№ 7579
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110138265 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ТС ЕАД твърди, че е доставил на Ищецът ТС ЕАД твърди, че е
доставил на ответниците С. Х. Ц. с ЕГН: **********, П-К Х. Ц. с ЕГН:
**********, Е. Х. Ц. с ЕГН: ********** и А. П. Ц. родена на **********г.,
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за
процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди
ответниците да му заплатят разделно при квоти по 1/6 за С. Х. Ц., П-К Х. Ц. и
Е. Х. Ц. и 3/6 за А. П. Ц. сумите, както следва: сумата от 2685.51лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 515.48лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 29.11.2023г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на
38.96лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9.68лв. - мораторна
лихва за периода от 16.12.2020г. до 29.11.2023г. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Х. Ц., П-К Х. Ц. и Е. Х. Ц. са
депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.
Твърдят, че между страните липсва облигационно правоотношение за
доставка на топлинна енергия. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. П. Ц., чрез назначения си особен
представител не е депозирала отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца Т.С ЕООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия – подадена молба-декларация от ответниците за откриване на партида
при ищеца или документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да
2
е видно, че същият е собственик или ползвател на имота. Единственото
ангажирано от ищеца доказателство по делото за установяване правото на
собственост на процесния топлоснабден имот е Разделителен договор от 1955
г., с който описаните в него лица поделят сграда, находяща се в гр. ***. В него
е посочено, че дял III се възлага на ХВС, като същия получава имот, а именно
апартамент, застроен върху първата ж.б. плоча на първия етаж от сградата. От
приложеното по делото Удостоверение за наследници с Изх.№
***/21.10.2019г. се установява, че ДХЦ. починала на 21.07.2007г., а СХЦ е
нейн брат, починал 08.06.2006г., чийто син ХСЦ, също е починал на
10.11.2002г. заместен по силата на чл. 10 ЗН от своите дъщери С. Х. Ц., П-К
Х. Ц. и Е. Х. Ц., които са ответници по настоящото дело. От същото
Удостоверение за наследници се установява, че ДХЦ. починала на 21.07.2007г.
е имала брат панайот ХЦ, починал 1961г., който е оставил за наследник по
закон дъщеря си А. П. Ц., която е също ответник по настоящото дело.
По делото липсват твърдения, а и доказателства някое от лицата, посочени
в Разделителен договор от 1955 г., с който описаните в него лица поделят
сграда, находяща се в гр. ***, да е праводател на ответниците.
Не се установява процесния недвижим имот, да е придобит по силата на
наследствено правоприемство от ответниците, или друг придобивен способ.
Единствено е налице частично съвпадение, по отношение на лицето посочено
в Разделителен договор от 1955 г. като ХВС и лицето ХСЦ, който е племенник
на ДХЦ.. Съдът не може да приеме, че това е едно и също лице, доколкото
Разделителния договор е съставен през 1955г. или една година преди да се
роди лицето ХСЦ.
Други доказателства във връзка с установяване наличието на
правоотношение между страните за доставката на топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. ***, приземие, за процесния период не са ангажирани, поради
което исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните
3
вземания за лихва за забава.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТС ЕАД, ЕИК ***, срещу С. Х. Ц. с ЕГН
**********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за заплащане на следни суми, както следва: сумата от 447.58 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, аб. №***, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 85.92 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2021г. до 29.11.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на 6.50 лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 1.61 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020г.
до 29.11.2023г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТС ЕАД, ЕИК ***, срещу П-К Х. Ц. с ЕГН:
**********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за заплащане на следни суми, както следва: сумата от 447.59 лв. -
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, аб. №***, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 85.91 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2021 г. до 29.11.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на 6.49 лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиран г на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 1.62 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020г.
до 29.11.2023г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТС ЕАД, ЕИК ***, срещу Е. Х. Ц. с ЕГН:
4
**********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за заплащане на следни суми, както следва: сумата от 447.59 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 85.91 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2021г. до 29.11.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на 6.49 лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 1.61 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020г.
до 29.11.2023г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТС ЕАД, ЕИК ***, срещу А. П. Ц. родена на
**********г., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за заплащане на следни суми, както следва: сумата от 1342.75 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, аб. №***, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 257.74 лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2021г. до 29.11.2023г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на 19.48 лв.,- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 4.84 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020г.
до 29.11.2023г.,
Решението е постановено при участието на Т.С ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5