Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 27.07.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на първи юли две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
Секретар: ЕВГЕНИЯ
РУСЕВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№237 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С
решение №2538/20.12.2019г.,постановено по гр.д.№1260/2011г. Пл.РС е отхвърлил като неоснователен и
недоказан, предявения иск от ТД на НАП-гр.В.Търново,офис М., с пр.осн.чл.216,ал.1,т.4
и т.6 от ДОПК против „РЕНТ“ ЕООД, ЕИК ***, гр. М., ***, и Г. Х. Д., ЕГН**********,***,
за обявяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба на
АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в ***, с площ 62,95 кв.м., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 10, както и 0,373 % ид.части от общите части на сградата и правото
на строеж, който имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56722.667. 308. 1.10, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 66, том 3, дело 168 от 2010 г. на нотариус Анелия Първовска.
Със същото решение
Пл.РС е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения иск на основание чл.216,ал.1,т.4 и
т.6 от ДОПК, от ТД на НАП-гр.В.Търново, чрез Гл.публичен изпълнител Л. А.
против „РЕНТ“ ЕООД, ЕИК ***, гр. М. и И.И.М., ЕГН **********,***, за обявяване
относителна недействителност на договор за покупко-продажба на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56722.667.308.1.7, представляващ АПАРТАМЕНТ №7,
находящ се в ***, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 120, том 1, дело № 109 от 2010 г. на нотариус И. И..
Осъдил е на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ТД на НАП- Велико Търново да заплати на Г. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, разноски
по делото в размер на 600 лв.
Осъдил е на осн. чл.78, ал.3 ГПК, ТД на НАП-Велико Търново, да
заплати на „Рент“ ЕООД, ЕИК ***, гр. М., разноски
по делото в размер на 2 202лв.
Постъпила е въззивна жалба от ТД на НАП-гр.В.Търново,ИРМ Плевен,чрез Гл.юрк.Ц.Г. съгласно Пълномощно
№379/2018г. на изп.директор на НАП против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът твърди,че неправилна РС
е изключил от доказателствата по делото РА №12001000726/ 25.06.2010г., Заповед
за възлагане на ревизия от 15.12.2009г. и Заповед за възлагане на ревизия от
23.03.2010г. в нарушение на разпоредбите на чл.179,ал.2 от ГПК вр.чл.183 от ГПКВ
жалбата са изложени доводи относно предпоставките за основателност на иска по
чл.216 от ДОПК и отликите му с иска по чл.135 от ЗЗД.Посочва се,че фактическият
състав на чл.216 от ДОПК в изчерпателно изброените шест точки,изисква да се
докаже намерение за увреждане у продавача,но за разлика от чл.135 от ЗЗД не се
изисква знание и намерение за увреждане у купувача.В конкретния случай е налице
разпореждане на задълженото лице с единственото му имущество,което може да
послужи за обезпечаване на вземанията на кредитора.В резултат на извършената
ревизия на задълженото лице са начислени публични задължения в общ размер на
114 391,08лв.,РА е обжалван по административен и съдебен ред и е влязъл в сила,т.е. налице е стабилитет на
И.Адм.Акт ,с който са определени задълженията.Ответниците са се разпоредили с
имущество,срещу което може да бъде насочено принудително изпълнение,а
„РЕНТ“ЕООД не разполага с друго имущество,което да удовлетвори кредитора НАП.Моли
окръжният съд да отмени решението на РС-Плевен като
неправилно и по съществото на правния
спор да уважи предявените от ТД на НАП-гр.В.Търново,офис М.,искове с пр.осн.чл.216,ал.1,т.4
и т.6 от ДОПК против „РЕНТ“ ЕООД, ЕИК ***, гр. М., Г. Х. Д., ЕГН********** и И.И.М.,ЕГН **********,като обяви относителната недействителност на договор за покупко-продажба на
АПАРТАМЕНТ № 10, находящ се в ***, с площ 62,95 кв.м., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 10, както и 0,373 % ид.части от общите части на сградата и правото
на строеж, който имот представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56722.667. 308. 1.10, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 66, том 3, дело 168 от 2010 г. на нотариус Анелия Първовска и
договор за покупко-продажба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56722.667.308.1.7, представляващ АПАРТАМЕНТ №7, находящ се в ***, обективиран в
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 120, том 1, дело № 109
от 2010 г. на нотариус Иван И. ,със законните от това последици.Претендират
се съдебни разноски.
Постъпил е писмен отговор по
подадената жалба от въззиваемата страна „РЕНТ“
ЕООД, ЕИК ***, гр. М.,чрез пълномощника адв.Е.К. от САК.В писмения отговор се посочва,че
жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на Пл.РС е правилно и
законосъобразно.Наведените твърдения и възражение във въззивната жалба са
изцяло неоснователни.Рапоредбата на чл.183,изр.2 от ГПК санкционира страната,която не е изпълнила
в срок вмененото й от съда задължение за представяне на документи в оригинал
или в официално заверен препис,именно с изключването на същите документи от
доказателствения материал по делото.Представените от ищеца с ИМ документи не представляват официално
заверени преписи по смисъла на чл.179,ал.2 от ГПК.Развиват се подробни доводи и
по съществото на правния спор относно предпоставките по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК
за уважаване на предявените искове.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение
на РС-Плевен като правилно. Претендират се деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от
въззиваемата страна Г. Х. Д., ЕГН********** ,чрез пълномощника му адв.Т.Д. от
Пл.АК.Излагат се подробни съображения относно правилността на обжалваното
решение на Пл.РС,както и неоснователността на подадената въззивна жалба.В
отговора се прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за
вземанията на НАП.Нормата на чл.171,ал.2 от ДОПК предвижда,че с изтичането на
10-годишен давностен срок,считано от 01.януари на годината,следваща
годината,през която е следвало да се плати публичното задължение,се погасяват
всички публични вземания,независимо от спирането или прекъсването на
давността,освен в случаите,когато задължението е отсрочено или разсрочено,или
изпълнението е спряно по искане на длъжника.В конкретния случай задълженията за
ДДС за 01.10.2008г. от 51 483,33лв.
и задължението за лихва в размер на 10 104,46лв. за периода
01.10.2008г.-31.10.2008г.,е следвало да се платят през м.ноември 2008г. и
давностния срок започва да тече от 01.01.2009г. и към 01.01.2019г. е изтекъл,в
хода на съдебното производство.По същия начин и задълженията за ДДС и лихви за
останалите периоди са погасени поради изтекъл давностен срок към 01.01.2020г. в
хода на съдебното производство.Моли окръжният съд да приеме,че публичното
вземане, на което ищецът основава отменителния си иск за ДДС и лихви за
процесните периоди,е погасено по давност в хода на съдебното производство.Моли
да бъде потвърдено обжалваното решение на Пл.РС,като претендира съдебни
разноски.
Не е постъпил писмен отговор от
въззиваемия И.И.М.,ЕГН **********.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно.
За да отхвърли предявените искове с
правно основание чл.216,ал.1,т.4 и т.6 от ДОПК,Пл.РС е приел,че не е налице първата предпоставка- елемент от фактическия състав на чл. 216
ал.1 т.4 ДОПК,а именно наличие на установено с влязъл в сила Ревизионен акт
задължение спрямо определено лице- длъжник,тъй като по делото не са налице
доказателства за наличие на задължения на ответника „РЕНТ“ ЕООД към ищеца. Приел
е , че процесуалното поведение на ищеца е довело до изключване на представените
копия от РА №12001000726/25.06.2010г.,
Заповед за възлагане на ревизия от 15.12.2009г. и Заповед за възлагане на
ревизия от 23.03.2010г. , а представените впоследствие документи,
едва след като вече са изключени от делото, не са приети от съда, поради
преклузия на искането за това.
Пл.РС
е достигнал до извода,че и по отношение на наличието на втория елемент от
фактическия състав-извършване от това лице –длъжник на действия или сделки със
свое имущество с намерение за увреждане на кредитора,не са събрани доказателства
по делото.
Доказани са извършените
от „РЕНТ“ ЕООД разпоредителни
действия с негово имущество, предвид представените нотариални актове от 2010г. Пл.РС
е приел,че подобен тип разпореждане е увреждащо кредиторите, доколкото според
действащата доктрина и съдебна практика, при трансформация на недвижимо
имущество в пари има увреждане, тъй като последните биха могли да бъдат укрити
или отчуждени значително по-лесно. Самото намерение за увреждане като факт е
мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че
със съответния правен акт се уврежда кредиторът, най-често като се намалява
имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на
кредиторите -чл. 133 ЗЗД.Естеството на този факт е такъв,че доказването му
често се извършва чрез косвени доказателства.Съгласно трайната съдебна практика
намерението за увреждане следва да бъде доказано от ищеца,а не се
предполага,като в настоящия случай доказателства в тази насока не са наведени
от ищцовата страна.Точно обратното- предоставени
са множество писмени и устни доказателства от ответниците, от които следва
извода за неоснователност на претенцията: предметът на дейност на
ответното дружество е продажба на недвижими имоти, от протокола от общото събрание
на съдружниците е установено, че решението за продажба на процесните имоти е
взето на 22.10.2009г., разпитаните
свидетели посочват, че страните по сделките не са се познавали, а самите сделки
са осъществявани чрез брокери.
С тези правни изводи Пл.РС е отхвърлил предявените субективно
съединените искове с пр.осн. чл. 216 ал.1 т.4 ДОПК , като неоснователни.
Пред въззивната инстанция от въззиваемите
страни „РЕНТ“ЕООД и Г. Х. Д., ЕГН********** ,чрез техните пълномощници са наведени нови
възражения за неоснователност на исковата претенция,а именно възражение за изтекла
абсолютна погасителна давност за вземанията на НАП съгласно нормата на
чл.171,ал.2 от ДОПК.
С допълнителна писмена молба вх.рег. №5318/01.06.2020г. ,подадена от „РЕНТ“ ЕООД – М., чрез
пълномощника адвокат Е.К. ***, е представено пред въззивната инстанция Разпореждане на ТД на НАП гр. Велико Търново,
офис М. от 13.01.2020г. за прекратяване на производство по принудително изпълнение
на публични вземания по изп.д.№12100000***/2010г. срещу „РЕНТ“ЕООД, гр.М., ЕИК ***,
съгласно чл.225 от ДОПК вр.чл.173,ал.2 от ДОПК/изтекъл 10-годишен давностен
срок/, като се прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност-погасяване
на процесното вземане на ТД на НАП - М. по давност. С молбата е изразено
становище, съдът като вземе предвид погасяването на задължението по повод, на
което се иска и прогласяване недействителността на извършените сделки от страна
на „РЕНТ“ ЕООД, да бъде обезсилено първоинстанционното решение на Пл. РС, поради
недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес и
прекратяване на производството по делото. При условията на евентуалност,ако съдът приеме исковете за
допустими, моли на осн.чл.272 от ГПК да бъде потвърдено първоинстанционното
решение.
Касае
се за новонастъпило обстоятелство след постановяване на обжалваното решение от Пл.РС,като
представеното писмено доказателство е прието от въззивната инстанция като
допустимо и имащо значение за обективното решаване на правния спор.
Съгласно разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК,съдът е длъжен да вземе предвид и фактите
,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното право.
Въззивната инстанция счита,че така
представеното доказателство има значение относно основателността на исковата
претенция,а не досежно нейната допустимост.Разпоредбата на чл. 216,ал.1,т.4 от ДОПК
урежда недействителността по отношение на държавата,съответно общините, на сключените
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване
на заповедта за възлагане на ревизия,на сделки и действия на лица с установени
публични задължения, извършени с намерение да се увредят публичните взискатели.
За да е основателен иска по чл.216 от ДОПК,следва да е осъществен фактическия
състав,пораждащ недействителността по чл.216 от ДОПК,а именно:1. Наличие на
установено с влязъл в сила Ревизионен акт публично задължение спрямо определено лице-
длъжник, 2. Извършване от това лице-длъжник на разпоредително действие или сделка след
датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия , със свое имущество ,с намерение за
увреждане на кредитора. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, като
тежестта на доказването им пада върху ищеца.
В настоящия казус не е налице една от предпоставките за уважаване
на иска по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК.Поради погасяване на процесното вземане на ТД на НАП - М. по давност съгласно Разпореждане на ТД на НАП гр. Велико
Търново, офис М. от 13.01.2020г. и прекратяване на изп.д.№12100000***/2010г.
срещу „РЕНТ“ЕООД, гр.М., ЕИК ***,
съгласно чл.225 от ДОПК вр.чл.173,ал.2 от ДОПК,не е налице публично
задължение,установено с влязъл в сила акт спрямо длъжника „РЕНТ“ЕООД,гр.М.,поради
което предявените искове се явяват неоснователни.
Предвид изложеното
следва да бъде потвърдено обжалваното решение на Пл.РС,постановено по
гр.д.№1260/2011г. по описа на същия съд.
При този изход на
делото ТД на НАП- Велико Търново следва
да заплати на въззиваемия Г. Х. Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, разноски по делото пред въззивната инстанция -адв.възнаграждение
в размер на 600 лв. съгласно представените Договор за правна защита и
съдействие,пълномощно и Списък на разноските по чл.80 от ГПК.Не следва да се
присъждат разноски в полза на въззиваемото дружество „
РЕНТ“ЕООД,тъй като и макар и поискани,не са представени доказателства в тази
насока,както и Списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК
Решение № 2538/20.12.2019г. на
Пл.РС,постановено по гр.д. №1260/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ТД на НАП- ГР.Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на въззиваемия Г. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, разноски по делото пред
въззивната инстанция-адв.възнаграждение в размер на 600лв., съгласно
представените Договор за правна защита и съдействие,пълномощно и Списък на разноските
по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: