РЕШЕНИЕ
№ 1024
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110201717 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59. ал.1 от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от М. АЛ. БР. с адрес: гр..........................., с
ЕГН: ********** против Електронен фиш серия ... № ...................., с който е било
установено, че на 01.04.2021 г. в 13:30ч. в Републикански път 2-82 (Самоковско шосе)
местност „Щъркелово гнездо“, с посока на движение от гр.Самоков към гр.София, при
въведено ограничение на скоростта 50 км/ч. в извън населено място, въведено с пътен знак В
- 26, управлявал лак автомобил Б.Д. с регистрационен номер ........................ със скорост 124
км/ч., с което превишил максимално допустимата скорост с 74 км/ч., с което извършил
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Жалбоподателят М.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно - наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли електронния
фиш следва да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право
1
страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна:
На 01.04.2021 г. в 13:30ч. в Републикански път 2-82 (Самоковско шосе) местност
„Щъркелово гнездо“, с посока на движение от гр.Самоков към гр.София, при ограничение
на скоростта 50 км/ч. в извън населено място, въведено с с пътен знак В - 26,
жалбоподателят М.Б. управлявал лак автомобил Б. Д. с регистрационен номер
......................... със скорост 124 км/ч., с което превишил максимално допустимата скорост с
74 км/ч., с което извършил административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Скоростта
била установена и заснета с мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1. Въз
основа на снимковия материал и след направена справка за собственост на заснетия лек
автомобил бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, в който като нарушител по чл.21, ал.2 от ЗДвП бил
вписан М.Б.. Съставен бил Електронен фиш и клип, които били изпратени на адреса на
водача на МПС - то, който бил отбелязан при извършената справка за собственик на МПС.
По същество жалбоподателят не оспорва факта на управление на заснетото МПС и факта, че
е негов собственик.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от
приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният
акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.Ю от 2011 п/, законодателят е предвиди възможността
нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с
„електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по
установяване и налагане на наказанията.Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на
стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189,
ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл — когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на
неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на
2
административно - наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар -
камера - компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията на скоростта на този участък. Към делото е депозирано като писмени
доказателства Протокол № 06 - С - ИСИС/01.10.2020г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, въз
основа на които може да се направи еднозначен извод за техническата изправност на
устройството, с което е било заснето нарушението.
Съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане
на всяко конкретно нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, както и
че обжалваният електронен фиш е бил издаден в нарушение на закона. Мястото на
поставяне на пътни знаци и преценката за тях не е в прерогативите на съда. Той не би могъл
да прецени дали същите създават реална опасност за участниците в движението, както и
дали е съблюдавана Наредба № 18/2001г. на МРРБ. Задължението на водачите на МПС по
чл.21, ал.2 от ЗДвП е да съблюдават всички знаци и да отчитат въведените с тях ограничения
на скоростта.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че административно
наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под отговорност за извършено
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. В случая е била налице въведена забрана за ограничение
на скоростта по силата на пътен знак В 26 в извън населено място, която е фиксирала
максимално допустимата скорост за движение от 50 км/ч. Заснемащото автоматизирано
устройство е било изрядно и за него са налице писмени доказателства, удостоверяващи
неговата техническа годност.
Санкционната норма на чл.182, ал.2 т.6 от ЗДвП предвижда при превишаване на
разширената максимална скорост в извън населено място над 50 км/ч. водачът на МПС да
бъде наказван с глоба 600 лева, като за всеки следващи 5 км. От превишаването над 50 км/ч.
глобата се увеличава с 50 лева. В случая жалбоподателят попада именно под тази хипотеза
на закона, тъй като е превишил максимално разрешената скорост с 74 км/ч. правилно
размерът на глобата е бил определен на 800 лева.
Предвид обстоятелството, че размерът на наказанието е строго регламентиран в
3
закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени процесуални
нарушения в хода на административно - наказателното производство, които да обосноват
отмяната на обжалвания електронен фиш на процесуално основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране на
административно - наказателна отговорност е бил издаден законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърден.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
административно наказващия орган сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4698120 издаден от СДВР за налагане
на глоба, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.6 от ЗДвП, на М. АЛ. БР.
с адрес: ........................., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба
800 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ОСЪЖДА М. АЛ. БР. с адрес:
г............................., с ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 100.00 лева,
представляваща юрисконсултеко възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4