цената, която се дължи
месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна,
предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Потребителят се
задължава да заплаща стойността на услугите, не по-късно
от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не
освобождава от задължението за плащане. Ответникът не ангажира
доказателства да е заплатил дължимите по договора суми за мобилни услуги,
отразени в издадените фактури – ф-ра № **********/25.08.2018 г. и ф-ра №
**********/25.09.2018 г. Налице е валидно облигационно отношение, договорите са
подписани от страна на потребителя и неоспорени от ответника.
По отношение на
претендираната сума в размер на 43.89 лв. по договора за тел. № ********** за
предоставено устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue. Същият се е задължил да
плаща месечна лизингова вноска в размер на 2.09 лв., съгласно уговорен
погасителен план, като изискуемостта на всяка лизингова вноска възниква след
издаването на съответната месечна фактура за отчетните периоди по договора за
мобилни услуги. Ответникът не представя доказателства, че е платил всички
уговорени лизингови вноски. Така в крайната фактура с № **********/25.10.2018 г. са фактурирани лизинговите
вноски, дължими след месец октомври 2018
г. до месец юли 2020 г. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг,
месечните вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми при
прекратяване на абонамента за мобилната услуга. В случая договора за мобилни
услуги е предсрочно прекратен, поради което и считано от месец октомври 2018
г., когато е била издадена крайната фактура, за ответника е възникнало
задължението да плати преди уговорения падеж всички останали непогасени
лизингови вноски, като за периода от м. октомври 2018 г. до месец юли 2020 г.
същата възлиза в размер на 43.89 лв.
Предвид изложеното претенцията на ищеца се явява основателна и доказана до
претендирания размер
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно
уважената част от иска направените по настоящото производство разноски, които
са в общ размер на 505 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение
на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца от направените разноски по ч.гр.д. № 225/2020г. на РСКт сума в
размер на 85лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.Д.,
ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД ***, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 представлявано от Д.К.К. –
изпълнителен директор и М.С.– член на съвета на директорите следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 111/02.06.2020 г. по ч. гр. д. № 225/2020
г. по описа на Районен съд – Кубрат
сумата 120.85
лева (сто и двадесет лева, осемдесет и пет ст.), представляваща
дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
начислени с Фактури № **********/25.08.2018 г. и № *********/25.09.2018 г. и 43.89 лева (четиридесет и три лева,
осемдесет и девет ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 22.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.06.2020 г. до пълното
изпълнение, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР - БЪЛГАРИЯ” ЕАД
гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сграда 6 представлявано от Д.К.К. – изпълнителен директор и М.С.– член
на съвета на директорите сумата от 505.00
лева (петстотин и пет лева, нула стот.) представляваща направени в
настоящето производство съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част
от исковете, както и сумата от 85.00
лева (осемдесет и пет лева, нула
стот.), представляваща направени разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Указва на
ответника да изплати горепосочените суми на „Т.Б.“ ЕАД по следната банкова
сметка: ***: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Разград.
Председател: /П/ Ал. Великова